Connect with us

ТЕХНОЛОГИИ

САЩ ще се опитат с помоща на Изкуствен Интелект да заробят света

Пентагонът реши да използва генеративен изкуствен интелект /ИИ/ за военни цели

Пентагонът създаде оперативна група „Лима“ за изследване на използването на генеративен изкуствен интелект за военни цели. Лима ще бъде част от Генералната дирекция за цифров и изкуствен интелект (CDAO) на Пентагона, ръководена от капитан Ксавие Луго, член на дирекция Алгоритмична война на CDAO.

По думите на Министерството на отбраната на САЩ, създадената група „ще оценява, синхронизира и използва генеративните възможности на изкуствения интелект, като гарантира, че ведомството остава в челните редици на напредналите технологии, като същевременно гарантира националната сигурност“.

„Създаването на Task Force Lima подчертава непоклатимия ангажимент на Министерството на отбраната за лидерство в иновациите на ИИ“, каза заместник-държавният секретар Катлийн Хикс.

„Въпреки че технологията „Генеративен ИИ“ /Generative AI не е нова, популярността й скочи рязко в технологичното пространство през последните няколко месеца поради приложението му в проекти като ChatGPT. Тази технология е обучена на огромни набори от данни и може да генерира аудио, текст, изображения и други видове съдържание.

Сега Министерството на отбраната търси начини да използва генеративния изкуствен интелект за събиране на разузнавателна информация и бъдещи военни операции. Но доколкото тази технология може да предложи нови възможности за Министерството на отбраната, Министерството трябва също така да вземе предвид рисковете, на които технологията може да го изложи .

През юни министърът на ВВС на САЩ Франк Кендъл обяви, че е поискал от научния консултативен съвет на военновъздушните сили да проучи потенциалното въздействие на технологията ChatGPT. „Помолих моя научен консултативен съвет да направи две неща с ИИ. Разгледайте генеративните ИИ технологии като ChatGPT и помислете за техните военни приложения и съберете малък екип, който да го направи доста бързо“, каза Кендъл.

Генеративният ИИ се отнася до категорията ИИ алгоритми, които генерират нови резултати въз основа на данните, върху които са били обучени, което е различно от много по-простите алгоритми за машинно обучение, които просто вземат структурирани данни и произвеждат най-вероятния статистически резултат. Публичните инструменти за генеративен ИИ включват така наречените големи езикови модели като ChatGPT, които могат да генерират нов текст, който е почти неразличим от човешкото писане. Тези модели вече се използват за писане на есета, бизнес планове и дори научни статии.

„Но тези езикови модели понякога лъжат или, както се изразяват анализаторите на ИИ, халюцинират“, отбелязва военният коментатор Патрик Тъкър.

Няма нужда да обясняваме с какви халюцинации ще е изпълнен ИИ, ако се използва за военни цели.

Един от пионерите в тази посока, Джефри Хинтън, напусна работата си в Google през май тази година, за да изрази опасенията си относно рисковете, свързани с генеративния изкуствен интелект.

„През 2012 г. д-р Хинтън и двама от неговите студенти в Университета на Торонто създадоха технология, която се превърна в интелектуална основа за създаване на изкуствен интелект, система, която най-големите компании в технологичната индустрия смятат за ключ към своето бъдеще.

Въпреки това… той официално се присъедини към нарастващия хор от критици, които казват, че тези компании се доближават до опасна граница с агресивната си кампания за изграждане на продукти, базирани на генеративен изкуствен интелект, технологията, която захранва популярни чатботове като ChatGPT.“ – съобщава The New York Times .

„Трудно е да се види как можете да попречите на лошите да го използват [генеративния ИИ] за лоши цели“, изтъква Хинтън, като подчертава, че генеративният ИИ може да разпространява дезинформация, да намалява работните места и дори да представлява заплаха за човечеството в дългосрочен план .

Хинтън вярва, че тъй като ИИ системите стават по-мощни, нараства и рискът, свързан с тях. „Вижте как беше преди пет години и как е сега “, отбелязва той. „ Вземете разликата и я екстраполирайте в бъдещето. Страшно е . ”

Хинтън е особено загрижен за развитието на автономни оръжейни системи, които преследват дадена цел и решават сами да я унищожат, както и че ИИ във военната сфера може да надмине човешкия интелект. За разлика от ядрените оръжия, казва той, невъзможно е да се знае дали компании или държави тайно работят върху тази технология.

