СВЯТ

Сверяване на часовниците: за какво Путин говори три часа с Меркел

Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел три часа обсъждаха Украйна, Сирия и Иран, говориха за икономическото значение на „Северен поток – 2“ и споделиха мнението си за сегашното състояние на отношенията между двете страни, а също така се съгласиха да развиват диалога по всички аспекти.

Срещата се проведе в крайградската правителствена резиденция Мезеберг край Берлин. Путин пристигна тук от Австрия, където беше гост на австрийският външен министър Карин Кнайсл. Според Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, министърът е поканил Путин на сватбата си още по време на посещението на руския лидер във Виена на 5 юни.

Преди разговорите Путин и Меркел направиха изявление пред пресата. Песков обясни необичайния формат с късното начало на преговорите: „Все пак е събота, не е съвсем удобно от информационна гледна точка да се правят заявления толкова късно“.

Преговорите между двамата лидери продължиха три часа и след края им Песков съобщи, че разговорът е бил задълбочен.

„Преговорите бяха продължителни. Много обстоятелствен и детайлен разговор по темите, които като цяло бяха посочени в изявлението на президента и канцлера преди началото на разговора“, заяви той пред журналисти след срещата.

В същото време Песков обясни, че общуването между Путин и Меркел е било само сверяване на часовниците и не е трябвало да постига никакво споразумение. „Нямаше за цел да се постига споразумение. Това беше много полезен своевременен разговор за сверяване на часовниците по редица спешни, активно развиващи се въпроси“, заяви той.

„Северен поток-2“

Една от основните теми на преговорите бе строителството на газовата тръба „Северен поток-2“ от Русия към Европа.

Проектът включва създаването на две разклонения газопровод с общ капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно от руското крайбрежие, през Балтийско море, до Германия. Новият тръбопровод се планира да бъде изграден до съществуващия „Северен поток“ през териториалните води или изключителните икономически зони на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Nord Stream 2 AG, оператор на тръбата, трябва единствено да получи разрешителни за строеж от Дания.

Путин и Меркел се съгласиха, че политизирането на „Северен поток-2“ е ненужно.

„Търговският характер и конкурентното предимство на този проект бяха подчертани. И Путин, и Меркел се съгласиха, че е грешно да се политизира по някакъв начин този проект“, заяви Песков пред репортерите.

„Северен поток-2“ е изключително икономически проект“, заяви руският президент в изявлението пред пресата.

Той припомни, че потреблението на руски газ в Германия непрекъснато се увеличава и през 2018 г. се е увеличило с 13%.

„Една от приоритетните области е енергетиката, това е добре известно. Германия е най-големият купувач на руски енергийни ресурси. Само през 2017 г. ние доставяхме 53,8 милиарда кубически метра газ“, заяви Путин.

Руският държавен глава добави, че тези обеми покриват повече от 30% от германския пазар.

Според данните на „Газпром“ доставките на газ за Германия от 1 януари до 15 юни са се увеличили с 13,2% (с 3,2 милиарда кубически метра) в сравнение с аналогичния период през 2017 г. В същото време, окато цяло към далечната чужбина концернът е увеличил доставките с 5,6% (пет милиарда кубометра), до 93,6 милиарда.

„През юни се навършиха 50 години от началото на доставките на газ от Съветския съюз до Западна Европа. През този период нашата страна надеждно осигуряваше непрекъснато енергоснабдяване, което допринася значително за енергийната сигурност на целия европейски континент“, заяви Путин преди началото на преговорите с Меркел.

Американската опозиция по проекта също бе обсъдена.

“Има разбиране, че, разбира се, проектът е напълно икономически изгоден, конкурентен, така че е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че той е предпазен от възможни неконкурентни нападки от трети страни, за да може в крайна сметка да се стигне до завършването на този проект“, заяви прессекретарят на руския президент.

„Нямаше никаква цел да се постигнат споразумения (във връзка със санкциите на САЩ). Още по-трудно е да се каже какви мерки могат да се направят, но като цяло те размениха разбирането, че проектът е необходим и трябва да бъде завършен“, добави той.

Друг обсъден аспект е продължаването на транзита на руския газ към Европа през Украйна.

