Uncategorized
Тръмп лъже поне по 6 пъти средно на ден
3001 лъжи за 466 дни начело на САЩ – това е статистиката колко точно лъже сегашният американски президент Доналд Тръмп, изготвена от The Washington Post до края на април тази година. Изчисленията показват, че става въпрос за над 6 лъжи средно на ден (6,5), но всъщност не всеки ден Тръмп лъже. В някои дни обаче американският президент буквално не може да бъде спрян – например на 25 юли, 2017 година, 53 пъти изрича лъжи, а на 29 ноември, 2017 година – 49 пъти.
А на 28 април тази година казва 44 неверни твърдения, повечето от които в продължила 80 минути реч в Мичиган. Ето и някои от най-фрапиращите – че е създал 3 млн. нови работни места, докато официалната статистика сочи максимум 2,5 млн., че има невероятен успех в битката с безработицата, макар годишният ръст на новите работни места при неговото управление да е по-малък от този при Барак Обама, че заплатите растат за пръв път от години, макар тенденцията в САЩ да е за увеличение от 2014 година насам, че в момента на произнасяне на речта го слушат 32 000 души на живо, докато пред него има 4200 души, съгласно данните за закупените пропуски.
Статистиката, която се води от една от най-авторитетните медии в САЩ и която е сред нарочените от Тръмп, показва увеличение на изричаните лъжи. През първите 100 дни от управлението си той е изричал невярна информация почти 5 пъти дневно (4,9). Оказва се обаче, че дори Тръмп не е чак такъв лъжец, че всеки път да изрича различна лъжа. Той е повтарял подвеждаща информация, при това често по няколко пъти. Цели 113 лъжливи твърдения американският президент е казал поне 3 пъти. 72 пъти например Тръмп е казвал, че е прокарал най-голямата данъчна реформа в САЩ, с най-голямото намаление на данъците, а всъщност като обем реформата се класира едва на осмо място в американската история (бел. ред. – спестява 1,5 трилиона долара за 10 години). Най-значима е реформата на Роналд Рейгън от 1981 година, която носи спестяване на средства в размер на 2,89% от американския БВП, докато реформата на Тръмп спестява едва 0,9% от БВП. Дори реформа на Обама от 2010 година е по-значима (Актът за данъчни облекчения и създаване на нови работни места) – тя спестява средства в размер на 1,31% от БВП.
Цели 34 пъти Доналд Тръмп е казвал, че трябва да има стена по границата с Мексико, за да бъде спрян наркотрафикът. Това е изричано дори след като Американската агенция за борба с наркотиците изрично посочва, че по-голямата част от трафика върви или по легални канали, или през подземни тунели, т.е. бъдеща стена няма да повлияе с нищо. По отношение на прословутата стена, Тръмп казва 13 пъти публично, че строежът ѝ е започнал, дори след като Конгреса му отказа финансиране. 31 пъти сегашният американски президент казва, че САЩ похарчили 7 трилиона долара за войни в Близкия изток – число, което нито една официална статистика не потвърждава.
Още една от големите външнополитически лъжи на Доналд Тръмп е, че съгласно сключеното ядрено споразумение с Иран, САЩ са дали на Иран 150 млрд. долара, но всъщност това са замразени до този момент ирански активи, намиращи се на територии, където ги достига американската юрисдикция. И, разбира се, не са за 150 млрд. долара – американското финансово министерство ги изчислява на 55 млрд. долара.
По отношение на Китай също има опашата лъжа – че благодарение на Тръмп китайците са почнали да купуват американско говеждо. Само че още при Обама споразумението за това с Пекин беше подписано. А 29 пъти Тръмп казва, че търговският дефицит на САЩ с Китай е 500 млрд. долара, докато всъщност е 300 млрд. долара. Във връзка със статистиката на The Washington Post, сайтът WhoWhatWhy коментира, че Тръмп лъже толкова много, че е успял да се пребори със системата и медиите не успяват да се справят с цунамито от лъжи на считания за най-могъщ в света човек. WhoWhatWhy е проект на разследващия журналист Ръс Бейкър. Той е дългогодишен разследващ журналист, работил за издания като Newsday и The New York Times, като е известен с книгата си “Семейство от тайни”, посветена на семейство Буш и предполагаемите връзки на Джордж Буш-старши със скандали като “Уотъргейт” и убийството на Джон Кенеди.
Uncategorized
Разкриха кои е поръчителят на Къро
▪︎ Мафиотският бос Нафиз Модак е основният заподозрян за агресивното превземане на бизнеса с охрана
Разследващите в Кейптаун, Южна Африка, смятат, че зад покушението над Къро, както и това над Анджело Димов, стоят едни и същи килъри и поръчители. Причината е, че двете родни кримки са оперирали в района, който е контролиран от Ралф Станфийлд и неговата банда, известна като 28-ците, която е част от мащабната кримиорганизация “Бандата на числата”.
Двамата българи са работили съвместно с фракцията на 28-ците – бизнесите им варирали от нощни клубове, наркотици, скъпоценни камъни и рекет. Това хич не се понравя на друга мастита ъндърграунд фигура, а именно Нафиз Модак и “Новата гвардия”, защото българите набират сила и по-този начин засилва силата на конкуренцията. В момента бандата на Нафиз Модак е най-опасната и най-мощната в Кейптаун и околията, смятат разследващите в Южна Африка.