Джефри Хинтън, когато го попитаха как би могъл да работи върху потенциално опасна технология, той перифразира Робърт Опенхаймер, който ръководи американските усилия за създаване на атомна бомба: „Когато видиш нещо технически хубаво, отиваш и го правиш“.

„Той вече не мисли по този начин“, отбелязва The New York Times .

Междувременно в Съединените щати залагат на генеративния AI като потенциална революция във военните дела и „умножител на силата“.

„Генеративният ИИ“ /Generative AI/ обещава напълно да промени геополитиката на войната и сдържането. Това ще бъде направено по начини, които дори могат да се превърнат в екзистенциална заплаха“, пише колумнистът на Forein Policy Майкъл Хърш.

„Софтуерът, управляван от ИИ, може да принуди големите сили да съкратят своя прозорец от време за вземане на решения до минути, вместо часове или дни. Те могат да разчитат твърде много на стратегическите и тактически преценки на ИИ, дори когато става въпрос за ядрена война.

Опасността, по думите на Хърбърт Лин от Станфордския университет, е, че вземащите решения могат постепенно да разчитат на новия ИИ като част от командването и контрола на оръжията, тъй като той работи на много по-високи скорости от хората.

Като се има предвид склонността на ИИ към преувеличение [т.е. халюцинациите, споменати по-горе], когато хората започнат да вярват в това, което машините мислят, е по-вероятно да правят луди неща“, отбелязва Хърбърт Лин.

В наскоро публикуваната книга AI and the Bomb: Nuclear Strategy and Risk in the Digital Age, анализаторът от Университета на Абърдийн Джеймс Джонсън описва случайна ядрена война в Източнокитайско море през 2025 г., провокирана от ИИ разузнаването, както американското, така и от Китайска страна, с автономни усилия на ботове, поддръжка на ИИ, deepfakes и операции с фалшив флаг.

В доклад , публикуван в началото на февруари 2023 г. от Американската асоциация за контрол на оръжията, се посочва, че изкуственият интелект може да доведе до „размиване на разликата между конвенционална и ядрена атака“. Докладът също така казва, че борбата за „използване на нови технологии за военни цели се е ускорила много по-бързо от опитите да се оценят опасностите, които те представляват, и да се определят ограничения за тяхното използване“.

„През януари тази година Министерството на отбраната актуализира своята директива относно оръжейните системи, които използват изкуствен интелект, заявявайки, че трябва да се използва поне известна човешка преценка при разработването и внедряването на автономни оръжейни системи“, отбелязва Майкъл Хирш, добавяйки, че „Възможно е да сме на хлъзгав наклон.“

Видният руски учен, професор в Московския държавен университет. М.В. Ломоносов, Сергей Павлович Расторгуев в монографията , написана още през 1965 г. „Целта като криптограма. Криптоанализ на синтетични цели“ посочи: „Днес за света на компютърните програми придобиването на независимост се превърна в свършен факт“. Тъй като софтуерният продукт става по-сложен, „системният софтуер започва да живее свой собствен живот, намирайки цел в себе си“, отбелязва руският учен, сравнявайки компютърните системи, придобиващи независимост, със средновековен Голем, който, както знаете, уби създателя си.

Това, което Расторгуев нарече независимостта на компютърните програми, съвременните американски анализатори по отношение на генеративния ИИ наричат „халюцинации“, което обаче е малко утешително. И почти три десетилетия по-късно е ясно, че генеративният ИИ, особено когато се прилага за военни цели, е толкова сложен, че неговата хипотетична самодостатъчност плаши дори най-съвестните му разработчици, като Джефри Хинтън.

Независимо от това, Пентагонът е на път да създаде още едно „абсолютно оръжие“, този път в областта на изкуствения интелект, без да мисли за опасностите, заплашващи цялото човечество, които компютърът Голем, създаден в дълбините на секретни военни лаборатории, носи.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ТЕХНОЛОГИИ

Какво е „дигитална пандемия“ и как светът може да спре за минути

Нов доклад, изготвен от структури на ООН и Sciences Po, предупреждава, че съвременният свят може да се окаже много по-уязвим при срив на дигиталната инфраструктура, отколкото изглежда на пръв поглед.

Документът разглежда сценарии, при които повреда в комуникационни мрежи, сателити, подводни кабели, центрове за данни или електроенергийни системи може да доведе до каскадни последици за болници, плащания, транспорт, спешни служби и достъп до надеждна информация.

