БЪЛГАРИЯ

Радев спря разделянето на Следствието от Гешев

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година.

Оспорените разпоредби предвиждат обособяването на директора на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. В мотивите си държавният глава подчертава, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз. Това посочват от пресцентъра на държавния глава.

В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Ето и мотивите на държавния глава:

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 2 ЮНИ 2023 Г.

Уважаеми народни представители,

Приветствам усилията на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Основната част от приетия на 2 юни 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД ЗСВ) съответства на това намерение и допринася за осъществяване на конкретните цели от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД ЗСВ, са приети въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 г. По този законопроект Министерският съвет е изложил мотиви в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, извършена е частична предварителна оценка на въздействието и е била проведена обществена консултация, с която е дадена възможност на заинтересованите институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД ЗСВ обаче са приети без установените гаранции за откритост, съгласуваност и предвидимост на законодателния процес.

1. В § 3-10 от ЗИД ЗСВ се предвижда предоставянето на независим статут на Националната следствена служба (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този начин се възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на нашата съдебна власт, и е било изоставено. През 2009 г. 40-ото Народно събрание е приело ЗИД ЗСВ (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г.), чрез който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и определя директора на НСлС за заместник на главния прокурор. Към онзи момент правителството изтъква, че промяната се прави с цел „ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство“ и се налага поради „общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функциите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 г. при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи“ (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.)

През 2003 г. в Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз се посочва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието изпълнение следва да се наблюдава за в бъдеще, с цел да бъдат преодолени актуалните структурни слабости на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД ЗСВ от 2009 г. Европейската комисия отбелязва, че „внедряването на служителите на НСлС в прокуратурата може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза.“ (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 окончателен, стр. 7). По този начин приетият през 2009 г. ЗИД ЗСВ става част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България в ЕС и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по Договора за присъединяване. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва логично от извършените три години преди това промени в Конституцията (обн. ДВ, бр. 27 от 2006 г.) и позволява „да бъде използван капацитетът на квалифицирани и опитни юристи, работещи като следователи, за засилване на противодействието срещу престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и очакваха“ (Решение на КС № 5 от 9.07.2009 г. по к. д. № 6 от 2009 г.).

В този контекст приетият от Народното събрание на 2 юни 2023 г. ЗИД ЗСВ (специално § 3-10) по същество ревизира ангажимент, който Република България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки както в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в ефективността и безпристрастността на националната наказателно правна система.

2. Оспорените разпоредби на § 3-10 от ЗИД ЗСВ са приети въз основа на предложение на народен представител, което е направено след първо гласуване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпоредби от друг законопроект (ЗИД ЗСВ от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 г. е бил отхвърлен от Народното събрание при първо гласуване. В съответствие с чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) в заседанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да разгледа и да гласува предложението. Въпреки това обаче, разпоредбите § 3-10 от ЗИД ЗСВ са подкрепени от Народното събрание при второто гласуване на законопроекта в пленарна зала.

По този начин Народното събрание не се е съобразило с изискването законите да се приемат с две гласувания (чл. 88, ал. 1 от Конституцията) и е действало в противоречие със своя правилник, който е конституционно уреден акт. В чл. 79, ал. 1 от ПОДНС се предвижда, че „законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.“. А според втората алинея от същия текст, разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като предложения между първо и второ гласуване, ако не са изпълнени условията на първата алинея „с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.“. Разпоредбите на § 3-10 не може да се разглеждат като „редакционни или правно-технически поправки“ в гласувания на първо четене правителствен законопроект, следователно те са приети в нарушение на ПОДНС.

Допуснати са и две други нарушения на ПОДНС. Според чл. 80, ал. 1 от ПОДНС предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат по същество и не се гласуват, но в случая с § 3-10 от ЗИД ЗСВ това е направено.

Според чл. 80, ал. 6 от ПОДНС председателят на водещата комисия следва да изиска становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър по предложенията, които са постъпили от народни представители след първо гласуване на законопроекта. Това не е направено, което противоречи на добрите практики в законодателния процес и впоследствие би затруднило правоприлагането.

3. В случаите, когато Министерският съвет упражнява законодателната инициатива, Законът за съдебната власт (ЗСВ) изисква министърът на правосъдието, органите на съдебната власт и Висшият съдебен съвет (ВСС) да са във взаимодействие при изработването на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система (чл. 370, ал. 1, т. 2 от ЗСВ).

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е компетентен да дава становища по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 13 от ЗСВ), а такова липсва във връзка с оспорените разпоредби от ЗИД ЗСВ.

