АНАЛИЗИ

Русофобията като базово оръжие на западната върхушка в психоисторическата война срещу Русия

Психоисторическата война е важен елемент от преемптивната война (1), разбирана като целенасочено дългосрочно въздействие върху съзнанието и подсъзнанието (възгледи, идеали, ценности, идентичност, историческа памет) на обществата-мишени, на техните интелектуални и политически елити. Целта е смяна на ментални карти, цивилизационно прекодиране, без да се осъзнава произтичащото. Следва се принципът, че в борбата побеждава този, който подрива основните възгледи и позиции на опонента.

Като стратегия това представлява стремеж да се установи контрол над русите като етно-историческа държавнообразуваща цялост, да се изтрие тя от историческата карта и да се разтвори в други народи. С последващо разграбване на руските ресурси и руското пространство (особено северноевразийското), чието значение нараства още повече с надвисналата геоклиматична катастрофа (2).

Тази война се води на информационно, концептуално, метафизично ниво (смислово).

Метафизичната война

е унищожение на смислите (чрез неглижиране/иронизиране) в руската менталност и историческа памет и заместването им с концептуални вируси, като „азиатска деспотия“, „система на произвола“, сравнение на Сталин с Хитлер и т.п., така че да се убие волята за съпротива. Физическата победа без победа в метафизиката (в смисловата сфера) е трудно постижима.

Има една обща линия, по която се движи русофобската идейно-концептуалната зараза. Тя тръгва от „архетипните“ руски черти: робска психика, липса на чувство за собствено достойнство, ненавист към западната цивилизация, страх от външния свят… Следва атака към задължително „жестоката“ власт, на която руският народ е „свикнал безропотно да се подчинява“ – от епохата на Иван Грозни и Петър I до Сталин и Путин. И колкото по-силна, по-самостоятелна спрямо Запада е тази власт, и колкото повече отчита интересите на народа си, толкова по-агресивна е ненавистта към нея и по-яростно русофобството.

Православието и мисията на Русия като „Трети Рим“ още в средата на XIX в. се превръщат в оръжие на западната пропаганда, насочена срещу Руската империя. В началото на 40-те години на ХIХ век британски консул изпраща до външното министерство редовни доклади за постоянното натрупване в Йерусалим на „руски агенти“, целящи да подготвят „руско завладяване на Светите земи…“. „Тези доклади ставаха все по-истерични“, посочва съвременният британски историк Орландо Фиджис (3).

В периода между двете световни войни подобни доклади до Държавния департамент на САЩ изпраща и стратегът на Студената война Дж. Кенан. През 30-те години той уточнява, че нещата не опират само до комунистическата идеология. Според него Съветска Русия принадлежи към друг свят, цивилизация и измерение, което изключва възможността за компромиси. Докато САЩ са наследник на римската цивилизация, руското национално съзнание се определя от присъщите на Византия „варварство, жестокост, изостаналост и пълно отсъствие на цивилизован дух“, което заедно с последствията от монголо-татарското иго, е причина Русия да встъпи в ХХ век като „типична източна деспотия“… (4)

На практика зад цялата демонизация на руското управление стои страхът пред

единствената незападна страна, която в продължение на четири столетия
успява да избегне превръщането си в колония

и полуколония (ако изключим десетилетието след перестройката, когато бе сломена, но не победена). И всички опити за нейното разпарчетосване и разграбване завършват с провал, което още повече засилва тази историческа неприязън и агресия.

Корените на противостоенето между Русия и Запада могат да се търсят още през XIV-XV в. Докато кръстоносните походи спомагат за турцизирането на Близкия изток и подготвят унищожаването на Византия, освободилата се от „Златната орда“ Московия (1480 г.) заема духовното пространство на рухващия Константинопол и се превръща в център на православието. Иван IV Грозни смазва съпротивата на князете и болярите и засилва централизирането на страната. Още тогава един идеолог създава политическа теория за терора (5). По сходни причини през ХХ в. ще се появят идеологемите за „тоталитаризма“.

