Uncategorized
Няма начин да сме родени, за да плащаме сметки и да умрем!
“По-добре да умра заради свободата, отколкото всеки ден да живея като пленник” – Боб Марли
Фразата, която в дни като днешният ме крепи и поддържа. Понякога не можем да открием отговора за проблемите си в другите. Трябва да търсим в себе си и скоро осъзнах, че всички тези цитати, които виждаме из интернет пространството са с цел. И те всъщност помагат. В повечето случаи намират решение на проблемите ни на духовно и емоционално ниво. Също така стават и за статуси.
Цитатите четем от книги, филми, публикации, списания, на известни личност, на изгряващи звезди, на анонимни автори.
Но всеки от нас има една любима фраза, която го вдига във всеки един момент от мрачното му състояние и положение. Това е моята!
Много главоболия ми създава тя, признавам си. Взимам прибързани решения, защото просто живея за мига. Впускам се в много и различни ситуации с главата напред, без да се замисля и за секунда. Споря с хората като си знам своето и просто не позволявам никой да ми налага мнението си и мирогледа си. Много сме така, зодия ли е, характер ли е, възпитание ли е.
Но просто не мога да си представя, че съм на този свят, за да работя за някой, пък дори и за себе си, да чакам заплата, да плащам сметките си и накрая … край, finito, the end.
Опитвам се всекидневно да си набия в главата, че не живея, за да работя, а работя, за да живея. Да видя неща, които не съм видяла, да вкуся от живота, да намирам само положителната черта на всеки един момент от живота ми. Вече не съм тинейджърка и ми се наложи да порасна. Все бягах от тази отговорност, живеех си както ми харесва, припечелвах пари от тук и там, но не става и винаги така. Трябва да се работи, няма спор, но междувременно нямам ли и един ден в седмицата сред чудесиите на света, то смятам, че съм се провалила.
Не се опитвам да наложа мнението си върху когото и да е било, просто се надявам някой да се припознае в написаното от мен и да обясни как се справя с темпераментния си и приключенски характер.
Uncategorized
Разкриха кои е поръчителят на Къро
▪︎ Мафиотският бос Нафиз Модак е основният заподозрян за агресивното превземане на бизнеса с охрана
Разследващите в Кейптаун, Южна Африка, смятат, че зад покушението над Къро, както и това над Анджело Димов, стоят едни и същи килъри и поръчители. Причината е, че двете родни кримки са оперирали в района, който е контролиран от Ралф Станфийлд и неговата банда, известна като 28-ците, която е част от мащабната кримиорганизация “Бандата на числата”.
Двамата българи са работили съвместно с фракцията на 28-ците – бизнесите им варирали от нощни клубове, наркотици, скъпоценни камъни и рекет. Това хич не се понравя на друга мастита ъндърграунд фигура, а именно Нафиз Модак и “Новата гвардия”, защото българите набират сила и по-този начин засилва силата на конкуренцията. В момента бандата на Нафиз Модак е най-опасната и най-мощната в Кейптаун и околията, смятат разследващите в Южна Африка.

Модак е основният заподозрян за агресивното превземане на бизнеса с охрана. Самият той си признава, че насилствено е превзел този периметър и негови хора охраняват над 80% от нощните клубове в Кейптаун. Като за целта подкупва множество полицейски шефове и важни фигури в структурите на тамошното МВР. Част от превзетите територии са именно на Къро и Анджело Димов.
Неговата стратегия е брутална – Модак отстранява всеки, който има влияние в нощните клубове и съответно в разпространението на наркотици. В съдебните процеси през 2025-2026 г. срещу Модак за убийството на детектив става ясно, че кримибосът разполага с екипи за мокри поръчки, които действат с военна прецизност – точно както са ликвидирани Анджело и Къро.

Нафиз Модак превзема клубовете на Анджело Димов, като някои от тях са стриптийз клубове в периода 2015-2018 г., след което решава да го ликвидира заедно със съпругата му Незабравка Пеева, смятат разследващите.
За убийството на Къро пък се смята, че Модак го е поръчал, преди да влезе в затвора за 7 години по обвинения в подкупване на множество полицейски шефове. За Модак се смята, че е ликвидирал десетки ключови играчи, сред които и негов стар конкурент Марк Лифман. Именно с него според разследващите в Южна Африка работят Къро и Андежло Димов.
Лифман е застрелян една година след Къро – през 2024 г., и по този начин Модак става най-влиятелният бос в региона, макар в момента да е зад решетките. В момента страховитият главатар контролирала охранителния бизнес, прибира “такса спокойствие”, търгува със скъпоценни камъни,подобно на Димов и Къро, и държи по-голямата част от наркопазара в Кейптаун. Разследващите са категорични, че в момента Модай е най-опасният бандит и е отговорен за множество поръчкови убийства. Въпреки обвиненията към боса нито едно от тях за момента не е доказано.

