Любомир Дацов е бивш заместник-министър на финансите в правителството на НДСВ. Той е член на Фискалния съвет, който наблюдава спазването на фискалните правила при харченето на публични средства.

– Г-н Дацов, премиерът и финансовият министър се похвалиха, че България е с най-добрите финанси в Европа, с най-нисък дефицит и дълг. Как всъщност приключиха финансите на държавата през 2020 г.?

– Сам по себе си дефицит от 3% може и да изглежда добре при тази криза, макар че два месеца преди това правителството твърдеше, че резултатът ще бъде тотално различен, заради което бе актуализиран Законът за държавния бюджет с дефицит от 4.4%. Да се фукаш, че не си си направил добре сметката, изглежда странно.

Дефицит по-време на криза се получава автоматично, защото намаляват приходите поради спада на икономическата активност и увеличените разходи за безработица. Другото е добавка към антицикличната политика за намаляване на отрицателното въздействие върху хората и бизнеса. Всъщност дефицитът беше направен в рамките на една седмица през декември, което силно поставя под съмнение цялата идея за макроикономическа антикризисна политика.

Трябва обаче да се видят и данните за разходите под черта, защото формално те не влизат в дефицита, а се покриват от фискалния резерв. Това са всички тези милиардни харчения, с които уж бяха осигурени приоритетни проекти, изведени на касова основа през 2018-2019 г., но се осчетоводяват по-късно.

От статистиката на БНБ – баланса на Емисионно, виждаме, че за последните три месеца фискалният резерв се е свил над 5.5 млрд. лв. През септември той бе 13.5 млрд. лв. (тогава бе емитиран дълг за 5 млрд. лв.), към края на ноември пада до 11.790 млрд. лв., а в края на декември – до 8 млрд. лв. Само през декември, и то в последната седмица, намалението на фискалния резерв е с 3.790 млрд. лв., което е с 300-400 млн.

лв. повече от дефицита през декември, който трябва да бъде покрит – 3.386 млрд. лв. Което ще рече, че ако не е плащан дълг, с тези 300-400 млн. лв. са правени още разходи.

– Но тези по-големи разходи заради COVID пандемията и мерките за преодоляване на последиците от нея са очаквани.

– Очаквани са, спор няма. Но реалните антиковид разходи – тези, свързани с подпомагане на работещите в здравеопазването, за оборудване, лекарства и ваксини, както и тези, свързани със задържане на заетите във фирмите, преструктурираните еврофондове към малкия бизнес и разходите при безработица, са не повече от милиард и половина лева. А в предните месеци надуването на разходи за администрацията не беше антиковид мярка. Дори и бонусите за пенсионерите не са антиковид мярка – това е чисто антициклична мярка, която се използва при стандартна криза.

Така че дефицитът в последния месец на 2020 г. не се дължи на разходи за борба с пандемията и за подпомагане на бизнеса и гражданите, пострадали от кризата.

– За какво отиват парите тогава?

– С уговорката, че информацията е ограничена, дефицитът се дължи на плащанията основно към строителни фирми. И това бе узаконено тихомълком с втората актуализация на бюджета през септември. Тогава в последния момент бяха приети допълнителни разходи и авансови средства по бюджета на МРРБ. Така, както бе направено и предни години с магистралите и санирането. Това е скандално, защото става въпрос за договори, които не са били финансово осигурени, но са сключени, а някои бяха и изпълнени. Нали уж беше забранено сключване на финансово неосигурени договори, още повече на разплащания по тях в текущата година?!

Така че колко е дефицитът, въобще не е показателно, той не може да бъде самоцел. Най-важно е за какво се разходват публичните финанси и какъв е ефектът от това. Не е проява на държавност парите за три месеца да бъдат похарчени за две седмици. Общо 7.7 млрд. лв. е похарчило правителството само през декември, при условие че средният месечен разход през годината е около 3.5 млрд. лв. За сравнение с други предходни години – тогава през декември разходите са били около 6 до 6.5 млрд. лв. Това не са равномерни разходи, достигащи до много хора и фирми за подпомагане в кризата. Това са концентрирани разходи, достигащи до малка група хора.

