АНАЛИЗИ

Посткоронавирусният световен ред (анализ на реалиста)

ВЗРИВООПАСЕН АНАЛИЗ!!! ТОЙ ЩЕ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ, НО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ГО ПРОЧЕТЕМ И РАЗМИСЛИМ! НЕ ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪГЛАСЕН!

В навечерието на бедствието Ситуацията с пандемията на коронавируса в Русия постепенно ескалира и става наистина критична – не само от санитарно-техническата, но и от политическата и икономическата гледна точка. Все по-често се чуват панически гласове, катастрофални прогнози се умножават и вниманието на хората и доверието към тях бързо нарастват, след като започват да усещат и постепенно да осъзнават особеностите на карантината.
Все по-често се очертават сценарии на политическа катастрофа поради неспособността на руския режим да се справи с предизвикателството на пандемията. Някои характеристики на поведението на властите – както върховни, правителствени, така и регионални – предизвикват (справедливо) изблик на възмущение. Съвсем очевидно е, че Путин изпуска ситуацията (ако вече не я е изпуснал), като направи няколко значителни грешки на входа на карантината, които биха могли да станат фатални. Премиерът Мишустин, като включи в държавната система за поддръжка бизнеса, който е близо до него (например букмейкърите), се зачеркна сам от играта като техническа дреболия, а кметът Собянин, стартирайки като силен регионален лидер, направи непоправима грешка с епидемиологично необосновани проверки на входовете в метрото, които комбинираха с прословутата плочка и предложението в навечерието на пандемия за значително намаляване на медицинската индустрия доведе до подкопаване доверието на всички граждани в него. Други губернатори и представители на регионалните власти действат с различна степен на ефективност, но все по-често усещат, че са изоставени от федералния център и трябва да реагират на постепенно озверяващото население. Не е обявен пълен режим на извънредни ситуации, въпреки че много процеси са внедрени извън нормалното правно поле. Икономическите власти (около Набиулина) в началото се опитваха по някакъв начин да коментират ситуацията, отстъпиха, тъй като всяко изявление оттук нататък може само да влоши ситуацията, която се превърна в експлозивна. Цялостната картина бързо се приближава към времето на разпада на СССР, когато Горбачов и ЦК на КПСС за момент загубиха контрол над страната. Путин в бункера е почти Горбачов във Форос. Всъщност и тогава правителството издаде само един звук: „всичко е под контрол, това са технически затруднения“. След кратко време страната я нямаше. Ако отговорът на предизвикателството срещу пандемията е такъв, какъвто е сега, подобна заплаха ще стане доста актуална за Руската федерация.
В такава ситуация обаче човек трябва, ако е възможно, да се въздържа от екстремни емоции и паника и да се опитва да поддържа яснотата на мисълта. Важно е да мислите за положителни сценарии, да не се опитвате да хипнотизирате реалността и смело да гледате в очите на предстояща катастрофа.
Геополитиката на коронавируса: кой ще рухне пръв?
Първото нещо, което трябва да се вземе предвид: този път Русия не е сама в кризата (както беше по времето на разпадането на СССР), а всички останали държави са в същото положение. Днес сривът не е само един от полюсите на биполярния свят (както тогава), а цялата система на глобалния либерално-капиталистически световен ред се руши. А Западът – САЩ и ЕС – ще бъде засегнат в най-голяма степен. Да, руските власти се държаха не по-добре от западните в борбата срещу пандемията, но в същото време и не особено по-зле. Работата е там, че те реагираха по същия начин като Запада – постоянно се колебаят между Извънреден режим и поддържане на статуквото – в икономиката, политиката, правните настройки на стандартния ход на живота в демократичното общество. Само Англия на първия етап, Швеция и Беларус (колкото и да е странно) се придържаха и се придържат към стратегията за игнориране на пандемията, докато всички останали – включително Тръмп – се колебаят. Колебае се и Путин, както и руското правителство като цяло. Преминава от строги ограничителни мерки (карантина, изолация и т.н.) до частично връщане към нормалното състояние, като всяко колебание води до нови ексцесии: твърдите мерки провокират яростта на гражданското общество, което се чувства в неравностойно положение политически, икономически и психологически, а отслабването на карантинните или неумелите ограничителни мерки от страна на властите водят до нови огнища на болестта, нови жертви, нови недоволни. В същото време вирусът покосява работници в стратегически райони на държавата – армията, управлението на стратегическите видове отбранителни и системообразуващи индустрии. Особено критично е разпространението му сред лекари, военни и членове на правителството, което парализира живота на държавата и обществото. И това не е само в Русия (този процес тепърва започва тук), но навсякъде и – което е особено важно – на Запад.
