АНАЛИЗИ

РУСИЯ РАЗСЕКРЕТИ 3 СУПЕР-ОРЪЖИЯ И ШОКИРА САЩ! Вижте подробностите за „Циркон“, „Скиф“ и „Мъртва ръка“:

С едно изречение бившият командващ Въздушно-космическите сили на Русия Виктор Бондарев промени целия геополитически и военен пейзаж на планетата и накара САЩ да замръзнат от страх.

Бондарев, който сега е глава на Комитета на Съвета на федерациите за отбрана и сигурност съобщи, че в хода на държавната програма за въоръжаване за периода 2018 – 2025 г. „днес имаме в своя арсенал уникални стратегически бомбардировачи Ту-160, мощни балистични и крилати ракети от семейството на „Искандер“, ракетните комплекси Сармат, комплексите за ПВО С-400, междуконтиненталните балистични ракети, атомните ракетни крайцери с противокорабните хиперзвукови ракети „Циркон“ и ракетите за дънно базиране „Скиф“.

Шокът дойде от споменаването на последните ракети „Циркон“ и „Скиф“, тъй като с тях опитите за каквото и да било нападение срещу Русия губят всякакъв смисъл.

Имайки предвид, че такива супертайни не се разкриват случайно, значи, Бондарев изпълняваше поръчка да предупреди САЩ, че Русия вече разполага с мощно и опасно оръжие, а именно хиперзвуковият „Циркон“ и опасните подводни ракети „Скиф“.

Да започнем с „Циркон“.

На теория САЩ могат да воюват срещу Русия и с неядрени средства. Тяхната авиация е силна. Освен това могат да работят по Русия от безопасно разстояние с техните самолетоносачи. Флотът на Русия е по-малък, подводниците ще имат проблем да се приближат до бреговете на САЩ.

Тук обаче се намесва „Циркон“, която е противокорабна ракета, изравняваща шансовете. След старта тя рязко излита нагоре на 40-50 км, където съпротивлението на въздуха е минимално.Там ракетата преодолява разстоянието на целта за броени минути и пада върху нея отгоре. За сметка на огромната си скорост – до 8 пъти скоростта на звука, прехващането й е невъзможно. Освен това преди началото на падането активната радиолокационна глава за самонасочване точно определя положението на корабите и избира сред тях най-важния от цялата групировка, а именно самолетоносача, и нанася удар именно по него.

В самолетоносачната ударна групировка има и по-малки кораби. Обикновените противокорабни ракети от типа на „Калибър“, които достигат до самолетоносача в хоризонтална плоскост най-напред ще унищожат неголемите кораби за охрана, които с корпусите си прикриват самолетоносача. И само ако Калибрите се окажат достатъчно много част от тях ще достигне до целта № 1.

Ударът отгоре с „Циркон“ ще позволи да бъде унищожен основният кораб – самолетоносач с много малки разходи.Освен това в света няма ракета, която да може да прехване успешно апарат на скорост 5 маха, която е заявената скорост на „Циркон“. Но на изпитанията е развивал и до 8 маха. Всички съществуващи ракети на ПВО просто не са способни да набират отново хиперзвукова скорост след рязка смяна на направлението на движението.

Далечината на „Циркон“ засега не е ясна. Има данни, че могат да достигнат и до цели над 400 км.

Скоростта на звука, както е известно, е равна на 331 м/сек., във въздушното пространство. 8 маха се равняват на 2648 м/сек., т.е. почти за една минута тази ракета може да измине разстоянието от 160 км. Защитата срещу нея е невъзможна. При далечина до целта от 100 км ракетата стреля от упор. Това означава, че Тръмп има време за размишление от 150 секунди.

„Циркон“ се създаваше като противокорабна ракета и до неотдавна опитите ставаха на сушата. В началото на 2017 г. беше съобщено, че в близко време хиперзвуковата ракета ще бъде изстреляна и от морски носител, например от пусковите системи ЗС14, които се използват за „Калибър“ и „Оникс“. След въвеждане те ще попълнят и боекомплектите на тежките крайцери „Петър Велики“ и „Адмирал Нахимов“, подводниците от клас „Ясен М“ и перспективните „Хаски“. Серийното им производство ще започне през 2018 г.