Обособяването на самостоятелни следствени служби и промяната в статута на НСлС засяга функционирането на съответните органи на съдебната власт, от което следва, че като не е изискало становище от ВСС по § 3-10 от ЗИД ЗСВ, Народното събрание не се е съобразило с изискванията на Закона за съдебната власт.

4. Промените, които се предвиждат в § 3-10 от ЗИД ЗСВ, несъмнено имат определени бюджетни измерения, както и такива, свързани с управлението на имуществото на съдебната власт. В процедурата по приемане на закона такива не са разгледани. По предложението липсва финансова обосновка, а водещата комисия не е поискала становища от министъра на правосъдието (както изисква чл. 80, ал. 6, пр. 2 от ПОДНС) и от Пленума на ВСС.

Според чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията Пленумът на ВСС управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Организирането на управлението на имуществото на съдебната власт е изключително правомощие на Пленума на ВСС (чл. 387 от ЗСВ). Промяната на параметри, които засягат имуществото и бюджета на съдебната власт, без по тях да бъде потърсено предварително становище от компетентните органи на съдебна власт и без да бъдат отчетени трудностите, които биха се породили в прилагането на такива законодателни промени, поставя под заплаха независимостта на съдебната власт и нейната способност ефективно да изпълнява своите конституционни функции.

5. Липсата на мотиви не позволява да се прецени целесъобразността на оспорените разпоредби от § 3-10 от ЗИД ЗСВ, макар че ПОДНС изисква предложенията на депутати между първо и второ гласуване да бъдат аргументирани. Изказванията в пленарна зала сочат, че целта на мнозинството се изразява във „възстановяване на независимия статут на следствието“ и „изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата“. Организационната самостоятелност на НСлС и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел. Разследващите органи (включително и следователите) са функционално зависими от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата държава изисква от законодателя както да бъде последователен и предвидим, така и да създава съгласувана правна уредба (Решение на КС № 9 от 1994 г. по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени.

Уважаеми народни представители,

Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 2 юни 2023 година.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending българия коментар конспирация корупция политика скандал

Up Next

Радев довърши Гешев и подписа уволнението му

Don't Miss

Радев има 3 опции! Не е длъжен да подпише указа за Гешев веднага

БЪЛГАРИЯ

В София се монтират ударно камери на пътни артерии

📰📣 Сигурно сте забелязали новите едри камери с кръгли прожектори, които изникнаха по Околовръстното на София.

Ако не сте, то в София се монтират ударно камери на пътни артерии и споделям един интересен анализ на колега занимаваш се като мен с информационна сигурност.

Хубаво е да има ред, но за мен остава въпроса, кой управлява данните?

Смятам да попитам управлявашите, чрез нашите депутати. Също така е важно да знаем дали ще има отново “ списъци за наши хора” ? Как се управляват false positive резултатите? Кои регистри са свързани в момента с тази система? Има ли човешка проверка преди санкция? И как се защитава централната система от злоупотреба или компрометиране?

Александър Димитров:
Първоначално и аз ги взех за обикновени ANPR камери, които просто четат номера. Излезе, че греша – зад тях стои доста по-мащабна система, отколкото личи от заглавията по новините.

Прерових обществената поръчка на МВР и 86-те страници техническа спецификация. Проектът се казва „Национална интелигентна система за сигурност“ и далеч не е просто доставка на камери.

Само за Околовръстното и Северната тангента на София са заложени 35 контролирани пътни възела, 220 специализирани камери за номера и нарушения, 234 обзорни камери, поне 130 метални конструкции, оптична свързаност до всеки възел и 150 локални монтажни табла с индустриална мрежова техника.
Локациите: Ринг Мол, „Александър Малинов“, „Черни връх“, „България“, Бояна, „Цар Борис III“, „Сливница“, „Ломско шосе“, Северната тангента и останалите основни входове и изходи на София.

Камерите на снимките са Hikvision iDS-TCV900-HI – специализиран 9 MP модел за пътен контрол, а не стандартна охранителна камера. Една такава покрива поне три ленти едновременно и по спецификация трябва да:
– трябва надеждно да разпознава регистрационни номера при движение със скорост до поне 25 m/s, тоест около 90 км/ч
– записва минимум 3 снимки и видеоклип за всяко събитие
– определя тип, марка и цвят на автомобила
– засича преминаване на червен сигнал
– установява движение в грешна посока
– следи за навлизане в забранена зона
– разпознава неправилно използване на лента
– разпознава неизползване на предпазен колан
– разпознава използване на мобилен телефон от водача

Любопитен детайл: системата трябва сама да „разчита“ цвета на светофара чрез видеоанализ, дори без пряка връзка със светофарния контролер. Кръглите устройства до камерата са IR ( инфраред)прожектори, които работят на около 850 nm – затова нощните кадри са ясни, без видима светкавица към водача.
Но камерите всъщност са само периферията.