Наистина, през целия XVIII век Русия разширява собственото си пространство. Руската експанзия се насочва и променя в зависимост от това дали се сблъсква с Швеция или Полша, с Османската империя или с Китай и Япония. Но ако „Златната орда“, за която се смята, че повлиява изграждането на руската държавност, провежда според Т. Монбриал колонизаторска политика „от британски тип“ (6), то

Руската империя не е колониална империя

В нея отношенията между руснаците и тюркско-монголските народи не са като отношенията на европейците с колонизираните от тях народи. „Руската империя не е използвала труда на тези народи по начина, характерен за европейците в техните колонии; Това беше политическа власт (руска), която контролираше пространствата, заети от двата народа“, посочва Самир Амин (7). Което в известен смисъл се запазва и в Съветския съюз, където руснаците доминират от политическа и културна гледна точка, но не експлоатират републиките (напротив, потокът на богатството излиза от Русия към Централна Азия). Медиите популяризират и объркват тези дълбоко различни системи, като повърхностно слагат знак за равенство между двата типа „империи“ (8).

Тази забележка на Самир Амин изисква кратко пояснение: Става дума за две противоположни логики на власт: „капиталистическа“ и „териториална“. „В териториалната стратегия (Китай, Русия, Индия, централно-азиатските държави) контролът над територията и населението е цел, а контролът върху мобилния капитал е средство за укрепване на държавата и готовност за водене на войни. В капиталистическата стратегия (колониалните империи) контролът върху мобилния капитал е цел, а този над територията и населението – средство за натрупване на капитал“ (9).

Исторически капитализмът еволюира от градове-държави, през национални държави към стремеж за световно господство, а Русия на няколко пъти пресича тези стремежи. Това я превръща във враг на европейските наднационални елити, които финансират и Кримската война, и революционното движение. (Не случайно Фиджис нарича Кримската война „последния кръстоносен поход“ – война, основана на омраза, лицемерие и режисирана русофобия, разразена с помощта на медиите и телеграфа и превзела голяма част от Европа, както и днес [10]). Ситуацията не се променя и след Октомврийската революция. Поемайки курс към строителство на „социализъм в една отделно взета страна“,

Сталин обективно застава на пътя на глобалистите

В навечерието на Втората световна война адмирал Й. Стерлинг-младши открито призовава за сътрудничество с Хитлер в следващия „велик кръстоносен поход, който този път окончателно да приключи не само с призрака на болшевизма, но и да открие плодородните земи на Русия за пренаселената и гладна индустриална Европа“ (11).

Подобни призиви по-късно ще отправят и Тачър, и Мадлин Олбрайт… Дж. Фридман ще твърди, че светът към 2030 г. ще е „свят, в който Полша, Турция и Япония ще си поделят руските земи, които ще се превърнат в рай за завоевателите“. Бжежински ще пише, че Новият световен ред ще се гради върху руините на Русия, която е излишна страна. Днес Държавният секретар на САЩ М. Помпео настоява, че „Русия е безполезна и не допринася с нищо както в Украйна, така и в Сирия…“

Ако след края на Наполеоновите войни руско-британското противостоене е на геополитическа основа, то през XX в. към геополитическия аспект е добавен и социосистемният. СССР встъпва по отношение на западната капиталистическа система не просто като свръхдържава, а като алтернативна световна система – системен антикапитализъм. Социализмът е система, в основата но която стои

централната руска ценност – социална справедливост

Доколко и как е реализирана тя, е дискусионен въпрос, но това понятие е (меко казано) абстрактно за световната капиталистическа класа. Последната се стреми да превърне във функция на капитала всичко принципно некапиталистическо. В този план Русия се явява троен враг – православният опит, комунистическият опит, велика държава. Затова русофобството е цивилизационно по форма явление, но класово (и геополитическо) по съдържание.

„Глобалисткият и имперският принцип на организация на пространствата са несъвместими, особено когато имперският принцип въплъщава християнската, но не протестантско-католическата, а православната и по същността си некапиталистическа цивилизация – Русия“, подчертава Фурсов (12).

