LIFE

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на американски феминистки организации, с която се оспорва наградата “Златна палма” за френския актьор Ален Делон – наградата предстои да му бъде връчена на кинофестивала в Кан.

Привидно двата казуса са твърде различни – докато при първия става дума за тълкуване на щатско законодателство по отношение на сексуалния тормоз, при втория имаме само мнението на някакви активист(к)и, което очевидно няма да бъде взето предвид. И все пак, макар и различни, двете случки имат и нещо общо – опити за скопяване на белия, хетеросексуален мъж.

Да започнем с Кубрат Пулев. От онази злощастна целувка насам, мнозина повториха азбучната истина, че законите трябва да се спазват, и когато отидеш в чужда държава, поведението ти следва да е съобразено с местното законодателство, независимо дали ти харесва или не. И по принцип са прави. Само че има една съществена подробност. Законите обикновено следват обществените нагласи, а именно обществените нагласи са обект на настоящото изложение.

Защитната теза на Пулев, представена от самия него и от адвокатката му по време на изслушването пред Спортната комисия, стъпваше върху една основна теза: Пулев си е позволил да целуне Равало, защото е усещал, че между тях двамата се е създала близост. Чувствал я е не като журналистка, а като приятелка. В комбинация с еуфорията от победата, е извършил спонтанно, необмислено действие. Впоследствие е осъзнал, че преценката му е била грешна, и съжалява за поведението си. Но има ли мъж на света, който да не е бъркал в преценката си в една или друга ситуация? И редно ли е грешната преценка да води до такива последствия, вместо на момента да бъде санкционирана (било с думи, било с гримаса, ако трябва и с шамар)? Нещо, което не бе направено от страна на Дженифър Равало и това се видя от цял свят.

Това не е нито първата победа в професионалната кариера на Кобрата, нито първото интервю, което дава на атрактивна журналистка. Защо подобно нещо не се е случвало преди? Струва си да се замислим.

През последните 24 часа си направих труда да анкетирам жени от моето социално обкръжение (на живо и във Фейсбук) по темата. Повечето заявиха, че не биха били ОК да бъдат целунати по този начин от потен боксьор с аркада (имаше и малцинство, според което това е приемливо, ако между двамата съществува близост/симпатия/приятелство). Но нито една, повтарям нито една от тези жени не одобри поведението на журналистката, известна като Джени Суши. Която първоначално сияеше от удоволствие и едва на другия ден разбра, че била жертва на сексуално посегателство.

Няма как да не направи впечатление, че всички въпроси, отнасящи се до поведението на репортерката преди, по време на и след боксовия мач, бяха обект на обструкции от страна на комисията. Дузина въпроси, ако не и повече. Въпроси, чиито отговори доказват тезата на Кубрат. Едва ли има нужда да се връщаме към подробностите около мача и последвалото празненство, те вече са широко известни.

За Спортната комисия нямаше значение, че Джени Суши е дала нееднократни поводи на Кобрата да получи усещане за близост. Нямаше значение, че той осъзнава грешката си и съжалява. Нямаха значение и думите от петицията на българи в Калифорния, според които подобен жест не е проява на неуважение, а в България жените са на почит, достатъчно широко представени в бизнеса, политиката и науката, и суспендирането на лиценза е ненужна и прекомерна санкция.

Интересно, дават ли си сметка законотворците в щата Калифорния, докъде са ескалирали нещата? Ако за едно такова непремерено, но все пак невинно действие наказанието е толкова сурово, как това (ще) рефлектира не само върху спортистите, а и върху мъжете изобщо? Да искаме позволение преди всяка инициатива, водеща до интимност? Ама вие сериозно ли?

Като се сетя какви неща правехме на съученичките в ранна тийнейджърска възраст (част от които са възпяти от групата “Хиподил”), направо не ми се мисли какъв социален Армагедон би настъпил в случай, че американските закони за сексуален тормоз бъдат повсеместно въведени. Едва ли е нужно да уточнявам, че става дума за деяния, в сравнение с които “целувката на Кобрата” си е съвсем невинна закачка. И да, получавахме си ругатните и шамарите от момичетата, но не съм чул някоя от тях да е изпаднала в дълбока депресия от това.

Сега да преминем към случая с Ален Делон. (Пояснение за родените след 1995 г.: Ален Делон е не само един от най-великите актьори в историята на киното, а и безспорен секссимвол за няколко поколения жени. При това без да прилича на Кристиано Роналдо или Джъстин Бийбър. Помня, че в детството ми, през 80-те години на миналия век, всички жени и момичета около мен въздишаха по него. Ама като казвам всички, имам предвид всички.)

Та, намерили са се някакви феминистки, които го обвиняват в “агресивност” спрямо жените, хомофобия, трансфобия, сексизъм и подкрепа на крайнодесни политически идеи. Въобще, всички “смъртни грехове” според модерните тоталитарни стожери на “политическата коректност”. И заради това, според тях, не трябвало да получи “Златна палма” за цялостно творчество. Без значение, че списъкът с касови филмови хитове, в които е участвал в продължение на няколко десетилетия, е респектиращо дълъг.

