АНАЛИЗИ
Русия трябва да умре! /Част първа/
Хронология на една 100-годишна война
1.
“Цивилизаторски” мерак тресе “цивилизования” Запад – да похити и разпарчетоса Русия, да види Русия наритана, разтерзана, разчленена, покорена, унизена, обругана и оплячкосана. И така – от 1240 г., откак Светият Благоверен княз Александър Невски натика шведите в река Нева. Няма да ви връщам 8 века назад, нито при Наполеон в ХIХ в. Само 100 години. Скромно.
2.
След Първата световна война
А) 1918. Англия, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя предприемат невиждана интервенция срещу Русия – от Одеса и Севастопол до Далечния изток и от Сибир до Кавказ. Хищни хиени. Следва тотална икономическа блокада до 1920 г.
Б) 1918. Доктрина “4-те Русии”: “Русия е твърде голяма и хомогенна за нашата безопасност. Бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части. Светът ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Автор – Едуард Мандел Хаус, един от “бащите” на “новия световен ред” и съветник на президента Уилсън.
В) 1922. Доктрина “Подчовек”. Американският расист Лотроп Стодард издава книгата “The Revolt Against Civilization: The Menace of the Under-Man” (“Бунтът против цивилизацията: заплахата на подчовеците”) и изобретява термина “подчовек”, “under-man”, “subhuman” и “низша раса”. Не е това, което си мислите! “Подчовеци” и “дегенерати”, с “вродена расова непълноценност” и “низки инстинкти”, са славяните по принцип и “руските славяни” в частност. Книгата излиза на немски през 1925 г. – “Der Kulturumsturz: Die Drohung des Untermenschen”. През 1930 г. творението на Стодард вдъхновява идеолога на нацистката расистка теория Алфред Розенберг, който “обогатява” списъка на “подчовеците”. Те са: евреите, руснаците и славяните като цяло.
Г) 1925-1934. “Златната блокада”. СССР изгражда своята индустрия и военна промишленост. Част от оборудването и технологиите купува от чужбина. САЩ и Европа задължават СССР да се разплаща не със злато, а с жито, с пшеница. Върху всички други стоки налагат ембарго.
По същото време САЩ унищожават огромни количества от своето жито, не го продават в Европа и задължават европейските страни да купуват жито от СССР. Целите са три: да не допуснат индустриализацията на СССР, да предизвикат глад и да провокират недоволство сред населението. Така Западът осъжда на гладна смърт милиони хора в СССР. Резултат – голодоморът в Украйна, който ще остане като черно петно в историята на СССР. Не на “цивилизования” Запад.
Д) 1940. “Копие” (“Pike”). Френско-британски план за война срещу СССР.
Включва: завладяване на съветските танкери, нахлуване в Кавказ, организиране на мюсюлманско-сепаратистки въстания.
Основни цели: центровете на нефтената промишленост Баку, Грозни и Батуми. За унищожаването на Баку са предвидени 15 дни, за Грозни – 12 дни, за Батуми – ден и половина.
Допълнителна цел: Одеса.
Участват: 90 до 100 самолета (5 групи британски бомбардировачи “Бленхайм” и 4 групи американски бомбардировачи “Глен-Мартин”), 6 френски и 3 британски ескадрили.
Начало: юни-юли 1940 г. В края на април премиерът Невил Чембърлейн отменя операция “Копие”.
3.
Втора световна война
А) 23 юни 1941. Преди ден нацистка Германия е нападнала СССР. Хари Труман, сенатор и бъдещ президент, залага основите на “студената война”: “Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”
Хитлер планира да унищожи 11 млн. евреи. Ще унищожи 6 млн. Планира да унищожи 30 млн. славяни. Ще унищожи 27 млн.
През 1942 г. по разпореждане на Химлер е издадена в гигантски тираж брошурата “Der Untermensch” (“Подчовекът”): “Подчовекът е биологическо същество, създадено от природата, има ръце, крака, подобие на мозък, очи и уста. Това ужасно същество се явява човек само частично. То носи черти, подобни на човешките, обаче духовно и психологически стои по-ниско от всяко животно. Неговата същност е див хаос, необуздани страсти, потребност да разрушава, примитивни желания и неприкрита подлост”.
Адолф Хитлер: “Аз имам право да премахна милиони хора от нисшите раси, които се множат като червеи. Една от основните задачи на германската държава е да предотврати развитието на славянските раси, на този нискокачествен човешки материал. Те трябва да се намират на най-ниското културно равнище, тяхната задача е да обслужват нашата икономика.