Зад тях стои сериозна инфраструктура: две централни сървърни системи, шест blade сървъра за виртуализация, бързи дискови масиви и файлов storage, backup система и специализирана мрежа между центровете за данни. Към това се добавят 400 нови лиценза за Milestone XProtect и 1800(!) за BriefCam, самостоятелна система за интелигентен видеоанализ, поне 10 сървъра и локални системи за видеоанализ, централно хранилище за индексиране, търсене и анализ, и ESB шина за обмен на данни с останалите системи на МВР.

Тези 1800 лиценза за BriefCam сами по себе си говорят много – новите пътни камери са общо 454, така че платформата явно е замислена да анализира и доста по-голям брой вече съществуващи камери, не само новите.

Системата не пази просто видео, а създава структурирани събития: номер, дата, час, локация, посока, лента, тип и цвят на автомобила, аларма и връзка към снимките и видеото. Има интеграции с информационните системи на МВР за издирвателна дейност, документи за самоличност, граничен контрол, ГИС и съществуващите LPR системи. На практика кола, засечена на едно място, може да бъде свързана със събития от други контролни точки.

Любопитно е, че техническата

спецификация от 2022 г. наистина включва изрично изискване за автоматично разпознаване на телефон в ръката на водача и на непоставен колан – значи не е по-късна добавка, а е заложено от самото начало на проекта.

Не открих обаче изрично изискване за автоматична проверка за ГТП или „Гражданска отговорност“ – за това вероятно ще е нужна отделна интеграция с регистрите на КАТ или Гаранционния фонд.
Не открих и данни самите камери да са сертифицирани скоростомери от БИМ. Те могат да заснемат бързо движещи се автомобили, но това не е същото като метрологично измерване на скорост – за глоба за скорост обикновено е нужно отделно сертифицирано измервателно средство или одобрена комплексна система. Любопитно е, че в datasheet-а на камерата е посочена и възможност за свързване с външен радар за измерване на скоростта, така че опцията за реално метрологично измерване на скорост е възможна, дори ако не е активна в момента.Общата стойност на договора е около 12.9 млн. евро без ДДС. Тук влиза цялата инфраструктура – конструкции, оптика, мрежа, сървъри, storage, софтуер, лицензи, интеграции, монтаж и поддръжка, не само самите камери.

Системата е сериозна, няма спор. Затова и въпросите по-горе не са просто хипотетични.

БЪЛГАРИЯ

16 НАБОЛЕЛИ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ. За референдума, Пеевски, БТВ/Нова, Демерджиев, хазарта, Алексей Петров и Маман Олеся

16 ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ, КОИТО СИ ЗАДАВАТ МНОЗИНА МОИ СЪМИШЛЕНИЦИ. И ЗАЩОТО “НЯМАМ ВРЕМЕ ОТ НЯКОЙ ДА МИ ДРЕМЕ”…

1. Кога ще започнете разследване на кабинета “Желязков” и неговите ментори от ГЕРБ, ППДБ, БСП, ДПС и ИТН, които фалшифицираха данните (инфлация и бюджетен дефицит) за влизането ни в еврозоната?

2. Какво се случи с резерва от 80 млрд. лв., които гарантираха валутния борд? По закон част от тези резерви отиват в ЕЦБ, друга част остава на управление в БНБ. Какви обаче са точните пропорции? Не трябва ли да информирате обществеността, за да не се пораждат спекулации?

3. Защо не внесете за гласуване в парламента (където имате пълно мнозинство) провеждането на референдуми за лева, за които има събрани подписи, веднъж от “Възраждане”, втори път – от движение “Дойран”?

4. Кога ще започне разследване на прословутия модел Борисов/Пеевски, който обещахте, че ще бъде демонтиран след идването ви на власт?

5. “Разследването” само със свалянето на охраните им ли се изчерпва?

6. Как ще коментирате очевидния факт, че медиите на Делян Пеевски ви се подмазват безобразно? На каква цена го правят? Помните ли, че през 2009 г. медиите на ДПС се “обърнаха” по същата схема и по отношение на Бойко Борисов? Има ли сделка между вас и Пеевски? Защо името на шефа на кабинета ви Николай Копринков е табуирано в медийната империя на ДПС – информация, с която разполагам от “първо лице”…?

