ПАРИ

Неистови скокове на цените на хранителните стоки в Европа

Нарастващите цени карат Европа да преосмисли принципите на капитализма

„Замразете цените на основните продукти.“ Представители на местни организации за защита на потребителите се обърнаха към белгийското правителство с такова искане – като ги призоваха да копират практиката на някои други европейски страни. Каква е причината за подобни експерименти, напомнящи реалността от съветската епоха?

Привържениците на капитализма винаги са възхвалявали модела на пазарна икономика. Класическия капитализъм. Аргументите за това как търсенето регулира предлагането, как „пазарът ще реши“ всякакви въпроси, навремето бяха представени като отговор на почти всеки проблем.

Но в условията на продължителна икономическа криза и рекордна инфлация изведнъж се оказа, че пазарните отношения не само решават, но и създават проблеми. Когато значителна част от обществото е принудена да реши труден въпрос – да си купи храна или да плати електричеството, социалното напрежение започва да расте, което води до сериозни проблеми за елитите, които не си задават такъв въпрос. И неволно човек трябва да направи нещо, но всъщност – да включи и други механизми, освен пазарните.

Тихата Белгия бие тревога: инфлацията в супермаркетите, където се снабдява по-голямата част от населението на страната, през март за първи път в историята надхвърли 20% и възлиза на 20,6%. Организацията за защита на потребителите “Тест Ахатс” внимателно изчисли средните цени и ги сравни с предходни години. И резултатът беше разочароващ.

В сравнение с март 2022 г. зеленчуците са поскъпнали с 31%, а ако не се вземат предвид картофите, които бяха по-слабо засегнати от поскъпването, тогава с 40%. Млечните продукти са поскъпнали средно с 26%, като сиренето гауда – с 42%, а сметаната – с 33%. Хлябът е поскъпнал с 24%. Освен храните значително поскъпват и хартиените изделия, включително тоалетна хартия и салфетките, средно с 39%.

„Като вземем предвид поредното увеличение на темпа на инфлация, средното семейство от двама души харчи 521 евро на месец за храна в супермаркета днес. Това е с 89 евро повече от миналата година, каза Джули Фрере, говорител на “Тест Ахатс”. „Отново молим правителството да създаде антиинфлационна кошница по подобие на тази, която съществува във Франция, да замрази цените на някои основни продукти.“

Същата организация по-рано се застъпваше, че цените на електроенергията за най-уязвимите трябва да се основават на доходите им, като посочи на правителството, че Белгия всъщност е с най-скъпата енергия в Западна Европа. Правителството обаче избра да поеме по различен път, реформирайки ДДС и обещавайки да не повишава таксите над определено ниво.

Призивът за въвеждане на антиинфлационна кошница също не срещна ентусиазъм нито от правителството, нито от експертите. Както отбелязва икономистът Филип Дефайт: „Повишаването на цените на храните в супермаркетите, както и енергийната криза, показват, че златният век на консуматорството е приключил. Мисленето, че цените на храните ще паднат, е илюзия: те ще останат високи задълго. Бедните семейства харчат значителна част от бюджета си за храна и това увеличение на цените ги удря най-тежко. Решението може да бъде да промените хранителните си навици. Така няма смисъл да купуват вече измита салата, защото струва три пъти повече от обикновената.

Според него създаването на антиинфлационна кошница в Белгия е невъзможно, защото „страната не е готова за това по отношение на културата, политиката и съществуващите закони. Самата идея ми се струва противоречива, защото е ясно, че производителите ще се възстановят от други продукти.

Съществено предупреждение обаче е, че половината белгийци живеят на по-малко от 50 километра от границата и вече се видя, че нивото им на покупки във Франция се е върнало на нивата преди коронавируса. Ако храната в съседна страна е по-евтина, а държавата е наблизо, тогава решението се налага от само себе си. Никой в такава ситуация няма да прибегне до екзотични решения като замяна на измита салата с немита (още повече, че в действителност не всеки ще яде тази салата).

Във Франция търговските вериги, съгласувани с правителството, вече усилено предлагат своите антиинфлационни кошници. Например веригата супермаркети “Интермарш” замрази цените на около 500 продукта, включително сладкиши и торти, както и разнообразие от алкохолни напитки от водка до бира – което без съмнение също помага за подслаждане на трудните времена.

“Карфур” предлага 200 артикула на фиксирани цени. “Ашан” предлага широка гама от продукти на собствената си марка – обаче, както отбелязаха внимателните потребители, преди да замрази цените, мрежата ги повиши. По един или друг начин има избор и той привлича не само собствените граждани в магазините, но и, например, белгийците, допринасяйки за растежа на приходите на веригите.

В Гърция антиинфлационната кошница беше създадена не от търговските вериги, а от правителството, но тъй като доходите в страната са едни от най-ниските в еврозоната, най-бедните семейства трябваше да бъдат подпомогнати допълнително, като им плащат 10% от покупките на храна. Тази мярка, която ще продължи няколко месеца, се планира да изразходва около 650 милиона евро, като правителството ще ги вземе от свръхпечалбите на две петролни рафинерии, разположени в страната.

В Испания правителството, изправено пред нарастващите цени, реши напълно да премахне ДДС върху основните храни, включително хляб, мляко, плодове и зеленчуци. Подобен план беше приет в Португалия, допълнен със субсидии.

В Германия увеличението на цените на храните между февруари 2023 г. и февруари 2022 г. е средно с 21,8%, като най-поскъпнали са захарта (70%), изварата (64%), слънчогледовото олио (59%) и брашното (58%). В същото време правителството на Олаф Шолц не си направи труда да ограничи цените (с изключение на цените на електроенергията, които ограничи силно), но повиши заплатите с 5%. Последното обаче се случи едва след като Германия беше разтърсена от мегастачка, чиято основна причина беше същата инфлация.

Когато кризата със слънчогледовото олио удари Европа миналата пролет, западните супермаркети бяха строго регулирани, като се раздаваха (съвсем по съветски) само по няколко бутилки на човек. И никакви закони на пазара не им попречиха да се придържат към тази мярка толкова дълго, колкото е необходимо, защото обстоятелствата го диктуваха.

Такъв е пазарът. Когато е необходимо, те ще се споразумеят с търговските вериги и цените ще бъдат замразени, данъците ще бъдат отменени и ще бъде въведено разпределение.

И ако в някаква Белгия правителството не е достатъчно бързо, то населението бързо се сеща, че Франция е близо. Там цените на храните са по-ниски, и масово отиват да купува, спомняйки си друг закон на пазара: защо да плащате повече, когато можете да спестите?

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 11

Related Topics:featured trending пари финанси

Up Next

Почна се ! Защо всички страни трябва да бъдат обвързани с долара? Бразилският президент задава опасни въпроси

Don't Miss

Светът масово бяга от “Долара”

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21