В такава ситуация кризата става глобална. Но тъй като законите на геополитиката не са отменени и конфронтацията на глобалните макрорегиони продължава дори при такива екстремни условия (и освен това се изостря само поради принудително затваряне), времето на разпадане е от ключово значение. От геополитическа гледна точка основният въпрос излиза на преден план: кой ще се срине пръв? Тъй като не става въпрос за краха на една от две или повече системи, а за краха на целия либерално-капиталистически ред, който се оказа несъстоятелен в конфронтацията с глобалната пандемия, никой няма шанс да остане настрана. Дори Китай, с цялата си сила и автономия, е изградил своята история на успеха върху участието в глобализацията, макар и при китайски условия и като отчита собствените си ползи. Сривът на глобалния световен ред ще му нанесе непоправим удар. Цялата архитектура на бъдещия посткоронавирусен свят обаче зависи от това кой ще падне първи.
Изчакайте до зори …
Ако ситуацията достигне критична точка по-рано от другите на Запад и в САЩ започне гражданска война, а ЕС най-накрая се разпадне, тогава сценарият ще бъде такъв. Би било логично, ако либералният капитализъм падне точно в своя център, а не в периферията си. В този случай краят на Запада и неговото потъване в бездната на хаоса ще доведе до крах на либералните капиталистически режими и структури в други части на света – включително в Русия. Но тук точно тази последователност е важна. Ако Западът се срине пръв, останалите потенциални полюси на многополюсния свят ще имат – доста ограничен във времето – шанс бързо да се реорганизират по нов начин, например, като се впуснат в релсите на националната военна диктатура от социалистически тип. Това вече няма да бъдат демокрация, пазарна икономика, граждански права, отворено общество или буржоазен парламентаризъм. Това е всичко. Но поне ще бъде възможно да се спаси държавата. С други думи, ако Западът първо се срине, след това буржоазната демокрация и капитализмът ще рухнат след него навсякъде – и в Русия, с всички последствия за сегашния елит. Но в същото време ще имаме време за бърза маневра за обръщане към социалистическата и национална етатистка диктатура от военен тип, към която има примери в нашата история. Това ще бъде шок и удар, но държавата и обществото, както и централната власт, могат да издържат. Изобщо не е сигурно, че това ще бъде прекрасно общество – най-вероятно никак няма да е красиво. Но то ще ни спаси от пълен ад и разпад.
Нещата обаче могат да се окажат по различен начин. Ако Русия се срине първо и това не може да бъде изключено поради доста катастрофалното поведение на властите от началото на епидемията (предишните стратегически грешки, които предизвикаха тези неуспехи, трябва да бъдат обсъдени отделно), тогава Западът ще може да разшири съществуването си до известна степен извън границите на епидемията. В съзнанието на западните елити и общества основната пречка за движението на човечеството към „светло глобалистическо бъдеще“ ще се срине и дори ако това е чиста илюзия, ефектът от падането на Русия ще бъде толкова важен, че може и да свърши работа. Разбира се, обречената капиталистическа система във всеки случай няма да продължи дълго, но за известно време Западът ще може да оцелее. В края на краищата ситуацията за самия Запад се влошава от възможността за рязко отслабване на военно-стратегическия му потенциал, което е наистина опасно, когато има реален и силен противник, готов за скок. Ако няма такъв враг – включително на ниво образи (не говорим за реалния потенциал на съвременна Русия, това в някакъв смисъл е военна тайна, а Китай не представлява сериозна военна заплаха), тогава Западът ще може да преориентира вниманието си изцяло към вътрешните си проблеми без да му пука, че допуснатите грешки ще бъдат използвани като дивиденти от противоположната – макар и условна – страна.
