ФОКУС

СИНЪТ НА ПРЕДАТЕЛ РАЗРУШАВА БСП

„Да бих премълчал, бих се опозорил“
Йосиф Хербст
Мълчах, мълчах, но вече не се търпи. След като председателката на БСП Корнелия Нинова гръмовно обяви 50 членове на Националния съвет за опозиционeн кръг, свързан чрез Гергов с ГЕРБ и платен от ГЕРБ, абсурдът в партията стана толкова голям, че не може да се мълчи.
50-те изпратиха до Изпълнителното бюро на БСП своя позиция по много сериозен въпрос – съдбата на Левия вестник, на „Дума“, чийто главен редактор бе сменен немотивирано и с неизвестна цел. Но вместо обсъждане с тези хора и разговор по темата, което би било най-нормалното действие в една лява партия, срещу подписалите бе предприета грозна атака, те бяха обвинени във всички смъртни грехове и нападките не спират. Нинова ги подреди в три категории: „претендиращи да са крайни левичари, кандидати за постове и тежки олигарси“. Чудя се към коя част да се причисля. За краен левичар не ставам, всички предложения за постове винаги съм отхвърляла, а при тежките олигарси няма как да се подредя със смешната си заплата в „Дума“, за която не щат да се главят дори завършващи студенти. Та си търся своя пай от 43-те милиона, които от ГЕРБ дали на Гергов и с които ме били купили да свалям Нинова? Явно, в мисленето на някои хора човек може да работи само за пост и за пари. Не за кауза и не за достойно име.
Решението за „Дума“, както се оказа, е взето още преди месеци в тесен кръг, в момент, когато след три управленски мандата на лидерската партия ГЕРБ в България цари разруха във всички сектори, разпада се самата държавност. Повсеместно се ширят бедност, корупция, престъпност и несигурност, бездуховност и неграмотност, емиграцията достига застрашителни за съществуването на нацията ни размери. Хората са отвратени от политиците, доведени са до отчаяние и апатия, животът им е сведен както никога до личното физическо оцеляване. В този момент, когато властта се разпада и обществото очаква не просто поредна, а същностна промяна, БСП, която е единствената идейна партия в България, има задачата и шанса да защити лявата перспектива за България, да й повярват хората, че тя им предлага спасение. Как използва тя този шанс?
Мълчанието – висша форма на отговорността?!
Подписалите позицията били безотговорни, казват критиците им, те „рушали“ авторитета на партията. Напротив – позицията се стреми да поправи едно действие (смяната на редактора) и една практика (зачеркване на демократичното начало на ръководство с обезсмислянето на Националния съвет), защото именно те рушат така необходимия на БСП авторитет като достоверна алтернатива.
Оказва се, че всяко мнение, което е различно от това на Нинова, се обявява за „атака срещу нея с цел да бъде свалена“(!).
Тази нелепост очевидно води до непремерени и пагубни за БСП действия. През юни Добрев развихри цяла кампания в медиите срещу „Дума“ заради една снимка към публикация за незаконната частна дейност на една директорка на институт в БАН. Снимката никой не беше и забелязал, но Добрев лично осведоми света, че на нея са той и курсанти от БСП, които се обучават на политика в частното НПО на въпросната дама от БАН, съвместно с техни връстници от ГЕРБ. „Дума“ бе обвинена, че „работи срещу БСП“, но завъртеният от Добрев скандал повдигна в обществото острия въпрос какво търсят курсанти от БСП в тази незаконна структура и на какво точно се обучават съвместно с хора ГЕРБ. Отговор така и не последва, но отмъщението към вестника не закъсня – главният редактор бе подменен за минути на 28 август с човек, докаран от ресторантите в градче до Лондон, където е работил 6-7 години. Уважавам избора на Йордан Мичев да си изкарва прехраната в Англия, всеки труд е за уважение. Но той е минал някога като млад репортер тук-там през няколко медии, включително през „Дума“, ала никога с нищо не доказал, че може да ръководи нещо, камо ли емблематичен вестник като „Дума“. Докарал го е Добрев, казват на „Позитано“.
Когато цял един професионален живот си работил достойно, градил си нещо и накрая някой арогантно и с един удар го разрушава, а те изкарва и виновен, че не си носиш сам чука, не може да мълчиш.
Позорище е това, което се разиграва.