Модак е основният заподозрян за агресивното превземане на бизнеса с охрана. Самият той си признава, че насилствено е превзел този периметър и негови хора охраняват над 80% от нощните клубове в Кейптаун. Като за целта подкупва множество полицейски шефове и важни фигури в структурите на тамошното МВР. Част от превзетите територии са именно на Къро и Анджело Димов.
Неговата стратегия е брутална – Модак отстранява всеки, който има влияние в нощните клубове и съответно в разпространението на наркотици. В съдебните процеси през 2025-2026 г. срещу Модак за убийството на детектив става ясно, че кримибосът разполага с екипи за мокри поръчки, които действат с военна прецизност – точно както са ликвидирани Анджело и Къро.

Нафиз Модак превзема клубовете на Анджело Димов, като някои от тях са стриптийз клубове в периода 2015-2018 г., след което решава да го ликвидира заедно със съпругата му Незабравка Пеева, смятат разследващите.
За убийството на Къро пък се смята, че Модак го е поръчал, преди да влезе в затвора за 7 години по обвинения в подкупване на множество полицейски шефове. За Модак се смята, че е ликвидирал десетки ключови играчи, сред които и негов стар конкурент Марк Лифман. Именно с него според разследващите в Южна Африка работят Къро и Андежло Димов.
Лифман е застрелян една година след Къро – през 2024 г., и по този начин Модак става най-влиятелният бос в региона, макар в момента да е зад решетките. В момента страховитият главатар контролирала охранителния бизнес, прибира “такса спокойствие”, търгува със скъпоценни камъни,подобно на Димов и Къро, и държи по-голямата част от наркопазара в Кейптаун. Разследващите са категорични, че в момента Модай е най-опасният бандит и е отговорен за множество поръчкови убийства. Въпреки обвиненията към боса нито едно от тях за момента не е доказано.

По неофициални данни Модак е разпитан за убийството на Димов през 2018 г., както и за това на Къро през 2023 г. Ченгетата са сигурни, че той е ликвидирал двамата българи, но не могат да го докажат. Опитите им да накарат някои от членовете на групировката “Новата гвардия”, ръководена от Модак, да проговарят удрят на камък. Бандитите знаят, че ако си отворят устата, и те, и близките им моментално ще бъдат пречукани, поради което полицията не успява да направи нито един пробив.
По тази причина – липсата на доказателства, които да издържат в съда, за момента убийствата на Къро и Анджело Димов остават неразкрити. В Южна Африка това често се случва, въпреки че полицията знае кои са извършителите.
Разследващите работят по още няколко версии за убийствата на Анджело и Къро. Едната е контрол над пристанищата и трафика. Кейптаун е ключов пункт за износ на кокаин към Европа. Къро, със своите логистични познания и контакти в България, е бил ценен партньор, но и опасен конкурент. Версията е, че той е станал жертва на преразпределение на “кокаиновия път” между латиноамериканските картели и местните южноафрикански банди.

Uncategorized
Заплати до 7 000 евро безочливо ще получават новите управляващи
Новите властимащи ще получават безочливо основно възнаграждение между 4 500 и 7 000 евро.
Заплатите на депутати, министри и премиера са обвързани със средната заплата в обществения сектор и ще се променят на всеки 3 месеца.
Първите възнаграждения, които ще получат новите депутати, ще са базирани на месец декември. При средна заплата в обществения сектор малко под 1500 евро, депутатите ще взимат почти 4 500, като не са включени допълнителните проценти за класове прослужено време, добавки за научни степени и участия в комисии.

В парламента
Михаела Доцова, избрана за председател на Народното събрание, ще получава 55% над депутатската заплата – това означава почти 7000 евро месечно.
Министерски заплати
По-малко пари ще отиват в джобовете на новите министри. Техните основни заплати се формират като над депутатската се дават още 30 процента. Математиката показва малко над 5800 евро.
Премиерската заплата също е обвързана с депутатската. И тя е с 55 на сто над тази на народните избраници, колкото е и на председателя на парламента – почти 7000 евро. Както стана ясно Румен Радев ще е премиер в следващото правителство.

Докато е на тази позиция, той ще трябва да се откаже от пожизненото възнаграждение, което му се полага като личност, заемала поста президент. В случая става въпрос за почти 5 400 евро месечно.
Хората във властта ще взимат тези заплати само 1 месец. До дни НСИ ще обяви какви са били възнагражденията в обществения сектор през март, което ще промени и доходите на властта – не се знае дали нагоре или надолу.
Uncategorized
Имаше време, в което вечерта започваше не с телефона, а с телевизора 🎬
Имаше време, в което вечерта започваше не с телефона, а с телевизора.
Не с безкрайното превъртане, а с онзи тих ритуал – да седнеш, да замълчиш… и да слушаш.
Една стая.
Един екран.
Един глас, на който вярваш.
Тези лица не просто четяха новините.
Те бяха новините.

Те бяха авторитет, мярка, спокойствие в един свят, който тогава изглеждаше по-подреден… или поне по-разбираем.
Нямаше шум.
Нямаше истерия.
Имаше паузи.
Имаше тежест в думите.
Имаше смисъл.
И ние – деца или млади хора – седяхме и попивахме.

Не само информация, а усещане за време, за принадлежност, за държава.
Днес имаме всичко.
Стотици канали.
Хиляди мнения.
Милиони гласове.
И въпреки това… нещо липсва.
Липсва онова чувство, че си част от нещо общо.
Липсва тишината между думите.
Липсва доверието…

Какво стана с нашата младост?
Къде отидоха тези години?
Може би не са изчезнали.
Може би са останали там…
в онзи черно-бял свят,
в който всичко беше по-бавно,
но някак си – по-истинско.
И може би не телевизията се е променила толкова…
колкото ние. 🎬