Докладът е озаглавен „When digital systems fail: The hidden risks of our digital world“ — „Когато дигиталните системи се провалят: скритите рискове на нашия дигитален свят“. Той е публикуван от Международния съюз по далекосъобщения — ITU, Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия — UNDRR, и Sciences Po. Както предаде ДПА, една от най-силните формулировки в документа е предупреждението за възможна „дигитална пандемия“ — не като компютърен вирус, а като мащабен, разпространяващ се срив на критични системи.

Не просто срив на интернет, а срив на ежедневието

В основата на предупреждението стои проста, но тревожна констатация: дигиталните системи вече не са само удобство, а невидимата инфраструктура на почти всичко. От тях зависят електричество, финанси, транспорт, здравеопазване, държавни услуги, комуникации и системи за ранно предупреждение при бедствия. Според ITU и UNDRR обществата са станали толкова зависими от тези „дигитални жизнени линии“, че често забелязват тяхната роля едва когато те откажат.

Затова и докладът не разглежда само класическия сценарий „няма интернет“. При по-сериозен срив последствията могат да бъдат много по-широки: мобилните телефони да замлъкнат, плащанията да блокират, болниците да загубят достъп до данни, спешните повиквания да станат затруднени, а надеждната информация за гражданите да стане по-трудна за намиране.

Точно тук идва и понятието „дигитална пандемия“. То не означава зараза в медицинския смисъл, нито непременно масирана хакерска атака. Става дума за възможност един отказ да повлече след себе си други — през сектори, държави и континенти. Ако спре електрозахранването, телекомуникационните мрежи могат да издържат само ограничено време. Ако те паднат, банкоматите и електронните плащания могат да блокират. Ако хората нямат достъп до пари и информация, проблемът вече не е технически, а социален.

Слънчеви бури, кабели и горещини

Докладът разглежда рискове „на земята, под водата и в космоса“. Сред възможните сценарии са силни слънчеви бури, които могат да засегнат сателити, навигационни системи и електропреносни мрежи; прекъсвания на подводни кабели, по които минава огромна част от международния интернет трафик; както и екстремни температури, които могат да натоварят центрове за данни, електрически системи и мобилни мрежи.

AI генерирано изображение: мощна слънчева буря изригва от Слънцето към Земята, осветявайки атмосферата с полярни сияния и застрашавайки сателити и електропреносни мрежи.Особено показателен е сценарият със силна слънчева буря. Историческият паралел често е събитието Карингтън от 1859 г., когато мощна геомагнитна буря поврежда телеграфни системи. Тогава телеграфът е бил своеобразният „интернет“ на епохата. Днес подобен удар би засегнал далеч по-сложна мрежа — сателитна навигация, авиация, електропреносни системи, комуникации и финансови услуги.

Друг риск идва от подводните кабели. Те често остават извън вниманието на широката публика, но са физическият гръбнак на глобалната свързаност. При земетресения, вулканични изригвания или други природни бедствия тези кабели могат да бъдат прекъснати, а последиците да се усетят далеч извън мястото на първоначалния удар. Именно затова докладът поставя морската инфраструктура сред ключовите уязвимости на дигиталния свят.

Третият сценарий е по-познат, но не по-малко опасен — екстремни горещини. При високи температури центровете за данни имат нужда от повече охлаждане, електрическите мрежи се натоварват, а повредите могат да засегнат мобилните услуги, здравните системи и финансовите транзакции. Така една гореща вълна вече не е само метеорологично събитие, а потенциален тест за цялата дигитална зависимост на обществото.

Най-опасното е каскадата

Един от ключовите акценти в доклада е, че рискът не е само в първоначалния удар, а в последващите ефекти. UNDRR посочва, че критични дигитални смущения, предизвикани от природни опасности, инфраструктурен отказ или системни взаимозависимости, могат да се разпространят със скорост и мащаб, за които съществуващите управленски рамки не са достатъчно подготвени.

AI генерирано изображение: далекопроводи, преминаващи през открито поле при залез, символизиращи електропреносната мрежа и енергийната инфраструктураПримерът с електрозахранването е особено ясен. Ако токът спре, телекомуникационните кули разчитат на резервно захранване, което не е безкрайно. След това комуникациите могат да започнат да отпадат. Когато комуникациите отпаднат, банкоматите може да не работят. Когато банкоматите не работят, хората нямат достъп до собствените си пари. В по-отдалечени райони това може да спре малки пазари и основни услуги.

