СВЯТ
“Путин е убиец, а Си Дзинпин е диктатор”: Байдън продължава да трупа врагове за САЩ
Президентът на САЩ Джо Байдън нарече китайския президент Си Дзинпин диктатор.
Американският лидер каза, че китайският политик може да не е знаел за местоположението на сваления на 4 февруари балон в американското въздушно пространство и призна, че Си Дзинпин не е разполагал с информация, че обектът се е отклонил от курса. Което според него е „позор за един диктатор“.
Байдън коментира и посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен предния ден, където той разговаря със Си Дзинпин. По негово мнение отношенията между Вашингтон и Пекин “са на прав път”.
Какво означава това? Започнали за мир, а завършили за здраве? В крайна сметка Блинкен и Си проведоха много конструктивни разговори.
Очевидно ръководителят на Държавния департамент специално отиде в Пекин, за да сключи мир с Китай след инцидента с балона – той каза на китайския лидер, че инцидентът е приключил, а след това дойде Байдън с изявленията си, които могат да развалят всичко …
– Да, идеята беше точно тази: поне частично да върнат отношенията в преговорното поле, – смята политологът Владимир Можегов.
– Изказването на Байдън може да развали всички “постижения” на Блинкен, а това вече се превръща в правило.
“СП”: Блинкен каза, че инцидентът с балона е приключил, а Байдън твърди обратното и нарича Си диктатор. Какво е това? Старческо безумие Байдън? Или пълно несъответствие?
– Според мен и двамата (Блинкън и Байдън) не разбират какво правят. Като цяло, да, според мен първото е по-близо – това е каша.
“СП”: Байдън като цяло обича да обижда ръководителите на други държави, или Путин ще бъде наречен убиец, или Си – диктатор. Това оказва ли влияние върху отношенията между страните? Или сериозните политици не се обиждат от това? Особено с Байдън…
– Ами какво има в предвид трезвомислещият човек… Байдън е говореща глава и продукт на системен сговор. Зад Байдън има няколко клана, доста, да кажем, враждебни един към друг: неоконсерваторите (Нюланд, Коган, Блинкен), екипът на Обама, Клинтънови, чиито интереси представлява Съливан, са принудени да се разбират по някакъв начин.
Техният компромис е фигурата на “спящия дядо Джо”. Така да се каже, на повърхността. Изглежда, че не винаги е възможно да се контролира какво прави Джо от време на време. Това са разходите на сегашната система.
“СП”: Според Вас каква стратегия за отношенията с Китай в крайна сметка избраха САЩ? Съперничество? Съжителство? Провокации и балансиране на ръба на войната? Или сътрудничество? На какво ще се даде приоритет? Какво ще се промени. Ами ако републиканците дойдат на власт?
– Тайван е препъникамъкът, около който спокойно може да се прогнозира конфликтът на интереси между САЩ и Китай поне през следващите 20 години. Ако Тайван е в ръцете на Съединените щати, Китай е заключен във вътрешното си Китайско море. За него това е като смърт.
Напротив, контролът над Тайван дава на Китай, в дългосрочен план, контрол над цялата Азиатско-тихоокеанска зона. Това е точно същият проблем, пред който са изправени Съединените щати в случая с Япония през 30-те години на миналия век.
Те не знаят как да го решат по друг начин освен чрез война. Това беше причината за провокацията на Пърл Харбър: САЩ се нуждаеха от повод за война, те го получиха чрез последователни “ултиматуми” към Япония, които доведоха до войната. Нещо подобно се случва днес в Китай.
Но с днешната адекватност на американците всичко е много по-лошо. Ако републиканците дойдат на власт, тогава политиката на САЩ, сигурен съм, ще стане много по-предсказуема. Републиканците също ще оказват натиск върху Китай, но с помощта на икономически, а не военни лостове.
Бихме могли сериозно да си сътрудничим с републиканците (това е невъзможно с глобалистите на Байдън) в изграждането на нова геометрия на света, която да устройва всички. Представете си триполюсна конфигурация: Китай-Русия от едната страна, Западът от другата и Индия-Иран от третата.
С Тръмп би било напълно възможно. За разлика от глобалистите на Байдън, консерваторите на Тръмп не искат да доминират над целия свят, за тях на първо място са интересите на Америка, а не интересите на международните банки и мултинационалните корпорации.
„Както знаете, Джоузеф Байдън направи това изявление в Калифорния на събитие за набиране на средства за предизборната си кампания, тоест това беше стъпка, ясно предназначена за вътрешна аудитория в Съединените щати“, казва Михаил Нейжмаков, директор на аналитични проекти в Агенция за политически и икономически комуникации.
– По форма това в много отношения е опит на президента демократ да играе на терена на републиканците. Първо, тъй като сред привържениците на “Великата стара партия”, както наричат републиканците, антикитайските настроения традиционно са по-силно изразени.
Второ, защото на фона на по-резкия Доналд Тръмп и по-младия Рон ДеСантис действащият президент на САЩ явно не иска да изглежда като „скучен възрастен бюрократ“, поради което периодично прибягва до по-небрежно бравурна реторика.
