СВЯТ

Тръмп потвърди от самолета края на Г-8

“Историята на Г8 приключи. Основният въпрос за Запада през следващите няколко години е дали ще „седмицата“ ще се запази“. Може би Тръмп ще се вразуми, или по-скоро ще му бъде обявен за обвинен. „Но това вече абсолютно не е наш наш проблем“, смята политологът Фьодор Лукянов. Той разказа как да се оцени това на фона на укрепването на Шанхайската организация за сътрудничество, чиято среща на високо равнище беше посетена от Путин.

Руският президент отговори на привидно неочакваното изявление на американския президент, че Русия трябва да се върне в Г-7. “Не сме излизали от нея“, заяви Владимир Путин. „Колегите в даден момент отказаха да идват в Русия поради добре познати причини. Моля, ще се радваме да видим всички тук в Москва“, допълни той.

Сега топката е отстрани на Запада. В отговор на Доналд Тръмп, Путин дава на лидерите на страните от Г-7 възможността да се откажат от политиката на враждебност и диктат към Русия и да демонстрира готовност за възстановяване на равноправното партньорство. Но засега от Запада както и преди звучи точно обратното.

Освен това, между колегите от Г-7 няма ясно съгласие. Настоящата среща на върха на Г-7 в канадския Квебек се оказа рекордно скандална. Резултатът от срещата беше демарш – отказът на Тръмп да подпише обобщителното комюнике. Несъгласието между САЩ и Канада доведе до лично съперничество с домакина, премиера Джъстин Тръдо. В западната преса вече се отбеляза, че срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), с участието на Путин и Си Дзинпин изглеждаше твърда и по-печеливша на фона на „хаотичната“ среща на Г-7.

За отговора на Путин към Тръмп за завръщането на Г-8, „Взгляд“ разговаря с председателя на президиума на Съвета за външна и отбранителна политика, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов.

Взгляд: Фьодор Александрович, как, според вас, следва да се разбират думите на президента, че Русия не е излизала от Г-8?

Фьодор Лукянов: Мисля, че трябва да се приемат буквално. Русия наистина не напусна Г8 – те просто ѝ казаха, че вече не я очакват там. Друго нещо е, че това е неформална организация тип клуб, а приемането в него не е формализирано. Същото се отнася и за излизането или за изключението – каквото ви харесва. Но това, което Владимир Путин имаше предвид, трябва да разберем така – това не беше инициатива на Русия. Тя не каза: „Ние няма да дойдем“.

Взгляд: Путин заяви, че Русия е готова да види лидерите на Групата на седемте. Но на този фон Тереза Мей от името на Г-7 заплашва Русия с нови санкции. Очевидно все пак не трябва да очакваме седмицата да стане осмица?

Ф.Л.: Това, което ме кара да съм напълно объркан, е самата дискусия по тази тема. Не разбирам защо трябва да говорим за това. Защо Русия трябва да се връща някъде?

Фактът, че Тръмп с неговия стил може да има предвид и тогава всеки започва да обсъжда това – това е „част от живота на Г-7 която, както виждаме, изпитва чудовищни проблеми. Никога не е имало такава среща на върха.

За да стане така, че ръководителят на една от държавите от клуба, след като вече е излетял, от самолета да нарече ръководителя на страната домакин „нечестен слабак“ – това е извън всякакви дипломатически норми. Но, въпреки всичко, това се случва и това показва най-дълбоката криза на тази структура.

Г-8 е продукт на определен исторически период – края на 20 и началото на 21-ви век. Той се е изчерпала, не отговаря на съвременните предизвикателства – за която и да е от участващите държави и със сигурност не за Русия. Следователно, историята на този формат, е приключила. И това е всичко, точка по въпроса.

Какво ще се случи в самата Г-7, на първо място, не е наша работа. И второ, виждаме, че основният въпрос през следващите няколко години е дали седемте ще бъдат запазени. Може би и ще бъдат спасени. Може би Тръмп ще успее да се вразуми, или по-скоро ще бъде импийчнат. Но това абсолютно не е наш проблем.

Взгляд: Вече споменахте в какво състояние Тръмп остави „седмицата“ напускайки Квебек. Какво все пак предизвика толкова резките лични упреци на Тръмп по адрес на Джъстин Трюдо? Свързано ли е всичко с това, че канадският министър-председател се смята за флагман на либералите?

Ф.Л.: Тръмп и Трюдо са наистина дълбоко антипатични помежду си. Те представляват различни полюси – в западната идеологическа рамка, разбира се. Освен това, Тръмп не търпи да му възразяват. Той има различен стил. И този вопъл на Тръмп след излитането на самолета бе отговор на това, което министър-председателят на Канада заяви на пресконференцията. Трюдо се изказа доста рязко.

