Connect with us

АНАЛИЗИ

САЩ претърпяха поражение в Украйна

Сега ще ни убеждават, че загубата е победа, а провалът – успех

Съединените щати претърпяха поражение в Украйна. Би могло да се каже и че са изправени пред поражение, или – още по-сурово – че гледат поражението в лицето. Нито една от тези формулировки обаче няма да е подходяща. Съединените щати не гледат реалността право в очите. Ние предпочитаме да гледаме света през изкривените лещи на нашите фантазии. Хвърляме се напред по пътя, който сме избрали, докато извръщаме очи от топографията, която се опитваме да прекосим. Единствената ни пътеводна светлина е блясъкът на отдалечен мираж. Това е нашият притегателен център.

Поражението не е чуждо на Америка. Ние сме много добре запознати с него: Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия – ако не непременно във военно, то в стратегическо отношение. Към тази широка категория можем да добавим Венецуела, Куба, Нигер. Този богат опит на фрустрирана амбиция не успя да ни освободи от дълбоко вкоренения навик да преглъщаме поражението. Наистина сме придобили широк асортимент от начини да го правим.

Дефиниране и определение за поражение

Преди да ги разгледаме, нека уточним какво разбираме под „поражение“. Просто казано, поражението е неуспех да се постигнат целите, на приемлива цена. Изразът също така обхваща непреднамерени и неблагоприятни последици от втори ред.
Първо, какви бяха целите на Вашингтон в саботирането на Минския мир и отблъскването на последвалите руски предложения, в провокирането на Русия с преминаване на ясно очертани червени линии, в настояването за украинско членство в НАТО; в инсталирането на ракетни батареи в Полша и Румъния; в трансформирането на украинската армия в мощна военна сила, разположена на линията на контакт в Донбас и готова да нападне или да предизвика Москва към превантивно действие? Целта беше или да причини унизително поражение на руската армия, или поне да нанесе толкова тежък удар, че да разклати почвата под краката на Путин и правителството му.
Решаващо и допълващо измерение на стратегията беше налагането на икономически санкции, толкова обременяващи, че да сринат уязвимата руска икономика. Заедно това щеше да генерира остър стрес, който да предизвика свалянето на Путин – или от заговорници (начело с недоволни олигарси), или от масови протести. Тази стратегия се основаваше на фатално неосведоменото предположение, че той е абсолютен диктатор, който изнася моноспектакъл, и Съединените щати предвиждаха неговата смяна с по-послушно правителство, готово да получи доброволно, но маргинално присъствие на европейската сцена и да няма участия другаде. С грубите думи на един висш служител в Москва, „арендатор в голямата плантация на Чичо Сам“.

Второ, укротяването и опитомяването на Русия беше смятано за жизненоважна стъпка преди предприемането на конфронтация с Китай, нарочен за системен съперник на американската хегемония. Теоретически, тази цел би могла да бъде постигната или чрез отделяне на Русия далеч от Китай (разделяй и владей), или чрез тотално неутрализиране на Русия като световна сила чрез сваляне на нейното ползващо се с твърда подкрепа ръководство. Първият подход никога не прерастна в нещо повече от небрежни, слаби жестове. Всички залози бяха сложени на втория.

Трето, спомагателните ползи за Съединените щати от война за Украйна, които да снижат Русия бяха а) да се консолидира Атлантическият алианс под контрола на Вашингтон, да се разшири НАТО и да се отвори непреодолима пропаст между Русия и останалата част на Европа, която да пребъде в необозримото бъдеще; б) да се прекрати тежката зависимост на Европа от енергийните ресурси на Русия; и в) следователно да се заместят тези ресурси с по-скъпите природен газ и петрол от Съединените щати, което да запечата статута на европейските патньори на зависими икономически васали. Ако последното е в ущърб на тяхната индустрия, така да бъде.

Грандиозните цели, посочени в (1) и (2) очевидно се оказаха недостижими, направо фантастични – това е откровената истина, все още неусвоена от американските елити. Тези от (3) са утешителната награда с преоценена стойност. Този резултат беше предопределен до голяма степен, макар и не изцяло, от военния провал в Украйна. Сега сме на път да влезем във финалното действие. Прехвалената контраофанзива на Киев не стигна до никъде, на огромна цена за украинската армия. Тя беше обезкървена до смърт от огромни човешки загуби, от унищожаването на по-голямата част от оръжията, от разрушаването на жизненоважна инфраструктура. Обучените на Запад елитни бригади бяха разбити и няма повече резерви, които да бъдат хвърлени в битката. Освен това потокът от оръжия и боеприпаси от Запада намаля, тъй като американските и европейските запаси се изчерпаха (например 155 мм артилерийски снаряди).

