Connect with us

ПОЛИТИКА

Политическата 2021 г. – съставен ли е най-накрая „А“ отборът на България

Равносметката: четири парламента, три пъти избори, два служебни кабинета и един редовен

Четири парламента, три пъти избори, последните от които „2 в 1“ /президентски и предсрочни парламентарни/, два служебни кабинета и редовно правителство в края на годината. Това е равносметката в цифри от политическата 2021 г.

На 13 декември, след почти седем месеца на политическа нестабилност на фона на здравна и икономическа криза, новото редовно коалиционно правителство с премиер Кирил Петков /“Продължаваме Промяната“/ положи клетва пред Народното събрание. Наред с промените в управлението на страната се извърши и смяна на поколенията в парламента.

Първите три месеца на 2021 г. бяха и последните за 44-я парламент и за управлението на кабинета „Борисов 3“ – коалиция между ГЕРБ-СДС и „Обединени патриоти“. За първи път правителство начело с Бойко Борисов изкара пълния си четиригодишен мандат след два, приключили предсрочно с оставка.

Следващото, 45-то Народно събрание, имаше кратък живот от девет пленарни дни и само един приет закон – промени в Изборния кодекс.

46-ият парламент също не успя да излъчи редовно правителство, но актуализира бюджета за 2021 г. и премести Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор към министъра на правосъдието, като първа стъпка от желаната съдебна реформа. За по-сериозна промяна обаче е нужно конституционно мнозинство /три четвърти от народните представители/, каквото няма и в 47-то НС. Сред предизвикателствата пред новото правителство и парламент са овладяването на COVID кризата и на шоковото поскъпване на цените на енергоносителите и на храните от първа необходимост, промените в Плана за възстановяване и устойчивост, за да получи той одобрение от Европейската комисия, както и въпросът с даване на зелена светлина за начало на преговорите на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз.

Едно от първите решения на 47-то Народно събрание беше да наложи мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март, с което даде време на новия кабинет да анализира ситуацията и да предложи решение. Държавният бюджет за 2022 г. не беше приет до края на тази година, а остана за началото на следващата.

4 април – редовни парламентарни избори

На 4 април бяха проведени редовните парламентарни избори. Народният вот определи ГЕРБ-СДС отново за първа политическа сила, новата формация на Слави Трифонов – „Има такъв народ“ /ИТН/, беше втора, „БСП за България“ отстъпи и зае трета позиция. След това се подредиха ДПС, „Демократична България“ /ДБ/ и „Изправи се!Мутри вън!“.

45-ят парламент имаше твърде кратък, но далеч не скучен, живот. Като първа политическа сила ГЕРБ-СДС получиха първи от президента Румен Радев мандат за съставяне на правителство. Техният проектокабинет с кандидат за премиер Даниел Митов не срещна подкрепа, поканените за разговори ИТН и ДБ, които те припознаха за логични партньори, категорично отказаха да влязат в преговори. И двете формации от протестите обявиха курс на „изчегъртване“ на ГЕРБ и Борисов от властта. Така, останали в изолация ГЕРБ- СДС върнаха мандата на Радев.

Втората политическа сила – тази на Станислав Трифонов, на която беше декларирана огромна подкрепа от всички в Народното събрание /НС/, също не пое отговорността с мотива, че няма свое собствено мнозинство.

Номинираната от ИТН за премиер световна шампионка по шах Антоанета Стефанова веднага върна мандата. Същото направиха и от БСП, които получиха третия проучвателен мандат. Така се стигна до неизбежния предизвестен край на 45-я парламент до първите за тази година предсрочни парламентарни избори през лятото – на 11 юли, и първия служебен кабинет, назначен от президента Радев, в който министри на икономиката и на финансите бяха Кирил Петков и Асен Василев. Около месец след изборите ГЕРБ направи рокади в ръководството си и избра двама нови заместник-председатели – Даниел Митов и Томислав Дончев на мястото на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов с мотива, че като кметове имат прекалено много ангажименти.

11 юли – предсрочен вот

Предсрочните збори бяха в разгара на лятната ваканция, но въпреки това „изстреляха“ партията на Слави Трифонов на първата позиция. Отново същите шест партии и коалиции попаднаха в 46-то Народно събрани, но с разменени места ГЕРБ-СДС останаха втори, след тях се наредиха „БСП за България“, „Демократична България“, ДПС и „Изправи се!Мутри вън!“, които промениха името си на „Изправи се БГ!Ние идваме!“/ИБГНИ/. Лидерите на протестите от 2020 година Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, част от ИБГНИ, създадоха гражданско движение „Ние идваме!“, с което да участват в политическия живот.

Мнозинството на промяната от ИТН, ДБ и ИБГНИ обаче отново нямаше нужните 121 депутати, за да управлява държавата. От БСП заявиха, че без тях не е възможно следващото управление. ИТН предложиха два проектокабинета, преговаряха по приоритети, но отказаха да обсъждат с партньорите си имена на министри.

В 46-я парламент не влязоха емблематични за някои партии личности – председателят на 44-то НС Цвета Караянчева /ГЕРБ/ не попадна в състава на парламентарната група на коалицията. В ПГ ДПС не беше и Велислава Кръстева, в парламента не влязоха Нона Йотова и Велизар Енчев от „БСП за България“, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново се отказа от депутатското си място.

От „Има такъв народ“ предложиха два проектокабинета – първият веднага след изборите с кандидат за премиер Николай Василев, бивш министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Под силен обществен натиск впоследствие Василев беше оттеглен.

След това ИТН започнаха разговори по приоритети с БСП, ДБ и ИБГНИ, които в началото, по думите на участниците в тях, вървяха добре, имаше общи виждания и всички очакваха, че най-после България ще има редовно правителство. От партията на Слави Трифонов номинираха Пламен Николов за премиер и той получи мандат за съставяне на кабинет. Скандал възникна около кандидата за министър на вътрешните работи Петър Илиев и съмнения за плагиатство на страници от неговата докторска дисертация.

ИТН отказа да преговаря с останалите формации за министерски постове и да предложи коалиционно споразумение. ДБ и ИБГНИ не се съгласиха да дадат подкрепа без такъв документ и без да им бъде предложено участие в изпълнителната власт. Без подкрепа от партиите на протеста, ИТН се отказаха да предлагат кабинет и обявиха курс към нови предсрочни избори, а Пламен Николов оттегли съгласието си да бъде предложен за министър-председател.

