АНАЛИЗИ

Русия прекрачи оръжейния хиперзвук

Ракети, срещу които САЩ нямат противодействие

Посланието на президента Путин към Федералното събрание на 1 март за първи път беше мултимедийно, особено при демонстрирането на най-новото руско въоръжение.

В първата част – икономическата, Путин заяви, че Русия трябва да стане прогресивна високоразвита държава, но за да стане такава,

Русия се нуждае минимум от 5-процентен годишен реален ръст, т.е. от съвършено различен икономически модел. Именно тук ще трябва да се прави промяната на модела в Русия. Какъв ще бъде, ще видим.

Заради това основното внимание беше съсредоточено към международната и военна част, в която личеше участието на Генералния щаб на Русия и на представителите на военно-промишления комплекс.

Новото послание съвпадна с 11-годишнината от речта на Путин в Мюнхен през 2007 г. Тогава основната му мисъл беше, че “един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията”, т.е. САЩ, не само е неприемлив, но и невъзможен. Невъзможно е и онова, което тогава САЩ заявиха чрез Бжежински: “новият свят трябва да се строи срещу Русия и за сметка на Русия”.

Сега, 11 години по-късно Путин съобщи, че Русия е възстановила стратегическото равновесие със САЩ и Запада и даже изпревари САЩ в най-важната област – хиперзвуковите оръжия. Цикълът се затвори.

Путин напомни, че всичко започна с излизането на САЩ от Договора за противоракетната отбрана от 1972 г. с цел да бъдат изнесени оръжия и системи на САЩ по границите на Русия, с които да бъдат унищожени нейните стратегически ядрени сили. ПРО на САЩ се разполагаше под предлога за противодействие срещу Иран в Полша и Румъния.

Именно от онзи момент за Русия беше важно да възстанови стратегическото равновесие срещу САЩ и НАТО. Получи се. Русия възкръсна за пореден път чрез своята армия.

Това Путин съобщи в посланието от 1 март 2018 г. – стратегическата задача да се печели време за завършването на цикъла на превъоръжаването на армията беше реализирана.

Така наречената прозорец на възможностите за нападение на САЩ срещу Русия се затвори на 1 март 2018 г.

Путин каза – превъоръжихме се с нови технологии, да ни нападате вече е невъзможно и ще ви заболи много.

Прозорецът се затвори, влакът замина.

Новите оръжейни системи се произвеждат масово и влизат на въоръжение в армията. Това съобщи Путин на 1 март 2018 г.

Често такива моменти се сравняват с прекрачването на Рубикон, т.е. извършване на решителна крачка зад реката, която Цезар е преминал, въпреки забраната на Сената, към установяването на Римската империя.

От тази гледна точка оръжейното послание на Путин може да се сравни с нов Рубикон. Дали беше неочаквано за Запада не знаем, тъй като за повечето нови оръжия пишем отдавна, като единствени в цяла Европа. Но че беше болезнено за Запада е неоспоримо. В Кремъл най-накрая разбраха, че по-добре е да се страхуват от теб и да те уважават, отколкото да те презират за слабостта и да се стремят да те унищожат.

1 март за Русия беше много силен ход. Необратим – предупреждавахме ви, не ни слушахте, сега да видим какво ще правите.

Разбира се на Запад никой няма да тръгне да разговаря. Така са устроени. Такава им е системата. Сблъсъкът ще се задълбочава.

Но Русия вече има огромно предимство – хиперзвуково, на основата на потенциала на СССР и на нови разработки.

Заради това, когато Путин демонстрираше как абстрактни руски ракети поразяват някакви абстрактни флориди съвсем не беше абстрактно, а реално. Внимавайте, ние сме готови.

Путин и въобще руските военни нямат навика да съобщава нещо, което не е напълно готово. Съобщението за новите оръжия промени “играта”. Русия преминава в атака и във възстановяване на предишни позиции.

В Москва знаят какви са плановете на САЩ за Сирия, Украйна, Полша, Афганистан, КНДР и им съобщават онова, което би трябвало да ги вразуми.

За първи път от много години Русия показа “голямата тояга” в лицето на новата мултиракета “Сармат”. Замислете се.

