ПАРИ

Реални заплати по 700-800 лв.! Каква е тази измама със средна заплата над 1000 лв.?

Германският инвеститор г-н Ролман пред „Дойче веле” обяснява, че давал високи заплати във фабриката си за дрехи в Гоце Делчев – 900 лв. (това всъщност е най-високата, има и по 570 лв.) Не можело по-висока, Турция била голям конкурент.

Японският инвеститор „Ядзаки”, производител на авточасти, в заводите си край Димитроврад и Ямбол дава 600 лв. заплата и още 280 лв. бонуси.
Както и да го смяташ, това са заплати по 300-400 евро. С такава заплата в България се преживява. Но на практика това е бедност.
Жилището, токът, колата, бензинът, дограмата или почивката в Гърция или в бетонираното Черноморие струва над възможностите на европейския гражданин от България. Той потъва в кредити, за да си позволи елементарни неща

Малцина се хващат на работа с такава заплата тук, защото предпочитат да си вдигнат шапката на сезонна работа в Испания, Гърция, Англия и за няколко месеца там изкарват годишната си заплата при тукашните чужди инвеститори.

Ами българските работодатели? Можеш да ги чуеш из страната да се оплакват, че давали по 600 лв. заплата (много, според тях) и нямало желаещи да работят. За такава заплата няма да намерят вече. И работодателските организации непрекъснато се оплакват, че правителствата вдигали минималната работна заплата. Ако трябваше да ги слушат, минималната още щеше да е 300 лева.Вижда ли се оптимизъм за развитие в България? Как ще стане? Кога и как чуждите или наши работодатели ще дадат заплати, с които да задържат хората тук, да има някакво производство?

Беднотията ни се дължи и на това, че приемаме за нормално ненормални неща. Работодателите, които плащат ниски заплати, веднага си намират защитници, които ще обясняват, че такава е конюнктурата у нас, производителността, толкова е нормално за нискоквалифициран труд на българския пазар, ще те обвинят, че си „комунист” и т. н.

Да, ама… Българинът не го интересуват сметките на работодателя. Той пита – „Каква заплата? 700 лв. ли? Мерси.” И отива да работи в чужбина. За 2-3 месеца в Гърция ще изкара и ще се прибере с 2000 евро. За 2-3 месеца в Англия ще изкара и ще се прибере с 2000 паунда. Колкото тук модерните работодатели ще му платят за 6-7 месеца. Повечето остават в чужбина за постоянно и дори трайно емигрират, продават си тук жилищата.

Истината е, че работодателите у нас плащат колкото е възможно най-ниски заплати. Дори онези, които могат да дадат по-високи заплати,плащат минимума. Това е пазар

Работната сила има цена, както бензина. Като можеш да я купиш за 700 лв. месечно, толкова плащаш. Като не можеш – повишаваш. Или местиш шивашката си фабрика в Бангладеш. Там не се знае дали производителността е по-висока, но заплащането със сигурност е по-ниско. Или продължаваш да се опитваш да плащаш в България като в Бангладеш.

Докато се сетят модерните работодатели у нас да повишат заплащането, България се опразни. Сега вече и работници не могат да намерят.

Други ще почнат да ти обясняват, че трябвало профсъюзите и левите да им издействат по-големи заплати. Модерно е да си десен, а модерният десен винаги намира историческа и актуална вина у левите („комунистите“). Работниците сами са си виновни, че не се организират и т. н. Впрочем синдикатите бяха силни като имаше големи държавни комбинати с по 10-15 хил. работници – Кремиковци, Нефтохим Бургас, заводите в Девня… Тогава беше силен синдикалистът Тренчев, който разграждаше комунизма.Работниците от Кремиковци многократно затваряха центъра на София с шествия и митинги. Да, ама… дойде капитализмът и тия синдикати се изпариха. Няма вече Кремиковци, в нефтохима в Бургас синдикатите са послушни помощници на собствениците от „Лукойл”, за Девня нищо не се чува.

Само шивачки работнички и камериерки пищят от време на време за мизерни заплати и нищо не могат да постигнат. Синдикатите дълго се мъчиха да сключат със същия този Ролман колективен трудов договор и не успяват.
Но на този фон валят оптимистични новини. Средна заплата за страната към първо тримесечие на т. г. е 1077 лв., според националната статистика. Добре е, нали? 550 евро, направо се мерим с Европа… Борисов обещава средна заплата 1500 лв. до края на мандата…

Само трябва да се поясни каква лъжа е това „средна заплата”

Най-ясен е примерът с депутатите. 240 депутати с близо 3600 лв. основна заплата, плюс 1000 българи с 510 лв. минимална заплата, общо имат средна заплата 1100 лева.
На практика, пак според данни на НСИ към 70% от заетите българи имат заплати под средното за страната, тоест под 1077 лв.

Реално масовата заплата в България е 700-800 лв. – работници, продавачки, учители, медицински сестри и т. н. Само 3% от българите имат над 1500 лв. заплата според статистиката – това са предимно работещи в банки и застраховане, в енергетика, програмисти.Например средна (!) заплата в хотелиерство и ресторантьорство е 655 лв. – данни на НСИ за първо тримесечие. Щом това е средна, значи по трудов договор 90% от заплатите са минимални 510 лв. Плаща се и на ръка. Но е всеизвестно, че няма хора в този бранш, защото малко плащат. Търсят хора и от чужбина. Експлоатират камериерки като слугини – онези, които ги бият и ги ритат клиенти и работодатели. Чудно място е България.

Но ако кажеш, че не може да са такива ниски заплатите, веднага започват обяснения. Всеки има някакво стройна теория, а страната продължава да се опразва.

Post Views: 12

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21