50 социалисти от Националния съвет видяха проблем в отношението към Левия вестник и най-коректно отнесоха въпроса до Изпълнителното бюро. Но вътрешнопартийният документ „изтече“ и бе осмукан в медиите. Проблемът, изложен в позицията, бе изцяло подменен с измислен скандал, поднесен на обществото лично от Нинова, която не намери нищо по-добро от това да обяви Гергов (подкрепил като редови член на НС позицията, инициирана от Георги Пирински) за водач на „акцията срещу Нинова“ и чрез него да „омаже“ всичките членове на НС, поставили подписите си.
Двамата с Добрев всъщност пак забъркаха БСП в нов шумен скандал. Защо?
Понеже подкрепям позицията на 50-те, съм длъжна да реагирам на опитите да ме изкарат „тъмна личност“, работеща с ГЕРБ, че и платена от ГЕРБ. Това ми идва в повече. Както, предполагам, и на социалистите, подписали позицията и зорлем направени „опозиционери“.
Написаното в позицията и основният проблем за „Дума“ бяха напълно заличени от полезрението на медиите, увлечени по скандала, което само показва, че в България вече няма журналистическа гилдия. Всички затъркаляха с усърдие това КОЙ е подписал, как са употребени „милионите на Гергов“, как ще свалят Нинова и пр. Ни гък за това КАКВО всъщност казват 50-те членове на НС. Повтаря се едно към едно историята от месец юни.
Мачкай, Данчо!
Новият ни главен редактор и кръгът фейсбукари около него първо се постараха да охулят досегашната „Дума“ така, както никой не я е хулил. Дори обявиха за „безлична многотиражка“ четвъртия по тираж вестник с най-ниския брак в бранша, единственият, който в последната година и половина постоянно качваше тиража си. Публикуваше ударни материали и разследвания за далавери, които другаде не може да се появят. Видяхме обаче отношението към журналистите на „Дума“ от страна на Мичев и феновете му: „Мачкай, Данчо! Мачкай хранените!“ И това – за журналистите във вестника, които са с най-ниските заплати в бранша, а при пенсиониране са обречени на мизерия! „Мачкай, Данчо, набивай им канчетата. Fuck Them All!“ Това писаха аверите му. Срам ме е пред паметта на Стефан Продев, че партията БСП позволява безропотно дотам да докарат неговата „Дума“!
А в последните дни от присъдружни на ръководството на БСП медии научих, че проблемите за „Дума“ и за смисъла на Левия вестник били „междуличностни ежби“, „вътрешнопартийна мелодрама“, „дребнавост“, „дребнотемие“ и прочее. Че недоволните са „охолни и ояли се социалисти, принцове на опортюнизма, съзаклятници, роби на съглашателството (!)“. „Дума“ е преживяла всякакви перипетии, но подобен абсурд досега не й се е случвал.
Отново за вестника
Единственият мощен глас на левицата и на партията до този момент, както много пъти досега, бе в. „Дума“. „Дума“ никога не е била просто вестникарска стока. Стефан Продев създаде „Дума“ като идея, като вестник с мисия. Мисията на лявата перспектива. През 90-те години вестникът успя да пребори дори посинялата телевизия и изведе БСП към изборната победа. Въпреки всички перипетии през годините, той успя да запази продевския морал и дух и си остана честен и борбен вестник. В течение на почти три десетилетия „Дума“ е кауза, свободна трибуна и острие на левицата и на партията.
А сега, когато България е доведена до ръба и това острие е най-необходимо, вместо нова степен на мобилизация на всички все още мислещи хора в страната, е направено точно обратното – острието е изтръгнато. При това с ръждива сабя – не с политическо, а с командно-административно решение. Защото ръководството на БСП превръща „Дума“ в орган на ЦК на БКП, какъвто тя никога не е била от самото си създаване досега.
Скършиха „Дума“ без мотив и без обяснение. Защото всеки, който я чете, знае, че е цинизъм да твърдиш, че тя не била опозиционнна, не била качествена, не била професионално списвана, „не служи на БСП, изобщо“ (дословен цитат от Корнелия Нинова). Сред централните всекидневници има един опозиционен вестник и той се нарича „Дума“. Разбира се, винаги има път към още по-високо качество, но „Дума“ имаше влияние сред твърде широка публика, за което на „Позитано“ 20, както се оказа, дори не подозират. Нещо повече, новоназначеният главен редактор обяснява публично и шумно как щял да промени коренно „Дума“ и да го направи „модерен европейски ляв вестник“. Не ми е известно той да е имал професионални отношения с модерни европейски леви вестници, но ще припомня, че именно „Дума“ в тези години роди модерния печат в България. А „новият“ облик на вестника сега няма нищо общо с „Гардиън“ или „Либерасион“, за които все приказва новият шеф на „Дума“.