На Запад паниката е огромна – най-бързата американска ракета, която отговаря за унищожаването на „Циркон“ може да унищожава ракети със скорост до 2300 мили/час. Това означава, че срещу руския „Циркон“ са напълно безполезни.

Да се опитаме да възстановим хронологията и да разберем за какво е нужен „Циркон“ и защо става основно оръжие на Русия срещу корабните и самолетоносачните групировки на САЩ.

На първо място е въпросът с какво най-новият ракетен комплекс се отличава от друго известно аеробалистично хиперзвуково оборудване, известно като 4202.

На първо място, „Циркон“, за разлика от 4202, изпълнява целия полет в атмосферата на Земята значително под „линията на Карман“, условната граница между атмосферата на Земята и Космоса.

На второ място, ако 4202 е стратегическа система, позволяваща да се поразяват цели на разстояние хиляди километри, 3М22 е противокорабна ракета, която е развитие на линията на противокорабните ракети „Базалт“ – „Гранит“ – „Оникс“, и унищожава надводни и наземни цели на далечина 300-400 км.

Околната среда поставя пред „Циркон“ сурови ограничения, както за конструкцията, така и за агрегатите. На хиперзвукови скорости съпротивлението на въздуха е такова, че върху ракетата действат не само ударни сили, но и високотемпературен поток, нагряващ отделни участъци от конструкцията до няколко хиляди градуса. И колкото по-ниска е височината на полета, толкова по-големи са натоварванията върху ракетата.

Освен това „Циркон“ не само трябва да долети до определения район, но и да открие целта, да преодолее въздушната отбрана на противника и радиоелектронните смущения, да се ориентира към нужния обект и да го порази. Заради това изискванията към системата за управление и насочване на най-новата ракета също са много високи.

На крайния участък на траекторията тя открива и идентифицира целта с радиолокационната самонасочваща се глава.

Първите данни за ракетния комплекс на хиперзвуковата противокорабна ракета „Циркон“ 3К22 се появиха в края на 2011 г.В края на 2012 г. беше изготвена конструкторската документация, и започна изработката на технологията на производството на лазерните и оптикоелектронни системи за приемно-предаващото устройство. Но изведнъж „Циркон“ изчезна от откритите източници. През лятото на 2012 г. бяха извършени изпитания на хиперзвукова крилата ракета с въздушно базиране от бомбардировача Ту22М3. През септември 2013 г. беше съобщено, че в Русия вървят работи по хиперзвукови апарати, изпълняващи полет в атмосферата, които развиват скорост от 4,5 маха.

След 2013 г. ракетата отново изчезна от откритите източници, но есента на 2015 г.неочаквано се появи в проекта за модернизиране на ракетния крайцер „Адмирал Нахимов“, който получи десет универсални пускови установки, всяка от които е за осем ракети калибър П800 Оникс и 3К22, т.е. „Циркон“.

През март 2016 г. стана ясно, че на изпитателната платформа в Архангелска област се е появил „Циркон“. Хиперзвуковата ракета вече е в метал и са започнали изпитанията на наземен стартов комплекс, т.е. стана апробацията на 3К22 и на самата ракета 3М22.

През февруари стана известно, че 3К22 ще влезе на въоръжение на още един атомен ракетен крайцер „1144 Петър Велики“.

Един от носителите на „Циркон“ ще стане и подводницата от пето поколение „Хаски“. Новата подводница се проектира на една базова платформа в два варианта – многоцелева, за борба с подводниците на противника, и противосамолетоносачна, въоръжена с крилати ракети, в това число и с „Циркон“.

Хиперзвуковите ракети, влизащи в състава на комплекса 3К22 „Циркон“ ще бъдат предназначени за модернизираните тежки атомни ракетни крайцери „Адмирал Нахимов“ и „Петър Велики“.

Модернизираните крайцери ще имат до десет пускови системи 3С-14, които освен „Циркон“ могат да изстрелват „Оникс“ и „Калибър“, чиято скорост в момента надвишава два пъти скоростта на звука.