В съвременните пропагандни подходи срещу Русия няма нищо ново. Преди русофобите са антикомунсти, днес са критици на „путинския режим“ и първи борци за демокрация. Съветският съюз бе „империя на злото“, днес Путин е „император на злото“, който отстоява алтернативен цивилизационен модел и планира да върне света в миналото (13). Въобще,

САЩ приписват на Русия и обвиняват Русия за всичко,
което всъщност правят самите те

И така е било винаги. Парадоксално е също, че от А. Махан и Х. Макиндер до Бжежински и Дж. Фридман… почти всички американски стратези са се опитвали и опитват да неглижират ролята на Русия като субект в международните отношения, но в същото време целият интелектуален, властови, технологичен, информационен ресурс на американската върхушка, цялата англо-американска геополитика е насочена на първо място към Русия. И днес Помпео твърди, че Руската федерация не е заплаха, каквато е Китай. Обаче корпорация РАНД публикува наскоро доклад за „руската пропаганда в световен мащаб“ (14), а не за Китай.

Постъпателното разрушаване на Съветския съюз като форма на историческа Русия тръгва непосредствено след края на Великата отечествена война. Още през 1945 г. на дневен ред е поставен проблемът за изменението на архетипа на руския/съветския човек. Под ръководството на А. Далес започва щателно изследване на нацистките теории за висшата и низшите раси. Сътрудникът на Пентагона Р. Щраус Хупе изучава трудовете на К. Хаусхофер и националсоциалистическата пропаганда и ги адаптира за целите на американската хегемония. „Новият световен ред ще остане последна фаза в историческия преход..“ (по-късно същото ще повтори и Фукуяма); „мисията на американския народ се състои в това, да погребе държавите-нации…“(15).

В 1947 г. Дж. Бърнам (предшественик на днешните неоконсерватори), в книгата си „Борбата за света“, се опитва да докаже, че СССР, появил се като първата велика сила на хартленда, се явява главна захлаха за Америка и света като цяло. Затова единствената алтернатива на комунистическата Глобална Империя се явява Американска империя, способна да осъществи „решаващ контрол в мащабите на земното кълбо“ (16). Бърнам е един от лобистите за „масирано атомно нападение“ срещу Русия. През 2003 г. Буш-младши подписа директива относно концепцията за бърз глобален удар срещу Русия, след което жертвата да обяви капитулация. Ако откаже, ударът се повтаря.

Заедно с теорията и политиката на „възпиране“ на Дж. Кенан, насочена към „отслабване на съветската мощ и обуздаване на съветските амбиции и поведение“ (17), за преустановяване влиянието на СССР и социализма се разработват редица директиви, чиято основна цел е обединена в Директива(та) на Съвета за национална сигурност на САЩ 20/1 от 18 август 1948 г.:

„Нашите основни задачи в отношенията с Русия са само две:
а. Да намалим мощта и влиянието на Москва до такива предели, при които тя повече не би могла да предствавлява заплаха за света и стабилността на международното общество и,
б. Да внесем фундаментални промени в теорията и практиката на международните отношения, към които се придържа правителството, намиращо се на власт в Русия.“ (18)

В 1957 г. в „Доктрината Айзенхауер“ се прокламира подкрепа и помощ (икономическа или военна) за всяка държава от Близкия изток, за да се предотврати „засилването на арабската враждебност към Запада и нарастващото руско влияние в Египет и Сирия след Суецката криза от 1956 г.“ (19) В 1960 г. е приета известната като „Теория на доминото“ (20) доктрина – САЩ на всяка цена трябва да предотвратят превръщането на Виетнам в комунистически, защото това би довело до последователно установяване на комунизма в страните от Югоизточна Азия….

През 60-те г. е разработена и „теория за социално програмиране“, съгласно която човешкото общество трябва да бъде структурирано пирамидално: на върха са „избраните“, под тях – „полезните на избраните“ и най-ниско – излишните. Полезните за обществото, за нациите и човечеството като цяло личности, трябва да бъдат превърнати в „аутсайдери“, защото са опасни за „избраните“ (21).