В по-широк смисъл Путин постави всички приятели и съюзници на Русия под нейния ядрен чадър – хиперзвуков. Това е огромната разлика от миналото. Това е новият решаващ фактор за абсолютно всичко.

Като единствен аналитичен център в Европа /а може би и в света/, съчетаващ геополитиката, геоикономиката и войната, преди много години насочихме вниманието към хиперзвуковото ракетно оръжие на Русия и САЩ. В условията на новата Студена война хиперзвуковото оръжие става решаващият фактор.

Върху него САЩ започнаха да градят новата си стратегия за “мигновения глобален удар”. Русия отговори, че ще намери адекватен отговор, за да бъдат обуздани САЩ в тяхното поведение на световен жандарм. Значи, трябваше да бъдат изпреварени във въоръжаването, както стана по времето на СССР в средата на 70-те години, когато се появиха съветските уникални ракети със среден и малък радиус на действие “Пионер”, които станаха game changer.

Така се стигна до сегашния момент, за който в САЩ и НАТО мълчат като риби – че Москва първа направи онова, за което в САЩ мечтаеха дълги години и вероятно ще си останат с мечтите.

Руснаците въведоха с невероятни темпове хиперзвуковите аеробалистични бойни глави за най-новата руска ракета “Сармат” и показаха, че скоро Русия ще бъде единствената страна в света, която може в течение на половин час да унищожи всяка точка на планетата даже без да използва ядрено оръжие.

САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват и в неядрения си вариант са именно онова оръжие на “мигновения глобален удар”, с което САЩ отдавна плашеха целия свят. Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а “изостаналите” след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.

Това вече не е тайна. Целият свят знае, че такова оръжие Москва вече има в неядрено въоръжение. В ядрения вариант на “Сармат” за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ е напълно достатъчна само една ракета. Повтаряме – само една ракета носеща 20 блока, без ограничение на полета.

Какво всъщност е хиперзвукът? Това е способността на всеки материален обект – самолет или ракета, маневриращ в атмосферата със скорост поне пет пъти надвишаваща скоростта на звука, така нареченото число на Мах, равно на 331 метра на секунда.

Във военната област това отдавна е постигнато. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.

Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 240-250 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.

Защо хиперзвукът е толкова важен за военните? Отговорът е прост и се съдържа в три думи – скорост, точност, неуязвимост.

Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса на време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.

Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютно невидими за системите за противоракетна отбрана. Повтарямe – никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.

Заради това със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба преди години.

Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ.

Появата на серийното хиперзвуково оръжие извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.

По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответен удар.

САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточно бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.

Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Руснаците успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който влиза в серийно производство.

Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.

За света руският хиперзвук се появи почти незабелязано. Бяхме сред малкото медии, които написаха, че на 21 април 2016 г. в Оренбургска област за проверка на хиперзвука в летателен апарат беше изстреляна балистична ракета и изпитанията са били успешни. След това дойдоха уточненията – пускът е бил от полигона Домбаровский на серийна ракета РС-18Б “Стилет”, като е изпробван хиперзвуков боен блок за тежката междуконтинентална балистична ракета от новото поколение – “Сармат”, която ще замени РС-18 “Сатана”.

Реално това означаваше, че в световните стратегически ядрени сили стана революция.

В ядрен вариант една ракета “Сармат”, както споменахме, е достатъчна да нанесе гарантирано на САЩ неприемливи поражения. А и в неядрен вариант “Сармат” ще стане супероръжие, съчетаващо колосалната скорост на междуконтиненталната балистична ракета с точността на попадението на съвременните крилати ракети. Става дума за това, че бойните блокове на балистичните ракети, даже на най-съвременните, имат кръгово отклонение /т.е. радиусът на кръга, в който попада блокът с вероятност 50 процента/ 220-250 метра. А радиусът на кръга, в който бойната глава попада с вероятност 99 процента е три пъти по-голям. Но маневриращата хиперзвукова бойна глава на “Сармат” ще може гарантирано да удари цел с точност до няколко метра. Хиперзвуков удар с точност до няколко метра!

Своята цел хиперзвуковата глава ще може да атакува даже през южния полюс, т.е. от направлението, на което американците нямат никаква инфраструктура за противоракетна отбрана.