Тоест, това е все едно „прилежен ученик“, който се опитва да копира „хулиганския стил“ в компанията на своите връстници, опитвайки се да спечели авторитет.
Ясно е, че линията на Байдън на периодично прибягване до остра реторика по „китайския въпрос“ не започна днес.
Например през последните 2 години настоящият президент на САЩ най-малко 4 пъти потвърди готовността си да защити Тайван с военни средства в случай на операция на китайските войски срещу острова – но като правило отбелязвайки, че в действителност такива действия от КНР не трябва да се очакват.
Въпреки това, ако тонът на Байдън в случай на неотдавнашни изявления в Калифорния беше арогантен и снизходителен към Пекин, то по отношение на съдържанието мнозина видяха тук непохватен опит да се дистанцира Си Дзинпин от тази история с китайската сонда.
“СП”: Ден преди това Блинкен на среща със Си каза, че Вашингтон и Пекин трябва да оставят историята за сваления китайски балон в миналото … Това игра на добро и зло ченге ли е? Или пълна непоследователност сред американските елити?
– Тук наистина има известно “разминаване”. Например Антъни Блинкен каза преди пътуване до Китай, че „главата за балоните с горещ въздух трябва да бъде затворена“, а Джоузеф Байдън отново се върна към тази тема.
Но си струва да повторим, че това е просто работа за различни целеви аудитории – Блинкен се обърна към Китай, Байдън – към своите избиратели.
Но доколко подобна игра наистина ще помогне на Байдън, повдига въпроси. Дори да вземем чисто вътрешнополитическия му смисъл – да бъдем по-твърди от опозиционните републиканци, сегашният президент на САЩ и неговият екип едва ли ще могат да го направят.
Например неотдавнашното изявление на Антъни Блинкен, че Америка не подкрепя независимостта на Тайван, стана повод за остра реакция от страна на политици и експерти, близки до републиканците.
Може да се припомни забележката на конгресмена републиканец Джим Банкс по този въпрос, че “слабостта провокира агресия”. Тоест администрацията на Байдън все още не може да избегне обвиненията за слабост в отношенията с Пекин.
“СП”: Китайското външно министерство вече протестира. Как изявлението на Байдън ще се отрази на отношенията с Китай? Може ли да се говори. Че ще анулира всичко, което Блинкен е постигнал?
– Китай наистина реагира остро – можете да си припомните например изказването на представителя на китайското външно министерство Мао Нин, който нарече изявлението на Байдън “открита провокация”.
От друга страна, КНР със сигурност разбира, че американският президент направи това изявление в опит да спечели политически точки в страната.
Пекин също е настроен да намали напрежението. Показателно е например, че много наблюдатели в САЩ не бяха сигурни, че по време на посещението в Китай американският държавен секретар ще бъде приет лично от Си Дзинпин, но преговори на това ниво все пак се състояха.
Можете също така да си припомните по аналогия как известно време след пътуването на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван през август 2022 г., което предизвика недоволството на Пекин, протекоха доста добронамерени преговори между лидерите на двете страни място през ноември в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Бали.
Друго нещо е, че колкото повече наближават президентските избори, толкова по-често Байдън най-вероятно ще трябва да жертва, поне, темпото на преговорите с Пекин в името на реториката, която може да се хареса на антикитайски настроените избиратели у дома. Това, разбира се, допълнително ще усложни отношенията между Пекин и Вашингтон през 2023-2024 г.
“СП”: Блинкен постигна ли нещо? Защо изобщо отиде? Опит за откъсване на Китай от Русия? Получаване на гаранции, че Пекин няма да доставя оръжие на Москва и да атакува Тайван? Нещо друго?
— Наистина това посещение по-скоро се превърна в „преговори за продължаване на преговорите“, без конкретни резултати досега.
Дори по редица въпроси, които бяха просто свързани с развитието на контактите между двете държави, не беше постигнат напредък – например не беше възможно да се договори с представители на Китай за възстановяване на комуникационните канали между военните на двете страни. държави.
Тоест Вашингтон сега има основните си надежди – за малко повече напредък в случай на последващи посещения на високопоставени представители на САЩ в Пекин – в края на краищата вероятността от подобни работни пътувания на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън и специалния представител по въпросите на климата на президента Джон Кери , се обсъждат.
“СП”: Съединените щати остават основният търговски партньор на Китай. Търгуват за стотици милиарди! Можем ли да кажем, че тяхната конфронтация няма да надхвърли взаимните упреци и дребните търговски ограничения?
— Въпреки че икономическите мерки за натиск върху Китай, въведени от Съединените щати, трудно могат да се нарекат незначителни, тази конфронтация е валидна до известна граница.
И двете страни ще се стремят периодично да намаляват напрежението, тъй като твърде тежката конфронтация (дори ако вземем предвид само “икономическа война” и игра на нерви) би струвала твърде скъпо и на двете.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
СВЯТ
Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.









