СВЯТ
САЩ се подготвят за война в собствените си граници. Интригата се заплита
Сергей Савчук: До встъпването в длъжност на Доналд Тръмп остава малко по-малко от месец, но новоизбраният президент на САЩ вече разви изключително бурна дейност, на моменти на ръба на геополитически скандал и открита провокация. В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал, отдаден като част от „глупаво споразумение“, в собственост на САЩ. Като причина Тръмп посочи необосновано високите мита за корабоплаване, за които се твърди, че са наложени произволно от Панама и удрят по икономическата изгода на американските компании.
В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал
Думите на най-могъщия човек на двата американски континента попаднаха в медиите като шрапнел в затворено пространство, повтаряйки предишни скандални изцепки като необходимостта да се купи Гренландия или да се превърнат Канада и Мексико в следващите щати. Вътре в континента изказването предизвика толкова силна реакция, че в рамките на няколко часа Хосе Раул Мулино, президентът на Панама, записа видео отговор. В него той заяви, че не може да има предоговаряне на споразумението от 1999 г.: Панама няма да върне нито един квадратен метър от своите територии. И много внимателно подчерта, че независимостта и суверенитетът на Панама не подлежат на преговори.
Докато в случая с Канада и Мексико изявленията на Тръмп могат да се приемат като неуместен хумор, ситуацията с Панама и канала, който минава през нейните земи, е много по-сериозна. Ситуацията е критично усложнена от тежка историческа анамнеза.

В продължение на точно сто години държавата Панама е била на път да стане собственик и да получава всички преференции от морския път, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Ще дадем кратка хронологична извадка, за да стане ясна остротата на бульона, който се вари сега в Централна Америка, и сложността на политическата и правната обстановка.
Идеята за изграждане на канал, който физически да свързва двата океана и да премахне необходимостта корабите да обикалят Южна Америка, е замислена още в края на XIX век. Но Френската компания за Панамския канал, която се споразумява с колумбийското правителство да реализира проекта, фалира под тежестта на обвиненията във фалшифициране на документи и измами. Строежът на века вече е изоставен, но на историческата сцена изскача Филип-Жан Буньо-Варила, бивш френски военен и отявлен мошеник.
Той купува контролния пакет акции и заминава с него за САЩ, където успява да установи тесни връзки с републиканците. В началото на ХХ век Варила всъщност се превръща в главен интегратор на проекта и проводник на американските интереси. Именно той убеждава акционерите на компанията да продадат на Вашингтон строителството на канала – като готов бизнес – за 40 млн. долара.

Той също така съдейства за подписването на споразумение за отдаване под наем на Съединените щати на широка шест километра ивица земя, през която трябва да премине каналът. Колумбийският конгрес отказва да ратифицира този документ и нашият герой незабавно подкрепя панамските сепаратисти, които решават да създадат отделна държава, за което е назначен за посланик на младата сила. Съединените щати незабавно признават независимостта на Панама, а последната в знак на благодарност им предоставя договорените земи за вечно владение (През 1903 г. САЩ насилствено убеждават Колумбия да отстъпи провинцията, която се превръща в Панама).
Каналът е построен и всички негови дейности са под пълния контрол на Съединените щати, които не се притесняват да го използват като лост срещу политически и търговски съперници. В същото време Панама била наясно какви активи се намират в земите ѝ и колко пари минават покрай държавната хазна.

В края на 70-те години на ХХ век в резултат на военен преврат на власт там идва полковник Омар Торихос, който заема непримирима позиция по ключовия въпрос. Трябва да се отбележи, че е подкрепен от други централноамерикански държави, на които им е омръзнал американският диктат и грабеж. През 1975 г. държавният секретар Хенри Кисинджър докладва дословно на президента Форд следното: ако преговорите за канала се провалят, ще бъдем изхвърлени от всички международни платформи, а Латинска Америка ще се превърне в едно непрекъснато въстание. Думите му са чути и през 1979 г. беше сключено историческо споразумение за прехвърляне на собствеността и управлението на канала на Панама, считано от 2000 г.
Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията за прехвърлянето на Панамския канал на Панама
Но много скоро Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията. Преговорите с новия лидер Мануел Нориега се оказаха неуспешни, затова САЩ го обвиниха в подпомагане и подстрекаване на наркосиндикати, а през 1989 г. САЩ изпратиха войски в Панама и свалиха законното правителство. Процесът на прехвърляне на инфраструктурата и правата е завършен едва през 1999 г., но не може да се каже, че страните са удовлетворени.
Вашингтон винаги е мислел за някогашното величие, докато Панама е смятала, че е била ограбена, изтъквайки факта, че Варила първоначално не е имал право да подписва каквито и да било споразумения от името на държавата, тъй като по време на сделката не е живял в страната, която вече е съществувала от седемнадесет години, а е действал като физическо лице.
Завладяващ сюжет, съгласете се.
В края на 2024 г. Доналд Тръмп решава, че прехвърлянето на обект с такова значение на Панама е глупава идея, и се кани да пренапише историята.
Между другото, предисторията тук е съвсем проста. Говорейки в Аризона, новоизбраният ръководител на Съединените щати заяви, че 72% от трафика през шлюзовете на канала дава превоз на американски стоки, а 66% от товарите се транспортират до пристанищата на САЩ. Вярно е, че след последното президентство на Тръмп тук се наблюдава засилено китайско присъствие.
Панама ловко и бързо спечели Китай на своя страна като призна Тайван за част от Поднебесната империя
Този процес се ускори значително, след като Панама скъса дипломатическите си отношения с Тайван, признавайки го за част от КНР. Пекин оцени този жест и започна да налива много пари в икономиката на региона. Така например в рамките на проект на стойност 900 млн. долара Китай завладя остров Маргарита – най-голямото търговско пристанище и по стечение на обстоятелствата най-голямата зона за свободна търговия в Западното полукълбо. Също така чрез дружество от Хонконг Пекин контролира дейността на пристанищата Балбоа и Кристобал, съответно най-големите товарни центрове на тихоокеанското и атлантическото крайбрежие.

Покрай това китайските инвеститори построиха четвърти мост над канала за 1,5 млрд. долара, дадоха пари на настоящия президент за изграждането на спортната арена Amador Convention Centre и похарчиха още 900 млн. долара за чисто нова газова електроцентрала, която да покрие всички нужди на шлюзовата система. Китай похарчи още два милиарда, за да снабди Панама с лекарства и различно медицинско оборудване, като не забрави да построи внушителната сграда на китайското посолство.
Така че причината за агресивните изблици е прозрачна до немай-къде. Както и по време на първия си мандат, Доналд Тръмп смята Китай за основна заплаха за американската търговска и финансова хегемония, а китайската експанзия в меката на Америка предизвиква у него основателна загриженост.
Щатите не могат да изискват нищо от Китай, но все пак си запазват законното право да изпратят войски в Панама, за да защитят неутралния статут на жизненоважната корабна артерия. Интригата се заплита.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
СВЯТ
Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.









