БЛОГ
Само жълти звезди не се сетиха да им закачат на реверите на пенсионерите!
ЗАПОЧВА СЕ. ХОРА, БДЕТЕ!
Пиша това с риск да бъда изтрита, арестувана, линчувана. Но се чувствам длъжна да го кажа, даже – да го извикам. Защото във въздуха на извънредното положение усещам нещо нередно, нещо не каквото трябва. Пък който иска да ми вярва, който иска да ме плюе, но се надявам който трябва – да чуе и то както трябва. Бързам да говоря и пиша каквото мисля за справедливо, преди г-н Каракачанов да е прокарал мечтания от него нов закон срещу свободното слово. Ще говоря направо и без многоучени заобикалки. Но фона на масовата народна психоза и страхове за собственото здраве, картинката става все по-истерична, защото:
Нашият НОЩ / каква мрачна метафора!/ взе да прекалява. Тази абревиатура взе да посяга на конституционните права и свободи на гражданите. Общинските и областните началници започнаха да й подражават.
Карантина за Банско, обмисля се за София, при това по лекарско предложение!
Вечерен час за ученици, цигани и граждани!
Определени часове за пенсионерски пазар в ранни зори. „Забранява се на лицата до 60-годишна възраст да посещават хранителни магазини или аптеки всеки ден от 8.30 до 10.30 часа.“ /?!/. Само жълти звезди не се сетиха да им закачат на реверите на пенсионерите!
Затворени за посещения паркове, градинки и места за отдих на открито. Щастливци се оказаха стопаните на кучета. Зелените площи могат да посещават само хора с кучета, да са им живи и здрави животинките…
Сърце Каракачаново не изтрая и се включи в общия хор с предложение за закон срещу фалшивите новини и техните разпространители, но всъщност чиста проба закон срещу свободата на словото.
МВР пък ще организира КПП-та на входовете и изходите на областните центрове, за проверка на целта на пътуването на гражданите! – Минаваш само с “извинителна бележка” от кметство и работодател.
Вървим към пълна изолация между градове и паланки и възпрепятстване на работни и роднински връзки и ангажименти. След спрения междуградски транспорт между Сливен и Ямбол, мерките посягат въобще на междуселищния, и дори на пътуването с автомобили „без уважителна причина“. В Сливен останаха да работят само няколко градски линии, между които /забележете!/ и тази от ромския квартал Надежда към центъра…
На сливенско ниво мерките, по образ и подобие на централните, вървят към цялостна блокада – след парковете и въжената линия, затварят и кооперативния пазар – първо търговските обекти, после сергиите за плодове и зеленчуци в събота и неделя. По-после се не знае, който няма село, ще яде камъни.
Вървят и в Сливен велики идеи за пълна изолация на възрастните хора. На най-бедните вече спряха билетите за пътуване по градската мрежа с намаление, за да ги пазели от тях самите. Ами, здравето си е тяхно, предупредени са, оставете им свободата да си го пазят сами, в условията на спазване на правилата.
По всичко личи, че нашето извънредно положение е едно разтегливо понятие, което отваря врати и вратички за всякакъв произвол. И всичко се прави, каква ирония, за да се защитят българските граждани…
Има и мерки, с които се съгласявам и лично аз одобрявам, но какво ли значи за НОЩ, правителствените и местните кризисни щабове някаква си личност… И все пак, господа, аз мисля, следователно съществувам. Та, ето кое смятам за справедливо:
Ромските квартали да са под блокада, с пропускателен режим. Колкото и да е дискриминационно, там няма нито управия, нито оправия.
Затваряне на границите към рисковите държави – добре, но не безапелациоонно и без грижа за българите, останали блокирани навън.
Всички първоначално въведени мерки, на които ръкопляскахме с надежда. Но не и днешните, не и днес.
Да си признаем, далеч по-катастрофична от здравната пандемия е икономическият колапс, особено за бедна държава като нашата, с изявено социално неравенство на 5 процента богати срещу 95 процента бедни…
Спира всякаква работа, всякакъв бизнес. Той вече спря. Спира държавата!
И докато хората остават без заплати и препитание, без проекти и визия за бъдещето, управници и депутати си вземат хилядарките. Дори си ги увеличават. Това също е от грижа за хората. Сливенските общински съветници излязоха в едномесечна ваканция, но ще си ги вземат заплатите. Аз питам: равна тежест ли ще понесем?
В това тежко за хората време, властта застава зад Енергото, ТЕЦ-а и монопола. Няма пощада, разсрочването е 10 дни. Чий гръб ще яде сопата? Чий джоб ще се изпразни, без да може отникъде да се напълни? Равна тежест ли ще понесем?
Всички сме равни, но някои са по-равни от другите. Дали няма да стане така, и в не дай боже екстрени ситуации, при подбора на пациенти – онези, които ще бъдат взети за лечение от короната да са по-равни от другите, оставени на произвола на съдбата?
… Целият свят се побърка. Врагът е непознат и коварен. Хората в Италия мрат като мухи. Но и в пика на кървавата си битка с вируса, в Италия хората пеят от балконите. Играят тенис от прозорците си. В България виждам нервни хора, наредени през два метра по опашките, развилнели се униформени по магазините, озлобление и гняв в отношенията. Зомбирани от корона вирус новините по сайтове, радиа и телевизии, престанахме да чуваме музиката. Престанахме да се радваме, да обичаме, престанахме да живеем…
Какво още остана? Армията да излезе с оръжие срещу хората? Защото, парламентът вече реши армията да може да участва в противоепидемичните мерки, с полицейски функции.
Доскоро шумно одобрявахме генерал майор професор доктор Мутафчийски. Нека да има строги мерки. Но те да са със също така строга мярка. Докато не е станало късно, докато не сме му изпуснали края. Дано да греша, но все по силно замириса на онази, кафявата чума.
И ако попаднем в капана на доброволния отказ от граждански права, как тогава ще си върнем свободата? Както пророчески е казал Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е на върха на копието!“
Аз исках да кажа само едно: Хора, бдете!
БЛОГ
Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени
Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.
– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.
– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.
– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.
– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.
Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.
Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.
Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.
Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.
Това другаде няма да го чуете.
ПП: Имам три деца.
БЛОГ
Срещнах една позната и тя ми каза
Срещнах една позната и тя ми каза:
„Бях на морето 20 дена да поживея.“
Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.
Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.
Останалото е навик, задължение, оцеляване.
Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.
Защо?
Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.
Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.
Не случайно в Библията е казано:
„Шест дни работи, а седмия почивай.“
Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:
„Отивам да поживея.“
Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.
И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?
Христо Кенаров
БЛОГ
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒
8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!








