ФОКУС
Фактчекърите в Европа последна агония и гърч на неофашизма
Соня Момчилова: Запазването на фактчекърите в Европа е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“, интервю на Любо Данков:
Когато говорим за свободата в медиите, кое е по-важно – свободата на словото на журналиста, правото на „потребителя“ да получава информация, свободата на притежателя на медията да постига целите си чрез нея? Как взаимодействат тези неща помежду си?
– Свободата в медиите е функция на отношението към свободата и ненамесата в работата на журналиста както от страна на собственика на медията, така и от политически, финансови, идеологически и други фактори. Когато говорим за редакционна журналистика, свободата на журналиста да формира позиция и гледна точка, без да обслужва интереси, предразсъдъци или страхове – било лични, било чужди – гарантира, че потребителят на информация ще получи обективна картина и яснота за явление, процес или ситуация.
Когато журналистът работи в собствен влог, платформа или друг вид модерна интернет медия, той носи цялата отговорност за съдържанието, което създава, и за доверието, на което разчита. Дълбоко погрешно и самонадеяно е от страна на познатите традиционни форми на журналистика e да подценяват и омаловажават ролята и работата на новите медии и хората, които са техни лица. Бих казала, че това е комплекс.
Важни ли са обществените медии за една държава? Каква е ролята им? БНТ обществена медия ли е или карикатура на такава? Защо БНТ стигна до това положение? Може ли да се преборим за истинска обществена медия или това е загубена кауза на този етап?
-Обществените медии са наречени такива, защото имат обществена мисия. Как е формулиран ангажиментът на БНР и БНТ да защитават интереса, осведомеността и базовото съдържание, залегнало в програмните схеми, може да се види в Закона за радио и телевизия. Отделна тема е спешната нужда мисията да се предефинира и изследва предвид променената медийна среда и новите нужди на зрителите и слушателите.
Обществените медии в много отношения, дори според текстовете на настоящия ЗРТ, не изпълняват мисията си. В условията на конкуренция с новите, буквално роящи се платформи за аудиовизуално съдържание, традиционните медии просто нямат шанс да задържат позиции, ако не се събудят от амнезията и удобното безкритично преследване на актуалните събития.
Преди дни видяхме как един чест и очакван до втръсване гост в БНТ си позволи да се държи с колегата Владислав Апостолов. Самозабравата и високомерието на „обичайните заподозрени“, които обикалят телевизиите и радиата, печелят грантове и тотално са изгубили представа за възможността да бъдат в конкуренция и в съседство по микрофон с другомислещ, създаващ потребност от аргументирана мисловна дейност събеседник, лично мен ме смая. Наглостта и арогантността на зам.-главния, както се самопредстави претендиращият за легитимност, са изумителни.
През годините на либерално извращаване на медиите се стигна до пълна хомогенизация на мненията в ефир, включително и в обществените медии. Хора, които говореха, че трябва да има една цивилизационно легитимна гледна точка и че какъвто и да било релативизъм на мненията е немислим, буквално завзеха медийното пространство и бранят линията на евроатлантизма по-ревностно от някогашните политкомисари в медиите.
Ако трябва да бъдем докрай обективни – а без съмнение това е наложително – то в БНТ по мое лично мнение се наблюдава известен плурализъм, поне що се отнася до партийни участия в публицистичните формати. Големият проблем на СЕМ и на обществените медии е, че финансирането им зависи от политически силните фигури както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Няма как да не се церемонят и да не създават комфорт на онези, които им определят бюджета. Ако се приеме нов закон, който да гарантира финансовата независимост на медиите, нещата ще се променят.
Има ли забранени теми или гледни точки в обществените медии? А в големите частни национални медии? А забранени и разрешени гости? Могат ли да бъдат решени тези проблеми?
– Има, разбира се. Не се повдигат насъщни, жизненоважни за съдбата, здравето и оцеляването на нацията проблеми. Не се говори за престъпния характер на концесионирането у нас, за злоупотребите и дерибейството в малките населени места. Забранено е дори да се изразява съмнение относно правилната ориентация и цивилизационния избор на страната ни, въпреки че въртим в омагьосан кръг вече 35 години.
Има списъци с позволени и непозволени гости в студията. Съществува и пряка връзка – физическа или телефонна
– с пресцентровете на партиите, които осигуряват „храната“ за определени журналисти и медии. Решение в така структурираното медийно пространство няма, защото търговските медии зависят от рекламни приходи и грантове, а финансовото благосъстояние на рекламиращите субекти зависи от елитите по върховете на властта. Това не е нещо ново, но е важно да се напомня.
Информацията е скъп продукт. Как е редно да бъдат финансирани медиите, за да не се стигне до разпространяване на изкривена в нечия полза информация?
– Отдавна се коментират различни подходи за финансиране, познати в старите демокрации. Няма воля, нито желание от управляващите да се разработи фонд за финансиране, нито да се регламентира процент от БВП за тази цел. Съществуват и други форми, но настоящото положение устройва напълно както компрадорския елит, така и партньорите ни, които не пестяха средства (надявам се това да се промени), за да минимализират негативните коментари на политиките, които провеждат чрез наместниците си срещу националните ни интереси.
