ЗАКОН
Прокуратурата на ГЕРБ скри Делян Добрев от кражба на 500 млн. лева в енергетиката
Прокуратурата на ГЕРБ старателно замита следите от далаверите на хунтата, разкри наш журналист. Скандалът е огромен, след като се оказа, че държавното обвинение е издавила името на гербопитека и бивш министър Делян Добрев от дело за над 500 млн. лева далавери в енергетиката.
Прокуратурата призна провала си с обвинителния акт по делото „Белене“. Това се разбира от определението на Апелативния специализиран наказателен съд, с което процесът окончателно се връща на държавното обвинение заради допуснати пропуски в обвинителния акт, предаде наш журналист.
В началото на юни връщането бе постановено от спецсъда. Спецпрокуратурата обаче протестира пред апелативните магистрати. Но не защото оспорва слабостите на обвинителния акт, а защото настоява делото да бъде върнато на поправителен на първоначално внеслата го Софийска градска прокуратура.
Апелативните спецсъдии Георги Ушев (докладчик), Стоян Тонев и Николай Димитров също смятат, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания и „не покрива минималния задължителен стандарт на описание на престъпленията, в които са обвинени подсъдимите и тяхното участие в тези престъпления“.
Те обаче са категорични, че делото трябва да се върне на спецобвинението, а не на градската прокуратура.
Обвинителният акт срещу бившите министри Румен Овчаров и Петър Димитров, както и бившите шефове на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков, написан от Боряна Бецова от Софийската градска прокуратура, беше внесен в спецсъда през февруари.
Тогава се разбра, че някак си от разследването е изпаднал човекът на ГЕРБ Делян Добрев, също бивш министър. Прокуратурата обясни, че той няма обвинение, срещу него са отделени материали, но за тях нищо повече не се чу.
От определенията на двете специнстанции, с които прокуратурата се връща на поправителен, се вижда, че магистратите недоумяват и как така делото хем е внесено за разглеждане в съда, хем продължава да се води разследване срещу Велков, Папазян и Делян Добрев.
„Констатирането на висящи обвинения за неизгодна сделка по отношение на обвиняемите Велков и Папазян, както и на такова за безстопанственост за друго лице, което въобще не е било включено в обвинителния акт, също е съществено процесуално нарушение, отстранимо единствено в досъдебната фаза на процеса“, обяснява спецапелативният съд.
Обвиненията
През 2016 г. прокуратурата обяви, че е привлякла като обвиняеми за безстопанственост около проекта „АЕЦ Белене“ трима бивши министри – Делян Добрев, Румен Овчаров и Петър Димитров, както и двамата бивши изпълнителни директори на НЕК. Обвинението изчисляваше щетите за над половин милиард лева.
За Овчаров и Димитров прокуратурата твърди, че последователно като министри на икономиката и енергетиката през 2006 – 2007 г. не са упражнили достатъчен контрол върху работата на Велков и Папазян, на които било възложено управлението и разпореждането на обществено имущество, при сключване на споразумение и на рамков договор и от това са последвали значителни щети за НЕК.
Спецсъдът обаче констатира, че в обвинителния акт няма каквото и да било описание на конкретни действия на Овчаров, чрез които прокуратурата приема, той да е осъществил безстопанственост.
„Тази непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт не се преодолява от твърденията на прокурора, чрез които описва различните етапи, през които е преминал проектът АЕЦ „Белене“ от началото на 70-те години на ХХ век до 28 март 2012 г., тъй като в хронологията на посочените там събития отново липсва посочване на конкретна роля на Овчаров в тях“, обясни съдът.
Такъв пропуск има и при обвинението на Димитров. За Велков и Папазян също липсват конкретни факти.
Припомняме, че именно благодарният на хунтата и Бойко Борисов хасковски герпопитек Делян Добрев е в основата на инсинуацията с бившия митнически шеф Петко Петков и президентския съветник Пламен Узунов, които бяха заснети на публично място. ГЕРБ се опита да измисли скандал от срещата, за да удари държавния глава Румен Радев, но ингригата им изветря.
ЗАКОН
Корумпирана съдебна система, продажни следователи, продажни прокурори, продажна съдии
Кой си затваря очите за “скелетите в гардероба” в Следствието и прокуратурата?
Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.
Това заяви в интервю народният представител от “Демократична България” Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. “Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа”, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко “скелети в гардероба” са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. “Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала”, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.
“Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления”, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата “Осемте джуджета”, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.
ЗАКОН
Правосъдният министър е категоричен, че Сарафов трябва да напусне съдебната система
“Не е работа на правосъдния министър да се изненадва, или да не се изненадва”, каза министър Николай Найденов по повод оставката на Борислав Сарафов като директор на националното следствие. Министърът на правосъдието днес за първи път председателства Пленума на ВСС.
“Не бих поздравил Борислав Сарафов за оставката, тъй като очакванията бяха други. Той изпълни половинчато искането ни – да напусне съдебната система”, каза още Найденов преди заседанието на кадровия орган.
По думите му Сарафов можел да напусне системата по всяко време. „Поне като директор на НСлС оставката е факт. Това е първа крачка към освобождаване от зависимостите, които се свързват с неговото име. Оттук нататък процедурата продължава, спорът ще се реши в съда. Подписал съм жалбата до ВАС с убеждението, че той ще се произнесе съобразно моите аргументи, но едно производство има две страни.
Считам, че мотивите в искането за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов са достатъчно ясни и изчерпателни, затова то следва да бъде образувано, за да се изясни дали са налице като факти.
Искането ми е за дисциплинарно освобождаване от длъжност – изцяло от съдебната система”, коментира още Найденов. Според него оставянето без разглеждане на искането му би оставило въпроси без отговор.
След произнасяне на решението на ВАС, Найденов щял да прецени дали ще има правен интерес от ново обжалване.
ЗАКОН
ВСС прие оставката на Сарафов, няма да получи 20 заплати
Борислав Сарафов е заемал поста директор на Националната следствена служба на два пъти – първо след избора му през 2017 г., а след това и след преизбирането му през 2022 г.

Съгласно закона ръководителят на НСлС изпълнява и функциите на заместник главен прокурор по разследването. Още преди да оглави службата, Сарафов беше заместник главен прокурор – длъжност, която заемаше от 2013 г.