Новата руска ракета базира в стационарна шахта, която остава боеспособна даже ако се окаже в огнената полусфера на близък ядрен взрив. Точността на най-съвременните междуконтинентални ракети е такава, че за гарантирано унищожение на руската шахта с вероятност до 99,8 процента този кратер трябва да има радиус не по-малко от 750-840 метра. Но за образуването на такъв кратер е нужна много мощна бойна глава, много по-мощна от онези, които сега имат повечето американски ракети. Освен това съществува и комплексът за активна защита на шахтите срещу навлизащи бойни глави на вражески ракети. Особеността на този комплекс е в това, че поразяването на въздушните обекти става с метални стрели и топчета с диаметър 30 мм на височина до 6 км. Те се изстрелват с огромна начална скорост до 2 км/сек. и създават над защитавания обект истински железен облак. Достатъчно е да се каже, че в един залп се съдържат до 40 000 поразяващи елемента, т.е. комплексът може да се счита за “противоракетна артилерия” за близко действие.

Първите такива комплекси, разработени още в началото на 90-те години, бяха изпробвани на камчатския полигон Кура, срещу реални бойни глави на ракетата “Сатана”.

Целта беше унищожена. За първи път Путин се изказа публично по тази тема през пролетта на 2004 г. след мащабните учения на руските въоръжени сили в севера на Русия в момент, когато в чужбина иронизираха отслабената и дезорганизирана от Елцин руска армия. Но именно тогава Путин, който като правило е внимателен със своите публични оценки, изведнъж съобщи на света сензационна новина и подчерта, че всяка дума има важно значение. Той каза: “На тези учения бяха извършени експеримент… Скоро руските въоръжени сили ще получат бойни комплекси, способни да действат на междуконтинентални разстояния с хиперзвукова скорост с голяма точност и с широка маневра по височината и направлението на удара. Тези комплекси ще направят безперспективни всякакви образци на противоракетна отбрана, съществуващи или перспективни”.

Подобно изявление направи през ноември 2006 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Иванов. Той съобщи за успешните опити с принципно нова бойна глава за отечествените балистични ракети. Става дума за блок, който може самостоятелно да маневрира, избягвайки всякакви средства за противоракетна отбрана. Новият блок е унифициран и е приспособен, както за морските ракети Булава, така и за сухопътните ракети “Топол-М”, като една ракета може да носи до шест такива бойни глави.

Това означава, че в сравнение с бойните блокове на съветската “Сатана” новите руски хиперзвукови бойни глави съществено подобриха и разшириха параметрите за маневриране, едновременно намалявайки своите масогабаритни характеристики. По-просто казано тяхната маневра стана по-енергична и по-широка, а размерите и теглото – по-малки.

При “Сармат” нещата ще са още по-силни.

За сметка на това, че тази ракета лети не по класическа балистична, а по ниска траектория, времето за долитане до целта се съкращава, а хиперзвуковата маневрираща бойна глава ще лети в атмосферата доста по-дълго, но от своя страна ще увеличи възможностите за своето бойно използване. Но най-главното е, че новият боен блок на “Сармат” /американците го наричат Ю-71, а руснаците – 4202/ е управляем по време на цялата траектория на своя полет. А ако това е наистина така, ако руснаците са успели да решат този най-сложен проблем за дистанционно управление на бойната глава, летяща в атмосферата в плазмен облак с колосална скорост, точността на нейния удар може да се сравнява с точността на GPS или на Глонасс, т.е. до няколко метра. Повтаряме, това е ракета, която лети в плазмен облак.

Всичко това означава, че след въвеждането на “Сармат” Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.

С ядрено въоръжение “Сармат” ще нанесе гарантирано неприемливи унищожения на САЩ с минимално количество ракети.

Още в началото на 60-те години тогавашният секретар на отбраната на САЩ Роберт Макнамара въведе понятието за “гарантирано унищожение на противника”. Според неговия критерий това означава нанасяне на ядрен удар, при който ще загинат от една четвърт до една трета от населението и ще бъдат разрушени две трети от промишления потенциал на вражеската страна.

