СВЯТ
Украинската енергетика бързо угасва
Експертите изчисляват щетите, нанесени на украинската енергийна система от масираните ракетни удари на руските войски. Оказа се, че тези удари изобщо не целят да вкарат Украйна в XVIII век и да я лишат напълно от електричество. Техният брой и цели са фино настроени за съвсем различна задача.
Преди месец репетицията на операция „Украинско затъмнение“ (ракетниje удари по украински ТЕЦ на 11 септември 2022 г.) не накара украинското ръководство да се замисли за последствията от своите действия. А атаката срещу Кримския мост, както многократно беше казано, е „червена линия“, преминаването на която неизбежно ще доведе до отговор. В понеделник, 10 октомври, последва такъв отговор.
Резултатът от няколко вълни ракетни удари беше повредата на 11 обекта на енергийната инфраструктура в осем региона и в столицата (поне така каза украинският премиер Денис Шмигал). Ударът по Киев е един вид преминаване на лични обиди: последния път Киев не беше засегнат. Да не говорим, че последното шумно “долитане” в столицата на Украйна беше през юни и жителите на Киев имаха време да свикнат да живеят без война. Ударите бяха шумни във всеки смисъл на думата. Но колко ефективни?
Димът може да бъде измамен
Да започнем с това, че самата украинска страна признава мащаба и дълбочината на поражението. „Това е първият удар от такъв мащаб върху украинската енергийна система. Отстраняването на последствията може да отнеме няколко дни, през които са възможни постоянни прекъсвания на тока, предимно за бизнеса, за да се осигури населението и водоснабдяването. Сега “Украинските железници” превключва някои маршрути от електрическа тяга към дизелова тяга“, изброява Юрий Королчук, анализатор в Института за стратегически изследвания.
“Харковска, Запорожка, Полтавска, Киевска, Лвовска области са без електричество, частично без вода и комуникации“, добавя Олег Попенко, експерт по енергийния пазар. Думите на експерта в този случай трябва да се приемат буквално: прекъсванията на електрозахранването са регистрирани главно в регионите, но не и в областните центрове (въпреки че Днепропетровск, Харков и особено Лвов наистина останаха без електричество). Атаките срещу киевските ТЕЦ изглеждаха зрелищни на снимки и видео. Въпреки това, както пояснява Королчук, силният дим най-вероятно е причинен от запалване на резервоарите с мазут.
Каналите в “Телеграм” ентусиазирано копираха един от друг списъка с повредени обекти, но малцина си направиха труда да го проверят. Според по-късни доклади, щетите на поне два ТЕЦ списъка са се оказали леко преувеличени. В Киев няма масово прекъсване на електрозахранването, а районите, захранвани от тези ТЕЦ, не са спрели да получават електричество и топла вода.
И дори по време на вечерния пиков период (17:00-20:00), през който градските власти обявиха непрекъснати прекъсвания, никой не изключи жилищните райони. В околностите на града – да. Каква е причината? Голяма част от самите енергийни съоръжения са запазили работоспособността си. Ударите обаче са засегнали сериозно подстанциите в регионите/отделните градове.
Що се отнася до Киев, там се опитват да избегнат спиранията на тока. През зимата на 2019-2021 г. селата в района на Киев можеха да стоят без електричество по 6-8 часа на ден. Това се случи много преди СВО и енергийната криза, без ракетни удари и с преливания от енергийните системи на Беларус и Русия. Но Киев в същото време блестеше в светлини, а киевчани масово не предполагаха, че на около 50 километра от тях се използват свещи.
Да, “Укренерго” вече въведе график за аварийни прекъсвания на електрозахранването за Киев, Чернигов, Черкаси (с прилежащите области), както и Житомир. Въпреки това, както виждаме, засега може частично да използва такива графици, а градовете успяват да се разминат с изключени светофари, улично осветление, контактни мрежи на електрическия транспорт.
Кабинетът на Зеленски обещава да възобнови електрозахранването в повечето от засегнатите райони още на 11 октомври. Тоест да се каже, че „войните на светлината седят без светлина“ е малко преждевременно.
Износът пострада, но възможностите останаха
От друга страна вечерта на 10 октомври Министерството на енергетиката на Украйна обяви спирането на износа на електроенергия за ЕС. Вярно, там тълкуват причината въз основа на собственото си разбиране за реалността: „Износът на електроенергия от Украйна помогна на Европа да намали потреблението на руски енергийни ресурси. И затова Русия разрушава нашата енергийна система”.