Ако руските, украинските и пр. деца се научат да четат и пишат, това само ще ни навреди – по този начин по-способните туземци ще усвоят и някои исторически знания, а това значи и политически идеи. Най-доброто би било, ако те усвоят само езика на жестовете. Да не се приучват към умствена дейност. Да не се допускат никакви печатни издания. Да не се пробужда у местното население чувството на собствено достойнство. Пълното му отсъствие е една от най-важните предпоставки за нашата работа.
В никакъв случай да не им се предоставя правото на висше образование. Ако извършим тази грешка, ние сами ще възпитаме тези, които ще се борят срещу нашата власт. Да се сложат във всяко село високоговорители. Само да не му хрумне на някого да разказва по радиото на покорените народи за тяхната история: музика, музика и нищо друго!”…
Мартин Борман: “Славяните са длъжни да работят за нас. Медицинското обслужване е излишно – да измират. Размножението на славяните е нежелателно. Образованието е опасно. Достатъчно е да броят до сто. В краен случай приемливо е това образование, което подготвя полезни марионетки за нас”…
Хайнрих Химлер: “Изобщо не ме интересува съдбата на руснака или чеха. Живеят ли другите народи в благоденствие или издъхват от глад, ме интересува само дотолкова, доколкото са ни нужни като роби.”
Б) Втори фронт. Изминали са 1079 дни (3 години без 16 дни) от нападението на Германия срещу СССР. “Съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер, и как “те (Русия и Германия) се избиват колкото се може повече”. Най-сетне Чърчил настоява да се открие втори фронт – не заради “съюзническа отговорност”, а защото: “Първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление”, и още – за “да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. Това е истинското предназначение на Втория фронт.
В) 24 февруари 1945. Доктрината “Дълес”.
До капитулацията на Германия остават по-малко от 100 дни. Реч на Алън Дълес, шеф на ЦРУ:
“Ще свърши войната. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни и главно – Русия. Ще заменим човешките ценности с фалшиви. От литературата и изкуството ще изтръгнем тяхната социална същност, те ще прославят най-низките човешки чувства и страсти, ще насаждат и втълпяват култ към секса, насилието, садизма и предателството, и всяка безнравственост.
Честността и почтеността ще се осмиват, ще станат ненужни, ще се превърнат в отживелица. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, наркоманията, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме.
Малцина ще разберат какво става. Тях ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Главният залог ще бъде младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Всичко това ще извършим под девиза: “Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”
Автентичността на текста не е доказана, но автентичността на тактиката, стратегията и философията е абсолютен факт.
4. Първа Студена война
А) 19 май 1945. Операция “Немислимо” (“Unthinkable”). Германия е капитулирала преди 10 дни. По нареждане на Чърчил е разработена операция за война срещу СССР.
Начало на военните действия – 1 юли 1945.
Участват: 47 англо-американски дивизии, вкл. 14 бронетанкови, плюс 10-12 германски дивизии (!).
Направление: Полша.
Цел: изтласкване на СССР от Европа.
Перспектива: ако СССР не бъде сразен, следва тотална война.
Операцията се проваля – планът е разкрит от знаменитата Кеймбриджска петорка и предаден на СССР. (“Петорката” – това са британските съветски разузнавачи Харолд “Ким” Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос.)
Б) Август 1945. Операция “Totality” (“Всеобхватност”).
Войната е завършила преди 4 месеца. По нареждане на президента Труман и под ръководството на ген. Айзенхауер (бъдещ президент) САЩ разработват операция за атомна война срещу СССР.
План: ядрени бомбардировки с 20-30 атомни бомби.
Цели за пълно унищожение: Москва, Горки, Куйбишев, Свердловск, Новосибирск, Омск, Саратов, Казан, Ленинград, Баку, Ташкент, Челябинск, Нижний Тагил, Магнитогорск, Перм, Тбилиси, Новокузнецк, Грозни, Иркутск, Ярославл.
Към този момент САЩ нямат атомни бомби. Двете “налични” вече са изпепелили Хирошима и Нагасаки. “Totality” е чиста дезинформация, гигантски атомен блъф, част от психологическата война срещу СССР. “Бомбардировките” са психологически, “хибриден фейк”.
В) 5 март 1946. Войната е завършила преди 1 година. Във Фултън Чърчил спуска “желязната завеса”. През 2011 г. в затънтения Фултън тържествено откриха импозантна скулптурна композиция “Желязната завеса”. Централна фигура в монумента – Чърчил.
Г) 1946-1948. След “Totality” САЩ разработват серия планове за военни действия срещу СССР: 1946 – “Pincher”; 1947 – “Broiler”; 1948 – “Bushwhacker”, “Кrankshaft”, “Fleetwood”, “Kogvill”, “Offtackle”, “Charioteer” и “Shakedown”; 1949 – “Dropshot” и “Trojan”. Тези планове предвиждат масирани ядрени бомбардировки над СССР с минимум 200 атомни бомби, унищожаване на стратегически градове и на цялата индустрия. Според плана “Pincher” театърът на военните действия ще бъде в Украйна, Кавказ и Близкия изток.