„Циркон“, със своите тактико-технически характеристики, ще превъзхожда „Калибър“ и „Оникс“. По-просто казано „Циркон“ прави най-новият американски самолетоносач „Джералд Форд“ куп желязо.

„Джералд Форд“ е най-скъпият в историята на САЩ и трябва да замени „Ентърпрайс“. В САЩ ще строят 10 сестри на „Форд“ с темпо по един на всеки пет години. „Форд“ ще струва 15 милиарда долара, но според експертите възможно е да се превърне в най-скъпия морски гроб, тъй като Русия и Китай със своите нови ракетни системи с голям радиус ще могат да нанасят удари от хиляди километри.

Всъщност златният век на самолетоносачите на САЩ завърши в момента, в който Русия постави на бойно дежурство на своя бряг ракетните комплекси с голяма далечина „Бастион“.

За да нанесат удар по обекти на противника американските изтребители „Х/А 18“ /40 на борда/ трябва да излетят от „Джералд Форд“ на около 400 мили от обекта на бъдещия удар. Но да стигне до такова разстояние от руския бряг американската самолетоносачна група няма да може, тъй като още далеч в океана тя ще бъде атакувана от бомбардировачите Ту-22М3 с ракети Х-22, приети на въоръжение още по времето на СССР. Всеки Ту-22М3 може да носи до три такива ракети. Една от тях е с ядрена бойна глава. Далечината на стрелбата на Х-22 е до 4000 км, като далечината на полета на самолета носител е практически неограничена, тъй като се предвижда зареждане във въздуха.

Ако американският флот избегне този удар срещу него ще започнат да действат бреговите „Бастион-П“, с противокорабни крилати ракети П800 „Оникс“. В момента „Бастион“-и има под Севастопол, Анапа, на Колския полуостров, Нова земя, на Курилските острови. В близко време ще се появи под Калининград и на Камчатка.

Но всички те ще са несравними с крилатите ракети 3М22 „Циркон“.

С „Циркон“ Русия ще покрие световен океан, като американските самолетоносачи ще си стоят в пристанищата, но и там няма да са в безопасност.

Трябва да се предполага, че с „Циркон“ руските инженери са успели да решат минимум три сложни задачи:

намерили са начин да преодолеят разрушението на корпуса на ракетата от прекомерното нагряване заради съпротивлението на въздуха;успели са да неутрализират плазмения облак, появяващ се около този толкова бърз обект, което води до загуба на контрола над ракетата;успели са да създадат специално за хиперзвуковите ракети нов вид гориво Децилин-М.

Хипервойната навлезе в нов етап. На сцената е едноличен лидер – хиперзвуковата Русия, която скоро ще бъде единствената страна в света, която може в течение на половин час да унищожи всяка точка на планетата даже без да използва ядрено оръжие.

По-просто казано новото хиперзвуково оръжие обърка всички планове на Пентагона. САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват в неядрения си вариант са именно онова оръжие на „мигновения глобален удар“, с което САЩ отдавна плашеха целия свят.

Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а „изостаналите“ след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.

Целият свят знае, че такова оръжие Москва вече има в неядрено въоръжение. Само една тежка шахтена „Сармат“, е напълно достатъчна за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ. Повтаряме – само една ракета. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.

Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 140-150 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.

Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса по време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.

Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютни невидими за системите за противоракетна отбрана. Никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.

Заради това със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба.

Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ. Появата на серийните образци на хиперзвуковото оръжие ще извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати, ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.

По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответе удар.

САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточни бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.

Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Руснаците обаче успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който е готов за влизане в серийно производство.

Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.

Така стигаме до дънната стратегическа ракета „Скиф“ на въоръжение в руския военноморски флот.

„Скиф“ е оръжие, отнасящо се към ядреното, най-замаскирано от всички видове.

Ракетата „Скиф“ ще бъде разполагана на дъното на достатъчна дълбочина и дълго време ще бъде на постоянно дежурство, очаквайки команда за старт и в нужния момент ще се изстрелва и поразява наземни и морски обекти. Командата най-вероятно се подава от спътници или при определени условия. Това ще става автоматически, като акт на възмездие.

