ЗАКОН

Съдебна реформа ли? Помислете пак (КАКВО се случва в Темида?)

Клетата съдебна реформа няма да я бъде и този път. Всички високопарни слова за прекратяване мандата на главния прокурор Иван Гешев, за промяна на модела на Висшия съдебен съвет, за закриване на специализираното правосъдие, за преструктуриране на антикорупционната комисия КПКОНПИ остават пожелания за неопределеното бъдеще.

След драмата около неслучилото се правителство на „Има такъв народ“ и тоталния раздор между партията на Слави Трифонов и останалите т.нар. партии на протеста можем да сме сигурни, че нито този парламент (на него не му и остава много живот), нито следващият ще могат да произведат промяна. Събиране на мнозинство за конституционни поправки е немислимо. И така

идеите за реформа са на практика блокирани

Тъй като само с промени в конституцията може да се преработи моделът на Висшия съдебен съвет, от който тръгват много от пороците в системата.

Главният прокурор Иван Гешев може спокойно да си отдъхне – засега запазва поста си, механизми за отчетност и контрол върху работата му все така няма да има, ще продължи да се разпорежда и във Висшия съдебен съвет. Да, ще трябва да преглътне неудобството да докладва на парламента за бюрото си по защита, но в жежката политическа ситуация едва ли ще бъде първа грижа на депутатите. А и ако ИТН решат да играят обидени на „предателите“ (по Слави Трифонов), преживяването на Гешев в пленарната зала може изобщо да не е толкова неприятно. Защото все пак „Демократична България“ поиска изслушването му. Впрочем, докато се обсъждаше дали то да се състои, не се изказа нито един депутат от ИТН.

Висшият съдебен съвет, който тотално е загубил легитимност и чието мнозинство се е превърнало в придатък на главния прокурор, също спокойно ще избута 5-годишния си мандат, изтичащ през октомври 2022 г. Видяхме наскоро как съветът като юмрук защити Гешев от искането за отстраняването му, направено от служебния правосъден министър Янаки Стоилов. Кадровиците толкова се престараха, че дори не стигнаха до това да разгледат по същество аргументите на Стоилов, а директно отхвърлиха предложението му като недопустимо.

А тази една година, която е на път да бъде пропиляна, е от ключово значение за съдебната власт. Висшият съдебен съвет ще трябва

да избере следващия председател на Върховния касационен съд,

тъй като 7-годишният мандат на Лозан Панов изтича през февруари 2022 г. Можем да сме сигурни, че статуквото ще вложи всичко от себе си, за да се възпроизведе и да не допусне грешката на миналия състав на съвета да избере приемник на Панов, който вместо да го крепи, да сочи недъзите му.

В сегашната си конфигурация Народното събрание едва ли може да излъчи членове на Висшия съдебен съвет, които се избират с квалифицирано мнозинство от поне 2/3, т.е. 160 гласа. В съвета още от януари 2020 г. има вакантна позиция, след като Пламена Цветанова стана зам. главен прокурор на Гешев. Парламентът, в който ГЕРБ имаше мнозинство, така и не си направи труда да проведе избор. 45-ото НС, естествено, нямаше време, а и също като сегашното 46-о НС едва ли би постигнало консенсус около дадена фигура. Вече видяхме, че юридическата скамейка на ИТН поражда предимно скандали.
Снимка: „СЕГА“

Освен поста си

Гешев ще си запази и прословутото бюро за защита,

което уж трябваше да отговаря за сигурността на важни свидетели по наказателни дела, а се превърна в личната му гвардия. „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ внесоха проекти за законови промени, с които то се отнема от властта на главния прокурор и се прехвърля към Министерството на правосъдието. Това обаче едва ли ще се случи. И ще продължим да гледаме добре въоръжени типове с надписи „Прокуратура“ на гърба си да щурмуват институции и извършват арести по личното нареждане на главния прокурор. А после за действията им никой да не носи отговорност. Да не забравяме и обективните данни, които и самата прокуратура признава в доклада си – пазените свидетели намаляват, но служителите в бюрото се увеличават.

Какво обаче правим със специализираното правосъдие? Две съдилища и прокуратури, натоварени да се занимават с делата срещу организираната престъпност и високата корупция в държавата. За 10-годишното си съществуване спецпрокуратурата не показа с присъди, че има смисъл от нея. Проверките срещу хората, облечени във власт, пък потъваха като в черна дупка – красноречив пример са делата срещу бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Накрая, когато в ръцете й попадна проверката по сигнала на служебния вътрешен министър Бойко Рашков срещу самия Гешев, спецпрокуратуратурата, изпаднала в ступор, дори не обяви името на наблюдаващия прокурор. Всъщност, ако спецпрокуратурата ни даде нещо за тези 10 години, то е главният прокурор Гешев, който излезе от редиците й.

Спецсъдът пък се занимава основно с разрешаване на специални разузнавателни средства и мерки за неотклонение, един вид

наказва без присъди по т.нар. знакови дела

Процесите, които гледа по същество, се броят на пръсти, а писането на решения по тях понякога отнема години.

„Демократична България“ предложи и в този парламент спецструктурите да бъдат закрити, защото обществото ги възприема като инструмент за извънредно правосъдие, което изпълнява политически мотивирани поръчки. Цитира се и огласеният преди ден доклад за върховенството на закона на ЕК, където в частта за България се говори за липса на последователни резултати, що се отнася до присъди за корупция по високите етажи на властта. Лесно може да се предвиди обаче каква ще е съдбата на този законопроект. Той ще остане за следващия парламент, като шансовете му и тогава ще бъдат сходни.

Накратко – всички, които искат промяната в съдебната система да не се случи в обозримо бъдеще, сега доволно ще потриват ръце. Те победиха. Моделите ще се възпроизвеждат. Гешевщината ще властва, съвсем скоро и във Върховния касационен съд. Губещо ще бъде пак обществото.

Post Views: 11

ЗАКОН

Прокуратурата набързо прекрати делото за доходите на Пеевски

Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.

Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.

Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.

Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.

„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.

„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.

Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.

От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.

Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.

Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.

При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.

Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

ЗАКОН

ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”

Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.

Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.

“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.

Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.

“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.

ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.

“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.

Post Views: 8

ЗАКОН

ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

Post Views: 26