За гарантирано унищожение на СССР Макнамара считаше за достатъчно да бъдат взривени на неговата територия до 400 термоядрени заряда с мощност по един мегатон всеки. От своя страна Комитетът за стратегически оценки на САЩ заяви, че убийството на американската нация може да бъде постигнато с взривяване на нейна територия само на една 100-мегатонна съветска ракета.

След разпадането на СССР в Пентагона родиха поредната концепция за неприемливите унищожения. Това е удар, с който може гарантирано да се спре противника от каквито и да било враждебни действия. Именно този поглед на Вашингтон за достатъчността на неговия стратегически потенциал днес е основата за ядреното възпиране на Москва. Засега обаче никой не може смислено да обясни какво в САЩ разбират под този термин. Неприемливи може и да са последствията от масиран ядрен удар или даже от взривяване на един ядрен заряд на територията на противника.

От друга страна всички експерти твърдят, че прагът на неприемливите щети за САЩ е много по-нисък отколкото преди 20-30 години, защото днес те имат много по-сложна държавна и финансово-икономическа структура, на която е по-лесно да бъде нанесен смъртоносен удар. Така например за гарантирано унищожение на САЩ, според формулата на Макнамара, в случай на използване на тежките руски ракети “Сатана” ще са достатъчни и десетина бройки. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна и една.

Да се докаже това може с прост приблизителен разчет, от който ще се разбере защо американците нарекоха съветската тежка ракета “Воевода”, именно “Сатана”.

Днес в САЩ една трета от населението живее в три гигантски мегаполиса. Североизточният е от Бостън до Вашингтон, където живеят не по-малко от 50 млн. души. Езерният, около големите езера от Чикаго до Питсбърг, с не по-малко от 35 млн. И Калифорнийският – от Сан Франциско до Сан Диего с непо-малко от 20 млн. Зоната на тези мегаполиси относително е малка, тяхната обща площ е само 400 000 кв. км, но на тях се произвежда повече от половината американски БНП.

Значи, за унищожението на тези райони и тяхната инфраструктура са достатъчни 10-12 ракети “Сатана”.

И така, според американски данни, при взрив на ядрен боен блок с мощност 1 мегатон в радиус 10 километра ще са убити и ранени веднага, без да се броят онези, които ще умрат от радиацията, епидемията, липсата на медицинска помощ, 50 процента от хората. По този начин площта на поражението на една “Сатана” може да е 314 кв. км. Значи, с една ракета, носеща 10 бойни блока може да се покрият 3140 кв. км, а с десет – 31 400 кв. км. Това е зона на пълно унищожение. Ако се добави зоната, която след взрива ще бъде унищожена в не по-малко от 25 процента, зоната ще се увеличи до 56 000 кв. км. А това вече са 15 процента от цялата територия на мегаполисите. Ако се отчете, че целта на руските ракети ще бъдат най-важните инфраструктурни обекти, центровете на държавното, административното и финансово-икономическо управление може да се предположи, че тази инфраструктура ще бъде унищожена напълно. В пара ще се превърнат Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Лос Анжелис и Сан Франциско.

Това означава, че за гарантирано унищожение на САЩ ще са достатъчни само 10-12 руски “Сатана”, като всяка от тях може да донесе до САЩ един тежък термоядрен заряд с мощност 20 мегатона или десет леки маневриращи бойни глави с мощност не по-малко от 750 килотона всяка. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна само една руска ракета “Сатана”. “Сармат” е даже по-ефективна.

Какви са изводите от този най-важен процес в областта на световното въоръжаване – въвеждането на хиперзвуковото ядрено оръжие?

На първо място, Русия си върна безспорното лидерство в областта на стратегическите ядрени въоръжения, даже по-силно, отколкото по времето на СССР. Оттук нататък всеки опит на САЩ, НАТО или друга държава да постигнат военно превъзходство над Русия е обречен на неизбежен провал.

Това означава, че военната победа над Русия, както и по времето на СССР, става невъзможна. Всичко това в обозримо бъдеще ще превърне Русия отново в лидер на съпротивата на имперското глобализиране и в защитник на традиционните ценности на всички народи пред глобалната агресия на Запада.

Post Views: 42

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7