ПАРИ

Сигналите от пазара на труда не са положителни

Търсенето на служители насочва към забавяне на икономическата активност

На фона на очакванията за тежка зима, високи енергийни цени и политическа нестабилност водещите институции влошиха прогнозите си за растежа догодина. Сред ранните индикатори за влошаването на икономическата обстановка е и динамиката на търсенето на труд, което ще разгледаме в настоящата статия.

Икономическата логика сочи, че при растяща икономика фирмите разширяват дейността си, което увеличава и търсенето на труд. Това от своя страна води до повишаване на броя на свободните работни места и заедно с повишаването на конкуренцията за работни тласка нагоре и доходите на работещите. Обратно, ако очакванията на бизнеса са за влошаване на икономически условия в близко бъдеще, то намеренията за разширяване на дейността се свиват, оттам намалява и търсенето на работници.

За прегледа на динамиката на търсенето на труд се спираме на месечните данни на регистрираните от Агенция по заетостта свободни работни места. Въпреки че те не включват търсенето през онлайн борси, посредници и консултанти или директното наемане, представляват достатъчно добро приближение на общото търсене на труд в икономиката. Очаквано, кризата от 2020 г. води до относително трайно потискане на търсенето на труд, а изключително слабият туристически сезон породен от ограничителните мерки и липсата на чужденци елиминира обичайна сезонна динамика. В резултат, делът на свободните работни места в целия обем на работната сила се задържа около 5-6% през цялата година, а броят им рядко надхвърля 20 хиляди.

Бързото възстановяване след отпадането на мерките и възобновяването на международната търговия (както установихме, ръстът на БВП през 2021 г. е бил дори по-висок от първоначално обявения – цели 7,6%) води и до повишаване на търсенето на труд до ситуация, в която според допитванията на НСИ до бизнеса именно липсата на кадри е основният ограничителен фактор пред разрастването на дейността им. През 2021 г. се възстановява и обичайната сезонна динамика на пазара на труда – търсенето на работници стига най-ниската си точка от 6-7% от работната сила през зимните месеци, но нараства до 11-12% в подготовката за летния сезон. В абсолютно изражение, броят на свободните работни места надхвърля 30 хиляди през април-май – дори малко над предкризисните равнища. Периодът до юни 2022 г. до голяма степен продължава динамиката от предходната година, като пикът преди началото на лятото се задържа дори по-дълго в резултат на ръста на туризма.

Ако се фокусираме върху данните в периода между юли и септември обаче, търсенето на труд е осезаемо по-ниско в сравнение с предишната година. Това разбира се, може да се обясни с няколко различни фактора. От една страна присъствието на украинските бежанци на българския пазар на труда води до понижено търсене на труд в туризма (повече за икономическото влияние на бежанците – тук), което потиска общото търсене. От друга, повишаването на икономическата несигурност и ръста на цените на широк кръг суровини и стоки свива възможностите на редица бизнеси да разширяват дейността си, и оттам потребността им от нови работници. Трета възможност е след видимия недостиг на квалифицирана работна ръка през 2021 г. много фирми просто да се отказват от наемане на нова работна ръка. Във всички случаи пониженото търсене на труд може да се разчете като индикатор за забавяне на икономическата активност.

Редно е данните за търсенето на труд да се разглеждат и в контекста на предлагането във вид на безработица. Докато през 2020 г. безработицата беше трайно по-висока в сравнение с дела на свободните работни места, двата индикатора достигнаха равновесната си точка още през пролетта на 2021 г. и оттогава търсенето на труд е трайно по-високо. Част от причината за това е много ниската безработица – през лятото на 2022 г. броят на регистрираните в бюрата по труда падна под 140 хиляди души, чувствително дори и под предкризните рекордни години за пазара на труда. Не без значение е и повишаването на броя на неактивните лица в трудоспособна възраст – с малко под 30 хиляди души през 2021 г. спрямо 2019 г. – което фактически представлява отнемане на свободен ресурс от пазара на труда. Своята роля играе и образованието и уменията на безработните, които все по-малко отговарят на търсеното от работодателите.

На този етап е рано да говорим за трайно понижаване на търсенето на труд въз основа на само едно тримесечие. Промяната на икономическите условия обаче не дават особено голяма надежда за нова експанзия на пазара на труда и добавяне на нова заетост, особено на фона на повишението на основните лихви и очакваното затрудняване на достъпа до кредит за бизнеса. Пониженото търсене на пазара на труда има отражение и върху размера на възнагражденията, тъй като води до по-слаб натиск върху работодателите да повишават заплатите на настоящите си служители, което е от още по-голямо значение на фона на по-бавния ръст на заплатите спрямо двуцифрената инфлация през последната половин година. В заключение, сигналите от пазара на труда не са положителни – засега не са и повод за тревога, но динамиката далеч не е окуражителна.

Post Views: 12

Related Topics:featured trending пари финанси

Up Next

Заради скъпия ток: Депутатите одобриха по-голяма помощ за бизнеса

Don't Miss

Инфлацията в еврозоната постави нов рекорд, а растежът рязко се забави

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 8

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21