7. Знаете ли, че голяма част от тези медии се управляват чрез подставени лица, а Пеевски укрива реалната си собственост? Знаете ли, че така се нарушава Закона за задължително депозиране на собствеността на печатни и други произведения? Какво ще направите по въпроса?

8. Ще разследвате ли собствеността на тъй наречените “национални телевизии” БТВ и Нова, както и на мобилните оператори, които формално стоят зад тях?

9. Отстранени ли са комисионерите на ДПС от разпределението и усвояването на обществените поръчки и еврофондовете в пътната инфраструктура, транспорта и земеделието?

10. Защо покровителствате грубото погазване на закона от страна на хазартните фирми, които рекламират залози във всички медии, включително в обществената БНТ по време на Световното по футбол? Не знаете ли, че рекламата на хазарта е забранена с решение на НС от май 2024 г., а СЕМ и НАП трябва да съблюдават спазването на рестрикциите?

11. Разполагате ли с данни, че хазартните “бетове” всъщност обслужват корпоративните интереси на ГЕРБ и ДПС, срещу което получават партийна и институционална защита от тях?

12. Теглите пореден държавен заем от 3,8 млрд. евро (с подкрепата на ДПС!), а в същото време България ще гарантира 1,4 млрд. евро по общоевропейския заем за Украйна?! Каква е икономическата логика и съответства ли с декларираното намерение да поставяте на първо място българските национални интереси?

13. Защо вашата партия “Прогресивна България” (категоричен победител в парламентарния вот) отказа да издигне кандидат за кмет в ключовия столичен район “Средец” и подари победата на Трайчо Трайков от ДБ? Как ще коментирате интригата, че сте дали “рамо” на Трайков, защото е адвокатствал на договора “Боташ” по време на мандата му на служебен министър на енергетиката?

14. Кога вътрешният ви министър Демерджиев ще предостави публично всички събрани улики и доказателства по аферата “Петрохан”? Докога ще усуква, че имало “някои съмнителни неща”, докога ще захранва общественото напрежение, след като са налице десетки експертизи, свидетелски показания и видеозаписи?

15. Ще поднови ли МВР замразените разследвания за убийствата на Алексей Петров, Нотариуса и Къро, както и за бомбата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев? Защо г-н Демерджиев ме излъга, че ще ми предостави нови данни около тези престъпления, а после се скри? Има ли договорка между новото и старите правителства за разпъване на чадър над гореспоменатите криминални случаи, които според мен са свързани с политическата мафия на най-високо равнище?!

16. Няма ли най-после да поискате отзоваването на украинската посланичка, която – според признанията на собственото ви МВР, е покровителствала босовете на т. нар. анклав “Баба Алино”?

БЪЛГАРИЯ

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашистите!

Ружа Райчева:Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашшстите в Брюксел!

С частичния си отказ да подкрепи поредния пакет санкции срещу Русия премиерът Радев отново каза нещо, което казва от 2022 г. като президент: войната в Украйна няма да се реши по този начин – начинът на лутащите се като мухи без глави европейски лидери. Ще се реши само с дипломация. Каза го много категорично и на ЕС, когато те очакваха нашето вечно раболепно съгласие – налично още преди да са ни попитали.

Разбира се, че обвиняващите го за кремълски агент групово писнаха в истерия, защото единственото, което чакаха откакто той дойде на власт, беше само да “се качи на влака за Москва”.

Това коментира във “Фейсбук” Ружа Райчева.

Такъв влак обаче НЯМА. Има България със столица София, която за ПРЪВ път от ужасно много време казва едно много аргументирано “не” на ЕС по въпрос, който не е маловажен за нас.

“Имайки предвид, че “Лукойл” предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на съсобственика на “Лукойл” Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака. (…) Ние просто няма да подкрепим санкциите в този им вид. Имаме право на глас и ще го използваме. Лидерите тук ме познават много добре. Те знаят, че моите позиции винаги са аргументирани и се приемат с уважение”.

Това каза Радев и то е изключително ясно.

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко наставление, директива или акт на ЕС? От десетилетия ние само се натискаме, готови на всичко, само и само да се докажем, че не сме “втора ръка европейци”. Това обаче се доказва не с натискане и жалко подмазване (на каквото се нагледахме вече), а с категорични и аргументирани позиции. Каквито Радев изложи.

P.S. Ще има още вой и писъци от чакащите да видят “влака за Москва”. Той живее в главите им със СТРАШНА сила.