Д) 18 август 1948. Директива на Съвета по национална сигурност на САЩ: “Правителството е принудено да набележи много по-ясни и войнствени цели по отношение на Русия:
1) намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; 2) коренни изменения в теорията и практиката на външната политика, към които се придържа правителството в Русия.” Главната цел е “Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.
Принципи: “Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина. Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност. Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили.
Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими. Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа.”
Е) 19 декември 1949. План “Dropshot” (800 страници). Като термин от тениса “Dropshot” означава “кратък удар”, във военен смисъл – “моментален удар” или “последен изстрел”. Със сигурност президентът Труман няма да играе тенис на корт. Планът е разсекретен през 1978 от президента Картър.
Начало на военните действия – 1 януари 1957.
Причина – агресия от страна на СССР (предстои да бъде съчинена).
Първа фаза: D-Day, начало на бомбардировките над СССР – 300 атомни бомби и 250 000 тона обикновени бомби с цел “стабилизация на ранното съветско настъпление”, т.е. – неутрализиране. В първия ден трябва да бъдат унищожени 20 млн. съветски граждани и 85% от промишлеността на СССР. Общ брой на авиоатаките – 6000.
Втора фаза: мащабни настъпателни операции по всички линии на фронта с всички родове войски.
Трета фаза: настъпление на 114 дивизии от запад, а от юг, по северозападното крайбрежие на Черно море – 50 дивизии. Цел – унищожение на въоръжените сили на СССР в Европа. Крайна цел – капитулация на СССР и на неговите съюзници.
Четвърта фаза: установяване на контрол и налагане на условията за капитулация.
Участници: 164 дивизии и 20 милиона военни от НАТО.
Планът разделя СССР на 4 “района на отговорност”. Първи: Западна част; Втори: Кавказ-Украйна; Трети: Урал-Западен Сибир-Туркестан; Четвърти: Източен Сибир-Забайкалие – Приморие. Районите се разделят на 22 “подрайона на отговорност”. Две американски дивизии се разполагат в Москва и по една – в Ленинград, Минск, Мурманск, Горки, Куйбишев, Киев и още 15 града.
Набелязани цели при бомбардировките – 1000. Само в Москва – 179 цели, в Ленинград – 145. Резултат – пълно унищожение.
На пълно унищожение подлежат Пекин, Източен Берлин и Варшава.
Общ брой на жертвите на СССР – неизчислим. След 300 атомни бомби резултатът е 300 Хирошими. Планът предвижда целенасочено и хладнокръвно унищожение на 40 млн. цивилни граждани на СССР.
Ж) 3 юли 1979. Операция “Ал Кайда”. Президентът Картър подписва първата (не и последна!) директива за тайна помощ на муджахидините в Афганистан. “Съгласно официалната версия помощта на ЦРУ за муджахидините започна през 1980 г., т.е. след влизането на Съветската армия в Афганистан на 24 декември 1979. Истината е друга: президентът Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979. Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примамим руснаците в афганския капан” – Бжежински в интервю за Le Nouvel Observateur през 1998 г..
Журналистът: “Не съжалявате ли, че съдействахте на ислямския фундаментализъм, че снабдявахте с оръжие и консултирахте терористи?”. Отговор: “За какво да съжалявам? Какво е по-важно за историята на света? Някакви талибани или падането на Съветската империя? Няколко разбунени ислямисти или освобождението на Централна Европа и краят на Студената война?!”.
Между юли и декември 1979 г. Бжежински снове из Афганистан, позира в дружески разговори с Осама бин Ладен, има и видеозаписи, на които държи речи пред “няколко разбунени ислямисти”: “Ние знаем вашата дълбока вяра и ние сме уверени, че вие ще победите. Тази земя (сочи към СССР) на север е ваша земя и вие ще я завоювате! Аллах акбар!”.
З) 8 март 1983. Доктрината “Evil empire” (Империя на злото). Автор – Роналд Рейгън. След 5 години вече не мисли така. Но какво от това.
АНАЛИЗИ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ
СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации
Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна
Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.
Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.
Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.
„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.
Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.
Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.
„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:
НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.
На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.
Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.
Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.
САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.
Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.
Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.
Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.
Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.
Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие
Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.
Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.
Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.
Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц
Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.
Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.
Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск
От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.
Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.
Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците
Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.
Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин
Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.
След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.
Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.
Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.
Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.
Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.
Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.
Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.
Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.
Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск
Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.
Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол
Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.
На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията
Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.
Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки
Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.
По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.
Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.
Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.
Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.
Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