Недостигът се утежни от новоустановените затруднения за изпращане на модерни оръжия на Украйна, които се оказаха силно уязвими от руската огнева мощ. Това важи особено за бронираните германски Leopards, британски Challenger, френски AMX-10-RC танкове, както и за бойните превозни средства като американските Bradleys и Strykers. Графичните изображения на изгорените корпуси, заливащи украинската степ, не са реклама нито на Западната военна технология, нито на продажбите в чужбина. Затова и доставките на обещаните Abrams и F-16 за Киев се бавят, за да не ги сполети същата съдба.

Илюзията за евентуален успех на бойното поле (с предвиденото изтощаване на волята и капацитета на Русия) е основана на погрешната идея за начина на измерване на победата и загубата. Американските лидери – военните, както и цивилните – се придържат към модел, който набляга върху контрола на територии. Руското военно мислене е различно. Неговият акцент е върху унищожаването на вражеските сили, чрез тази стратегия, която е най-подходяща за съответните условия. След това, подчинявайки бойното поле, те могат да постигнат волята си. Агресивните тактики на украинците включват хвърляне на ресурсите им в боя в неспирни кампании за изгонване на руснаците от Донбас и Крим. Неспособни да постигнат какъвто и да е пробив, те сами си отправиха покана за война на изтощение, която никак не е в тяхна полза. Тези тактики бяха следвани до лятото, когато последният полет се оказа самоубийствен. По този начин те паднаха в ръцете на руснаците. Докато вниманието беше фиксирано върху това кой притежава едно или друго село по Запорожкия фронт или около Бахмут, се разигра истинската история, в която Русия разглоби възстановената украинска армия част по част.

В историческа перспектива има два показателни аналога. В последната година на Първата световна война германското върховно командване започва дръзка кампания (Операция Михаел) на Западния фронт през март 1918 г., използвайки множество иновативни тактики (включващи участието на отряди от командоси, щурмоваци, въоръжени с огнени кули), за да пробие дупки в линията на съюзниците. След първоначални успехи, които ги превеждат през Марна съпътствани от много тежки жертви, настъплението отслабва и позволява на съюзниците да прегазят силно изчерпаните им сили – довеждайки до финалния срив през ноември. По-релевантна е битката при Курск през юли 1943 г., когато нацистите правят масиран опит да си върнат инициативата след погрома при Сталинград. Отново, след известен забележителен успех в прехвърлянето на две съветски отбранителни линии, те се изтощават малко преди целта. Тази битка открива дългия и кървав път към Берлин. Украйна днес претърпя огромни загуби с още по-голям (пропорционално) магнитуд, без да постигне никакви значителни териториални ползи, неспособни да достигнат дори първия пласт на линията на Суровикин. Това ще открие пътя към Днепър и отвъд него за 600-хилядната силна руска армия, оборудвана с оръжие, еквивалентно на това, което ние дадохме на Украйна. Следователно, Москва е в позиция да се възползва от решаващото си предимство до момента, когато ще може да диктува условия на Киев, Вашингтон, Брюксел и останалите.

Администрацията на Байдън не е направила планове за такава възможност, нито пък нейните послушни европейски правителства имат такива. Техният развод с реалността ще направи това положение на нещата още по-стряскащо и неприятно. Лишени от идеи, те ще се залутат. Как ще реагират – не е известно. Със сигурност можем да кажем едно нещо: колективният Запад, и особено САЩ, ще претърпят тежко поражение. Справянето с тази истина ще се превърне в основна задача. Ето едно разнообразно меню от възможности.

Предефиниране на поражението, победата, провала, успеха, загубата и печалбата

Има нов наратив, който е написан с цел да наблегне на тези опорни точки:
Русия загуби състезанието, защото героичната Украйна и непоколебимият Запад ѝ попречиха да завладее, окупира и реинкорпорира цялата страна

За разлика от тях, Швеция и Финладния официално се присъединиха към американския лагер с влизането си в НАТО. Това усложнява стратегическите планове на Мосвка, налагайки разпръскване на силите ѝ в по-широк фронт.
Русия беше политически изолирана на световната сцена (понеже Северна Америка, ЕС/НАТО ЕВРОПА, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия подкрепиха украинската кауза. Нито една друга страна не се съгласи да наложи икономически санкции. „Светът“ не включва Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Турция, Иран, Египет, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка и т.н)

Западните демокрации проявиха безпрецедентна солидарност, отговаряйки като един на руската заплаха

Този наратив вече получи представяне в речите на Блинкен, Съливан, Остин и Нюланд. Неговата целева публика е американската общественост; никой извън колективния Запад обаче не вярва в него – независимо дали Вашингтон е регистрирал този факт от дипломатическия живот, или не.