Официалната причина за създаването на тази ракета не е известна. Но поставянето на такива ракети в няколко района на дъното на океана ще им позволи в нужния момент да поразяват стратегически цели на противника без участието на подводници.

Стратегическите атомни подводници, носещи стратегически ракети, са уязвими срещу противоподводните системи на противника. Достатъчно е да се открие подводницата и в нужния момент лесно може да се предотврати пускът на ракетата. Но дънната ракета „Скиф“ е за противника практически незабележима.

Поставянето на дъното на „Скиф“ вероятно се извършва от подводницата „Саров“, специално преоборудвана за тази цел. В носовата част на „Саров“ има торпеден апарат с увеличен диаметър – около 1 метър и балистични цистерни, които трябва да компенсират тежестта на изстреляната ракета и да поддържа подводницата в устойчиво положение.

Засега подробностите за „Скиф“ са държавна тайна, но не е изключено да се разработват в рамките на програмата „Възмездие“ известна като „Мъртва ръка“ и „Периметър“.

Първите изпитания на „Скиф“ бяха през 2008 г. През 2013 г. ракетата беше предадена за държавни изпитания и сега е приета на въоръжаване. „Скиф“ най-вероятно не е нещо уникално и е модификация на известната вече междуконтинентална балистична ракета с морско базиране „Синева“ или „Лайнер“. „Скиф“ не нарушава договора за морското дъно, тъй като той не се отнася за териториалните води на Русия в които например влиза Бяло море с дълбочина до 343 метра или другите крайбрежни морета, Северния ледовит океан и т.н.

Дънната ракета „Скиф“ е балистична ракета с голяма далечина. Тя се съхранява на морското дъно в специален контейнер, изолиран от налягането и осигуряващ връзка с пункта за управление. При подаване на сигнала контейнерът се продухва като при подводниците, изплува и достига до 50 метра под водата, откъдето стартира както от борда на подводница.

Технически проблем е било създаването на платформа за ракетата, в която тя може да се намира дълго време – десетилетие или повече, в агресивна морска среда, която разяжда металите.

Освен това, контейнерът с ракетата трябва през цялото време да се намира в работоспособно дежурство, без каквото и да било техническо обслужване. Това означава, че е извършена голяма работа по всички сегменти са подводния комплекс.

Задачата за скритостта на „Скиф“ се решава просто. Подводницата носител – „Саров“ или „Лошарик“, стига под водата до зададената точка и изхвърля контейнера. Никакви монтажни работи не се изискват, тъй като контейнерът ляга на дъното. При получаване на командата пуск с частично продухване той заема вертикално положение, след което продухването продължава и контейнерът започва да изплува. Изстрелването на ракетата от контейнера с помощта на твърдогоривен ускорител става на дълбочина 50 метра.

Експлоатацията на „Скиф“ след поставянето на бойно дежурство е абсолютно безплатно.

Ако Русия разположи „Скиф“-ове в дежурство в арктическия шелф времето за долитане до САЩ ще се съкрати. Това е важно, ако например САЩ излязат от Договора за средните и малки ракети.

„Скиф“ се споменава и като оръжие на „страшния съд“, наред с „Периметър“ или „Мъртва ръка“.

За какво става дума:

През 2014 г. президентът на Русия Владимир Путин е издал заповед „Мъртва ръка“, която не беше използвана от 26 септември 1983 г., когато съветската система за ранно предупреждение за ядрена атака два пъти съобщи за изстрелване на балистични ракети „Минитмън“ от бази в САЩ.

Системата „Мъртва ръка“ беше най-страшният отговор от времето на СССР срещу евентуална ядрена атака на САЩ или НАТО.

Ако Путин е издал заповед „Мъртва ръка“, това е отговора на плановете на САЩ и НАТО за война срещу Русия.

Следим тази тема от доста време.

Става дума за факта, че Русия притежава чудовищно оръжие на възмездието, което гарантира ответен ядрен удар по противника даже в случай, че в Москва вече няма да има кой да вземе решението за този удар. Уникалната система контраатакува автоматично, безотказно и апокалиптично.

