ПАРИ

От млякото до iPhone – енергийната криза в Китай удари всичко

Ударът от енергийната криза в Китай започва да се разраства по цял свят, като покосява всичко – от автомобилния гигант Toyota до австралийски овцевъди и производители на картонени кутии. Мащабният недостиг на електроенергия, причинен от скок на цените на въглищата в най-големия износител в света, ще навреди на собствения растеж на Китай, а значителното въздействие върху веригите на доставки би могло да попречи на глобалната икономика по пътя ѝ към възстановяване от пандемията.

Времето не можеше да бъде по-лошо, тъй като корабоплавателната индустрия вече се сблъсква със задръстени пристанища, които забавят доставките на дрехи и играчки за празниците в края на годината. Той също идва точно когато в Китай започва да се прибира реколтата, което поражда опасения за рязко поскъпване на хранителните стоки.

Ако недостигът на електроенергия и съкращенията на производството продължат, те биха могли да се превърнат в още един фактор, причиняващ глобални проблеми от страна на предлагането, особено ако започнат да влияят върху производството на експортни продукти“, казва Луис Куйс, старши азиатски икономист в Oxford Economics.

По-бавен растеж

Икономистите вече предупредиха за по-бавен растеж в Китай. В Citigroup индексът на уязвимост показва, че износителите на суровини за китайския производствен сектор рискуват да отслабят втората по големина икономика в света. Съседи като Тайван и Корея са чувствителни, както и износителите на метали като Австралия и Чили, а ключови търговски партньори като Германия също са донякъде изложени на опасност.

Що се отнася до глобалните потребители, въпросът е дали производителите и търговците на дребно ще поемат по-високи разходи или ще ги прехвърлят.

„Това изглежда като пореден стагфлационен шок за производството – не само за Китай, но и за света“, казва Крейг Ботам, главен икономист от Китай в Pantheon Macroeconomics. „Увеличението на цените досега е доста широко вследствие от дълбокото участие на Китай в глобалните вериги на доставки“.

Пекин е наредил на въглищните мини да увеличат производството и търси енергийни доставки, опитвайки се да стабилизира ситуацията. Въздействието върху световната икономика ще зависи от това колко бързо тези усилия дават резултат. Много китайски фабрики намалиха производството за празника на „Златната седмица“, а икономистите внимателно наблюдават дали недостигът на електроенергия ще се върне, когато дейността на заводите отново се увеличи.

Силният отговор на китайското правителство може да помогне за скорошното приключване на „най-лошото от тази енергийна криза, но не цялата криза“, заявиха икономисти от Societe Generale SA в бележка в петък. Все пак ограничаването на потреблението на енергия в най-енергоемките индустрии като стоманата, алуминия и цимента ще се проточи месеци и Китай ще продължи агресивно да се насочва към вноса на природен газ, добавяйки към глобалния ценови натиск, смятат те.

Някои индустрии вече са под натиск и щетите, които наблюдават, могат да се разпространят върху други сектори.

Хартия

Производството на картонени кутии и опаковъчни материали вече бе затруднено от стремително нарастващото търсене по време на пандемията. Сега моментните спирания в Китай са ударили производството още по-силно, което е довело до възможно намаляване на предлагането от 10 до 15% за септември и октомври, според Rabobank. Това ще добави допълнителни усложнения към бизнеса, който вече страда от глобалния недостиг на хартия.

Храна

Веригата за доставки на храни също е изложена на риск, тъй като енергийната криза прави сезона на прибиране на реколтата по-предизвикателен за най-големия земеделски производител в света. Глобалните цени на храните вече скочиха до 10-годишен връх, а притесненията, че ситуацията ще се влоши, растат, докато Китай се бори да обработва култури от царевица, соя и фъстъци до памук.

През последните седмици няколко завода бяха принудени да затворят или да намалят производството, за да спестят електроенергия. Сред тях са например преработвателите на соя, които раздробяват боба, за да произвеждат брашно за храна за животни и масло за готвене. Цените на торовете, един от най-важните елементи на селското стопанство, скачат неимоверно, като удрят фермерите, които вече изнемогват под натиска на нарастващите разходи.

Преработвателната индустрия се очаква да бъде по-силно засегната от основните продукти като зърнени храни и месо, пишат анализатори на Rabobank в доклад тази седмица. В млечния сектор прекъсването на електрозахранването може да наруши работата на доилните машини, докато доставчиците на свинско месо ще се сблъскат с натиска от по-строгите доставки на хладилници.

Технологичният свят

Той също може да поеме драматичен удар, като се има предвид, че Китай е най-голямата производствена база в света за продукти от iPhone до игрови конзоли и така дефицитните полупроводници, използвани в автомобилите и редица други уреди.

Няколко компании вече се наложи да затворят фабриките си за кратко заради прекъсванията на електрозахранването. Pegatron Corp., ключов партньор на Apple, заяви миналия месец, че е започнала да приема мерки за пестене на енергия, докато ASE Technology Holding Co., най-голямата в света компания за опаковане на чипове, спря производството за няколко дни.

Цялостното въздействие върху технологичния сектор досега бе ограничено поради обичайните спирания около едноседмичната ваканция. Ако енергийната криза се влоши, тя може да удари производството преди решаващия сезон за пазаруване в края на годината. Индустриалните гиганти, включително Dell и Sony, не могат да си позволят нов шок от доставките, след като предизвиканите от пандемия сътресения предизвикаха недостиг на чипове в световен мащаб, който ще продължи и отвъд 2022 г.

Автопроизводителите

Всяко по-нататъшно влошаване на пазара на полупроводници би увеличило и главоболието на автомобилните производители. Промишлеността, която е на високо място в списъка на защитените сектори във времена на недостиг на електроенергия, досега до голяма степен оставаше пощадена от последиците от енергийната криза.

Все пак имаше някои изолирани случаи. Toyota, която произвежда повече от 1 млн. превозни средства годишно в Китай в заводи със седалище около Тиендзин и Гуанджоу, заяви, че някои от нейните операции са повлияни от недостига на електроенергия.

Post Views: 11

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21