Ретроактивно понижаване на целите и залозите

Не правете повече референции към режима в Москва, към сваляне на Путин, към разбиване на руската икономика, към нарушаване на китайско-руското партньорство или към фаталното му отслабване.

Говорете за запазване на интегритета на украинската държава чрез отричане, че Крим и Донабс са перманентно отделени от „страната майка“. Подчертавайте, че приятелите ви в Киев са все още титулярните, легитимни лидери на Украйна.

Стремете се към перманентно прекратяване на огъня, което ще замрази двете страни в съществуващите позиции, и което ще бъде едно де факто разделяне, подобно на Корея. Западната порция в този случай ще бъде присъдена на НАТО и ЕС, и превъоръжена. Игнорирайте неудобната истина, че Русия никога няма да приеме прекратяване на огъня при тези условия.
Поддържайте икономическите санкции срещу Русия, но гледайте в другата посока, когато нуждаещите се европейски партньори правят сделки под масата за руски нефт и газ (основно чрез посредници като Индия, Турция и Казахстан), както правеха през време на конфликта.

Сложете прожектора върху Китай като смъртна заплаха за Америка и Запада, като омаловажавате Русия като негов помощник

Изтъкнете символични жестове, като ударите с най-модерни свръхзвукови и хиперзвукови крилати ракети, прехвърлени от САЩ, Великобритания и Франция, които могат да нанесат поражения на важни цели в самата Русия и Крим (с решаващата техническа подкрепа на американски и други служители на НАТО). Този акт е подобен на това, което правят яростни фенове на футболен отбор, който току-що е загубил от омразен съперник – пукат гумите на автобуса, предвиден да ги закара на летището

Използвайте всички средства, за да попречите на Анна Нетребко – австрийска гражданка – да пее в големите столици. Заплашете с тежки санкции концертните зали, които нарушават бойкота – например Щатсопер в Берлин (забрана за генералния директор Матиас Шулц и неговите наследници до четвърто коляно да посещават Дисниленд?)

Развийте амнезия

Американците станаха майстори в изкуството на менажиране на паметта. Помислете за трагичния шок от Виетнам. Страната положи систематични усилия да забрави – да забрави всичко, свързано с Виетнам. Разбираемо, то беше грозно, във всяко отношение. Учебниците по американска история му отделят малко място. Учителите го омаловажават. Телевизиите го смятат за отживелица. Искахме приключване – имаме го.

В някакъв смисъл най-забележителното наследство от пост-виетнамския опит е усъвършенстваното обработване на историята с фотошоп. Виетнам беше като подгряване за справянето с много нелицеприятни епизоди в епохата след 9/11. Това старателно и всеобхватно чистене направи приемливи лъжите на президенти, постоянната измама, умопомрачителната некомпетентност, системните изтезания, цензурата, унищожаването на Закона за правата и извращаването на националния публичен дискурс – той се превърна в смесица от пропаганда и говорене на вулгарни глупости. „Войната срещу тероризма“ във всичките ѝ ужасяващи аспекти.

Култивирането на амнезия е занаят, който беше безкрайно улеснен от две мащабни тенденции в американската култура – култът към невежеството, при който свободните от познание умове се считат за най-висша свобода, и публичната етика, където на най-висшите служители в държавата е даден лиценз да се отнасят с истината така, както грънчарят се отнася с глината, стига да говорят и правят онова, което ни кара да се чувстваме добре. Най-силният ни колективен спомен за войните по избор на Америка е желанието – и лекотата – с която ги забравяме. „Шоуто трябва да продължи“ е нашият императив. Така и ще бъде, когато гледаме съсипаната Украйна в огледалото за обратно виждане.