Това е и причината докладът да предупреждава, че отделен технически отказ може да се превърне в много по-широка криза. Проблемът вече не е дали даден сървър, кабел или сателит ще откаже. Проблемът е какво още ще спре след него.

Урокът от Испания и Португалия

Колко бързо един инфраструктурен проблем може да се превърне в обществена криза се видя съвсем наскоро в Европа. На 28 април 2025 г. електроенергийните системи на континентална Испания и Португалия преживяха пълен срив, започнал в 12:33 ч. централноевропейско лятно време. Според ENTSO-E това е било най-тежкото подобно събитие в европейската електроенергийна система за повече от 20 години и първо по рода си, като малка зона в Югозападна Франция също е била засегната за кратко.

Този случай е особено показателен за предупрежденията в доклада на ООН, защото сривът не остана само в енергийния сектор. The Guardian описа как хора са останали блокирани в асансьори и влакове, мобилните мрежи и интернет достъпът са били прекъснати, супермаркети са приемали само кеш, болници са отлагали рутинни операции, а железопътният транспорт е бил спрян в големи части от Иберийския полуостров.

Педро СанчесПоказателен е и мащабът на самия електрически срив. Според Reuters испанският премиер Педро Санчес е заявил, че страната е загубила около 15 гигавата електрическа мощност за пет секунди — приблизително 60% от националното потребление в този момент. Това е точно типът каскаден риск, за който предупреждава докладът: когато една система падне, след нея започват да отказват други — комуникации, плащания, транспорт, болнични услуги и достъп до информация.

Така иберийският срив се превърна в почти учебникарски пример за тезата на доклада: модерното общество не се чупи само там, където е първоначалният проблем. Когато токът спре, след него започват да спират и „невидимите“ системи, които поддържат ежедневието — от банковата карта и мобилната връзка до влака, болницата и светофара.

Светът е забравил аналоговия резерв

Една от най-тревожните констатации е, че обществата са станали зависими от дигитални системи, без да поддържат достатъчно аналогови умения и резервни варианти. Докладът предупреждава, че вече не може автоматично да се приема, че при голям срив институциите, бизнесът и гражданите просто ще „минат на хартия“. Старите процедури, оборудване и експертиза често са изчезнали, остарели или не се поддържат.

Това прави риска по-различен от обикновено прекъсване на услуга. Ако болнична система няма достъп до данни, ако спешните предупреждения не достигат до населението, ако плащанията блокират, ако навигацията и транспортът са затруднени, тогава дигиталният срив се превръща в реална криза на управлението. Той засяга не само технологичния сектор, а самата способност на обществото да функционира.

Докладът обаче не призовава към отказ от дигитализация. Напротив — ITU подчертава, че технологиите остават ключов двигател на икономически растеж, иновации и свързаност. Предупреждението е друго: дигиталната трансформация не може да се гради само върху скорост, удобство и ефективност. Тя трябва да включва устойчивост, резервни механизми, международни стандарти и планиране за сценарии, които доскоро звучаха като научна фантастика.

Какво препоръчва докладът

Авторите на доклада предлагат по-добро картографиране на уязвимостите, идентифициране на зависимостите между секторите, моделиране на възможни верижни реакции, модернизиране на правните и управленските рамки за риск, изграждане на резервни системи и съвместно планиране между държави, компании и граждански структури. Според UNDRR критичните дигитални смущения вече могат да се разпространяват със скорост и мащаб, които надхвърлят стандартните механизми за управление на риска.

Отделно се настоява за по-добра координация при рискове, свързани със сателити, подводни кабели, космическо време и центрове за данни. Това са инфраструктури, които не се вписват лесно в границите на една държава. Един кабел може да свързва континенти, един сателит може да обслужва множество сектори, а един център за данни може да е критичен за услуги, използвани далеч извън страната, в която се намира.

В този смисъл докладът поставя неудобен въпрос: кой всъщност носи отговорност, когато една глобална, частично частна, частично държавна и силно взаимозависима инфраструктура започне да отказва?

Именно това прави предупреждението по-широко. Дигиталната уязвимост не идва само от хакери, а и от самата структура на модерния свят. Колкото повече услуги се свързват в една обща мрежа, толкова по-голямо става удобството, но и толкова по-голяма е опасността един срив да отключи друг.