Чиста спекулация е, че несъгласието с поставянето на Мичев за главен редактор се дължи на една снимка на Доган на първа страница. Бога ми, никой ли не вижда в какво се превръща „Дума“ трета седмица?! Почти всеки ден – едра снимка на Нинова на първа страница и още 2-3 по вътрешните страници (ефектът е обратен, разбира се); по 3-4 откровено пропагандни информационни страници за изявите на Нинова и за „Визията“ за сметка на пренебрегването на важни политически вътрешни и световни новини; постоянни репортажи от селца и градове, с каквито в професията се проверява моженето на начинаещи журналисти; многобройни развлекателни страници в тежък политически ден като петък, отнели място от сериозните анализи и коментари. Разбит кадрово редакторски отдел за анализи, за политически и тематични разработки.
Впрочем, от 138 страници на вестника седмично само 6-7 са отредени за материали от външни автори, за анализи, публикации по темата „Памет и актуални за деня „горещи“ разработки.
„Дума“, която печелеше авторитет със сериозните си анализи, остава в миналото. Вече бяха пуснати и цели 4 препечатки на стари текстове от други вестници, публикувани преди 7 до 11 години! Такъв професионален срам е безпрецедентен и не може да бъде преглътнат! А новият главен редактор публично обяви: „Дума“ не е на Продев…“. Да, вече не е. Ето за това става дума, а не за истериите, че някой искал да сваля Нинова и „да си пълни търбуха“.
Целият ми живот е преминал в левия печат. Работя в „Дума“, откакто Стефан Продев го създаде и досега, за това време вестникът ни мина през много премеждия, смениха се доста главни редактори, но все утвърдени в занаята имена. Големият въпрос е за отношението към Левия вестник. Той може да е всякакъв в очите на „Позитано“, но в обществото има непоклатим авторитет на честен и достоен вестник. С каква цел той трябваше да бъде разклатен в този момент? Мисля си, че дори Мичев не е петимен за чак такава сервилност, да не се наложи един ден и него да защитаваме от „Позитано“ 20…
Личи, че подмяната в „Дума“ е предприета, за да се превърне вестникът в послушно оръдие на ръководството, в негов личен пропагандатор и агитатор.Нинова на няколко пъти зави, че с поставянето на главен редактор „формира личния си екип“. Ала „Дума“ не е част от екипа на Нинова. Според Устава на БСП, „Дума“ е национален всекидневник, издание на БСП, не на нейния председател. „Дума“ е гласът на цялото ветрило от идеи, предложения, мнения, с които е богата БСП, пък и цялата левица. „Дума“ е Левият вестник.
Вярно, още при Станишев бе използван трикът главният редактор на „Дума“ да се избира не от Националния съвет, както е според Устава на БСП, а да се назначава от Изпълнителното бюро със статут на изпълняващ длъжността. Излиза, че ИБ може да го сменя по усмотрение на лидера по всяко време. Обаче Уставът не дава никакво основание да не го определя Националният съвет, дори ако е със статут на и.д. Ето за това става дума в позицията на 50-те. Да не говорим за нечуваната иновация, въведена сега – „и.д. главен редактор с изпитателен срок от 6 месеца!“ БСП не е ООД – слагам си една пешка и ако ми служи добре, остава, ако не – заменям я с друга. А кои са изпитващите – хора без професионална вестникарска компетентност, възприемащи вестника като място за лична възхвала. Яка подигравка и с него, и с професията, и с идеите, и с партията! Същата партия, която в нелегалност е издавала вестника си в 40 000 тираж и е печелела привърженици!
А крайната цел?
Опасявам се, че случаят с „Дума“ е етап към постигането на друга цел.Неведнъж едни нови лица по върховете на БСП публично обясняват, че нямат нищо общо с миналото на тази партия, че работилите за нея досега са „ретрогради, участници в проваления преход, демодирани, остарели“. Само че тази партия не се е родила през 2016-та! Във всяко начинание няма стари и млади, има можещи и неможещи, има честни и лицемерни, идеалисти и кариеристи. Като редови член на БСП от 37 години, искам да знам какви са идейните й устои днес. Е ли тя антифашистка партия, защитава ли своето борческо минало и почита ли десетките хиляди жертви, които е дала. Или ръководството й, както се оказва, се срамува от 9-ти септември? Кого цени БСП – хората, които винаги са били верни на социалистическите идеи и са работили достойно в името на лявото, или тези, които са се приютили в нея, преминали за изгода през разни политически цветове. Зациклила ли е тя на комплекса за извращенията в 50-те години и защитава ли безспорните постижения след това по времето на социализма. Или й е все едно дали ГЕРБ и другите десни я охулват наред и обработват мозъците на вече цели поколения с помощта на държавата чрез нови „скопени“ учебни програми. Кой да се бори за запазване на паметта на този народ и срещу подмяната на историята му? Как всъщност се отнася БСП към Русия и към злостната агресия, която властващи кръгове на Запад развихрят срещу нея? Как се отнася към небивалата днешна агресия на НАТО? Какво мислят по всичко това редовите членове на БСП се знае, а ръководството?