Оттук и заключението: много в развитието на ситуацията ще зависи не от това кой по-добре се справи с пандемията (вече е очевидно, че никой наистина не може да се справи с нея), а от това кой ще падне първи и кой ще падне втори. Скоростта на краха на Запада не зависи от Русия, но – макар и относително – от това колко ще издържим самите ние.
Само военната диктатура ще спаси държавата
Сега сценарий на действия в критична за руската държава ситуация. Щом властта – и властта в извънредно положение е тази, която взема решения, поддържа трезв ум и има волята да предприема сурови действия и е готова да отговори за тях (следователно самият живот на термина власт ще бъде изяснен от самия живот) осъзнава, че военно-социалистическата диктатура е неизбежна, трябва да се приложи незабавно – колкото по-рано, толкова по-добре. Реакцията на „световната общност“ може да бъде пренебрегната, при такива условия никой няма да започне война и никой няма да контактува директно с ядрена (все още) Русия.
Държавата вкарва войски в градовете, поема отговорност за осигуряването на необходимия минимум на гражданите, като се грижи за предоставянето на медицинска помощ и опазването на реда. Бандите, грабежите, протестиращите се ликвидират в името на опазването на страната. Промишлеността се разгръща бързо и се създават селскостопански доставки. Бизнесът се отменя (временно) като явление, ефектът на правните норми се спира. Въвеждат се военни закони. Всяко посегателство върху териториалната цялост на страната от регионалните власти е радикално потиснато. Навсякъде карантината преминава според единни правила. Всеки намек за корупция или кражба се наказва незабавно и безмилостно въз основа на решение на полеви съдилища.
В медийната сфера се установяват строги патриотични канони: минимум забавление, максимум пряка патриотична пропаганда. В обществото изцяло се налага идеологията на суверенитета и традицията. В елита се издигат представители на военно-силовите ведомства, които не са затънали в корупция. Извършва се цялостно почистване на съществуващите елити.
Най-трудното ще бъде в самото начало на установяването на диктатура, тъй като ще бъде критично важно да изчакаме да падне Западът. Русия не е в състояние да ускори този процес и да го засегне по някакъв начин, но самият факт, че ще избегне изпадането в хаос, макар и с цената на изоставяне на либералната демокрация и капитализма, ще я превърне във водеща световна алтернатива. В този случай притежаването на ядрени оръжия и историческата традиция на силен суверенитет ще принудят и новите полюси да се отнасят уважително към Русия – Китай, който няма против диктатурите (сам е такава), още по-нелепо е да ни критикуват ислямските страни и всички останали. Дори на Запад явно се появява това желание да се повтори такъв път, тъй като в критична ситуация това е единственият изход. Западът ще бъде изправен пред дилема: или да направи същото като Русия, тоест да въведе национална военно-социалистическа диктатура, или да се разпадне и да се потопи в бездната на хаоса и гражданската война. Тогава Западът ще помни своята история и след като направи определени корекции, ще се върне към пътя, който не е толкова необичаен за него в политиката.
Съюз на руските селски въоръжени общини
Сега как да спасим обществото, народа? Тук е важна стратегията за максимална независимост от обичайните механизми за поддържане на живота при коронавируса. Колкото по-скоро обществото осъзнае, че няма връщане към стария живот – бизнес, безделие, хипстъри, корупция, забавление, толкова по-добре. Ерата на липса, дефицит и трудности при получаването на дори необходимия минимум вече започна и ще е за дълго . От това трябва да заключим: само самостоятелността ще спаси населението.
Тази самостоятелност има много ясни очертания –
· Изоставяне на градовете, които стават токсични в такава ситуация;
· Придвижване към земята, чиято обработка ще осигури нужния минимум за оцеляване;
· Създаване на селски общини, осигуряващи взаимна подкрепа, минимално производство и минимална самозащита;
· Завръщане към традициите и обичаите на хората в ежедневието (селски енории, домашна молитва, традиционни семейства).
От тази общност най-страстните ще се включат в новия военен социалистически елит.