Меркел заяви, че дори след стартирането на „Северен поток – 2“ Украйна трябва да запази ролята си на транзитна страна.

„Смятам, че дори след старта на „Северен поток-2“ Украйна трябва да изпълнява своята роля в газовия транзит към Европа. И аз съм много доволна, че успяхме да започнем преговорния процес по тази тема“, заяви тя.

Путин увери, че „Северен поток – 2“, „не затваря възможността за продължаване на транзита на руски газ през територията на Украйна“, но направи уговорката, че транзитът през Украйна трябва да бъде „икономически във всеки смисъл на думата“.

„Бих искал да отбележа, че най-важното е украинският транзит, който е традиционен за нас, трябва да съответства с икономическите изисквания, да бъде икономически във всеки смисъл на тази дума“, заяви той.

„Говорихме като цяло за международната търговия и икономическите отношения, изразихме общата загриженост за непредсказуемостта на решенията, по-специално в областта на митата, приети от някои държави, като цяло обсъдихме опасенията, че подобни решения в крайна сметка могат да имат много негативни последствия като цяло за системата на търговско-икономическите връзки“, заяви Песков пред журналистите.

Украйна.

Лидерите на Русия и Германия отделиха голямо внимание на политическия аспект на украинската тема.

Като цяло се размениха мнения относно положението в Украйна. Те изразиха съжаление във връзка с пълното буксуване на процеса по прилагането на Минските споразумения. Изрази се загриженост относно несигурните перспективи по продължаването на изтичащия закон за особения статут на Донбас, което е достатъчно важен елемент от Минските споразумения“, заяви Песков след преговорите.

Според самия Путин, разрешаването на въпроса „не напредва, като трябва да се подчертае липсата на алтернатива на осъществяването на Минските споразумения. Ние отбелязахме нашия интерес от работата в Нормански формат и от конкретна група, готовността и занапред да оказваме съдействие на специалната мониторингова мисия на ООН“.

„Надявам се, че ще можем да продължим напред в тази посока“, добави руският президент.

Меркел каза преди преговорите, че те трябва да обсъдят изпращането на мироопазващи сили на ООН в Украйна.

„Днес ще говорим за възможността за създаване на мисия на ООН, която да изиграе ролята си в мирния процес (в Украйна). Германия е готова да носи отговорност тук“, заяви тя.

Германският канцлер също изрази надежда, че към началото на учебната година в Украйна ще се установи примирие.

„Ние вече работим усилено за това. Минските споразумения остават. Въпреки че трябва да констатираме, че все още нямаме стабилно примирие. Надявам се сега, в началото на новата учебна година, да направим нов опит да осигурим примирие“, допълни тя в изявление пред пресата.

Сирия

Путин и Меркел обсъдиха подробно проблемите на Сирия, включително включващия формат на разрешаването на конфликта.

„Много подробно говорихме по сирийските въпроси… Бе засегната темата за политическото решение в Сирия, темата на включващия формат на политическо решение. Това е с участието на всички“, заяви Песков.

Путин заяви преди преговорите, че в Сирия трябва първо да се помогне на тези области, в които бежанците могат да се върнат, включително от европейските страни.

„Важно е да се засили хуманитарната компонент в сирийския конфликт, искам да кажа, на първо място, предоставянето на хуманитарна помощ на сирийския народ и да се помогне на тези райони, където бежанците, пребиваващи в чужбина, могат да се върнат“, допълни руският президент.

„Разбира се, нямам предвид европейски държави в този случай, въпреки че някои хора от Европа може би ще се върнат. Позволете ми да ви напомня, че в Йордания има милион бежанци, милион бежанци има Ливан, в Турция три милиона. Това потенциално е огромна тежест за Европа, така че е най-добре да се направи всичко, за да могат тези хора да се завърнат у дома“, заяви той.

Според държавния глава за завръщането им в действителност са необходими прости неща. „Да се помогне за възстановяването на водоснабдяването, канализацията, да се помогне за възстановяването на здравеопазването – най-основните неща. Мисля, че всички се интересуват от това, включително и Европа“, изброи той.