Затова „дигиталната пандемия“ е силна метафора, но не бива да се разбира буквално. Тя описва не зараза, а разпространение на откази. В свят, в който телефонът, банката, болницата, навигацията, транспортът и държавните услуги все по-често зависят от едни и същи невидими системи, големият въпрос вече не е само дали дигиталната инфраструктура работи. Въпросът е какво се случва, когато спре.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ТЕХНОЛОГИИ

Китай налага електромобили „еднодневки“

В Поднебесната империя електромобилите се обезценяват толкова бързо, че само след няколко години се налага да отиват за рециклиране. Дали светът е заплашен от свръхзамърсяване с модели „еднодневки“?

Разрастващата се с главоломни темпове китайската автомобилна индустрия в Китай е принудена постоянно да бълва нови модели – защото клиентите в Поднебесната империя винаги искат най-новото – и употребяваните автомобили изобщо не са фактор там. Така се оказва, че електромобилите се превръщат в стока „еднодневка“. И това има сериозни последствия дори за клиентите в Европа.

Електромобилите продължават да бъдат смятани за най-доброто решение за т.нар. „климатично неутрална мобилност“. Дори и децата обаче вече знаят, че това твърдение не трябва да се приема за чиста монета – защото колко екологичен е даден модел на ток, зависи от това колко екологичен ток ползва. А на финала излиза, че електрически автомобил започва да бъде „по-зелен“ от конвенционален едва след 65 до 90 хиляди километра, когато се вземе предвид целият баланс от производството до изхвърлянето.

Автомобилите стават по-скъпи – и по-добри. Затова не изненада, че дори в Германия средната им възраст вече е над десет години – и се наблюдава тенденция тя да расте. В Китай тенденцията се развива в съвсем различна посока – и сякаш е само въпрос на време скоро да има автомобили „за еднократна употреба“ – тъй като почти никой в Поднебесната империя вече не иска по-стари електрически модели.

Тенденциите за стоки „еднодневки“ не са нищо ново и отдавна са се наложили в модната индустрия, както и в потребителската електроника. Тъй като за много китайци автомобилът не е много повече от смартфон на колела, страната на неограничените автомобилни възможности вече се подготвя за автомобила за еднократна употреба! Тази тенденция вероятно ще окаже влияние върху автомобилния пазар в Европа – в средносрочен и дългосрочен план.

Нови автомобили – вместо култура на eксплоатация на употребяваните

Ако в Китай имаш пари, си купуваш кола. Сделките са предимно в брой – лизингът почти не играе роля, особено при частните клиенти. И ако ще е кола, тя трябва да бъде нова. На употребяваните автомобили в Поднебесната империя не се гледа с добро око. Те се считат за твърде остарели и обикновено се купуват само от хората, които не могат да си позволят нищо друго.

Ценовият натиск на пазара на нови автомобили се засилва все повече, а конкуренцията между повече от 140 марки, представени на местния пазар, е по-ожесточена от всякога – и за да оцеляват, производителите са принудени да поддържат ниски цени и постоянно да бълват нови модели. Пазарът се различава значително от този в Европа. Докато европейските марки обикновено се нуждаят от четири до пет години, за да разработят нов модел, в Китай това отнема само 18-24 месеца.

Освен това, разходите за развойна дейност и производство в Поднебесната империя са с 40 до 60 процента по-ниски, отколкото в страни като Германия или Франция. Renault дори разработи своя електрически градски модел Twingo в Китай – за по-малко от две години.

Електрическите автомобили се обезценяват със светкавична скорост

Цените на електромобилите в Китай паднаха с около 23 процента за периода между януари 2023 г. и декември 2025 г. – въпреки по-добрите батерии, по-високите скорости на зареждане и по-модерните технологии. „Бушуващата в момента ценова война е безмилостна и не се очаква връщане към предишните ценови нива“, казва д-р Син Джоу от консултантската компания AlixPartners. „Заради тази ценова война електрическият автомобил започва да се превръща в продукт за еднократна употреба.“

Докато автомобилите на двигател с вътрешно горене обикновено се използват дълго време и много по-стари модели все още се срещат по пътищата на метрополиси като Шанхай, Пекин или Ухан, при електрическите автомобили ситуацията е различна. Тъй като пазар за употребявани автомобили от типа NEV (New Energy Vehicles) на практика няма, много коли се извеждат от експлоатация след три до пет години – а понякога и дори по-рано.

