БЪЛГАРИЯ

Нещо не е наред в държавата, след като се палят хора

Ето няколко новини през този месец:На 5 февруари 48- годишният Йордан Дойчинов, от град Рила се залял с бензин и се запалил, отчаян от мизерията, в която живеело семейството му. Повече от две седмици фамилията се хранела само с ориз. Пред лекарите в Клиниката по изгаряния в „Пирогов” той обяснил, че е решил да се самоубие от отчаяние.

На 13 февруари 51-годишен мъж от дряновското село Буря се самозапалил и починал в резултат на получените изгаряния. И толкоз, даже даже името му не се споменава медиите.

На 15 февруари 52-годишната Славка Янакиева от стражишкото село Камен отчаяна от мизерията, семейството нямало пари за осигуровки и лекарства се самозапалва и по-късно почива. Сестра и Дочка обяснява, че двамата с мъжът и са тежко болни, нямали пари да се лекуват и тя казала не издържа и ще се самоубие.

Това са ужасяващи новини. В европейска държана, с правителство, което ни убеждава, че в държавата всичко е наред и ни засипва судобни цифри и статистики, хора се самозапалват и в умират в неописуеми мъки, защото не могат да се справят с мизерията. Трябва да е страшна тяхната мизерия за да стигнат дотам. Тяхната трагедия е разтърсваща, но още по- страшното е, че това са просто новини, които идват и заминават.

Даже името не се споменава на мъжът от с. Буря- кой е защо се е запалил. Ако това се случеше в европейските страни по- на запад, обществеността щеше да реагира бурно, вестниците и телевизиите да гърмят, случаите да се разследват и да има запитвания в парламентите, веднага щяха да бъдат положени грижи за членовете на семействата на починалите.

Нищо подобно у нас във връзка с тези три случая. Нищо, никаква реакция от никъде и от никого. Само лаконични съобщения в медиите, няма телевизионни репортери и журналисти да разследват случаите и причините, довели до самоубийство тези клетници, няма никой от безбройните неправителствени организации, които занимават обществото с разни джендър идеологии, със съдбата на уличните кучета и с какви ли не други неща, но не и със съдбата на изпаднали в безизходица човеци, за когото смъртта е предпочитани изход.

В Парламента- ни звук, ни стон, там съдбата на българите, които се самоубиват от мизерия, глад или невъзможност да си плащат животоспасяващи лекарства, не влиза в дневния ред. Управляващите естествено се покриват, няма как, защото нещастниците са стигнали до такава крайност при тяхното управление, при техните бюджети и програми.

Но следва да запитаме:
Къде е опозицията?

Къде е левицата, партията на социалистите, която би трябвало да защитава бедните и онеправданите?
Къде е президентът, г-н Румен Радев? Как може да избегнат от погледа му такива потресаващи случаи?
Къде е премиерът Бойко Борисов, който преди време каза, че България била социална държава?
Къде е Червеният Кръст, една от задачите на който е грижа за бедните, чрез домашен социален патронаж, нещо от което самозапалилите се и семействата им са имали нужда?
Къде са кметовете на общините, които е трябвало да знаят, че районите им има хора на ръба на оцеляването и отчаянието, които могат да посегнат на живота са като на единствен изход от непоносимата си участ?
Къде са българските новобогаташи и мултимилионери, които обсебиха създаденото от българския народ богатство и живеят в разкош, но за които понятието благотворителност е чуждо?
Къде е Брюксел, който изглежда е сляп за мизерията, в която живеят много българи? Къде е Европейският парламент, който би трябвало да изрази тревога, че в България са палят хора?

Преди няколко години един мастит виден редактор на всекидневник публикува във вестника си коментар под заглавие: “Да живее неравенството”.
Хубаво било да има неравенство, писа той, защото давало стимул на бедните. А преди година и нещо двама икономисти Е.Х и Вл. К. изнесоха лекция в АОНСУ, в която защитиха тезата, че плоският данък бил социално справедлив защото “Няма нищо справедливо в това двамина да работят колкото могат, а от по-успешния държавата да взема повече” и ” “Това, че някой е по-необразован и с по-ниска производителност, не означава, че трябва да има привилегии. Той трябва да се стреми да се образова повече, да работи по-производително и да си качва доходите по този начин”.