Случайно ли навръх обявената от Нинова „вътрешна битка“ при нея пристигна американският посланик, а около нея кръжи журналист, който преди време с хъс написа „20 причини да обичаш Америка“?
БСП винаги е увличала хората като идейна партия, такава ли е днес? Или ще остане без корен като днешните политически еднодневки, борещи се за власт и апаратно надмощие. Отговорите са важни и за БСП, и за България.
Завършвам с една случка от дните, когато ГЕРБ охулиха Валери Жаблянов заради перфектното му определение за Народния съд като неизбежно и необходимо военновременно законодателство. То е такова. Кирил Добрев обаче беше решил да иска ИБ на БСП да… накаже Жаблянов!
„Ако направите това, половината от БСП ще напуснат“, казах му с изумление. Отговорът на Добрев бе: „Крайно време беше!“ Свидетел има на тези думи.Това ли жадува един от най-близките съратници на Нинова? Нима за това трябва да работи и „Дума“?
Подмяната на идентичността изобщо, на БСП в частност, се нарича амнезия. А с изгубилия паметта си – човек, партия или народ, можеш да правиш всичко, което си поискаш. Кому служи този акт? Кои са диригентите му?
Досега хората вярваха на „Дума. Някой иска тя да бъде подменена с беззъби репортажи и готварски рецепти. Мен лично много хора ме познават и знаят добре, че никога не съм била и няма да бъда ничий обслужващ персонал. Тук проблем няма. Партията има проблем. А оттам – и държавата.
Когато в пустинята има оазиси, хората може да се спасят, но когато и оазисите са унищожени, гибелта е неминуема.
***
П.П. Този текст бе вече написан, когато Изпълнителното бюро на БСП огласи завчера свое обяснение по случая. Това, че в него е посочена фамилията отпреди 15 години на досегашната главна редакторка Таня Джаджева, само издава кой е автор на текста. Целта е читателите да бъдат подведени и объркани за това, което се случва. Затова се налагат някои уточнения.
1. Обилното приказване за представянето на „Визията“ в НС, внесена там след като Нинова вече я бе обявила публично, отново отмества вниманието от основния проблем, поставен от 50-те – за случилото се с в. „Дума“.
2. Твърдението, че „Таня Генева никога не е била главен редактор на „Дума“, ами е назначена от Миков за зам.-главен и до ден днешен заема този пост“ е абсурдно. Таня Джаджева беше главен редактор на вестника (и.д.) и като такава бе сменена с Мичев. А дали „до ден днешен“ е зам.-главен редактор може да се види в редакционното каре на „Дума“, където името й изобщо липсва. И да прощават, но тя бе назначена за зам.-главен не от Миков, а още през 2009 г. от тогавашния издател Малинов.
3. Още по-абсурдно е обяснението, че Мичев също е назначен като зам-главен, обаче временно изпълнява длъжността на главен редактор с 6 месеца изпитателен срок. А понеже „не е главен редактор“, действието на ИБ не нарушавало Устава на БСП, който изисква да го определя НС. След 6 месеца щяло да има избор на главен редактор в НС. „Хлъц!, както гласи една стара рубрика на „Дума“. Неизчерпаеми са игрите на апарата!
4. Това, че сегашното ръководство на БСП изплатило 399,2 хил. лв. задължения на вестника и неплатени заплати на журналистите, е признание за едно – че откакто БСП пое издаването, тя не изпълняваше задълженията си към него и работещите в него. Но в България трудът се заплаща и е нонсенс да се иска от журналистите непрекъснато да целуват ръка, че сега работодателят им плаща, което е негово задължение.
Написаното в края на обяснението пък – че мястото на този спор е в заседанието на НС, е цинично, понеже именно в заседанието на НС не бе допусната точка за обсъждане на въпроса за „Дума“. Това породи и позицията на 50-те, която „изтече“ в медиите категорично не от тях и не от подкрепилите ги известни журналисти и творци.
Велиана Христова

Post Views: 17

Related Topics:българия фокус

Up Next

ГЕРБ подлъгаха ВМРО да свършат мръсната работа с медиите

Don't Miss

Истината за посещението на Екатерина Захариева в САЩ, ролята на зетя на Тръмп

ФОКУС

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията “клин, клин избива”😆😆😀

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀

Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.

“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!

Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?

България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!

🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН

Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.

Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.

Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:

“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”

Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.

🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!

– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?

– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?

– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?

– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?

– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?

– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!

– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?

– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?

Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!

Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!

Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!

И не само това!

Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.

Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.

ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?

Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.

На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”

По своята икономическа конструкция договорът представлява:

– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.

Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни

Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден

Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.

Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.

Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh

Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.

Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.

Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год

Това има три преки ефекта:

1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.

2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.

3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.

Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.

Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.

Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!

Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.

Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.

“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.

Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!

Какво плащаме като капацитет?

Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.

Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).

Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.

Какво твърдим, че реално сме използвали?

Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет

Колко струва това „успешно“ ползване?

Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.

Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):

при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh

Какво означават тези числа сравнително?

Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.

🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.

И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?

Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.

🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:

– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.

Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:

Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?

Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?

Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?

И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!

🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.

Post Views: 9

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 30