Автомобилите биват третирани като смартфони

„По отношение на иновационните цикли електромобилите все повече се доближават до потребителската електроника“, обяснява Джоу. Всяка година излизат около 140 нови модела. В същото време цените продължават да падат, което води до загуби за много производители. А за клиентите най-важно е да си купят най-новия модел на най-добра цена. Примери като BYD Seagull, струващи еквивалента на около 7400 евро, разкриват колко агресивен е станал пазарът.

Все повече производители обаче проектират своите модели за жизнен цикъл от две до пет години – защото клиентите не искат да ползват даден модел по-дълго. След това електромобилите се разглобяват и рециклират – точно както смартфоните и таблетите.

Развитието на процесите за рециклиране изостава

В практика обаче този цикъл не работи съвсем гладко. На много места процесите на рециклиране в Китай все още са в своя начален стадий на развитие – и изостават от установените системи в Европа или САЩ. А батерията остава изключително ценна.

В момента изведените от експлоатация автомобили често биват паркирани на обширни площи извън големите градове, където понякога „отлежават” години, за да бъдат обработени. В същото време все още не е ясно каква роля ще играят производителите в тази фаза.

Европейски марки като Audi, BMW, Mercedes-Benz, Porsche и Volkswagen продължават да се фокусират върху по-дългия жизнен цикъл и се опитват да наложат своите стандарти за рециклиране и в Китай. В Европа вече има много компании, които връщат материалите от стари батерии в кръговрата на производството. Това обаче надали ще подейства като спирачка за тенденцията към автомобили за еднократна употреба в Китай.

Continue Reading

ТЕХНОЛОГИИ

SUV автомобилите крият и опасности

Този модел коли са по-податливи на преобръщане и спират по-късно от седаните.

SUV моделите (Sports Utility Vehicle) продължават уверено да доминират автомобилния пазар, привличайки купувачи с усещане за превъзходство на пътя и с психологически комфорт заради големите им размери. Високата позиция на седалките наистина подобрява видимостта, докато увеличените габарити създават илюзия за неуязвимост.

Тази увереност е частично оправдана, защото при сблъсък между два автомобила пътниците в SUV имат по-голям шанс за оцеляване, отколкото в седан.  Въпреки това пълната картина на сигурността е много по-сложна. Статистиката сочи, че макар ударите между превозни средства да са най-честият тип инциденти, те водят до по-малко смъртни случаи от други.

Какво става, ако SUV се сблъска с неподвижен обект, като дърво, стълб или стена? А какво да кажем за риска от преобръщане? В такива ситуации предимствата на тези автомобили се превръщат в недостатъци, които застрашават живота не само на пътниците, но и на другите участници в движението.

Фундаменталните закони на физиката не може да бъдат пренебрегнати. Ключовият параметър тук е коефициентът на статична стабилност (Static Stability Factor, SSF), който определя колко податлив е автомобилът на преобръщане. Той се определя от съотношението между широчината на междуосието и центъра на тежестта на колата.

Поради по-високия център на тежестта, SSF за SUV автомобилите варира между 1.0 и 1.3, докато за леки автомобили е 1.3-1.5. Тази по-малка стойност на SSF е индиктор за по-голяма вероятност за преобръщане на SUV при удар. Данни от Института за застраховане на пътната безопасност (IIHS) потвърждават това: през 2023 г. 34% от смъртните случаи на пътници в SUV са били свързани конкретно с преобръщане, докато при седаните процентът е 21%.

Друг неумолим физически закон се отнася до инерцията. По-тежките обекти имат по-голяма маса и, съответно, по-голяма инерционна сила и затова се нуждаят от повече време и пространство, за да спрат напълно. А SUV са значително по-тежки от седаните. Например, базовият Honda CR-V тежи с близо 200 кг повече от Honda Accord с подобен двигател. Въпреки че производителите инсталират по-големи спирачки и по-широки гуми на своите SUV, седаните продължават да имат по-къс спирачен път. Разлика от няколко метра може да изглежда незначителна, но на практика означава, че в критичен момент SUV все още ще се движи с разрушителна енергия.

Същевременно по-голямото тегло на SUV автомобилите ги прави особено опасни при инциденти с едно превозно средство. Сблъсъкът с фиксирано препятствие ще бъде значително по-силен в сравнение с този със седан, поради по-голямата кинетична енергия на голямата кола. И това увеличава риска от сериозни наранявания и смърт.