Опасно ли е финансирането чрез реклами в обществените медии?
– Има различни мнения. Зависи от естеството и формата, под която се рекламира дадена стока или услуга. Аз много се гордея, че станах инициатор на премахването на рекламата на хазарт. Едва ли има нужда да уточнявам защо това беше, макар и закъсняло, абсолютно наложително действие, макар и да не влизаше в задълженията и прерогативите на СЕМ.
Личното ми мнение е, че в обществените медии не би трябвало да има търговска реклама, но това, съотнесено към настоящата форма на финансиране, би било дискриминация.
Медиите чужда собственост опасни ли са?
-Някога, преди 25 години, когато създавахме БТВ, си мислех, че правим нещо много стойностно и важно. Направо революция си въобразявах, че се случва. С днешна дата си давам сметка как с изтичането на мозъци и професионализъм, на ярки лица и запомнящи се гласове, настъпи интелектуалният холокост. Позволявам си вече традиционно да се изразя по този начин, без да се притеснявам, че някой може да ми поиска оставката за употреба на крайни квалификации, над които едни хора са си въобразили, че притежават нотариален акт.
- Бездушие, посредственост, зависимости от всевъзможен характер – подозирам, че това е причината за състоянието, в което се намира личният състав (бих го нарекла персонал) на медиите, които би трябвало да са зона на свободни и красиви умове.
Етикетирането на медии като чуждестранни агенти би ли имало реален ефект или за спиране на влиянието чрез медиите на външни сили са нужни по-сериозни мерки?
– Етикетирането на каквото и да било, без да се проумяват причините и природата, е безсмислено и е предпоставка за разделение и ялови спорове. Когато обаче едно определяне на агенти за влияние се покрива с впечатлението от дейността им, то тогава, съгласно правилото на Окъм, срещу тях трябва да се действа, както се обезврежда агент за влияние.
Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.
Имаме основание, струва ми се, да направим извода, че финансираните щедро от чуждестранни бюджети медии обслужват интересите на „партньорите ни“ и то с корпоративната отдаденост на наемници. Надявам се да се приеме закон, точно дефиниращ работата на такива медии, и санкции, лимитиращи размера и характера на дейността им.
Каква е ролята на информацията в наши дни? Може ли да се каже, че четвъртата власт по някакъв начин е първа, заради ролята ѝ в избирането на първите две?
– Имам лично колебание дали информацията или идеите са конвертируемата стока с по-висока стойност в наши дни. Хибридните войни, ролята на дийпфейка и дезинформацията, постистината и достъпът до социални мрежи и платформи за споделяне на аудио-визуално съдържание промениха ролята на традиционните медии и дават все по-съществен тласък на платформите в интернет.
Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.
Как се бори дезинформация – с информация или с регулации?
– И по двата начина. Но дезинформацията се неутрализира с повече автентична, проверена и доказуема информация. Не със заклинания и лозунги, не със стигматизация на различното мнение и противоположната гледна точка.
рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение
Колкото до регулацията, рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение. Регулацията трябва да се насочи към спекулативните страни и безконтролната изобретателност на инфлуенсърите, рекламиращи всевъзможни опасни, подвеждащи и дори животозастрашаващи артикули, дейности и услуги.
Трябват драконовски мерки и дори забрана на дейността, увреждаща или застрашаваща детското здраве и психика, както и изобщо подлагаща потребителите на рискове. В същото време платените фактчекърски звена, обслужващи едностранно идеологически или финансови интереси, трябва да се преориентират професионално.
Кои са основните моменти в журналистическите стандарти и какъв е пътят за налагане на спазването им?
– Съществуват редакционни стандарти и дори цели устави и кодекси за поведението и принципите на работа както в BBC, така и в други големи медийни компании.
За мен принципите, на които трябва да се основава журналистическият труд, са дефинирани най-ясно и класически неопровержимо от Йосиф Хербст точно преди век: „Никому в угода, на никого напук!“ Той казва още, че истината трябва да бъде преди хляба. Съпоставете сега веруюто на този апостол на свободния печат и революционното слово с тезата на журналистка от „Свободна Европа“, която се оплака на американския посланик, че не стигат парите, а журналистиката е бизнес и изисква финансиране.
Какви принципи може да изискваш от такъв субект? Той иска единствено да печели от труда си и да капитализира търсенето на истината в сребърници. Това не е етиката на журналиста, това е житейската правда на бакалина.
Кога трябва да се налага регулация по отношение на разпространението на информация? И трябва ли?
В Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е описано и регламентирано в кои случаи и по какъв начин се упражнява регулация от СЕМ. По-страшното е, че съгласно ежегодните анкети на АЕЖ, автоцензурата е вече напълно всекидневно явление и е на път да се превърне в норма. Всеки трети запитан журналист твърди, че установява автоцензура в работата си. Това явление и масовизацията на уплашения журналист са терминалната фаза за болната журналистика.