Планове като споменатите винаги са плод на болни амбиции и бързо се провалят. Не другаде, а точно в САЩ се появиха учени, които предвещаха края на американската хегемония, непосредствено след разпадането на Съветския съюз. Нещо повече, те видяха края на самата капиталистическа система. „Колапсът на СССР се явява една от основните причини за текущите и предстоящи дилеми на капитализма“ – написа големият американски социолог Уолърстейн (22). В отговор на техните прогнози, американският естъблишмънт развива още няколко

теории, „научно“ обосноваващи предстоящия хаос
в постсъветското пространство

Две сред тях са водещи: известната на Дж. Най за „меката сила“, 1990 г. (23) (по-късно и „умната“) и „Теория на хаоса и стратегическото мислене“ на Ст. Ман, 1992. „Новата наука за хаоса“, адаптирана „за нуждите на геостратегията“, позволява на Ман да лансира тезата, че САЩ ще „управляват“ предстоящите глобални трансформации като форсират разпада на СССР, чрез „подкрепа възхода на постсъветските републики…“ (24).

Няма нищо ново в програмата на Ман. Двадесет години по-рано (1973 г.) е разработена стратегията на „оранжевите революции“ от Джин Шарп. Ман просто я актуализира: „С този идеологически вирус като наше основно оръжие, САЩ ще могат да водят най-пълномащабната биологична война, подбирайки… кои народи трябва да бъдат заразени с идеологиите на демократичния плурализъм и уважението към човешки права… Нашата национална сигурност ще се сдобие с най-добрите гаранции, ако посветим усилията си на борбата за умовете на онези държави и култури, които се отличават от нашата…“(25)

Русия обаче е изградила имунитет към такива вируси
и умее да се издига като Феникс от пепелта

Руската история от XIX-XX в. показа, че никой не може да завладее и разруши Русия отвън (1812, 1941–1945). Но за руснака „Държавата трябва да е повод за гордост – в противен случай руснаците могат сами да я разрушат“ (26).

Психоисторическата война ще продължава като част от хибридната. Напълно основателно и много на място иранският президент Х. Рухани заяви на последното Общо събрание на ООН, че „съпротивата срещу мултиполярността не е знак за сила, а е симптом за слабост на интелекта, който издава неспособност да се разбере един сложен и взаимосвързан свят“ (27).

Стои обаче и въпросът дали Съединените щати ще си останат съединени и в бъдеще. В отговор на режисираната истерия от „руската заплаха“, ето три кратки цитата от Дж. Кенан, изключително актуални и днес (оставям настрана бил ли е искрен или не):

„…Русия не възнамерява да завоюва никого… Войни руснаците не желаят в никакъв случай. Не желаят и твърди обвързаности, които биха могли да ги въвлекат във война. Затова предпочитат политически средства, които може и да не изключват насилие, но това насилие ще носи минимален, вътрешен, а не международен характер. Ако искате, то ще бъде политическо, а не военно насилие…

Когато пишех статията „X“, много хора бяха изпаднали в паника, считайки че нова война между СССР и САЩ е неизбежна. Именно по този проблем аз започнах дискусия в моята статия… настоявайки, че опасност от такава „фатална неизбежност от война“ няма“ (28).

„По време на войната руснаците понесоха огромни страдания, при това отчасти и заради нашето благополучие…Ако окажем икономически натиск върху Русия, за да навредим на режима, това ще навреди на населението…Затова най-мъдро от наша страна би било нито да помагаме, нито да вредим, предоставяйки на руския народ възможност сам да реши собствените си проблеми“ (29).