После ГЕРБ върна втория мандат за съставяне на правителство, а третият отново отиде при „БСП за България“, които направиха опит да измъкнат страната от парламентарната криза, но не срещнаха подкрепа от ИТН и ДБ.

14 ноември – избори „2 в 1“

Вторият предсрочен парламентарен вот съвпадна с президентските избори на 14 ноември. Начело на втория служебен кабинет остана Стефан Янев. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев се включиха в предизборната надпревара, а местата им в изпълнителната власт заеха Даниела Везиева и Валери Белчев.

Политическият проект на Петков и Василев „Продължаваме Промяната“ спечели вота на избирателите и стана първа политическа сила. Те се явиха с регистрацията на ВОЛТ, в коалицията влезе и ПП „Средна европейска класа“. В четвъртото за 2021 г. Народно събрание и 47-мо поред, влязоха седем коалиции и партии – „Продължаваме Промяната“/ПП/, ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и ПП „Възраждане“. ИБГНИ изпаднаха под четирипроцентния праг.

Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на социалистите, заради, по думите й, катастрофалния резултат на изборите. На 22 януари 2022 г. оставката й трябва да бъде потвърдена от Конгреса на партията и да бъде насрочен вътрешнопартиен избор на нов лидер. Докато Нинова обмисля дали да се кандидатира отново, Крум Зарков вече обяви, че ще се включи в битката за лидерския пост.

Заради лошите изборни резултати председателят на „Да, България“ Христо Иванов също се оттегли от поста. Председателят на ДСБ Атанас Атанасов обяви, че ще свика висшия форум на партията, който да избере ново ръководство, а самият той пое отговорност за незадоволителните резултати на коалиция „Демократична България“, част от която са.

И Нинова, и Иванов, и Атанасов обаче получиха мандат от ръководните органи на формациите си да водят разговори за съвместно управление с победилата на вота „Продължаваме Промяната“.

„Има такъв народ“ изпаднаха до пето място в крайното класиране и в пост във фейсбук лидерът им Слави Трифонов заяви, че ще направи всичко възможно, което зависи от него, този път да има правителство.

Още в деня на предсрочния вот президентът Радев категорично заяви, че залогът е огромен и ще определи дали ще продължат процесите по установяването на държавността или задкулисието отново ще получи институционална власт. Първият непосредствен и най-важен хоризонт е да се състави правителство, от което България има нужда, настоя той.

Стремеж да бъде съставен „А“ отбор на България, който да я изведе от кризите, заяви съпредседателят на ПП Кирил Петков. Той, както и другите три формации БСП, ИТН и ДБ, бяха категорични, че първо разговорите трябва да са по политики и едва след това, ако се споразумеят, да обсъждат министерски кресла.

Последваха разговори в 18 експертни групи по отделни теми, излъчвани онлайн. След лидерска среща, на която бяха изчистени спорните въпроси, и решения на колективните органи на политическите сили, беше подписано Споразумението за съвместно управление на България в периода 2021-2024 г. То беше подписано от ПП с всяка една от останалите три формации поотделно -„БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Коалиционното споразумение включва както краткосрочни, така и дългосрочни цели и политики, начините на отношения между партньорите и взимането на решения в коалицията, състава и структурата на Министерския съвет.

На 11 декември държавният глава Румен Радев връчи мандата за съставяне на правителство на посочения от ПП кандидат за премиер Кирил Петков и той веднага му го върна изпълнен. По-късно в парламента беше представен персоналният състав и структурата на Министерския съвет. В него има петима вицепремиери – един по ефективно управление и четирима, които са и министри. Министерствата са 19. Създава се Министерство на електронното управление, а досегашното Министерство на икономиката се разделя на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова стана вицепремиер и министър на икономиката и индустрията. Асен Василев е вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите. Бойко Рашков остана министър на вътрешните работи и в редовното правителство, а служебният премиер Стефан Янев пое Министерството на отбраната.

На 13 декември новото правителство положи клетва пред Народното събрание. Преди това депутатите избраха Кирил Петков за министър-председател и одобриха структурата и персоналния състав на редовното правителство със 134 гласа „за“ и 104 „против“ и при трите гласувания. Подкрепата си за Министерския съвет /МС/ дадоха от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. „Против“ бяха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.

Днес е важен ден да продължим промяната – на мисленето, и в управлението, отбеляза Кирил Петков.

Мотото на правителството ще бъде „нулева толерантност към корупцията, към всеки един лев, изхарчен неправомерно, непрозрачно“, заяви той. Сред приоритетите на новото правителство той посочи контрола на националните финанси и еврофондовете и борбата с ковид кризата, както и да се избегне увеличаването на цената на тока за битовите потребители от 1 януари и да се направи всичко възможно да се намалят цените за бизнеса. Петков постави основна цел на МВР – да няма нито един човек над закона. Прокуратурата трябва да бъде реформирана, каза още той.

Президентски избори

Наред с предсрочните парламентарни избори, на 14 ноември се проведоха и редовни президентски избори.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова спечелиха втори мандат на балотаж срещу Анастас Герджиков и Невяна Митева. В надпреварата участваха 23 кандидатпрезидентски двойки.

Радев-Йотова бяха издигнати от Инициативен комитет и подкрепени от широк спектър от политически сили, сред които ПП, ИТН, БСП и ИБГНИ. Ректорът на СУ „Св.Климент Охридски“ и полковник Невяна Митева също бяха номинирани от Инициативен комитет, подкрепени от ГЕРБ-СДС и други формации. На балотажа и от избиратели на ДПС.

Темата за съдебната реформа също беше част от кампанията най-вече чрез един от претендентите за „Дондуков“2 – Лозан Панов, председател на ВКС. Той беше издигнат от инициативата „Правосъдие за всеки“ и подкрепен от ДБ, които впоследствие отчетоха това като грешка.

44-то Народно събрание: краят на едно управление

Първите три месеца на 2021 г. бяха и последните за 44-я парламент и за управлението на третото правителство на Бойко Борисов.

Парламентът одобри въвеждането на фигурата на прокурор, разследващ главния, с приемането на второ четене на промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. По-късно Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите в НПК и в Закона за съдебната власт. Делото беше образувано по искане на президента Румен Радев.

НС призна българския жестов език за естествен самостоятелен език с приемането на Закон за българския жестов език. До 31 декември 2022 г. ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините трябва да създадат условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите.

В края на януари Кирил Вълчев единодушно беше избран от депутатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция /БТА/ със 105 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Другият претендент за поста беше Ивайло Данаилов.