Но да се върнем към износа и неговото спиране, чиито подробности Украйна леко спестява. Има няколко електропровода, чрез които Украйна има възможност да доставя електроенергия на страните от ЕС.
1. Добротворская ТЕЦ – Замост (220 кВ)
2. Хмелницка АЕЦ – Жешов (750 кВ)
3. Западноукраинска ТЕЦ – Албертирша (750 кВ)
4. Бурщински енергиен остров, образуван от няколко електроцентрали наведнъж и свързан с Унгария, Словакия и Румъния (линии Мукачево – Унгария (400 кВ+ 2 х 220 кВ), Мукачево – Словакия (400 кВ), Мукачево – Румъния (400 кВ). Добротворска ТЕЦ също е включена в него.
Когато говорим за износ на украинска електроенергия за Европа, обикновено говорим за този конкретен енергиен остров. Първо, това е най-големият участък, и второ, островът е до голяма степен изолиран от енергийната система на Украйна. Трето, това е частно предприятие (ДТЕК на Ринат Ахметов). Тоест, когато Министерството на енергетиката на Украйна говори за спиране на износа за ЕС, на първо място става дума за това, че Ринат Ахметов не може да спечели пари от това: “Бурщинският енергиен остров” е сред „калибрираните“ цели.
За държавните електроцентрали все още съществува техническа възможност за доставка (маршрути 2 и 3). Друго нещо е, че Хмелницка АЕЦ сега пренася енергия в централните райони на Украйна и няма резерв за износ.
И така, Министерството на енергетиката на Украйна чисто и просто лъже. Не е трудно да се уреди Сърбия в Украйна (оставяйки я изобщо без електричество, както някога направиха американците). Но никой не разрушава енергийната система (дали е правилно или не е друг въпрос). Украйна беше поставена само на гладна дажба, оставяйки ѝ точно толкова, колкото да посрещне нуждите си. И в същото време цапнаха по носа на олигарха, който последователно подкрепяше първо Петро Порошенко, а след това Владимир Зеленски. Всъщност украинската енергийна система се лишава от излишъка, от основното си предимство – способността да генерира допълнителен доход от износа на електроенергия, а не само да захранва собственото си население.
Останаха без пари
Според украински източници щетите от вчерашния удар са се оказали комплексни. Преките щети от ударите се оценяват на 2 милиарда гривни. Сравнително малко: няколко дни преди септемврийския удар по топлоелектрическата централа украински експерти оцениха общите щети на енергийния сектор (включително съоръжения и инфраструктура в загубените територии) на 340 милиарда. Но загубите от невъзможността за износ на електроенергия са средно 10 милиона евро на ден. Тоест петдневен износ би покрил щетите от атаките.
Вярно е, че официалните данни не са толкова големи (или за „законни“ се считат общите приходи на държавата и ДТЕК). Според митниците през януари-август Украйна е спечелила 279 милиона долара от износ на електроенергия. А през август “Укренерго” очаква поне да удвои тази сума до края на годината, получавайки още 10-15 милиарда гривни (250-375 милиона долара).
Плюс още 2 милиарда гривни на месец, компанията печели от продажбата на достъп до експортната секция на структурите на Ахметов. Това означава, че пропуснатите приходи могат да надвишат преките щети поне 10 пъти (20 милиарда гривни или 500 милиона долара ). И това е изключително скромна оценка: Министерството на енергетиката имаше за цел 1,5 милиарда евро до края на 2022 г. Във всеки случай сега тези планове ще трябва поне да бъдат преразгледани.
Ударът върху износа е важен, защото за властите в Киев това е един от методите за удължаване на войната. Всъщност с износа те закърпват дупките в бюджета. Още преди началото на СВО щяха да повишат сметките за бита 2–2,5 пъти. А с настъпването на енергийната криза и обезценяването на гривната енергийните доставки на украинците се превърнаха във форма на благотворителност – или възпиране от бунт. Достатъчно е да погледнете европейските цени: при 0,4–0,5 евро/КВтЧ се оказва, че електроенергията струва на украинците 10–12 пъти по-евтино от тази на жителите на ЕС.
Така ударите по енергийната инфраструктура трябва да допринесат за принуждаването на Украйна към мир. Освен ако, разбира се, мирът е това, което режимът на Зеленски наистина иска.
СВЯТ
📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
СВЯТ
Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.