Веднага след преговорите „Путин отбеляза постепенно развиващото се завръщане на бежанците, настоявайки европейските столици да допринесат за това този процес да бъде необратим“, заяви Песков.

Държавните глави обсъдиха и четиристранния формат на преговорите за Сирия – Турция, Франция, Германия и Русия.

През юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че срещата на високо равнище на лидерите на Турция, Русия, Германия и Франция ще се състои на 7 септември в Истанбул. Според него на дневен ред са Сирия и другите регионални проблеми. Песков в петък заяви пред репортери, че засега няма такова заседание в дневния ред в съгласувана форма. Високопоставен източник, запознат с преговорите, каза пред РИА Новости, че Москва е готова да участва на срещата, организирана от Анкара.

„Този формат беше споменат. Решихме, че на експертно ниво, на ниво асистенти, диалогът в този формат ще продължи, така че в дългосрочен план можем да повишим нивото на комуникация“, разказа Песков.

Иран

Трета външнополитическа тема, на която се спряха главите на двете държави, стана Иран.

И двамата се изказаха за запазване на иранското ядрено споразумение, от което САЩ по-рано излязоха.

„Изключително важно е да се поддържа това многостранно споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН, насочено към укрепване на регионалната и глобалната сигурност и на режима за неразпространение на ядрените оръжия“, каза Путин.

„Искаме да запазим СВПД, но ние със загриженост следим дейността на Иран, независимо дали става въпрос за ракетната му програма или за ситуацията в Сирия”, заяви Меркел на свой ред.

Споразумението между Иран и шестте международни посредници (Русия, САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Германия) бе сключено през юли 2015 г. То налага ограничения върху развитието на ядрената програма на Иран в замяна на премахването на икономическите и финансови санкции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в началото на май, че Вашингтон излиза от него. САЩ възстановиха мащабните санкции срещу Иран, които преди това бяха прекратени като част от сделката.

Диалогът

Меркел и Путин обсъдиха и въпросите за двустранното сътрудничество като цяло, говорейки за продължаване на диалога.

„Според мен спорните въпроси могат да бъдат решени чрез диалог, затова се радвам, че мога да приема като гост в Мезеберг г-н Путин“, заяви Меркел.

Путин отбеляза, че Русия отдава голямо значение на развитието на сътрудничеството с Германия в политическата, икономическата и другите сфери.

„Изхождам от факта, че ще обсъдим състоянието и перспективите на търговските и икономически отношения“, заяви той и подчерта, че Германия е един от водещите партньори на Русия.

Путин и Меркел „обсъдиха подробно двустранните отношения, отбелязаха със задоволство нарастващата динамика на взаимния търговски оборот“, обяви Песков след преговорите. „През миналата година отбелязахме много добър растеж – ръст от 23%. Тази тенденция продължава и тази година“, допълни прессекретарят.

Руският президент говори и за развитието на културните и хуманитарни връзки между двете страни.

„Сътрудничеството в областта на културата и хуманитарната сфера се развива, много дейности се проведоха в рамките на годината регионално-общинското партньорство. Есента щафетата минават към година, посветена на научно-образователното партньорство. През 2019 г. В Германия се планира мащабна концертна програма, която се нарича „Руски сезони“, заяви той.

“Възстановяват се и контактите по линия на парламентите на двете страни… работи се по инициатива за създаване на голяма междупарламентарна комисия с участието на руската Държавна Дума и на Бундестага“, добави президентът.

Както каза Песков, двамата лидери са обсъдили и сътрудничеството с гражданското общество.

„Те говореха за необходимостта от разширяване на диалога чрез гражданското общество, беше обсъден и „Петербургския диалог“. Интересът към този формат от двете страни е потвърден. Путин също говори, а Меркел се съгласи с него относно важността на научния обмен, включително и в областта на високите технологии. Страните показаха достатъчно голям интерес към засилването на контактите в тази област“, заяви президентския прессекретар.

„Путин редовно комуникира с представители на едрия германски бизнес, възнамерява да продължи тази практика. Известни са някои проекти на големи германски компании за разширяване на присъствието им на руския пазар. Путин потвърди интереса ни към подобно взаимодействие, към такова сътрудничество“, съобщи Песков.

Post Views: 14

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 6

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.