Любопитно е обаче за какво са го погнали. Може би заради една негова знаменита фраза, която гласи: “Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена.” Толкова истинско, толкова естествено и същевременно толкова влудяващо днешните джендър-идеолози.

Слава Богу, организаторите на кинофестивала в Кан не са загубили разсъдъка си, и феминистката истерия срещу Ален Делон явно ще остане без резултат. Но въпреки това, се налага да се замислим за нагласите, от които тя е продиктувана.

И Пулев, и Делон, са не просто емблематични фигури в своите области. И двамата са емблематични алфа-мъжкари, символизиращи ролята на мъжа в отношенията между двата пола. Отношения, чиято логика не се е променила за десетки хиляди години човешко развитие, само дето през последните две-три хилядолетия тези отношения са облечени в цивилизована форма.

Мъжът винаги е бил активната, поемаща инициативата страна в тези отношения. Дали по-първично (Кобрата) или по-рафинирано (Делон), но винаги активно. Ако не беше така, щеше ли Ромео да се катери до балкона на Жулиета? Щеше ли Парис да отвлече “хубавата Елена” от Менелай?

Именно тази мъжка активност днес е атакувана от феминисткото движение. И ако тази атака се увенчае с успех, психологическото “скопяване” на мъжа е неизбежно. От което ще пострадат и мъжете, и жените. Мъжете, защото ще се превърнат в сковани от страх женчовци, а жените, защото ще загубят усещането за мъжка сила и смелост до себе си.

Скопяването на белия, хетеросексуален мъж върви под претекст за борба с насилието. Само че жените нямат нищо против насилието по принцип – имат против това насилие да е насочено към тях. Ако мъже воюват по между си (особено заради жена), това в очите на жените е красиво и романтично. Историята на човечеството го е доказала – от първобитните битки между мъжкари за спечелване на женската, през гладиаторските боеве, рицарските турнири, дуелите…

А защо конкретно към белия, хетеросексуален мъж? Защото винаги такива са “на мушката” на феминистките. Как пък веднъж тези борци за правата на жените не надигнаха глас срещу извращенията в мюсюлмаския свят (бой с пръчка, обрязване на клитора, убиване с камъни и т.н.)? Защо все за насилници и потисници се набеждават мъжете от нашата бяла, европейска, християнска цивилизация, в която правата на жените са в най-голяма степен защитени?

Резултатите от това безумие вече го видяхме преди три години и половина в Кьолн. Когато стотици имигратни от Африка и Близкия изток насилваха местни жени на площада пред катедралата, а техните съпрузи, приятели, бащи и братя не посмяха да отмъстят за поруганата им чест. Ако на този освирпял феминизъм не бъде даден отпор, белият хетеросексуален мъж ще става все по-беззащитен (и психически, и с вързани от закона ръце) и е въпрос на време “нескопените” мъже, предствители на други религии и култури, да превземат нашата цивилизация.

Освирепял феминизъм, за който дори жени, самоопределящи се като феминистки, твърдят, че няма нищо общо с истинския феминизъм. Струва си да се замислим и върху това.

Post Views: 19

Related Topics:life style лайф стайл

Up Next

Звездите на Кан залязват

Don't Miss

Рачков сяда в стола на Слави!

LIFE

Ana de Armas celebra sus 38 marcando estilo en Hollywood: musa de la vanguardia y el ‘glamour’ más exquisito

Sofisticación muy actual, ‘glamour’ clásico y vanguardia.

Ana de Armas se ha convertido en una de las actrices internacionales que más sabe adaptar distintos estilos para destacar como una gran estrella y como icono del lujo. Natural de Cuba, donde nació el 30 de abril de 1977, la protagonista de la serie española El Internado o la película Blondie, que le valió estas nominada como mejor actriz en los premios Oscar de 2023, está de celebración al cumplir 38 años y, por ello, queremos recordar sus mejores looks que le han hecho brillar con mucha personalidad, sin privarse de ser la más camaleónica.

En clave bicolor

Como embajadora de la firma, Ana de Armas no quiso perderse el desfile de Louis Vuitton con su colección para mujer Otoño/Invierno 2026-2027. Y apostó sobre seguro con una combinación infalible de colores: el blanco y negro. Obviamente, todo su look lo firmaba la casa francesa.

Una sensual abertura

Para la gran noche de los Globo de Oro 2026, Ana de Armas estaba radiante con un vestido de encaje negro, cuajado de cristales. Firmado por Louis Vuittón, lo realzó con piezas de Alta Joyería de la casa francesa.

Escote halter con brillantes

En la entrega de los Oscar 2025, la actriz cubana estaba radiante con un vestido negro de crepé de seda entallado, con cola integrada y escote halter salpicado de brillantes, de Louis Vuittón. También llevó los pendientes de diamantes Flight y el anillo Astre Rouge de Louis Vuitton Alta Joyería.