Месец по-късно бяха гласувани и промени в Закона за БТА, с които новините на държавната агенция вече ще са със свободен достъп. Това трябва да стане до една година след влизането в сила на измененията. Изключения от безвъзмездния достъп ще се допускат в четири случая – за продукти, които съдържат произведения, обект на защитени права на трети лица; за специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане; за архивни материали след изтичането на срок и с ред на достъп, които се определят от генералния директор на БТА; и за произведения на издателската, печатна и продуцентска дейност на БТА.

В началото на март депутатите отхвърлиха предложението на БСП за осигуряване на руската ваксина „Спутник V“. Вместо това парламентът възложи на правителството да проведе разговори с Европейската комисия с цел проучване на възможностите за покупка на ваксини срещу COVID-19 с разрешение за употреба в държави извън ЕС.

Мандатът на 44-ото НС завърши с тържествено заседание на 25 март в новата пленарна зала в бившия Партиен дом.

45-то Народно събрание: промени в Изборния кодекс и връщане в старата сграда на парламента

С кратък живот и само един приет закон – за промени в Изборния кодекс, ще се запомни 45-то Народно събрание.

Политическите сили в новия парламент започнаха работа с гласуване на оставката на кабинета „Борисов 3“ със 156 гласа „за“, но така и не успяха да излъчат правителство, което доведе и до бързото разпускане на това Народно събрание.

Първото заседание беше открито от най-възрастния народен представител Мика Зайкова /ИТН/, която обърна внимание на депутатите, че избирателят ги е изпратил с една единствена заръка – промяна, и една единствена цел – просперитетът на България.

Новите народни представители откриха сесията в старата сграда с надпис „Съединението прави силата“. И тъй като електронната система за регистрация и гласуване беше в новата сграда – бившият Партиен дом, те трябваше да гласуват и да отчитат присъствието си чрез ставане на крака или чрез вдигане на ръка от място.

От ГЕРБ-СДС обявиха, че ще работят за възстановяване диалога между институциите, останалите пет формации – за промяна на модела на управление, който те смятат за порочен, за „изчегъртване“ на ГЕРБ от властта, за реформа в съдебната система. Така се оформи стабилно анти-ГЕРБ мнозинство в парламента, което си постави като друга основна цел промяна в изборните правила.

Първата стъпка на мнозинството беше да бламира предложението на ГЕРБ за председател на НС – Цвета Караянчева. В резултат, вместо първата политическа сила да излъчи ръководител на парламента, начело бе избрана Ива Митева от партията на Слави Трифонов.

След 14-часово заседание бяха приети промени в Изборния кодекс, сред които изцяло машинно гласуване в секции в страната и чужбина с над 300 избиратели, отпадане на ограничението за броя на секциите в страните, извън Европейския съюз, намаляване членовете на ЦИК на 15 души и назначаване на новия състав на комисията с указ на президента.

Възникна проблем с кандидатурата за председател на ЦИК. Първоначално, след консултациите при държавния глава, на които политическите формации представиха предложенията си за членове на комисията, както повеляват новите изборни правила, единствената кандидатура за председател беше на Красимир Ципов от ГЕРБ. Ден след това по негово настояване лидерът на партията Бойко Борисов обяви, че оттегля номинацията и заподозря „капан“ и „престъпен сговор“. Това наложи допълнителни консултации при президента Радев и в крайна сметка за председател на ЦИК бе избрана Камелия Нейкова, издигната от ИТН.

Заседанията на 45-то НС често продължаваха до късно и за разлика от предишни парламенти, до края имаше внушителен брой депутати в залата.

Още в първите дни депутатите създадоха комисия за ревизия на досегашното управление и от втория опит наложиха мораториум върху определени действия на правителството в оставка. Мораториумът стана и първият клин в коалицията анти-ГЕРБ в новия парламент. Причина за покачване на напрежението станаха и промените в Кодекса за социално осигуряване.

Временната комисия за ревизия на управлението нямаше време да излезе с доклад, но произведе скандали – в основата на един от които бяха твърденията на бизнесмените Светослав Илчовски и Иван Ангелов.

Премиерът Бойко Борисов така и не се яви на изслушване в 45-то Народно събрание по Националния план за възстановяване и устойчивост. За четири седмици не се състоя и парламентарен контрол, поради невъзможност за участие на членове на Министерския съвет.

46-то Народно събрание: актуализация на бюджета и първи стъпки в съдебната реформа

За краткото съществуване и на този парламент депутатите успяха да гласуват създаването на 22 постоянни комисии и на т.нар. временна комисия за „Росенец“. Продължи работа и временната комисия на Мая Манолова за ревизия на управлението на правителствата на Бойко Борисов.

След дълго пленарно заседание, завършило в ранните часове на следващия ден, депутатите приеха окончателно промени в бюджета за тази година.

Новата рамка предвиждаше с 2,5 млрд. лв. повече приходи и 2,3 млрд. лв. повече за разходи /основно за мерки във връзка с COVID кризата/. Бяха отделени средства за допълнителни възнаграждения за октомври, ноември и декември на служителите в Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Главна инспекция по труда за работа на първа линия в пандемията от COVID-19. За Министерството на здравеопазването бяха отделени 224 035 600 лв. за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19, за подкрепа на работещите на първа линия в борбата с пандемията, както и за осигуряване на лекарствени продукти.

В актуализацията бяха предвидени допълнително пари и в подкрепа на най-засегнатите сектори. „Препъни камък“ бе бюджетът на ДОО и откога да бъдат увеличени пенсиите. В крайна сметка бе решено преизчислението на пенсиите с коефициент от 1,35 за година действителен осигурителен стаж да влезе в сила от 25 декември. Така от 25 декември т.г. минималната пенсия е 370 лева, а максималната – 1500 лева. Прието бе от 1 октомври обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството да се увеличи от 380 на 650 лева.

По време на разискванията по актуализацията на бюджета депутатите от ИТН отново предложиха въвеждането на един лев партийна субсидия за действително получен глас, считано от 1 септември. Пленарната зала отхвърли предложението.

Депутатите гласуваха окончателно Бюрото по защита на свидетелите да мине от подчинение на главния прокурор към Министерството на правосъдието. Това стана с гласуваните на второ четене промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

НС прие, но само на първо четене, промени в Закона за съдебната власт, с които се предвиждаше закриване на спецсъда и спецпрокуратурата.

Временната комисия, която трябваше да установи дали е имало полицейско насилие над протестиращи през лятото на 2020 г., излезе с доклад. Показани бяха и кадри с полицейско насилие, заснети от охранителните камери под колоните на сградата на Министерския съвет.

