БЪЛГАРИЯ

Хората се чувстват “на ръба” на безпаричието. Всеки десети вече “не издържа”

Хората се чувстват „на ръба“ на безпаричието. Всеки десети вече „не издържа“

Рязко нараства тревогата на значителни групи от хора, които се усещат близо до „ръба“ във финансово отношение като резултат от ограниченията, наложени от извънредното положение.

Месец след въвеждането му, всеки десети запитан вече не издържа финансово.

Това показва телефонен сондаж на агенция АФИС. Допитването е осъществено в периода 11-13 април 2020 г. Интервюирани по телефона са 2085 пълнолетни български граждани.

Данните свидетелстват, че към средата на април 2020 г. рязко нараства тревогата на хората, свързана с финансовото им оцеляване.

В отговор на въпроса „Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последици в резултат на извънредното положение“, 23.9 % са потвърдили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 %) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане. Близкият дял не означава, че това са едни и същи хора; двете категории само частично се застъпват. 28% съобщават и/или за съкращаване на работното време. 43% от домакинствата са изпитали поне една от тези три последици. А 11% от домакинствата са претърпели и трите вида последица. Още 3% са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.

Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19%, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок (съответно 47%, 38% и 41%). Дали е по причина или като следствие, е друг въпрос, важното е, че те имат по-малко резерви и са по-уязвими.

В кои сфери е най-голям делът на хората, останали без работа? Най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44%. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15%), строителството (15%). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11%), търговията (10%), земеделието (6%) и промишлеността (4%).

Обхватът на пряко засегнатите в материално отношение хора говори за две неща. Първо, в голям риск от обедняване изпадат големи групи граждани. 14% от домакинствата представляват около един милион души, в това число 800,000 пълнолетни. Ако бъде допусната депресия, за нарастващ брой хора рискът да изпаднат през процепите на социалната защитна мрежа ще стане трагична неизбежност. Второ, ако продължи да доминира очакването депресията да се проточи, това очакване ще се превърне в самосбъдващо се пророчество. В такива моменти само държавата може да подкрепи фактора „търсене“ в икономиката, като не допусне да има спад на потреблението, оттам на поръчките, оттам на наемането на работна ръка.

Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата. На въпроса, ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово, всеки десети (10%) споделя – „Вече не издържам“. Всеки двайсети (5%) отговарят – „около седмица“. 31% могат да потърпят още около месец. 26% мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30%, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече. Иначе казано, кризата увеличава социалното разслоение, тъй като около половината от пълнолетните граждани разполагат с финансов буфер да издържат още месец на извънредното положение, а едва един от всеки пети е спокоен за по-далечното бъдеще.

Мотивите за тревогата на около 15% от населението се потвърждават от дескриптивни сведения за положението им. При тях паралелно наблюдаваме завишена двойно и тройно честота на самоотчета за лош материален статус (безработица + намалено заплащане + намален трудов престой). Това не е чудно. По данни преди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават Бюрата по труда, са около 11%, а от тях около 8% не се осигуряват. Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с фактора „осигуреност“, докато значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума. Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, „прекариатът“, преводачите и „гурбетчиите“ в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки.

Делът например на неосигурените не е никак малък. По данни от национални представителни изследвания на АФИС преди кризата само 44% от пълнолетните са осигурени по трудов договор на пълен работен ден, 3% – на непълен, 1% – на граждански, 2% – от съпруг или родител, 25% – от държавата (пенсионери), 6% се самоосигуряват, но тъкмо сега сферата на услугите рязко се сви, и 16% изобщо не са осигурени.

В типичния случай жителите на страната очакват животът в нея да се върне към нормалния си ход “до няколко месеца “. Това е отговорът на 48%. По-големи оптимисти, че това може да стане в рамките на месец са 15%. Мнозина обаче предполагат, че финалът на това изпитание ще видим чак към края на годината (23%) или след това (15%). Към момента на изследването това кореспондира с едно средно очакване в рамките на месец да започне снемане на ограниченията в придвижването, съвместното присъствие в едно помещение и т.н.

Нещо повече – прави впечатление, че в това отношение няма съществено изместване на нагласите. Към края на март (по данни от предходния телефонен сондаж на АФИС) очакващите бързо връщане на стария ритъм на живот до месец са били едва 10%; до няколко месеца – близо 52%; до края на годината – 22,5%; по-дълго – 15,3%. С други думи, с напредването на извънредния режим не можем да говорим и за съществено подобряване на очакванията за скорошна развръзка. Ако това продължи ще измести трайно и нагласата за връщане към един все по-отдалечаващ се „нормален ход“. А това може да окаже съществено влияние и върху икономиката на страната.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.