Култивирането на амнезия като метод за справяне с болезнения национален опит има сериозни недостатъци. Първо, то силно ограничава възможността да се научат уроците, които този опит предлага. След неубедителната Корейска война, в която Съединените щати понесоха 49 000 жертви, убити в битка, мантрата на Ваингтон беше: никога повече война на континента Азия. Обаче по-малко от десет години след това бяхме затънали до колене в оризищата на Виетнам, където загубихме 59 000 души. След трагичното фиаско в Ирак Вашингтон продължаваше да е твърдо решен да окупира Афганистан, в рамките на 20-годишно начинание за изграждане на западна демокрация с помощта на оръжие. Тези фрустриращи проекти не ни разубедиха да извършим интервенция в Сирия, където още веднъж се провалихме в опита да превърнем едно неовладяемо, чуждо общество в такова по наш вкус, въпреки че стигнахме до такива крайности като тактическо партньорство с местния филиал на Ал-Кайда. Кабул показа, че от събитията в Сайгон не сме научили дори урока как да организираме изрядна евакуация.
Най-малкото, би могло да се очаква, че един разумен човек би се сдобил с острото усещане за това колко е важно финото разбиране на културата, социалната организация, нравите и философските възгледи на страната, която сме се ангажирали да преустройваме. Ние обаче видимо все още не сме асимилирали тази елементарна истина. Свидетелството е нашето бездънно невежество за всичко руско, което ни доведе до фатално погрешни изчисления на всеки аспект от Украинската война.

Следва: Китай

В замяна на това, Украйна не охлади страстта към конфронтация с Китай. Дръзко и напълно непреодолимо начинание, залегнало като централен елемент в официалната ни стратегия за национална сигурност. Висши служители във Вашингтон открито предсказват неизбежността на тотална война преди края на десетилетието – въпреки ядрените оръжия. Освен това Тайван вече е разпределен в същата роля, която изигра Украйна в американската схема на нещата. И така, след като провокирахме многоизмерен конфликт с Русия, който се провали във всяко отношение, ние бързо се ангажираме с почти същата стратегия спрямо дори още по-внушителен враг. Това може да бъде определено с френския израз „fuite en avant“ – стремглаво втурване. С други думи: Давайте тук! Подготвени сме.

Походът към война с Китай противоречи на всякакъв общоприет разум. Все пак, той не представлява военна заплаха за нашата сигурност или жизнени интереси. Китай няма история на имперски амбиции или на завоевания. Китай беше източник на огромни икономически ползи чрез плътния търговски обмен, който вършеше работа както на нас, така и на тях. Какво тогава е оправданието за широкоразпространеното мнение, че кръстосването на мечовете е неизбежно? Умните държави не обричат себе си на катаклизмични войни само защото Китай – нароченият враг номер едно – изгражда радиолокационни предупредителни станции на пясъчни атоли в Южнокитайско море. Или защото прави електрическите колела по-евтино, отколкото ние. Или защото напредъкът им в полупроводниците може да надмине нашия. Или заради отношението им към етническото малцинство в Западен Китай. Или защото следват нашия пример и финансират НПО, които промотират положителен имидж на страната им. Или защото се занимават с индустриален шпионаж, точно както САЩ и всички останали правят. Или защото пускат балони над Северна Америка (обявени за безопасни от генерал Мили миналата седмица).

Нито една от тези причини не е основателна за настойчиво търсене на конфронтация. Истината е далеч по-проста, и далеч по-смущаваща. Ние имаме обсесия с Китай, защото той съществува. Като К-2, който сам по себе си е предизвикателство към нас да докажем мъжество (пред другите, но най-вече пред себе си), че можем да го изкачим. Това е истинският смисъл на обявената за екзистенциална заплаха.

Смяната на фокуса от Русия в Европа към Китай в Азия е не толкова механизъм за справяне с поражението, колкото патологична реакция на държава, която е стресната от усещането си за намаляваща сила и не може да направи нищо друго, освен да се опита за последен път да докаже на себе си, че все още притежава нужните качества – понеже животът без такова екзалтирано самочувствие е непоносим. Напоследък във Вашингтон се смята за нетрадиционно и нахално да се твърди, че ние трябва да приключим украинската афера по един или друг начин, така че да можем да затегнем коланите за истинското историческо състезание с Пекин. Смущаващата истина, че никой от значимите представители на външнополитическия елит на страната не е осъдил този опасен завой към война, потвърждава тезата, че не разумната мисъл, а дълбоките емоции ни тласкат към предотвратим, но потенциално катастрофален конфликт.