47-о Народно събрание: редовно правителство и мораториум върху цените на тока

В нощта на 14 ноември, след края на изборния ден, България имаше нов победител – поредният нов играч на политическата сцена – проектът на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме Промяната“. По-малко от месец по-късно, на 13 декември, България вече имаше ново редовно правителство начело с Кирил Петков, избрано от 47-ото Народно събрание.

Експертните разговори за бъдещо управление между ПП, БСП, ИТН и ДПС предшестваха конституирането на новия парламент, което се състоя на 3 декември.

По традиция от Търновската конституция, първото заседание беше открито от най-възрастния, присъстващ в залата народен представител – този път Силви Кирилов от „Има такъв народ“. От депутатското си място отново се отказа Бойко Борисов, както и известни лица от ИТН – Филип Станев и Ивайло Вълчев. Делян Пеевски от ДПС пак стана депутат.

Освен много млад състав, 47-ят парламент има и най-младия в новата демократична история на страната председател – 34-годишният Никола Минчев от „Продължаваме Промяната“.

В обръщението си при откриването на Народното събрание държавният глава Румен Радев посочи, че надеждите към новия парламент са големи, а залогът съдбовен. Време е за национален консенсус. Българите очакват от 47-то НС неотложни мерки, които да позволят справяне със социалната и икономическа криза през зимните месеци, посочи президентът. Пандемията, по думите му, също е актуална задача. Обществото очаква отговорно поведение при приемането на бюджета от този парламент, подчерта Радев.“От вас зависи този парламент да затвори епохата на прехода. Не можем да си позволим повече да пилеем историческо време и ресурс. Този парламент – най-младият в историята – има капацитета да изведе България по пътя на свободата и модернизацията“, завърши той.

В декларациите си за намеренията повечето политици подчертаха, че на България е нужно възможно най-скоро редовно правителство, което да се справи с настоящите здравна, икономическа и политическа криза.

В първите си пленарни дни депутатите приеха правилника си за работа, съкратиха коледната си ваканция и гласуваха състава на постоянните комисии, които са 24. Създадени бяха две нови – по туризъм и по превенция и противодействие на корупцията. Нито една комисия не беше оглавена от представител на опозицията. Гласувано беше също депутатите да получават заплатите си само по банков път.

Едно от първите решения на новия парламент беше да наложи мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите. Причината – предложеното от Комисията за енергийно и водно регулиране увеличение на цените. Според правителството и депутатите това би се отразило тежко на битовите потребители през зимата. Освен това мораториумът би дал спокойствие за анализ на сектора и предлагане на нови мерки.

Предложението за мораториум дойде от ПГ ГЕРБ-СДС. Категорично против предложението бяха само от ДПС. След спешно заседание на временната комисия за енергийната криза, пленарната зала прецизира срока на действие на мораториума – от 16 декември т.г. до 31 март 2022 г.

В последното си заседание за годината парламентът одобри единодушно допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за тази година. Предложението беше внесено от новото правителство. Досегашната практика беше преразпределянето на парите от излишъка да става с постановления на Министерския съвет.

Допълнително до 750 млн. лева ще отидат за добавка от по 60 лв. месечно към пенсиите за месеците от януари до юни догодина включително. Добавката ще е за всички пенсионери, независимо от размера на получаваната пенсия. Одобрени бяха и допълнителнителни разходи до 450 млн. лв. по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. за компенсация на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г. Анализът на изпълнението на параметрите от приходите от данъци спрямо актуализирания държавен бюджет за 2021 г. очертава преизпълнение в размер около 1,2 млрд. лв., се посочва в мотивите за решението.

Народното събрание удължи и срока на диференцирана ставка на ДДС от 9 на сто до 31 декември 2022 г. с приемането на първо и второ четене на изменения в Закона за ДДС. Мярката бе въведена като компенсация на най-засегнатите от COVID-19 сектори, сред които хотелиерския и ресторантьорския бизнес, и изтичаше на 31 декември т.г.

За началото на следващата година остана приемането на бюджета за 2022 г., който следва да бъде предложен от новото редовно правителство.

ПОЛИТИКА

“Прогресивна България” е успешна пирамида

Седмица 1 на новата стара власт:

“Прогресивна България” е успешна пирамида, тръби на всеослушание в национален ефир фронтменът и конферансие на мероприятието Слави Василев. Жалко, че потърпевши на схемата ще са дори онези, които са против нея години наред преди да се учреди официално преди няма и 3 седмици. А влязли във властта с мандата на ТИМ-аджиите от Движение “Нашият народ”, които ще приберат лъвския пай от коалиционната субсидия в размер на рекордните 5,91 милиона евро на година.

Доайен на 52-ия Парламент знаково стана охранителят на олигарха Цоло Вутов и ченге на всички власти – генерал-професор Румен Миланов. Дано е останал някой орден “Стара планина”, I  степен и за него, както се намери и за покровителя му Цоло, награден от Румен Радев още преди 2 години.

Председателят на поредното НС Михаела Доцова няма защо да се срамува, че е дъщеря на кмет от БСП с 3 мандата. Но пък истински може да се гордее, че от десет години без прекъсване се подвизава в Министерството на околната среда и водите като директор на дирекция, главен секретар и началник на кабинета.

– Първите гласувания в пленарна зала относно заместниците на неповторимия капацитет Доцова и отказаните комисии за олигарсите Пеевски и Прокопиев са бял кахър и незначителен детайл. За хората с къса памет ще припомня, че ако някаква работа не трябва да се свърши, то се формира комисия. И все пак по-добре комисия и дотам, отколкото само дотам.

Румен Радев съвсем започна да мяза на нереализирания цар от клана на Сакс-Кобург и Гота. Ако допреди изборите Радев два президентски мандата поред само празнословеше и нищо реално не вършеше, то вече е изпълнил изцяло със съдържание очакваното си ново амплоа на човек с огромна власт, който не само не върши нищо, но и дума не обелва за това.

Накрая ще се повторя и потретя – има ли някой, който очаква конкретно действие с конкретен срок и резултат от властта, за да му се подпиша, че и тоя път няма да стане. Следващ път може и да няма. Най-хубавото тепърва предстои.

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Радев прецака грозно Владо Николов!

Радев прецака грозно Владо Николов! Назначи пенсиониран циркаджия с награда “Сребърен клоун” за… спортен министър

Пенсионираният циркаджия Енчо Керязов бе предпочетен от бъдещия премиер Румен Радев за спортен министър, пред волейболната легенда Владо Николов! Бащата на братя Николови може да се чувства прецакан, защото беше привлечен в президентското движение точно с обещание са министерски пост. И не криеше това в публичните си изяви.

