ПАРИ

СКАНДАЛ: ГЕРБ пръсна 1,2 млрд. лв. за битката с вируса – 400 млн. предизборно отидоха за чиновниците, а народът гладува!

може да достигне половин милиард лева до края на 2020.

Информационната система на БРРД за следене на коронасубсидиите съдържа до момента данни за близо 1,2 милиарда лева помощи за справяне с коронакризата. Резултатите са представени в търсачка, в която може да се търси по име, ЕИК на фирма, програма за подпомагане, дейност на фирмата, собственици и други критерии, пише bird.bg.

Резултати на база данните до 10.12.2020 включително.

Антикризисните мерки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 получават 68% неодобрение от бизнеса, съобщава Българската Стопанска Камара на 1 декември 2020 г. Всички показатели са на червено: 71% от декларират, че състоянието на фирмата им се е влошило (спрямо 25% миналата година); 66% не са използвали програмата “60/40”, 85% не са използвали помощта за запазване на работни места в транспорта и туризма; 89% не са се обърнали за помощ за туроператори и туристически агенции, 98% не използват безвъзмездната помощ (3-450 000 лв.) за малки и средни компании в транспорта, 65% не са потърсили помощта (3-10 хил лв) за микро- и малки предприятия, 89% не са използвали безвъзмездна помощ (30-150 хил лв.) за средни предприятия, 90% изобщо не са потърсили оборотните кредити на ББР, над 90% до 99% не са се възползвали от микрокредити, оборотно или друго финансиране.

Унищожителната оценка на бизнеса и БСК за мерките на правителството цяла седмица беше цитирана и обсъждана в деловите и общопрофилни медии

“Къде, по дяволите, са парите?”

Пита в заглавие на свой анализ Капитал на 4 декември 2020, а дни по-рано, в публикация “Новите” пари за бизнеса се оказаха препакетирани стари”, разобличава неверните твърдения на икономическия министър. „Бизнесът: Трябва ни подкрепа сега, не предизборен и подкупен рог на изобилието” – цитирхме призивът на предприемачите. В понеделник, на 7 декември 2020, по време на посещение в Цалапица, в една от фирмите възползвала се от мярката 60/40, премиерът отговори задочно:

“Над 1 милиард и 100 милиона лева даде държавата чрез антикризисните мерки от март досега, за да подпомага малките, микро, средните и другите предприятия.” Бойко Борисов на 7 декември 2020, цитиран от Пресцентъра на МС.

Така ли е в действителност?

Анализът на данните обаче показва друго. Близо 350 милиона лева или около 1/3 от всички отпуснати до момента средства за преодоляване на последствия от пандемията COVID-19 отиват в държавни и общински фирми, министерства и агенции. Общо 17 публични предприятия, контролирани от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) към МС, са сред бенефициарите на значителни суми.

Най-яркият пример за най-голям бенефициар е държавното предприятие “Мини Марица-изток” ЕАД, заедно с клоновете му – рудниците, което както отбелязва Капитал, е на загуба дори и след получените десетки милиони коронасубсидии. Друго голямо публично предприятие с лъвски пай от коронасубсидиите е “Български пощи” ЕАД.

Най-големият бенефициар до момента е Министерството на здравеопазването с над 280 млн. лв. коронасубсидии по три процедури и те не бива да се разглеждат като „икономически” мерки за подпомагане на бизнеса. Първата, „Борба с COVID 19“ по оперативна програма „Региони в растеж”, е за 40.4 млн. лв. с 85% еврофинансиране. Другите две са с идентични наименования „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19”, и двете по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като едната е за 60 млн. лв. с 85% еврофинансиране, а другата е за 180 млн. лв., но вече със 100% еврофинансиране.

Значителна част от тези средства би следвало да е предвидена за допълнителни възнаграждения на медиците на първа линия, но колко реално са изплатени, за кои периоди и на какъв брой работещи на първа линия, все още не е отчетено, като се изключат спорадични съобщения както за плащания, така и за административни неуредици и неплащане.

Десетки общински предприятия също са сред бенефициарите, като в таблицата е представена обобщената информация за общините с най-много коронасубсидии.

Столична община държи първенстввото с “Метрополитен”, “Център за Градска Мобилност”, “Столичен Автотранспорт“, “Столичен Електротранспорт” и др.

“Бургасбус” допринася за почти цялата сума на коронасубсидиите в община Бургас. “Пътнически Превози” в Сливен отрежда третото място на града сред общините. В Стара Загора, Русе, Габрово и Плевен отново заслугата е на общинските транспортни фирми.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

Post Views: 10

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21