Съществува и разлика между типовете конструкция: превозните средства с монококово тяло (unibody), както повечето съвременни кросоувъри и седани, имат зони на деформация, за да поемат удара. Рамовите SUV (каросерия върху рама) нямат такива свойства и са по-малко безопасни за пътниците при сериозни сблъсъци.

Отделен е проблемът с видимостта. Високите и масивни капаци на съвременните SUV създават огромни мъртви зони пред колата, в които дори няколко деца може да “се скрият”. Изследванията показват, че зоната за наблюдение пред автомобила при новите поколения SUV е намалена значително, в сравнение с предшествениците им. Това прави маневрирането при ниски скорости – на паркинги или в дворове, изключително опасно.

Този проблем пряко засяга безопасността на най-уязвимите участници в движението – пешеходци и колоездачи. Високата предна броня на SUV при сблъсък удря жизненоважни органи – гърди и глава, докато седанът удря краката. Теглото на колата също играе фатална роля, като засилва ефекта от удара. Освен това, прекалено големите SUV влошават общата видимост на кръстовище, ограничавайки видимостта както за останалите участници в автомобилното движение, така и за пешеходците.

И накрая, докато пътниците в SUV са по-добре защитени при сблъсък с друг автомобил, тези големи превозни средства представляват повишена заплаха за хората в по-малки коли. Поради разликата във височина и тегло, SUV буквално може да “премине” през зоните на деформация на седана, причинявайки максимални щети. Изследванията показват, че ударът от кола с тегло над 500 кг увеличава риска от смърт с 47%.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Най-важното в България на 09.05.2026 г.

Обобщаваме най-важното от родните новини, които се е случиха днес Средната заплата е нараснала с около 12% за година и...

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Доживяхме: нов кабинет, стари кадри и дигитална трансформация на хартия

Доживяхме. Вече имаме кабинет с идеята и визията да изкара цял мандат, както и Народно събрание, пълно с опозиция. Доживяхме....

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Иво Христов: Кой е казал, че не искаме да разследваме Пеевски?

Вицепремиерът разкри ПиПитата и ДеБилите в парламентарен пиар и произнасяне на патетични слова за рийлсове за Facebook, за набиране на...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Георги Кандев остава главен секретар на МВР. Радев гони с шут Деньо от ДАНС

Оказа се, че Пламен Абровски е станал член на “Прогресивна България”. Изпълняващият функциите главен секретар на МВР Георги Кандев ще...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“

Слави Василев: Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“. От “Прогресивна България” обещават да не вдигат...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА15 hours ago

“Прогресивна България” е успешна пирамида

Седмица 1 на новата стара власт: “Прогресивна България” е успешна пирамида, тръби на всеослушание в национален ефир фронтменът и конферансие...

ПОЛИТИКА3 days ago

Радев прецака грозно Владо Николов!

Радев прецака грозно Владо Николов! Назначи пенсиониран циркаджия с награда “Сребърен клоун” за… спортен министър Пенсионираният циркаджия Енчо Керязов бе...

ПОЛИТИКА4 days ago

Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство

Румен Радев обяви кои ще са новите министри. Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев получи мандат от президента Илияна Йотова...

ПОЛИТИКА5 days ago

Трус в Румъния! Правителство падна след вот на недоверие

Кабинетът на Илие Боложан беше свален след напрегнато гласуване в парламента. Румъния навлезе в нова политическа криза, след като парламентът...

ПОЛИТИКА7 days ago

Πeтep Maдяp създава нов икономически съюз в Европа

Нов икономически съюз в Европа. Мадяр с решителен ход. Нов икономически съюз може да се роди в Европа, ако мащалните...

СВЯТ

СВЯТ19 hours ago

📊​🏗️ ​🎟️🇪🇺💰​🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬 ​📊 Според прогнозите...

СВЯТ1 day ago

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо...

СВЯТ3 days ago

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700...

СВЯТ3 days ago

Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война

Медведев предупреди: Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война. Прехвалената германска индустрия би била напълно унищожена...

СВЯТ4 days ago

Нови налудничави заповеди бълва Брюксел

Това е краят. ЕС забрани със строги мерки. Лунатици в Европа предприемат “решителна стъпка” в борбата с пластмасовото замърсяване (макар,...

Trending