СВЯТ

Срам в Брюксел: Евродепутатите онемяха за свободата на медиите

Проекторезолюция показва как се сриват журналистическите стандарти в Европа
Рядко явление можеше да се наблюдава снощи в Европарламента в Брюксел: нито един евродепутат, освен докладчика, не пожела да вземе отношение по точка, която би трябвало да засяга всички държави. Дебатът за свободата на медиите, който трябваше да изрази тревога от заглушаването на критиката в медиите и от нападенията срещу журналисти в ЕС, започна при равнодушие в залата и завърши само за 9 минути. След като се изказа вносителката на проекторезолюцията Магдалена Адамович (ЕНП, Полша) – вдовица на убития през 2019 г. кмет на Гданск Павел Адамович, – думата взе по служебно задължение комисарката за финансовите услуги и капиталовите пазари Марей Макгинес (Ирландия), която така или иначе присъстваше в залата заради други дебати по стопански въпроси. С това темата се изчерпа.
Магдалена Адамович защити свободата на словото в Европа въпреки болката си от словото на омразата в медиите, което според нея е било подбудителят за посегателството над съпруга й. Тя изтъкна, че медийният плурализъм е изложен на риск в няколко държави членки на ЕС (без да ги назове поименно) и предупреди за нарастващия натиск и тормоз, пред които са изправени журналистите.
Предложената от нея проекторезолюция, която ще бъде гласувана утре, поставя акцент върху политическата намеса, защитата на журналистите от заплахи, сред които разпространението на подбуждащи към омраза изказвания и дезинформация, както и ролята на интернет платформите. Подчертават се „опитите на правителствата на някои държави членки да заглушат критичните и независими медии“ и се настоява, че парите на ЕС не бива да се насочват към контролирани от правителствата издания или за финансиране на пропаганда.
Това явление е типично за България, където под предлог за комуникационни програми се насочват еврофондове от министерствата към проправителствени медии. “Парите на ЕС не могат да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда”, пише в документа.
Въпреки липсата на поименни разобличения, някои от тестовете в проекторезолюцията несъмнено визират България. Така например във въведението се цитира Световният индекс за свобода на печата за 2020 г. на “Репортери без граници”, като се казва, че “индексът разкри значителни различия между отделните държави членки, някои от които заемат челни места в световната класация, докато други са сред последните, с разлика от над 100 места между държавите членки с най-добри и тези с най-лоши резултати”. Очевидно става дума за разликата между Финландия, Дания, Швеция и Холандия, които са в първата петица (изпреварени само от Норвегия) и България, която е на 111-то място.
Като цяло е “налице проблем не само с насилието, сплашването и тормоза над журналисти, но и с липсата на наказателно преследване на извършителите на подобни престъпления; съгласно доклад на ОССЕ е налице ширеща се безнаказаност, тъй като например едва под 15% от убийствата на журналисти в държавите, членуващи в ОССЕ, биват разкривани”. По-нататък се казва, че “в някои държави членки държавната помощ за медиите не се предоставя прозрачно, което застрашава сериозно тяхната независимост и надеждност”. Във връзка с това ЕП “предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии; изразява съжаление по повод на факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда”. Такава е картината в България, която превръща огромна част от медиите в глашатаи на властта.
Документът “настоятелно повтаря призива си към Комисията да разглежда опитите на някои правителства на държави членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС; поради това приветства намерението на Комисията да включи в годишния си доклад относно положението на правовата държава в рамките на ЕС специална глава във връзка с наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този контекст подход „отдолу нагоре“, отразяващ гласа и многообразието на отделните хора, за да се гарантира ефективното отразяване на предизвикателствата, пред които са изправени журналистите и медийния сектор; освен това призовава в тази глава да бъдат включени специфични за отделните държави препоръки и ефективни решения, както и оценка на прозрачността на собствеността и на равнището на намеса от страна на правителствата и на частни лица в държавите – членки на ЕС”.
От Еврокомисията се изисква да представи правна рамка за осъществяване на контрол над дейността на доставчиците на обществени медийни услуги, включително проверки дали се изпълняват критериите за разумно управление и финансиране и дали услугите им отговарят на очакванията за основана на факти, справедлива и етична журналистика”. Така например, медиите, контролирани от депутата Делян Пеевски, не признават националния Етичен кодекс на българските медии от 2004 г. и твърдят, че си спазват свой кодекс (от 2013 г.), по който обаче никога не са огласявани решения за техни публикации, сякаш са безупречни.
Следващата точка също сякаш е писана за България, защото се казва, че “на практика съществуват политически мотивирани ограничения на информацията, като например отказ на достъп до данни от обществен интерес, използване на тактика на отлагане, неоправдано стесняване на обхвата на информацията, която е била поискана, забрана за журналистите да посещават обществени места, включително парламенти, ограничаване на възможностите на журналистите за провеждане на интервюта с политици и членове на правителства, както и избягване на даването на интервюта в медии, които не симпатизират на правителството, дори и в такива със значителен национален обхват”.
Отделно се изразява “дълбока загриженост относно увеличаващите се политически атаки срещу медиите и съжаление относно липсата на защита на журналистическите източници”. Държавите са призовани да “определят минимални общи стандарти, за да се гарантира високо равнище на защита за лицата, които подават сигнали за нарушения”.
Относно тормоза над журналисти чрез злоупотреба със съда се казва, че Европарламентът “осъжда използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми; призовава настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в ЕС да се установят минимални стандарти срещу практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността”.
За България и други държави, които продължават да преследват журналисти по Наказателния кодекс с клаузите за обида и клевета, се казва: “Законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция”. Затова ЕП “отново отправя своя призив към всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина”. България е единствената държава в ЕС, която е наблюдавана едновременно за организирана престъпност и корупция на високо равнище.
Забелязана е и нова тенденция във връзка с пандемията. ЕП “изразява угриженост във връзка с опитите пандемията от COVID-19 да бъде използвана като претекст за налагане на наказания на независими и критични медии и за въвеждане на ограничения върху достъпа на медиите до правителствените решения и действия и върху тяхното наблюдение, като механизмите за прозрачност на институциите се потискат или отслабват чрез приемане на извънредни мерки”. Еврокомисията и държавите са призовани “незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията”. Новост е предложението “за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващата МФР (2021-2027 г.), преразгледана вследствие на кризата с COVID-19, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица; подчертава, че финансирането следва да се управлява от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство”.
В мотивите към предложената резолюция г-жа Магдалена Адамович подчертава, че монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват като инструменти за засилване на социалната поляризация, която на свой ред се използва за политически цели. “Крайната цел е насаждането на омраза към дадена група, идея или институция, така че това да се превърне в толкова чувствителен въпрос в обществото, че емоционалната реакция да придобие превес пред привързаността към правилата на демократичната държава, ръководена от принципите на върховенството на закона и правата на човека. По този начин става възможно печеленето на социална подкрепа за авторитарни правителства. Монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията понастоящем са основните инструменти, използвани в процеса на авторитаризация, т.е. въвеждането на авторитарно управление, като същевременно се запазва формалният облик на демократичните избори.”
При обсъжданията в комисии на ЕП досега трима български евродепутати са изразили отношение към проекторезоюцията. Асим Адемов от ГЕРБ и Елена Йончева от БСП са я подкрепили, а Андрей Слабаков от ВМРО е гласувал против.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

Post Views: 2

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.