ЗАКОН
Прокуратурата се разквича: Закриването на специализираното правосъдие противоречи на Конституцията
Приемането на предложенията за закриване на тези структури, освен статута и независимостта на магистратите, би накърнило сериозно и интересите на българската държава, се посочва в становището
Прокуратурата на Република България (ПРБ) изпрати становище до председателя на Народното събрание и председателя на Комисията по правни въпроси в 45-ото Народно събрание във връзка с внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс. Това съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.
Ето какво пише в становището:
Предложенията за изменения в ЗСВ и НПК са прибързано внесени, част от тях противоречат на Конституцията и са несъстоятелни.
В проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е предвидено премахването на всички звена на специализираното правосъдие (съд, прокуратура и следствени органи). Приемането на предложенията за закриване на тези структури, освен статута и независимостта на магистратите, би накърнило сериозно и интересите на българската държава, се посочва в становището.
В мотивите за исканите промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса за разликите между „специализираните“ и „извънредните“ структури още преди да започнат да функционират специализираните съдилища и прокуратури у нас.
С Решение №10 от 15 ноември 2011 г. по к.д. №6/2011 г. Конституционният съд е приел, че Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен съд, който да бъде независим и безпристрастен. КС вече се е произнесъл с решение по друго дело от 1994 г., че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда създаването в бъдеще и на други специализирани съдилища, а с Решение № 22 от 1998 г. по к.д. № 18/1998 г. е приел, че “по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система“ и не са съдилища само от функционално гледище.
Твърденията в мотивите на законопроекта за липса на резултатност от функционирането на специализираните структури не са подкрепени с аргументи, се казва в становището. Няма позоваване на какъвто и да било анализ, който да почива на конкретни данни за вида и обема дела и резултатността по тях през целия период на съществуването им, включително сравнен с предходни периоди.
Анализът на ежегодните доклади на ПРБ и в частност на доклада на Специализираната прокуратура (СП) показва, че с всяка следваща година резултатите на СП се подобряват не само като статистика, но и като качество на работа. Тази прокуратура заема ключово място в борбата с организираната престъпност и се определя като най-ефективната структура за наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж.
Постигнатото от Специализираната прокуратура, макар и съществуваща от кратък период от време, е несъизмеримо с постиженията на териториалните прокуратури с обща компетентност по посочените направления, което доказва ползата от специализацията и компетентността на национално ниво, пише в становището.
В него се посочват конкретни дела на Специализираната прокуратура, сред тях досъдебни производства за корупционни престъпления, дела за шпионаж, довели до обявяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе поради осъществявана от тях нерегламентирана дейност, несъвместима с Виенската конвенция и др.
ПРБ напомня, че по дела на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност около 3 млрд. лева, което е „изключителен резултат не само в национален, но и в европейски мащаб“.
Предложените промени изобщо не са съобразени с измененията в НПК, които възлагат на Специализирания наказателен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура и биха се отразили отрицателно на взаимодействието с нея, и в частност с европейските и с делегираните прокурори, предвид поетите ангажименти по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество и създаване на Европейска прокуратура.
Закриването на специализираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана публично от редица обвиняеми и подсъдими по наказателни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура и разглеждани от Специализирания наказателен съд. Премахването им не би съответствало на обществения интерес и на очакванията на българските граждани за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност, но несъмнено би съответствало в пълна степен на интересите на организираната престъпност. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от специализираните органи на съдебната власт, защото закриването би било намеса в работата им чрез политически механизми за влияние, се посочва в изпратеното до парламента становище.
Съгласно Мнение №9 от 17 декември 2014 г. на Консултативния съвет на Европейските прокурори по европейски норми и принципи, засягащи прокурорите, известно като „Римската харта“, независимостта и автономията на прокуратурата представляват неизменно следствие от независимостта на съдебната власт. Прокурорите трябва да бъдат самостоятелни в своите решения и да изпълняват задълженията си без външен натиск или вмешателство, като се спазват принципите на разделение на властите и отговорността.
Предлаганото законодателно решение за възстановяване или премесване на магистрати като резултат от закриването на специализираните органи на съдебната власт несъмнено ще доведе до необосновано засягане на гарантиращите статута на магистратите принципи и нарушаване на правата на конкретните съдии, прокурори и следователи.
Прокуратурата изразява и отрицателно становище по отношение на предложенията за промени, засягащи организацията на работата в ПРБ. Въвеждането на задължение за всеки административен ръководител на териториална прокуратура ежегодно да внася в ПК на ВСС доклад по подобие на този, който ежегодно се внася от главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, е в противоречие с единността на ПРБ. Такива доклади на практика се подготвят ежегодно от всяка териториална прокуратура.
Приемането на законопроектите биха представлявали сериозно отстъпление от постигнатия напредък на държавата в борбата с корупцията, признат от европейските ни партньори, и биха засегнали правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно ниво. Прибързани промени, без необходимото широко обсъждане с всички компетентни органи и без съответни кардинални промени в процесуалния ни закон, не биха могли да постигнат какъвто и да било ефект, освен отрицателен, се посочва в становището на ПРБ.
ЗАКОН
Прокуратурата набързо прекрати делото за доходите на Пеевски
Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.
Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.
Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.

Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.
„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.

„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.
Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.

От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.
Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.

Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.
При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.
Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”
Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.
Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.
“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.

Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.
“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.

ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.
“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.
ЗАКОН
ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“