Енчо Керязов е роден на 15 октомври 1973 г. в Елхово в семейство на учители. В ранна детска възраст започва да тренира акробатика.

Завършва спортно училище и достига званието „майстор на спорта“, след което става част от националния отбор на България по акробатика. Работи като цирков акробат и гастролира в Австрия, Германия, Финландия, Великобритания и Испания.

След 2000 г. Керязов започва самостоятелна кариера като еквилибрист и се утвърждава като едно от разпознаваемите имена в световното цирково изкуство. Изпълненията му се отличават със сила, баланс и артистичност, а той печели редица международни отличия, сред които „Цирков артист на годината“ в Холандия и Германия, „Сребърна звезда“ във Франция и „Сребърен клоун“ в Монте Карло през 2007 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство

Румен Радев обяви кои ще са новите министри.

Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство. Радев веднага върна папката с готов проектосъстав и структура на кабинета. В него ще има четирима вицепремиери и 18 министри:

Министър – председател – Румен Георгиев Радев

От 2017 до 2026 г. Румен Радев е президент на Република България. На 19 януари 2026 г. в обръщение към българския народ обявява, че подава оставка като държавен глава. С решение на Конституционния съд пълномощията му се прекратяват от 23 януари 2026 г.

Дипломира се като първенец на випуска във военновъздушното училище в Долна Митрополия. През 1992 г. завършва ескадрилен офицерски курс „Максуел“, САЩ, а от 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабния профил на Военната академия „Г. С. Раковски“. Дипломира се като първенец на випуска.

През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ със степен магистър по „Стратегически проучвания“. Името му е изписано в Алеята на славата на Военновъздушния колеж. Има над 1400 летателни часа в кариерата си като пилот-изтребител. Демо-пилот на МиГ-29. Достига до чин генерал-майор, а в периода 2014 – 2016 г. е командир на Военновъздушните сили на Република България.

Владее английски, руски и немски език. През 2000 г. става доктор на военните науки в областта на усъвършенстването на тактическата подготовка на летателния състав и симулиране на въздушния бой. Женен, с три деца

Заместник министър-председател и министър на финансите – Гълъб Спасов Донев

Гълъб Донев притежава значителен опит в най-високите нива на държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста служебен министър-председател на Република България в две последователни правителства. Професионалната му кариера е тясно свързана с администрацията на Президента, където от 2023 до 2026 г. заема длъжността началник на кабинета на държавния глава, а преди това е секретар по социални политики, демография и здравеопазване. Гълъб Донев е експерт в областта на труда и социалната политика, като е заемал постовете служебен вицепремиер и министър на труда и социалната политика в три кабинета (през 2017 г. и 2021 г.).

Притежава две магистърски степени – по „Право“ и по „Финанси“. Владее английски и руски език. Семеен, с едно дете.

Заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията – Александър Георгиев Пулев

Александър Пулев е финансист и мениджър с международен опит в реалната икономика и инвестициите. Професионалният му път преминава през водещи финансови институции като Уникредит, Ситигруп, EY и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

В държавното управление заема ключови позиции, включително заместник-министър на транспорта и съобщенията (2021 г.) и министър на иновациите и растежа в два поредни служебни кабинета (2022 – 2023 г.), където работи за подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции.
Магистър по бизнес администрация (MBA) с фокус върху финансите от Оксфордския университет, Англия.

Бакалавър по информационни системи и финанси от Университета в Мейн, САЩ.

Владее английски език. Семеен, с едно дете.

Заместник министър-председател – Иво Христов Петров

Иво Христов е роден на 8 октомври 1970г. в Истанбул. Завършва средното си образование в Атене Роаял в Брюксел. Служи в редовете на Българската народна армия (1988-1990), уволнява се като офицер от резерва. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“ през 1994г. Работи като журналист в RFI-България, NTV, БНТ. Участва в създаването на ББТ, сп.L’EUROPEO и сп.A-specto. Публикува в сп.“Тема“ и в-к „Сега“. През 2009г. е инициатор на създаването на политическото сдружение Солидарна България. Преводач на множество романи от Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Тонино Бенакиста, Филип Джиян и други автори. В периода 2017-2019 е началник на кабинета на президента Радев.

В периода 2019-2024 е член на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, избран от листата на БСП. През 2021 участва активно в провеждането на кампанията, довела до преизбирането на Румен Радев за президент. Женен. Владее френски, английски, руски и испански.

Заместник министър-председател Атанас Ангелов Пеканов

Атанас Пеканов е български макроикономист и доктор по макроикономика.
От 2017 година работи в Австрийския институт за икономически изследвания като старши икономист по европейски въпроси и преподава икономическа политика като лектор във Виенския университет по бизнес и икономика. Вицепремиер по управление на европейските средства в служебните кабинети на Стефан Янев (2021) и на Гълъб Донев (2022-2023) с фокус Плана за възстановяване и устойчивост и други европейски програми. Експерт по парична политика към Европейския парламент. Гост-изследовател по програма „Фулбрайт“ в икономическия факултет на университета Харвард. Печелил е и престижни награди от Австрийската икономическа асоциация, Българска народна банка, Фонд “Шмид”. Работил е в Европейската централна банка. Наскоро допринася към най-новата публикация на Европейския университетски институт във Флоренция за бъдещето на Европа.

Завършва бакалавър по икономика във Виена и магистратура по икономическа политика в University College Лондон.

Министър на вътрешните работи – Иван Петев Демерджиев

Иван Демерджиев е на 50 години, юрист с богат опит в правото и държавното управление. Кандидат от 9 МИР Кърджали.

В периода 2022 – 2023 г. заема постовете заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в двете последователни правителства на Гълъб Донев. През 2021 г., е служебен министър на правосъдието и заместник-министър в същото ведомство. Професионалната му кариера е тясно свързана с адвокатурата – той е дългогодишен член на Адвокатска колегия – Пловдив, като в периода 2019 – 2021 г. е неин председател. Управител и съдружник е в адвокатско дружество с експертиза в търговското, гражданското и административното право.

Завършва висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където придобива магистърска степен по „Право“. Специализира в процесуалното представителство по сложни търговски дела, несъстоятелност и вещно право. Владее руски и немски език. Женен, с две деца.