Да си представим най-страшния вариант.Светът, балансиращ на ръба на войната, рухва. Срещу Русия, САЩ нанасят изпреварващ ядрен удар, чиято цел е да бъдат унищожени нейните ядрени сили. Руските ракети, стартиращи от шахтови пускови установки, от подводници и самолети, основните ядрени сили, мегаполиси, промишлени и военни центрове, пунктовете за управление са унищожени с един масиран удар на САЩ. Могъщият си ядрен арсенал Русия просто не е успяла да използва. Заповедта не е стигнала до ядрения център. Ядрените сили на Русия са слепи, неми и неподвижни.

Но в този момент става нещо невъобразимо. Унищоженият „завинаги“ руски противник оживява. Хиляди ракети се изстрелват към западните страни, пробиват новата ПРО на САЩ и изтриват от лицето на Земята големите градове, военни бази, промишлени центрове и т.н.

Така работеше по времето на СССР системата „Периметър“, наречена „Мъртва ръка“. Тя изстрелва автоматично ответен ядрен удар. Гарантира старта на балистичните ракети от подводно, надводно и шахтено базиране, даже когато противникът е унищожил всички пунктове, даващи заповед за ответна атака.

Системата влезе на бойно дежурство през 80-те години. През 90-те години, в рамките на СНВ-2, беше свалена от дежурство и какво става с нея е неизвестно. Според някои данни тя отново е била включена след изтичането на срока на действие на СНВ-1 през декември 2009 г.

Вероятно системата има собствени независими командни пунктове – 4, които са разположени на големи разстояния един от друг и дублират своите функции. В тях действа главната и секретна част на „Периметър“ – автономна, контролна командна система. Това е сложен програмен комплекс, създаден на базата на изкуствен интелект, който може да прави собствени изводи дали става ядрено нападение срещу Русия. При отсъствие на редови сигнали от нормалните командни пунктове на стратегическите ядрени сили „Периметър“ пуска в действие операцията „Апокалипсис“. От шахтите се изстрелват командните ракети 15А11, създадени на базата на междуконтиненталната ракета УР-100 (стартова маса 71 тона, далечина на полета – 11 000 км, две степени, течногоривен двигател).

Тя носи особена глава. Това е радиотехническа система. Когато ракетата лети над територията на страната – изпраща пусковите кодове за целия ядрен ракетен комплекс и в един момент мъртвите подводници оживяват. От шахтите им излизат континенталните ракети. Същото става с мъртвите ракетни шахтени установки и стратегическата авиация.

„Периметър“ е особено устойчива срещу всички поразяващи фактори на ядреното оръжие. Извеждането й от строя е практически невъзможно.

„Периметър“ отначало беше проектирана като напълно автоматична и автономна. В случай на масирана атака срещу СССР тя можеше сама да взима решения за ответен удар без участието на хора, даже от висшата военна и партийна върхушка.

В състава на системата влизаха многобройни прибори за измерване на радиацията и сеизмични колебания. Тя беше свързана с радиолокационните станции за далечно откриване, със спътниците за ранно предупреждение за ракетно нападение и т.н. Тази система даваше реалните гаранции за отказ на САЩ от концепцията за превантивния ядрен удар по СССР.

При мащабно нападение с използването на ядрено оръжие, потвърдени от споменатите системи, „Периметър“ автоматически преминава в бойна готовност и започва да следи оперативната обстановка. Ако системите му открият достатъчно достоверно масирания ядрен удар и ако самата система за определено време загуби връзка с основните командни пунктове, ако те са били унищожени, тя инициира пуска на командните ракети. След командата всички ракетни комплекси автономно изстрелват своите балистични ракети, осигурявайки ответен удар по противника, даже в случай на гибел на целия личен състав на армейското командване и държавната върхушка.

Заради това системата беше наречена „Мъртва ръка“.

Post Views: 24

Related Topics:война новини свят

Up Next

До 3 години САЩ и ЕС ФАЛИРАТ! Капитализмът Умря още през 2008 г.

Don't Miss

Британски медии сеят истерия: Путин може да изтрие Лондон от лицето на Земята!

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7