Бележки

(1) Понятие, въведено от Буш-младши през 2002 г. и утвърдено в Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2006 г. Структурно преемптивните действия представляват смяна на режима – строителство на нова нация. Целта е ресурсите на страните-жертви и дори цели региони да бъдат закрепени завинаги за глобалните корпорации и страните от „Златния милиард“. Резултатите от всяка една война (конвенционална) могат да бъдат преразгледани с времето, докато резултатите от преемптивните действия са завинаги. (Вж подр. Ивашов, Леонид. Битва за Россию: хроники геополитических сражения. М.: Книжный мир, 2015, с. 15-16)
(2) За геоклиматичната катастрофа: Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С., Захарий Стоянов, 2017, с. 375-383
(3) Figes, О. Crimea: the Last Crusade. London. Penguin Group, 2010 (Рart 1„Religious Wars“).
(4) Доброхотов Л.Н. Джордж Кеннан: печальный пророк трагической эпохи. М.: ИСПИ РАН, 2014, с. 26
(5) Бродел, Ф. Граматика на цивилизациите. С. Изток-Запад, 2014, с. 631
(6) Монбриал, Т. Политическа география. С. Проф. Марин Дринов. 2008, с. 62
(7) Amin, S. Russia and the Long Transition from Capitalism to Socialism. NY: Monthly Review Press, 2016
(8) Ibid.
(9) Арриги, Дж. Долгий двадцатый век: Деньги, власть и истоки нашего времени. М.: Территория будущего. 2006, с. 76
(10) Figes, О. Crimea: the Last Crusade. London. Penguin Group, 2010
(11) Доброхотов Л.Н. Джордж Кеннан: печальный пророк трагической эпохи. М.: ИСПИ РАН, 2014, с. 27
(12) Фурсов, А. Россия на пороге нового мира. Холодный восточный ветер. М.: Книжный мир, 2016, с. 50
(13) Keller В. Russia vs. Europe. In: The New York Times, December 15, 2013
(14) Russian Social Media Influence: Understanding Russian Propaganda in Eastern Europe. RAND. https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR2237.html
(15) Мейсан, Т. Институт внешнеполитических исследований и Роберт Штраус-Хупе. Сеть Вольтер, 24. 09. 2004: http://www.voltairenet.org/article129110.html
(16) Burnham, J. The Struggle for the World. N.Y.: The John Day Company Inc., 1947, рр. 244, 182
(17) Кенан, Дж. Дипломатия Второй мировой войны глазами американского посла в СССР Джорджа Кеннана. М.: Центрполиграф, 2002 (Статья «X» и «Доктрина сдерживания») http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/15.html
(18) Вж Thomas H. Etzold and John Lewis Gaddis, eds., Containment: Documents on American Policy and Strategy, 1945-1950. NSC 20/1, рр. 173-203. http://www.sakva.ru/Nick/NSC_20_1.html;
(19) Вж The Eisenhower Doctrine, 1957. In: Office of the Historian. https://history.state.gov/milestones/1953-1960/eisenhower-doctrine;
(20) Вж The domino theory. In: History. http://www.history.com/topics/cold-war/domino-theory
(21) Пак там
(22) Валлерстайн, И. Анализ мировых систем и ситуация в современном мире. СПб: Университетская книга. 2001, с. 16
(23) Nye, J. Bound to lead: The changing nature of American power. New York: Basic Books, 1990.
(24) Mann, S. Chaos Theory and Strategic Thought. In: Parameters, 1992. https://blackboard.angelo.edu/bbcswebdav/institution/LFA/CSS/Course%20Material/ISSA%206301/Readings/Chaos%20Theory.pdf , р.61
(25) Ibid., р. 66
(26) Григорова, Д. Империя феникс. Между съветското минало и евразийското бъдеще. С. ВИ, 2016
(27) Iran’s President Hassan Rouhani addresses the UN General Assembly. 25 September 2018. https://www.youtube.com/watch?v=ezxThSRYWa0
(28) Кеннан Дж. Дипломатия Второй мировой войны глазами американского посла в СССР Джорджа Кеннана. М.: Центрполиграф, 2002. http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/15.html
(29) Пак там, http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/11.html ;

Доклад, изнесен на националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7