Министър на отбраната – Димитър Желязков Стоянов

Димитър Стоянов е полковник от резерва с над 25-годишна кариера във Военновъздушните сили, началник на щаба на ВВС. Притежава мащабен управленски опит на най-високо държавно ниво като министър на отбраната (2022 – 2023 г.), главен секретар на президента и секретар по сигурност и отбрана.
Ключов експерт в стратегическото планиране, инициатор на проектите за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS) и концепцията за гасене на пожари от въздуха.

Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“, Военната академия в София и Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ. Владее английски и руски език. Семеен.

Министър на външните работи – Велислава Николаева Петрова – Чамова

Д-р Велислава Петрова има дългогодишен международен опит в сферите на науката, глобалните въпроси и политиката. В периода 2022–2023 г. заема длъжността заместник-министър на външните работи в три последователни правителства – редовния кабинет на Кирил Петков и двете служебни правителства на Гълъб Донев. Отговаря за европейските въпроси, регионалната политика, икономическата дипломация и отношенията с международните организации. В това си качество представлява България в Съвет „Общи въпроси“ на ЕС и изпълнява функциите на шерпа за заседанията на Европейския съвет. Председателства Координационния механизъм за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и участва в преговорите с Европейската комисия по въпросите, свързани с разширяването на Европейския съюз и членството на България в Шенген.

През последните две години е главен програмен директор в „Centre for Future Generations“ в Брюксел, където координира работата на организацията в областта на европейските политики с фокус върху конкурентоспособността на ЕС. Работата ѝ е насочена към въпросите на стратегическата автономия на Европа в области като изкуствения интелект и отбранителните технологии, както и към изграждането на партньорства между европейските институции, научните среди и индустрията.

Професионалният ѝ път започва в академичната сфера, където защитава докторска степен в областта на инфекциозните заболявания в Университета в Кеймбридж. Впоследствие работи в ООН по теми, свързани със здравните иновации в развиващите се държави, а по време на пандемията от COVID-19 е част от Глобалния алианс за ваксини, където участва в разработването на инвестиционни стратегии за борба с нови патогени. Консултирала е и Световната здравна организация и Световната банка по въпроси, свързани с биотехнологиите и управлението на риска от бедствия.

Министър на правосъдието – Николай Найденов Найденов

Николай Найденов е на 51 години и е експерт с над 20-годишен стратегически опит в управлението на държавните институции, социалните реформи и международното право.

В периода 2023 – 2024 г. заема длъжността заместник-министър на труда и социалната политика, пряко ръководи управлението на европейските средства по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и програма „Развитие на човешките ресурси“. Неговата експертиза е ключова за координацията на антикорупционните дейности в министерството.

Бил е главен секретар на Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ), главен секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС) и началник на отдел в администрацията на Министерски съвет.

Представлявал България пред институциите на ООН и Съвета на Европа. Избран е за заместник-председател на Правителствения комитет по Европейската социална харта в Страсбург.

Николай Найденов е магистър по „Право“ и по „Международни отношения“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава допълнителни специализации в областите на защитата на правата на човека, обществените поръчки и управлението на човешките ресурси. Към момента е действащ адвокат с фокус върху правното обслужване на бенефициенти по европейски проекти.
Владее отлично френски и английски език.
Семеен, с две деца.

Министър на труда и социалната политика – Наталия Димитрова Ефремова

Наталия Ефремова е юрист, завършила е Право в Софийския университет и притежава магистратура по Финанси. Започва работа като младши юрисконсулт в Агенцията за държавни вземания към Министерство на финансите. Професионалният й път след 2003 година продължава в здравната сфера, където е член на политически кабинет и здравно аташе в постоянното представителство в Брюксел.

От 2008 година специализира и се занимава с управление на европейски проекти и програми. В Министерството на труда и социалната политика през 2009 година работи като заместник – ръководител на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, а през 2012 година става ръководител на Управляващия орган на програмата. След 2017г е заместник главен директор в МТСП.

През август 2022 година заема поста заместник-министър на труда и социалната политика, като отговаря за управлението на европейските фондове, международната дейност. В следващи кабинети след април 2024 година отговаря и за пазара на труда, трудовите и осигурителни отношения. Национален координатор на Европейската детска гаранция.

Министър на образованието и науката – Проф. Георги Александров Вълчев:

Проф. д-р Георги Вълчев е ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, избран на поста през ноември 2023 г. Той е утвърден учен и експерт в областта на културознанието и историята с дългогодишен управленски опит в академичната сфера.

В периода 2015 – 2023 г. заема позицията заместник-ректор по учебната дейност (докторанти и продължаващо обучение). Професионалната му кариера в Софийския университет включва още постовете ръководител на катедра „История и теория на културата“ (2011 – 2019 г.) и научен секретар на Философския факултет. Той е създател и ръководител на магистърската програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство“.

Автор е на редица значими научни публикации и монографии, сред които „Историята и нейните публични употреби“, „Захарий Стоянов и символният капитал на Българското възраждане“ и „Чужденците в българската следосвобожденска култура“. Научните му интереси са фокусирани върху публичните употреби на историята и управлението на културните процеси.

Проф. Вълчев е магистър по история и философия от Софийския университет. През 1998 г. придобива образователна и научна степен „доктор“ в Центъра по културознание. През 2023 г. е избран за професор в катедра „История и теория на културата“. Владее френски и руски език.

Министър на здравеопазването – Катя Георгиева Ивкова

Катя Ивкова е утвърден експерт с над 20-годишен опит в международните отношения, глобалната здравна политика и стратегическото управление на здравеопазването. Понастоящем тя заема поста директор на дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ в Министерство на здравеопазването, координира ангажиментите на страната ни към Европейския съюз и ключови международни организации като ООН, СЗО, УНИЦЕФ, НАТО и ОИСР. От 2024 г. заместник-представител на Република България в Изпълнителния съвет на Световната здравна организация (СЗО) за мандата 2024–2027 г.

През 2023 г. Катя Ивкова заема поста заместник-министър на здравеопазването, като отговаря за ключови ресори като международното сътрудничество, европейските проекти, електронното здравеопазване и правата на пациентите.
Ръководи българската делегация по време на 76-ата Световна здравна асамблея в Женева и представя страната ни в Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Професионалният ѝ път е тясно свързан с Министерството на здравеопазването, където преминава през всички нива на експертно израстване – от управление на донорски програми и оперативни проекти до началник на отдел и директор. Притежава мащабен опит в управлението на европейски проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и е доказан лидер в преговорите по въпросите на глобалното здраве.

