ЗАКОН
Пътят към ада е постлан с добри… фашистки закони
Днес свободата на мисълта, словото и действието не се ограничава с помощта на някакви страховити действия. Няма да видите намусени чичковци да ви съобщават по телевизорите, че от днес ви спират интернета и всички “опасни” източници на информация. Днешните цензори действат много по-внимателно. Те категорично отричат да имат забранителни намерения. Те не цензурират, а подготвят закони. Закони с благородни цели.
Типичен пример е онова нещо, наречено претенциозно “българският закон Магнитски”. То имало за цел, обясняват ни някои важни фактори от управлението, да се справи с корупцията, престъпността по високите етажи на властта, незаконното забогатяване. Благородна цел наистина. Само дето средствата за постигането ѝ нямат нищо общо с благородството. От появилия се в медиите вариант на това законообразно нещо разбрахме, че щели да се правят списъци на “лоши” хора, които после да бъдат наказвани. Само дето става ясно, че във въпросните списъци може да попадне всеки човек – политик, бизнесмен, общественик, който по някакви причина не е симпатичен на властта. И наказанията щели да се налагат не от познатите инстанции, а от някакви служби, създадени от сегашната власт. Правни експерти вече нарекоха тези законови намерения “фашистки”, а самите им автори побързаха да се разграничат от тях. Само че къде е гаранцията, че в окончателния си вид “българският закон Магнитски” няма да изглежда по-мракобесно дори от настоящия вариант?
Пак тези дни разбрахме, че в Министерството на електронното управление щяло да има работна група, която да следи съдържанието в българския фейсбук и да го оценява. И целта на това нововъведение отново е благородна – да се ограничи разпространението на лъжливите новини. Прекрасно намерение наистина! Само дето започват да ме тормозят едни съмнения. Опитът ме е научил, че повечето високоблагородни намерения на всяка власт, от сорта на това да постави ясна граница между истината и лъжата, обикновено се израждат в цензура. В крайна сметка се оказва, че властта, вместо да ти помага да откриеш истината, просто ти посочва с пръст кое е вярното и кое е грешното. Ти нямаш думата. Защо ли? Ами защото “начальство лучше знает”.
Вече и нова професия има. Занимаващите се с нея се наричат “факт чекъри”. Така звучи на “престижния” английски, а на “непрестижния” български така се нарича човек, който проверява фактите. Благородно отново, нали? Само че в българските условия, а май далеч не само в тях, “фактчекърството” се изражда в поредния механизъм за контрол на съзнанието. Тоест всяко съобщение, всяка новина, които излизат извън рамките на официално одобрените позиции, биват обявявани за “лъжи и манипулации”. Ако трябва да бъда политически некоректен докрай, ще кажа, че в т.нар. “модерен свят” вече съвсем сериозно действа полицията на мисълта, която следи за това никой да не се отклонява от разрешените модели на мислене и поведение.
Войната в Украйна просто засили един процес, който тече отдавна. Става дума за желанието на господстващите класи да отнемат на нормалните хора правото на мислят самостоятелно. Желанието на управляващите е да форматират съзнанието ни така, че да възприемаме света по един крайно опростен черно-бял начин. Крайната им цел е безрезервно да вярваме на всичко, което ни съобщават по Си Ен Ен, примерно, или по големите български телевизии, чиято основна дейност пък е да повтарят едно към едно казаното по Си Ен Ен. Трябва безкритично да приемаме всичко, които ни казват от Брюксел и Вашингтон и категорчно да отричаме всичко, което се случва в държави като Китай, Русия или Унгария, да речем. Това са лоши държави, казва ни полицията на мисълта. Там имат нахалството да мислят различно от зададения модел и затова ние непрестанно трябва да ги заклеймяваме.
Някога смятахме, че когато е писал “1984”, Джордж Оруел е имал предвид единствено Сталинския Съветски съюз. И, да, него е имал предвид. Само че освен гениален описател на своята съвременност, Оруел се оказа и пророк. Днешният толкова прехвален модерен свят все повече започва да прилича на онзи, описан от британския писател в “1984”. А подготвяните от някои партии закони, както и държанието на някои отговорни фактори, въобразили са, че са носители на абсолютната истана, правят приликата с въпросната антиутопия още по-стряскаща.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
ЗАКОН
Корумпирана съдебна система, продажни следователи, продажни прокурори, продажна съдии
Кой си затваря очите за “скелетите в гардероба” в Следствието и прокуратурата?
Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.
Това заяви в интервю народният представител от “Демократична България” Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. “Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа”, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко “скелети в гардероба” са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. “Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала”, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.
“Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления”, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата “Осемте джуджета”, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.
ЗАКОН
Правосъдният министър е категоричен, че Сарафов трябва да напусне съдебната система
“Не е работа на правосъдния министър да се изненадва, или да не се изненадва”, каза министър Николай Найденов по повод оставката на Борислав Сарафов като директор на националното следствие. Министърът на правосъдието днес за първи път председателства Пленума на ВСС.
“Не бих поздравил Борислав Сарафов за оставката, тъй като очакванията бяха други. Той изпълни половинчато искането ни – да напусне съдебната система”, каза още Найденов преди заседанието на кадровия орган.
По думите му Сарафов можел да напусне системата по всяко време. „Поне като директор на НСлС оставката е факт. Това е първа крачка към освобождаване от зависимостите, които се свързват с неговото име. Оттук нататък процедурата продължава, спорът ще се реши в съда. Подписал съм жалбата до ВАС с убеждението, че той ще се произнесе съобразно моите аргументи, но едно производство има две страни.
Считам, че мотивите в искането за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов са достатъчно ясни и изчерпателни, затова то следва да бъде образувано, за да се изясни дали са налице като факти.
Искането ми е за дисциплинарно освобождаване от длъжност – изцяло от съдебната система”, коментира още Найденов. Според него оставянето без разглеждане на искането му би оставило въпроси без отговор.
След произнасяне на решението на ВАС, Найденов щял да прецени дали ще има правен интерес от ново обжалване.
ЗАКОН
ВСС прие оставката на Сарафов, няма да получи 20 заплати
Борислав Сарафов е заемал поста директор на Националната следствена служба на два пъти – първо след избора му през 2017 г., а след това и след преизбирането му през 2022 г.

Съгласно закона ръководителят на НСлС изпълнява и функциите на заместник главен прокурор по разследването. Още преди да оглави службата, Сарафов беше заместник главен прокурор – длъжност, която заемаше от 2013 г.