Обяснете господа, ако неравенството и плоският данък стимулират бедният да се образова повече, да повиши квалификацията си и да работи по- производително и си качи по този начин доходите, защо вашата теория не е проработила при тези бедни хорица, които отчаяни от мизерното си съществуване, са посегнали на живота си?

Как и къде да се самообразова, когато е трябвало да работи, както се е изразил Йордан Дойчинов пред лекарите, “като вол” за да изхрани семейството си, как да работи по-производително и повиши доходите си, като е безработен?
“Живот ли бе да го опишеш”, тези думи на поета от преди повече от 75 години се отнасят с пълна сила и за живота на Йордан Дойчинов и други като него. Както се отнасят до цитираният горе редактор и двамата икономисти, “Приказката за стълбата” на Христо Смирненски.

Има и друго нещо, много тревожно. И то е, че българското общество вече е обръгнало, сетивата му са притъпени, то не вече не реагира с възмущение и протести при такива ужасяващи случаи, обхванато а от безразличие, защото вече е правило опити за бунтуване, които не са довели до нищо. Помните ли Пламен Горанов, който на 20 февруари 2013г. се самозапали и почина в разгара на най-масовите масовите национални протести срещу корупцията и монополите във властта и икономиката? Някакви промени в резултат на тези протести? Същите които управляваха тогава, управляват и днес.

Тези, които са отговорни, които са гузни и се снишават, ще кажат, че заливащите се с бензин хора и драскащи клечката, са психически болни. Но ако е така, защо никой не ги лекува, защо никой не се е погрижил за тях? Факт е, обаче, че повечето от изгорелите като факли нещастници са хора с всичкия си, направили са го съзнателно, като единствен изход от непоносимият за тях живот.

Ето още няколко примера:
Самозапалилият се пред общината в Раднево на 26 февруари 2013г. и починал от изгарянията си 53- годишен Венцислав Василев е посещавал преди това общината в безуспешно търсене на работа. Ето какво каза тогава покрусената му дъщеря Антонина за мизерията, в която са живели: ” Никога не сме имали хладилник. Не сме имали готварска печка. Много пъти сме си лягали гладни и гладни сме ходили на училище. А когато е имало хляб, понякога майка и татко не са яли, само и само ние да ядем. Така израснахме. И социални грижи знаеха, че сме социално слаби, многодетно семейство, и общината. Но на кого му пукаше, че сме гладни, недохранени, че живеем в ужасяваща мизерия!…”

Самозапалилият се на 13 септември 2014г. и починал по-късно 42- годишен Димитър Желев от Ямбол е бил безработен и по думи на негови познати отчаян от живота.

Самозапалилият се на 2 септември 2018г. 62-годишен мъж Петко Петков от русенското село Николово работел в завод, но след масовите съкращения е останал без препитание, не успял да се съвземе и подтиснат от безнадежност и отчаяние прибягва до самоубийство.

А колко са още несретниците, които са се самоубили по друг начин, или просто са издъхнали в неотопляваните си порутени си къщи, от глад и студ. Като онези умрели в края на ноември миналата година възрастни самотници в село Бреница, община Кнежа, един 80- годишен старец, изгорил преди това дюшемето си за да се отоплява и 85- годишна вдовица, живееща в нечовешки условия в пристройка, след като изгорял домът и. Опитите да бъде настанена в социален дом ударили на камък, каза тогава кметът Пламен Лъжовски, който пояясни: „Там изискванията са жестоки и се чака по четири-пет години”.

И въпросът е, господа управници и депутати, кое по- важно: да закупите възможно най-скъпите бойни изтребители за около 2 млрд. лева, или да се погрижите преди това възрастни хора да не умират от студ и глад по домовете си, като построите нужните социални домове, както и да осигурите работа и препитание на онези, които са на ръба на оцеляването и ги дели една крачка от решението да напуснат този свят като се залеят с бензин и се подпалят?

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.