Магистърски степени – по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ от Медицински университет – София, завършена с пълно отличие, и по „Международни отношения“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Специализирала е здравна дипломация, стратегическо планиране и електронно управление в престижни международни форуми в Австрия, Гърция и България. Владее английски и руски език. Омъжена.

Министър на иновациите и дигиталната трансформация – Иван Руменов Василев

Иван Василев има дългогодишна експертиза в сферата на икономиката и финансите, както и в създаването и управлението на икономически политики и технологични проекти.

От 2023 до септември 2025 е заместник-кмет на Столична община в направление “Финанси и здравеопазване”, а временно и по “Обществено строителство”.

В продължение на четири години Иван Василев е член Управителния съвет Българската предприемаческа асоциация BESCO и е заемал позицията директор “Политики и стратегии”. Съавтор е на промените в Търговския закон, свързани със създаването на нов вид дружество – Дружество с променлив капитал, както и на промените, стимулиращи привличането на висококвалифицирани специалисти от чужбина. Фокус на работата му е трансформация на икономиката на страната в посока индустриите с висока добавена стойност.

Преди това, в продължение на пет години, е член на Управителния съвет на първата българска децентрализирана автономна организация Кооперация “Комрад Кооператив”. Василев притежава и дългогодишен опит в създаването на софтуерни продукти в областта на изкуствения интелект и блокчейн технологиите. Владее английски и ползва немски и руски. Притежава магистърска степен по финанси и бакалавър по икономика от Университета за национално и световно стопанство.

Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван Димитров Шишков

Арх. Иван Шишков е утвърден експерт с мащабен опит в архитектурата, градоустройството и държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на регионалното развитие и благоустройството, като преди това е бил заместник-министър и съветник в същото министерство. Професионалната му биография включва 24-годишен стаж като главен архитект на община Драгоман, както и на районите „Банкя“ и „Триадица“ към Столична община.

Понастоящем работи като архитект-проектант на свободна практика, прилагайки натрупания експертен опит в реализацията на значими инфраструктурни и устройствени проекти.

Завършва висшето си образование във ВИАС (днес УАСГ) в София, където придобива магистърска степен по специалност „Архитектура“. Средното си образование завършва в Техникума по строителство „Христо Ботев“, гр. София, със специалност „Строителен техник“. Семеен.

Министър на енергетиката – Ива Венциславова Петрова

Ива Петрова има богат професионален опит в енергетиката, както в административния, така и в корпоративния сектор. Тя започва професионалния си опит през 2000 г. в Министерството на енергетиката, където достига длъжността директор „Енергийни пазари и преструктуриране“ през 2008 г. В последствие – от февруари 2009 г. до края на юни 2010 г., е директор „Проекти и инвестиции“ в Българския енергиен холдинг.

Ива Петрова е работила също в частния сектор, като съдружник в компания за управленско консултиране на енергийни и ютилити компании в Региона. От м. септември 2021 заема поста заместник-министър отново в Министерство на енергетиката, като отговаря за пазари, стратегия, реформи и инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост в областта на интеграция и оползотворяване на възобновяеми източници, енергийна ефективност, инфраструктура, либерализация на пазара.

Като заместник-министър ръководи и участието в процеса на вземане на решения на Общностно ниво и ръководство на РГ 14 „Енергетика“. От 2000 г. е хоноруван асистент към Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“, като в момента води курсове в областта на мениджмънта и маркетинга на енергийни и ютилити компании в магистърски програми.

Получава висшето си образование с магистърска специалност „Стопанско управление“ в Софийския университет. Завършила е и следдипломна квалификация в University of Birmingham, Великобритания. Притежава специализации в Унгария, Япония, Белгия. Владее английски език, ползва италиански език.

Министър на транспорта и съобщенията – Георги Генчев Пеев

Георги Пеев е експерт с над 20-годишен доказан опит в сферата на гражданското въздухоплаване, стратегическото управление и международното сътрудничество.
От 2014 г. той е генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД). Под негово ръководство предприятието постига високи стандарти в безопасността и ефективността на аеронавигационното обслужване, утвърждавайки водещата роля на България в регионален и европейски план.

Георги Пеев представлява страната ни в най-високите нива на управление на европейското въздушно пространство. Той е член на Временния съвет (Provisional Council) на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (EUROCONTROL) и на Управителния съвет на съвместното предприятие SESAR 3 JU – ключов орган за иновациите в единното европейско небе. Член е на Изпълнителния комитет на европейския офис на Организацията на гражданските доставчици на аеронавигационно обслужване (CANSO) и участва активно в управлението на Функционалния блок въздушно пространство „Дунав“ (DANUBEFAB).

Професионалната му кариера в ДП РВД започва през 2002 г. като ръководител полети, преминавайки през позициите на инструктор, началник отдел и директор на дирекция „Управление на въздушното движение“.

Георги Пеев е магистър-инженер по специалност „Експлоатация на електронно-приборна авиационна техника (Ръководител полети)“ от Техническия университет – София. Специализирал е в Института за аеронавигационно обслужване на EUROCONTROL и в Германското ръководство на въздушното движение (DFS).
Владее свободно английски език. Семеен, с едно дете.

Министър на земеделието и храните – Пламен Николаев Абровски

Пламен Абровски е експерт по европейско земеделско право и Обща селскостопанска политика (ОСП) с управленски опит на национално и международно ниво. Неговата експертиза е фокусирана върху стратегическото развитие на аграрния сектор и защитата на интересите на земеделските производители в рамките на европейските механизми за финансиране.

В професионалната си кариера заема ключови държавни позиции, като в периода 2021 – 2022 г. е народен представител и председател на Комисията по земеделие, храни и гори в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Бил е съветник на министъра на земеделието по въпросите на европейското финансиране и международното сътрудничество, както и председател на Управителния съвет на Североизточното държавно горско предприятие Международният му авторитет се гради върху петгодишния му мандат като дипломат в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел (2010 – 2015 г.). Основен преговарящ от страна на България по законодателния пакет за ОСП за периода 2014–2020 г. Главен секретар на Националния съюз на земеделските кооперации и юридическата му практика в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Пламен Абровски е магистър по „Право“ от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Притежава задълбочени познания в административното и търговското право, както и в механизмите за прилагане на държавните помощи в земеделието. Специализирал е в защитата на бенефициентите по европейски програми и в изготвянето на стратегически анализи за агросектора. Владее английски език и ползва руски. Семеен, с две деца.