По неофициални данни Модак е разпитан за убийството на Димов през 2018 г., както и за това на Къро през 2023 г. Ченгетата са сигурни, че той е ликвидирал двамата българи, но не могат да го докажат. Опитите им да накарат някои от членовете на групировката “Новата гвардия”, ръководена от Модак, да проговарят удрят на камък. Бандитите знаят, че ако си отворят устата, и те, и близките им моментално ще бъдат пречукани, поради което полицията не успява да направи нито един пробив.
По тази причина – липсата на доказателства, които да издържат в съда, за момента убийствата на Къро и Анджело Димов остават неразкрити. В Южна Африка това често се случва, въпреки че полицията знае кои са извършителите.
Разследващите работят по още няколко версии за убийствата на Анджело и Къро. Едната е контрол над пристанищата и трафика. Кейптаун е ключов пункт за износ на кокаин към Европа. Къро, със своите логистични познания и контакти в България, е бил ценен партньор, но и опасен конкурент. Версията е, че той е станал жертва на преразпределение на “кокаиновия път” между латиноамериканските картели и местните южноафрикански банди.

Uncategorized
Заплати до 7 000 евро безочливо ще получават новите управляващи
Новите властимащи ще получават безочливо основно възнаграждение между 4 500 и 7 000 евро.
Заплатите на депутати, министри и премиера са обвързани със средната заплата в обществения сектор и ще се променят на всеки 3 месеца.
Първите възнаграждения, които ще получат новите депутати, ще са базирани на месец декември. При средна заплата в обществения сектор малко под 1500 евро, депутатите ще взимат почти 4 500, като не са включени допълнителните проценти за класове прослужено време, добавки за научни степени и участия в комисии.

В парламента
Михаела Доцова, избрана за председател на Народното събрание, ще получава 55% над депутатската заплата – това означава почти 7000 евро месечно.
Министерски заплати
По-малко пари ще отиват в джобовете на новите министри. Техните основни заплати се формират като над депутатската се дават още 30 процента. Математиката показва малко над 5800 евро.
Премиерската заплата също е обвързана с депутатската. И тя е с 55 на сто над тази на народните избраници, колкото е и на председателя на парламента – почти 7000 евро. Както стана ясно Румен Радев ще е премиер в следващото правителство.

Докато е на тази позиция, той ще трябва да се откаже от пожизненото възнаграждение, което му се полага като личност, заемала поста президент. В случая става въпрос за почти 5 400 евро месечно.
Хората във властта ще взимат тези заплати само 1 месец. До дни НСИ ще обяви какви са били възнагражденията в обществения сектор през март, което ще промени и доходите на властта – не се знае дали нагоре или надолу.
Uncategorized
Имаше време, в което вечерта започваше не с телефона, а с телевизора 🎬
Имаше време, в което вечерта започваше не с телефона, а с телевизора.
Не с безкрайното превъртане, а с онзи тих ритуал – да седнеш, да замълчиш… и да слушаш.
Една стая.
Един екран.
Един глас, на който вярваш.
Тези лица не просто четяха новините.
Те бяха новините.

Те бяха авторитет, мярка, спокойствие в един свят, който тогава изглеждаше по-подреден… или поне по-разбираем.
Нямаше шум.
Нямаше истерия.
Имаше паузи.
Имаше тежест в думите.
Имаше смисъл.
И ние – деца или млади хора – седяхме и попивахме.

Не само информация, а усещане за време, за принадлежност, за държава.
Днес имаме всичко.
Стотици канали.
Хиляди мнения.
Милиони гласове.
И въпреки това… нещо липсва.
Липсва онова чувство, че си част от нещо общо.
Липсва тишината между думите.
Липсва доверието…

Какво стана с нашата младост?
Къде отидоха тези години?
Може би не са изчезнали.
Може би са останали там…
в онзи черно-бял свят,
в който всичко беше по-бавно,
но някак си – по-истинско.
И може би не телевизията се е променила толкова…
колкото ние. 🎬