Con una blazer a modo de vestido

Al estreno de la película Ghosted (co-protagonizada con Chris Evans), el 18 de abril de 2023 en Nueva York, la actriz lució un vestidazo (que recupera la estructura de la blazer más clásica) firmado por Louis Vuitton. El efecto del conjunto, con las solapas y los puños de piel junto con los botones dorados, crean un estilismo equilibrado que acabó de perfeccionar con unos pendientes y gargantilla dorada junto con unas sandalias clásicas en color negro.

Al más puro estilo ‘Marilyn’

La intérprete optó por este vestidazo en color dorado y de corte sirena para los Premios Oscar de 2023, celebrados el 12 de marzo en Hollywood. Cortesía de la casa de moda francesa Louis Vuitton, el diseño cuenta con lentejuelas en la zona superior y pétalos en la inferior que forman una pequeña cola. La actriz lo acompañó de joyería de la colección de Alta Joyería de Louis Vuitton.

– Ana de Armas se transforma en una sirena dorada con el vestido más ‘Marilyn’ que ha llevado nunca

Con un slip dress satinado

Ana de Armas nos regaló este lookazo con motivo de los Premios BAFTA 2023, que tuvieron lugar el 19 de febrero en Londres. Se trata de un diseño de Louis Vuitton en color rosa empolvado y del cual cae una sutil cola que, además, cuenta con un escote deconstruido en el que se superpone uno con volantes, un look que complementó con un maquillaje natural y labial rojo.

Con un vestido de lo más especial

Con motivo de los SAG Awards, celebrados el 26 de febrero de 2023 en Los Ángeles, la actriz optó por un vestido con bordados florales, semi-transparente y con pedrería, firmado por Louis Vuitton. El detalle más especial, dos lazos de terciopelo en la zona superior del escote que le da la guinda final al conjunto.

– El vestido de punto marrón chocolate de Ana de Armas, aprobado por las gemelas Olsen

Con un conjunto metalizado

Ana de Armas acudió al Festival de San Sebastián, el 24 de septiembre de 2022, con un look formado por dos piezas y ¡a la última! Un top metalizado en color dorado junto con una falda negra larga con abertura lateral, ambas piezas de Louis Vuitton, que acompañó de unos pendientes largos y unas sandalias clásicas.

Siguiendo la tendencia Barbiecore

Ana de Armas nos dejó totalmente fascinados con la propuesta que llevó al Festival de Venecia (8 de septiembre de 2022) cortesía de Louis Vuitton. El diseño, perfectamente cuidado al detalle, cuenta con un cuello halter y un plisado con vuelo que le otorga, en su conjunto, una estructura fluida y de lo más femenina.

En cuanto a los complementos, optó por un collar de diamantes, así como de una pulsera y pendientes del mismo estilo.

Al más puro estilo futurista

La actriz se dejó ver con esta arriesgada propuesta con motivo del estreno de The Gray Man, el 19 de julio de 2022 en Londres. Un vestido completamente metalizado y del cual podemos destacar dos partes bien diferenciadas: por un lado, el top de escote cuadrado y, por el otro lado, una falda de cota de malla que le brinda la etiqueta futurista.

– Ana de Armas sorprende con un llamativo vestido armadura y el peinado más refrescante del verano

Con un look geométrico

Ana de Armas se salió de su clásica y minimalista estética con este vestido para los Globos de Oro, el 10 de enero de 2023 en Beverly Hills. Un diseño de la maison francesa Louis Vuitton que cuenta con un escote cuadrado (lleno de pedrería) del cual se despliega una larga falda negra, manteniendo el patrón en la zona central de la pieza. Como complementos, lució dos pulseras y unos pendientes de la misma firma que el vestido.

¡Sí a las lentejuelas!

La actriz nos regaló múltiples lookazos en torno a la promoción de la película Blonde en las diferentes capitales internacionales. Nos quedamos con el que llevó en Hollywood, el 13 de septiembre de 2022. Un diseño de ensueño de Louis Vuitton lleno de lentejuelas y con un escote halter que se extiende hasta la espalda. Acompañado de accesorios finos y un maquillaje natural, Ana de Armas supo sacarle el provecho a un vestido tan especial.

jue, 30 de abril de 2026, 10:00 a.m. CST

Sofisticación muy actual, ‘glamour’ clásico y vanguardia. Ana de Armas se ha convertido en una de las actrices internacionales que más sabe adaptar distintos estilos para destacar como una gran estrella y como icono del lujo. Natural de Cuba, donde nació el 30 de abril de 1977, la protagonista de la serie española El Internado o la película Blondie, que le valió estas nominada como mejor actriz en los premios Oscar de 2023, está de celebración al cumplir 38 años y, por ello, queremos recordar sus mejores looks que le han hecho brillar con mucha personalidad, sin privarse de ser la más camaleónica.

Post Views: 7

LIFE

Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА

Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА

Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.

Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване

Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.

По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.

Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.

Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.

Post Views: 20

LIFE

Грандиозен скандал между Гърция и Турция заради…шкембе чорбата

Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.

Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.

Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.

В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.

Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.

В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.

В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.

“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.

Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.

По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.