– 2021-ва започва с нов дизайн на мерките за подкрепа на бизнеса и гражданите, пострадали от коронавируса. Смятате ли, че ще бъдат по-ефективни, след като от предишните мерки фирмите изобщо не бяха доволни?

– Аз също споделям мнението, че трудно бе налучкана формулата за работещи мерки. Според мен подходът трябва да е коренно различен. Роенето на мерки с чисто политическа цел, така че всеки избирател да се разпознае в тях, не е ефективно. Все повече се убеждавам, че особено на първия етап на кризата, ако искаш да подпомогнеш максимално широк кръг от хора, много по-работещо решение е едновременно намаляване на данъците върху потреблението за всички. А не да правиш сложни по дизайн мерки, от които ефективността е 20-30%. Ако се направи анализ точно кой е подпомогнат, ще се видят големи изкривявания.

– Чуват се разнопосочни прогнози – според едни най-трудните месеци са отминали, според други предстоят. Вие какво мислите?

– Според мен втората COVID вълна ще има по-тежко отражение върху икономиката. При първата вълна заради затварянето на границите БВП на средно европейско ниво рязко падна със 7-8% през второто тримесечие, но после изведнъж икономиката включи на висока скорост.

При втората вълна заради това, че нямаше такова затваряне на граници и търговията вървеше, спадът на икономиката през последното тримесечие ще е по-нисък. Няма да я има онази „острота“ на кризата от пролетта, изразена през спада на БВП. Сега обаче имаме друг проблем – проблемът с потреблението на домакинствата и с намалелите резерви на фирмите. Защото преди очакванията бяха, че всичко ще мине бързо, докато сега ударът ще бъде по-тежък през 2021 г., поне от гледна точка на продължителност и възстановяване. Последните два месеца на годината си проличаха новите проблеми с потреблението – заради отражението на доходите, заради сменения мироглед на хората, заради огромната смъртност. Това влияе на отварянето на хората. При първата вълна аз нямах нито един познат, който да е болен, камо ли умрял. Сега фейсбук е като некролог. Това няма как да не се отрази на поведението на хората, нищо че вече има ваксини.

Така че спадът на икономиката през 2021 г. няма да бъде толкова дълбок, но много по-продължителен и възстановяването ще бъде бавно.

Но 2021 г. ще е уникална, защото не е най-важното дали ще имаме 1% спад или 1% ръст на БВП. Много по-важно е, че в момента се случва началото на преструктуриране на икономиката на цяла Европа и успехът не бива да бъде мерен през показатели за икономически растеж и дефицит, а през адекватна промяна на политиките.

– В какво се изразява това преструктуриране на икономиката?

– Това невиждано печатане на пари и отваряне на ресурси от ЕС е огромна възможност за нов тип икономика и ревизиране на реформи и идеи. COVID пандемията и всичко, което тя предизвика, обърна типа на икономиките – върви се към тотална дигитализация, към зелена икономика с изграждане на нови енергийни мощности и нов тип потребление, нови технологии и нов тип връзки. Всичко това вече е задвижено. И успехът ще е за тези, които имат идеи и капацитет да си оправят икономиката с нова структура и ефективност. Много е важно какви частни инвестиции можем да привлечем. Не виждам България да има адекватен и ясен поглед и стратегия какво трябва да се случи. Това, което е сложено на масата, ми изглежда много семпло. Държавата на този етап е по-скоро пасивна. Въпрос на капацитет на администрацията. Когато институциите са безобразно слаби, без идеи и ясни правила на работа, отиваш при изоставащите държави. Едно от важните неща и мерило ще бъде влизането ни в еврозоната.