КУЛТУРА

Скъпотия: От 70 до 700 лв. струват униформите на учениците у нас

Подготовката за първия учебен ден ще излезе солено на родителите тази година, тъй като цените на всичко са по-високи, отколкото миналата

С наближаването на новата учебна година и снабдяването на учениците с всичко необходимо за училище все повече родители се оплакват от по-високи цени на ученическите униформи. Не навсякъде те са задължителни, но все повече учебни заведения вземат решения за въвеждането им, за да се отличават от останалите. За целта родителите трябва да подготвят значителна сума пари.

Макар човек да може да си купи тениска от магазин и за 5-10 лв., в училище тениските излизат доста по-скъпи – над 25 лв. Същото важи и за суитшъртите, блузите с къс и дълъг ръкав, полите, саката и т.н. На доста места родителите могат да закупят един или два артикула от цялата униформа, но дори и в този случай, трябват и резервни дрехи, тъй като децата не могат да изкарат с една тениска цяла година, което увеличава още повече сумата за униформи.

В 119-то училище например ученическата униформа се състои от оранжеви тениска и сутшърт. Тениските са между 27.80 лв. за началния курс и 29.40 лв. за по-големите ученици, суитшъртите – между 50 и 55 лв. Родителите могат да изберат още рокля – между 43 и 50 лв. и различни видове блузи с дълъг ръкав – с яка или без – съответно за около 29-30 лв. и 22-23 лв. Минимумът, който тук трябва да заделят родителите, е 78 лв., или двойно повече – ако искат резервни комплекти.

В сайта на фирма, която шие униформите за голяма част от училищата в София, Варна, Бургас и др., става ясно, че тениските са на доста по-високи цени – от 35 лв. нагоре. За учениците от 4-то училище “Джон Атанасов” например тениските с къс ръкав са между 36.30 лв. и 37.50 лв. в зависимост от размерите, а тези с дълъг ръкав – между 37.50 лв. и 39.10 лв. Панталонът, който също е част от ученическата униформа, струва 62 лв., ако е между 92-140 см и 65 лв. (140-194 см), а суитшърт худи – между 59 и 63 лв. Подобни са цените на тениските и панталоните и за СУ “Иван Асен” II в столицата, като там суитшъртът струва между 65 и 69 лв.

В 104 ОУ “Захари Стоянов” тениските с къс ръкав струват 21.90 лв. или 23 лв. за по-големите ученици, а с дълъг – 23 -24 лв. Блузите с къс ръкав са между 33 и 34 лв., с дълъг ръкав – 35-36 лв., панталоните – от 62 до 65 лв., суитшъртите и худитата – от 59 до 69 лв. С малки вариации подобни са цените и на униформите в 105-то училище “Ат. Далчев”, 125-то и др. В 73-то “Вл. Граматик” – ризата за момчета е между 57-59 лв. а за момичета – 54-56 лв. В униформата се включват още елек – 51-54 лв., пола – 57-59 лв., сако – 105 или 110 лв., предлагат се още тениска с къс ръкав – около 22 лв., суитшърт – 59 и 69 лв., панталони – 62 лв. и т.н. В този случай, ако например родител реши да вземе на детето си една от комбинациите – например риза, елек и пола, това ще му струва – 165 лв. Ако обаче реши да добави към ризата сако, цената става над 260 лв. Тениска и суитшърт излизат около 84 лв., а ако се купят и някои от аксесоарите, сумата набъбва още повече – вратовръзките за между 21 и 26 лв., фишуто – към 22 лв., папийонките – 15 лв., а сатенените ленти – 8.70 лв.

Някои фирми предлагат по-ниски цени. В националната търговско-банкова гимназия се предлага дамската бяла риза за 33 лв., а ако е лилава или розова – 35 лв. Момичетата ще трябва да изберат още панталон за около 40 лв. или пола за 25 лв. За момчета цените са подобни, якето полар е 36 лв., а пуловерът с дълъг ръкав – 40 лв. В 32-ро СУ “Св. Кл. Охридски” тениските са между 24 и 25 лв., суитшъртите – 34-36 лв., панталоните – до 40 лв.

В НГДЕК, където наскоро родители се оплакаха от цените на униформите, пълният комплект от които излизат към 700 лв., се предлагат 19 артикула, става ясно от офертата, предоставена на родителите. Според нея най-евтина е бялата тениска – 25 лв. Полотишърт “ПИКЕ” с къс или дълъг ръкав с емблема на НГДЕК струва 51 лв., ризата е 59 лв., блейзерът – 106 лв., жилетката – 66 лв., пуловер с V образно деколте – 57 лв., панталон тип дънки – 69 лв., пола – 58 лв., вратовръзка – 31 лв., чорапи – 8 лв. и др. (действително всичко това излиза към 700 лв.).

От училището заявиха, че учениците могат да си изберат само 1 или 2 артикула и в никакъв случай не е задължително да се купува всичко. За пети клас обаче има задължителни дрехи – полотишърт, блейзер или жилетка и пола за момичетата, а за момчетата – полотишърт, блейзер или жилетка и панталон.

От фирмата-доставчик на униформи за НГДЕК заявиха, че комплектът за момичетата петокласници излиза 175 лв., а за момчетата – 186 лв. Уточниха и, че униформите за останалите класове са препоръчителни, защото могат да се комбинират с дрехи от предходни години или да се закупят нови, които не са задължителни. “Училището дава възможност за закупуване на индивидуални бродерии с лого на НГДЕК от цена 5 лв. за брой, които могат да се пришият към дрехи, закупени от други вериги за конфекция”, заявиха оттам. Родители обаче опонират, че от предходни години дрехите са износени и умалели, а като се предвиди по още един резервен комплект за 5 клас, сумата надхвърля 340 лв. Те са направили сравнение с други фирми, чиито цени са доста по-ниски – напирмер ризи за 31-39 лв., полотишърт – между 20 и 38 лв., вратовръзки – до 20 лв. и др.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending българия корупция култура

Up Next

Училище с име на учител

Don't Miss

Оброзование по Български

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.