Регулация е необходима и тя трябва да се провежда от наистина независими и компетентни хора, които не обслужват благодетелите си, пратили ги да бдят за интересите им.
Ако е нужно – кои медии е добре да подлежат на регулация? Тези с голяма аудитория?
– Още веднъж казвам – важно е кой и от какви подбуди е движен, когато упражнява регулация.
На медийната индустрия ли се угажда, на монополистите и магнатите, на политическите субекти или на обществото? Всяка медия би могла да послужи за разпространяване на дезинформация, фалшиви новини, индоктринация и дори углавни престъпления. Трябва да се наблюдава целият медиен ландшафт, но без да се упражняват самоцелни рестрикции.
Правото на свобода на изразяване на мнение има всеки човек и това е неоспоримо право, залегнало във всички харти и конституции на модерното човечество, към което се причисляваме. Аудиторията няма значение – дори един човек да е застрашен от вредно съдържание, той трябва да бъде защитен. Това не означава, че са необходими крайни мерки като заличаване и премахване на медии по недоказани обвинения, доноси и субективни преценки.
За националните медии – нужно ли е лицензиране за разпространение на новини и актуални предавания, което да бъде прекратявано при системно погазване на журналистическите стандарти? Или с това по-скоро може да се злоупотреби?
Лицензирането на обществените и комерсиалните медии се извършва по определени критерии и алгоритъм, залегнали в ЗРТ и ЗЕС. Програмните изисквания също са дефинирани както съдържателно, така и процентно. Темата за журналистическите стандарти и отказът от тях вече обсъдихме – тя е много деликатна и спорна. Намеса в редакционното съдържание трябва да се прилага изключително внимателно.
Всяка медия би трябвало да държи сметка за доверието и аудиторния дял, който губи или печели при демонстрация на незачитане и погазване на истината.
Изискването за представяне на различни гледни точки за един журналист ли се отнася, или само за медията като цяло?
– Както е казал Марк Аврелий: „Каквото за пчелата, това и за кошера.“ Шегувам се, но е ясно, че ако е правило за медията да се стреми към плурализъм, за отделния журналист също е недопустимо да се задоволява само с едно мнение, когато се търси истината.
Има ли „европейска позиция“ в журналистиката, или такава може да имат само чиновниците от ЕК?
– Чиновниците нанесоха драстични поражения на свободата на медиите и продължават да упорстват с налагането на единна, европейска, чиновническа позиция, чието отстояване защитават с директиви и регламенти. Това бетонира разделението в обществото и променя ролята и предназначението на медиите.
По силата на Нютоновия закон този натиск ще предизвика и вече предизвиква обратен ефект. Тези дни най-голямата партия в ЕП се обяви срещу чиновничеството, което вече заприличва на имплозия на сгрешения и порочен модел на управление на ЕС.
Трябва ли да има закон срещу цензурата?
– Няма официално действаща цензура, така че няма как да има закон срещу нещо, което е оспоримо и трудно доказуемо. По-важното е да има ефективна регулация, която да бъде гарант за свободата и недосегаемостта на журналистите.
Добра идея ли е да има комисия, която със съдебни методи да решава журналистически казуси и спорове?
– В момента има Комисия за журналистическа етика, както и съдебна система, която, слава Богу, изключително рядко отсъжда в ущърб на журналиста, срещу когото е предявена съдебна претенция. У нас почти липсват т.нар. дела „шамари“ срещу журналисти. Друг въпрос е каква е структурата на КЖЕ, кой избира състава и членовете ѝ и дали има смисъл от нея.
Проверка на факти от структура, която не предлага участие на всички заинтересовани страни, представяне на доказателства, ясна процедура и възможност за обжалване борба за истината ли е или цензура?
– Цензура, без съмнение. Но ми се струва, че с това зло, което „все добро твори“, е приключено. Поне така ми се иска да вярвам.
ЕФЖ и „Репортери без граници“ искат ЕК да опази фактчекърите в Европа, включително със санкции към Meta (заглавие от сайта на СБЖ). Как ще коментирате това?
– Това е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“. Хигиенистите могат да се преквалифицират в отдел „Чистота“ на общините по местоживеене.
За организацията „Репортери без граници“ мога да говоря дълго, но се надявам скоро да няма причина да се обсъжда несъстоятелността на подобни образувания.
Няколко думи за СЕМ? В сегашната ситуация този съвет може ли да играе значима роля в медийния живот?
– СЕМ може да играе значима роля, стига да поиска да не си спестява неприятностите и неодобрението на „индустрията“ и на политиците, които са причина за озоваването на всеки един от членовете в съвета. Ако оправдае характеристиката „независим регулатор“, СЕМ ще може да повлияе положително.
Всичко, което гледаме по телевизията и слушаме по радиото, дори това в интернет, може да претърпи благотворна промяна и да повиши качеството и полезността си.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