Но във всеки случай той не премина към лични обиди. Той просто потвърди, че Канада категорично не е съгласна с действията на САЩ и че ще отговори. На което Тръмп реагира глупаво.

Това, за съжаление или за щастие, става норма. Тръмп не счита дипломатическия протокол и политическата коректност за нещо, което си заслужава внимание. Останалите ще трябва да се примирят с това, защото не могат да направят нищо с това. Никой не може да заобиколи Съединените щати поради тяхната тежест, мащаб, роля в международната система. Още по-малко го могат страни, които са свързани тясно с тях.

Взгляд: На фона на скандалната среща на върха на Г-7, срещата на върха на ШОС в китайския Циндао е печеливша. За разлика от срещата на Г-7, тук спокойно приеха обобщително изявление за Сирия, ШОС има съгласие за икономическо сътрудничество (което не виждаме в случая с САЩ и ЕС), има координирана позиция по отношение на Иран. Възможно ли е да се предскаже, че ШОС ще изтласка Г-7?

Ф. Л .: Трудно е да се сравнят тези две структури. Клуб Г-7 все още твърди, че е клуб на световния елит. Когато Русия беше приета там (между другото, това се случи точно преди 20 години), тогава се говореше, че Русия ще присъства там с второстепенна роля. Само за да се осигури някаква, както казват на Запад, „инклузивност“. Да се покаже, че присъстват не само чисто западните държави – там е и Русия. Но като цяло Г-8 или Г-7 се позиционира като клуб от държави, управляващи процесите в света. Това твърдение все още е запазено,

Шанхайската организация за сътрудничество не претендира да играе такава роля. Каквото и да се казва, ШОС все още е регионална организация, евроазиатска. Фактът, че Индия и Пакистан присъстват там, разбира се, го засилва, но ШОС не предлага глобален дневен ред. И това е много добре, защото такава програма не е необходима засега. Сега има съвсем различен етап на международното развитие, а никоя глобална програма, съдейки по всичко, изобщо няма да мине.

Затова задачата на ШОС е да се концентрира колкото е възможно повече върху огромния евроазиатски регион, където все още има безкрайно много работа. Фактът, че в ШОС няма скандали и неприлични жестове, каквито виждаме в „седмицата“, не означава, че ШОС вече е придобила своята политическа идентичност. Това все още не е станало, но постепенното търсене е в ход.

Коментар на експертите.

Дмитрий Абсалов президент на Центъра за стратегически комуникации:

Последната среща на високо равнище във формат Г-8 щеше да се проведе в Русия през 2014 г., но бе провалена от лидерите на САЩ и шестте им съюзнически държави.

Тази формулировка – „ще се радваме да ви видим всички в Москва“ – е много успешна от гледна точка на информацията. Първо, Русия изяснява: не искаме да се натрапваме, но нямаме нищо против да срещнем с другите страни. Това е особено вярно в контекста на изявлението на Ангела Меркел, че условието за връщане към Г-8 е „нормализирането на ситуацията с Украйна“.

Второ, важното е, че се казва, че“ще се радваме да видим всички“ а не, например,“ще се радваме да проведем срещата на високо равнище на Г-8 в Русия“. Москва показва, че самият формат на „седемте“ или „осемте“ като такива не е важен, а е важен процесът на взаимодействие.

Така ние напомняме, че почти всички лидери в Г-7, с изключение на настоящия президент на САЩ и министър-председателя на Великобритания, са посещавали Русия. Шинзо Абе пътува постоянно, Емануел Макрон го приехме, Меркел ни посети малко преди това, новият италиански министър-председател Джузепе Конте все още не е, но е вероятно да дойде, с оглед на неговите позиции.

По този начин ние показваме, че Русия е готова за преговори, но само при условие, че няма изисквания, които да предвиждат тези преговори.

Това е много правилна позиция- позиция на страна, която, от една страна, не е в сериозен конфликт със западните си партньори, но от друга страна последователно се стреми към своята собствена линия.

По-специално това изглежда добре на фона на предстоящото Световно първенство по футбол Русия още веднъж демонстрира готовността си за откритост и диалог. В същото време ние се дистанцираме от конфликтите в рамките на Групата на седемте (например конфликтът между Джъстин Трюдо и Тръмп), както и от нашите трудности в отношенията с отделни западни лидери – с тези същите Тръмп или Тереза Мей.

Post Views: 22

Related Topics:свят сензация

Up Next

Путин и Си Цзинпин се договориха да изградят нов световен ред

Don't Miss

Доналд Тръмп и Ким Чен-ун се срещнаха в Сингапур

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 13

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.