Министър на околната среда и водите – Росица Атанасова Карамфилова – Благова

Росица Карамфилова е експерт с над 20-годишен опит в управлението на околната среда. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на околната среда и водите в две последователни служебни правителства. От 2023 до 2025 г. е съветник по екология на Президента на Република България. Към момента е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда и член на Управителния съвет на Европейската агенция по околна среда (EEA). Била е началник на отделите „Международни програми и проекти“ и „Стратегии и програми“. Има богат опит в управлението на национални и международни проекти в сферата на екологията.

През 2001 г. се дипломира като магистър-инженер по специалност „Екология и опазване на околната среда“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) – София. През 2007 г. защитава образователна и научна степен „Доктор“ в същата научна област с дисертация на тема, свързана с иновативното третиране на отпадъчни биопродукти. Завършила е и магистърски курс по „Индустриален мениджмънт“.

Развива активна преподавателска дейност в ХТМУ – София (2011–2012 г. и 2023–2025 г.) и е автор на множество научни публикации в специализирани издания.
Владее английски и руски език.
Омъжена, с едно дете.

Министър на културата – Евтим Петров Милошев

Евтим Милошев е български продуцент, медиен мениджър и обществено ангажирана личност с дългогодишен принос към развитието на българската медийна, културна и обществена среда. Роден е на 2 май 1968 г. в гр. София. Завършва висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия, а впоследствие специализира режисура на игрален филм в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.

Професионалният му път започва в Българската национална телевизия в периода на ключовите обществени и медийни промени в България, а през годините се утвърждава като една от разпознаваемите фигури в българската аудио-визуална индустрия и културен живот.

Като продуцент и режисьор реализира значими телевизионни, филмови, сценични и обществени проекти за всички национално представени телевизии, както и редица благотворителни и културни инициативи с обществено значение.

Евтим Милошев е сред учредителите на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България и дългогодишен неин председател, с активен принос към развитието на българската телевизионна и филмова индустрия и усъвършенстването на професионалната среда в сектора.

През периода 2024–2025 г. заема поста служебен министър на туризма. За своя принос към българската култура и обществен живот е удостоен с отличия, сред които „Златен век“ на Министерството на културата, Почетния знак на Президента на Република България, наградата „Златно перо“.

Министър на туризма – Илин Павлинов Димитров

Д-р Илин Димитров е експерт с мащабен опит в сферата на туризма, академичната дейност и държавната администрация. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на туризма в двете служебни правителства на страната. Преди това е народен представител в 47-ото Народно събрание, където е избран за председател на Комисията по туризъм. В професионалната си биография заема и поста председател на Варненската туристическа камара (2020 – 2022 г.), работейки активно за развитието на регионалната икономика.

Понастоящем е преподавател в Икономически университет – Варна, съчетавайки експертизата си от бизнеса и управлението с научноизследователска дейност за прилагане на устойчиви икономически политики.

Притежава богата образователна подготовка, включваща дипломи от Колежа по туризъм – Варна, Висшето училище по мениджмънт и Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов по специалностите „Маркетинг и мениджмънт“, „Стопанско управление“ и магистърска степен по „Фирмен мениджмънт и контролинг“. Защитава образователна и научна степен „Доктор“ по туризъм в Икономически университет – Варна. Владее английски, немски и руски език. Женен, с две деца.

Министър на младежта и спорта – Енчо Ангелов Керязов

Енчо Керязов е световноизвестен артист и общественик с мащабен принос към българската култура и спорт. Понастоящем е заместник-кмет на Община Ямбол втори мандат, създател на фондация „Енчо Керязов“ за подкрепа на талантливи деца и продуцент на престижния международен спектакъл „Нощ на звездите“.
Преди политическата си кариера постига глобален успех като еквилибрист и национален състезател по спортна акробатика. Носител е на множество висши отличия, сред които „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло, Почетен знак на Президента на Република България и наградата „Златен век“. Завършва висшето си образование в НСА „Васил Левски“. Владее руски и английски език. Разведен.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Най-важното в България на 09.05.2026 г.

Обобщаваме най-важното от родните новини, които се е случиха днес Средната заплата е нараснала с около 12% за година и...

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Доживяхме: нов кабинет, стари кадри и дигитална трансформация на хартия

Доживяхме. Вече имаме кабинет с идеята и визията да изкара цял мандат, както и Народно събрание, пълно с опозиция. Доживяхме....

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Иво Христов: Кой е казал, че не искаме да разследваме Пеевски?

Вицепремиерът разкри ПиПитата и ДеБилите в парламентарен пиар и произнасяне на патетични слова за рийлсове за Facebook, за набиране на...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Георги Кандев остава главен секретар на МВР. Радев гони с шут Деньо от ДАНС

Оказа се, че Пламен Абровски е станал член на “Прогресивна България”. Изпълняващият функциите главен секретар на МВР Георги Кандев ще...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“

Слави Василев: Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“. От “Прогресивна България” обещават да не вдигат...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА19 hours ago

“Прогресивна България” е успешна пирамида

Седмица 1 на новата стара власт: “Прогресивна България” е успешна пирамида, тръби на всеослушание в национален ефир фронтменът и конферансие...

ПОЛИТИКА3 days ago

Радев прецака грозно Владо Николов!

Радев прецака грозно Владо Николов! Назначи пенсиониран циркаджия с награда “Сребърен клоун” за… спортен министър Пенсионираният циркаджия Енчо Керязов бе...

ПОЛИТИКА4 days ago

Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство

Румен Радев обяви кои ще са новите министри. Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев получи мандат от президента Илияна Йотова...

ПОЛИТИКА5 days ago

Трус в Румъния! Правителство падна след вот на недоверие

Кабинетът на Илие Боложан беше свален след напрегнато гласуване в парламента. Румъния навлезе в нова политическа криза, след като парламентът...

ПОЛИТИКА7 days ago

Πeтep Maдяp създава нов икономически съюз в Европа

Нов икономически съюз в Европа. Мадяр с решителен ход. Нов икономически съюз може да се роди в Европа, ако мащалните...

СВЯТ

СВЯТ23 hours ago

📊​🏗️ ​🎟️🇪🇺💰​🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬 ​📊 Според прогнозите...

СВЯТ2 days ago

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо...

СВЯТ3 days ago

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700...

СВЯТ3 days ago

Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война

Медведев предупреди: Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война. Прехвалената германска индустрия би била напълно унищожена...

СВЯТ4 days ago

Нови налудничави заповеди бълва Брюксел

Това е краят. ЕС забрани със строги мерки. Лунатици в Европа предприемат “решителна стъпка” в борбата с пластмасовото замърсяване (макар,...

Trending