Общество, представлявано от цяла политическа класа без трезва преценка за тази перспектива, с право може да бъде обявено за колективно ненормално, предвид наличните prima facie доказателства.

Второ, амнезията може да свърши работа, за да се спести на нашия политически елит, както и на американското население като цяло, силният дискомфорт от признаването на грешките и поражението. Такъв успех обаче не се наблюдава при аналогични процеси на изтриване на паметта на други места. Имахме щастието в случая с Виетнам, че доминиращата позиция на САЩ в света извън Съветския блок и Китайската народна република ни позволи да запазим достойнство, статут и влияние. Но нещата сега не са същите.

Нашата относителна сила е по-слаба във всички области, има и мощни глобални центробежни сили, които произвеждат разпръскване на властта, волята и перспективите сред други държави. Феноменът БРИКС е конкретно въплъщение на тази реалност. Поради това, прерогативите на Съединените щати се стесняват, нашата способност да формираме глобалната система в съответствие с идеите и интересите ни е подложена на все по-голямо предизвикателство, а залозите се слагат за дипломация от такова ниво, което изглежда надхвърля сегашните ни способности.

Ние сме смутени.

Д-р Майкъл Бренър е почетен професор по международни отношения в университета в Питсбърг и сътрудник на „Центъра за трансатлантически отношения“ към университета Джонс Хопкинс. Бил е директор на „Програмата за международни отношения и глобални изследвания“ на Тексаския университет. Бренър е автор на множество книги и над 80 статии и публикувани доклади. Научните му интереси са насочени към американската външна политика, теорията на международните отношения, международната политическа икономия и националната сигурност. Преди това Бренър е работил в Дипломатическия институт, Департамента по отбраната на САЩ и „Westinghouse“.

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат ​​„тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

 

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на  „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Най-важното в България на 09.05.2026 г.

Обобщаваме най-важното от родните новини, които се е случиха днес Средната заплата е нараснала с около 12% за година и...

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Доживяхме: нов кабинет, стари кадри и дигитална трансформация на хартия

Доживяхме. Вече имаме кабинет с идеята и визията да изкара цял мандат, както и Народно събрание, пълно с опозиция. Доживяхме....

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Иво Христов: Кой е казал, че не искаме да разследваме Пеевски?

Вицепремиерът разкри ПиПитата и ДеБилите в парламентарен пиар и произнасяне на патетични слова за рийлсове за Facebook, за набиране на...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Георги Кандев остава главен секретар на МВР. Радев гони с шут Деньо от ДАНС

Оказа се, че Пламен Абровски е станал член на “Прогресивна България”. Изпълняващият функциите главен секретар на МВР Георги Кандев ще...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“

Слави Василев: Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“. От “Прогресивна България” обещават да не вдигат...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА20 hours ago

“Прогресивна България” е успешна пирамида

Седмица 1 на новата стара власт: “Прогресивна България” е успешна пирамида, тръби на всеослушание в национален ефир фронтменът и конферансие...

ПОЛИТИКА3 days ago

Радев прецака грозно Владо Николов!

Радев прецака грозно Владо Николов! Назначи пенсиониран циркаджия с награда “Сребърен клоун” за… спортен министър Пенсионираният циркаджия Енчо Керязов бе...

ПОЛИТИКА4 days ago

Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство

Румен Радев обяви кои ще са новите министри. Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев получи мандат от президента Илияна Йотова...

ПОЛИТИКА5 days ago

Трус в Румъния! Правителство падна след вот на недоверие

Кабинетът на Илие Боложан беше свален след напрегнато гласуване в парламента. Румъния навлезе в нова политическа криза, след като парламентът...

ПОЛИТИКА7 days ago

Πeтep Maдяp създава нов икономически съюз в Европа

Нов икономически съюз в Европа. Мадяр с решителен ход. Нов икономически съюз може да се роди в Европа, ако мащалните...

СВЯТ

СВЯТ24 hours ago

📊​🏗️ ​🎟️🇪🇺💰​🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬 ​📊 Според прогнозите...

СВЯТ2 days ago

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо...

СВЯТ3 days ago

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700...

СВЯТ3 days ago

Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война

Медведев предупреди: Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война. Прехвалената германска индустрия би била напълно унищожена...

СВЯТ4 days ago

Нови налудничави заповеди бълва Брюксел

Това е краят. ЕС забрани със строги мерки. Лунатици в Европа предприемат “решителна стъпка” в борбата с пластмасовото замърсяване (макар,...

Trending