Останалите в градовете трябва да бъдат включени в промишленото производство, но също така да бъдат включени в процеса на връщане към традиционните норми от живота на общността. Вместо индивидуализиран пролетариат е необходимо да се създадат работнически картели и да се предхожда смяната с колективни молитви и песнопения. Необходимо е да се възстановят нормите на православния морал, разчитайки на напълно разпространена идеология и репресивни методи.
Хората трябва да бъдат разделени в три класа:
· Свещеничество
· Армия
· Работници.
Първите са отговорни за духа, вторите за държавата, третите за производството на продукти и стоки.
Военен социализъм
Икономиката трябва да се организира по напълно нов начин. Вместо капитализма и неговите инструменти трябва да се въведат нормите на нетипичния (не догматичен) социализъм. Основата на икономиката трябва да бъде селскостопанското производство. Ако страната има достатъчно храна, за да задоволи нуждите на населението, тогава основната задача на икономиката е изпълнена – хората не умират от глад, което означава, че са живи.
Промишленото производство трябва да бъде фокусирано върху осигуряване на селскостопанска работна ръка.
Отделно трябва да се разгледа военната промишленост, където за целите на отбраната трябва да бъдат запазени специални научни, технически и индустриални клъстери със строго милитаризирана структура. За да се противопостави на потенциален противник, е необходимо да се разработят определени сегменти от индустрията – металургия, машиностроене, високи технологии, от които гражданските лица трябва да бъдат защитени, ако е възможно. Следователно има смисъл да се раздели цялата икономика на гражданска и военна, което трябва да се припокрива в ограничен – за предпочитане минимален – брой случаи.
Финансовата сфера също трябва да бъде преструктурирана: трябва да се разпределят специални средства за военно-индустриалната област, „военни пари“, които не трябва да влизат в обществото като такова. „Мирните пари“ трябва да служат само за опростяване на процеса на размяна на стоки. Напълно суверенна държава изобщо не зависи от чуждестранната валута и отсега нататък няма да има световна резервна валута поради срива на световния капитализъм и падането на САЩ. Следователно, както „пари за война“, така и „пари за мир“ следва да бъдат емитирани от държавата в размер, в който ще има нужда. Като цяло основното внимание трябва да бъде насочено от икономиката към културата и духовността, като материалните аспекти са второстепенни.
Основният принцип на такъв социализъм е справедливостта над материалния просперитет. Ако всички живеят повече или по-малко по един и същи начин и социалното неравенство е минимално, тогава обществото е готово да се смири с по-ограничени възможности.
Диктатурата започва отвъд собствения нос
Някой може да възрази: не всичко е толкова лошо, че да се описват подобни ужаси. Съгласен съм: все още. Но ако разширим тенденциите, които вече наблюдаваме в обозримото бъдеще, и направим твърде реалистично предположение, че борбата срещу пандемията ще продължи толкова катастрофално, колкото сега (има ли сериозни рационални причини да се счита друго? ), тогава всичко ще престане да бъде толкова екстравагантно и ще придобие реалистични характеристики. Когато Съветският съюз падна, никой не искаше да погледне в близкото бъдеще през фаталната черта на 1991 година. Но тогава имаше един очевиден отговор: ние приемаме системата на втория полюс, западния капитализъм, и се присъединяваме към процеса на глобализация и края на историята. Но днес няма такъв отговор. А да го търсиш в настоящето е невъзможно. Дори китайският опит в условия на затворени граници е немислимо да се повтаря, да не говорим за неговия солиден идеологически компонент и особеностите на силно дисциплинираната китайска социална култура. Затова трябва да се обърнем към миналото и бъдещето, като предлагаме нещо ново и все още не съществуващо. Тук се корени отговорът: след пандемия светът е заплашен или от хаос (ако колебанията продължават и не се направи избор в полза на по-конкретен модел), или световна диктатура, или национална диктатура.
Всички варианти предполагат радикални промени, които изискват от нас да имаме смелостта да гледаме малко по-далеч от собствените си носове – и без това очевидно притиснати от карантината.

Post Views: 12

Related Topics:война коментар скандал

Up Next

75% от ръководителите на “дясната” ГЕРБ са бивши комунисти – начело с лидера си, в наследницата на БКП

Don't Miss

Коронавирусът като спусък на социализма

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7