АНАЛИЗИ

Неизбежна ли е войната с Иран и къде грешим в оценките си?

Очакванията от Споразумението с Иран постигнато през юли през 2015 г. след над 2 годишни преговори, в които участваха 7 държави, така и днес, след оттеглянето на подписа на САЩ от него, бяха и са много по–широки и голями, а ограничаването на ядрената програма на Техеран за мирни цели беше само повод.

САЩ и днес не поставят на преразглеждане самите технически аспекти на ядрената програма. Както тогава, така и сега Вашингтон греши в илюзорното си очакване, че такова споразумение може да промени външнополитическия курс на Иран и да го откаже от изграждане на свои отбранителни способности и активно участие в международното икономическо сътрудничество. От своя страна Иран също се заблуждаваше, че с отпадането на санкциите през 2015 г. ще се решат автоматично всички икономически проблеми. Европейските участници в преговорите пък не отчитат подвеждащите американски аргументи и факта, че не Иран е в основата на дестабилизацията на Близкия Изток и ключа за неговото омиротворяване и споразумението с него не е достатъчно да промени средата за сигурност. САЩ, Иран и ЕС искаха постигане на бърз успех, но не техническите аспекти бяха в основата на интересите им, довели до Плана за действие /което е истинското име на споразумението с Иран/.

Интересът движи феса

Интересите на САЩ и Саудитска Арабия се свеждаха до контрола на световния пазар на нефт и газ. Инвестирани бяха огромни американски средства /четвърт билион долара/ във Фракинг, понасяйки първоначално загуби, в очакаване на тези финансови акули от Уол Стриит да излязат на печалба.

Вечният враг на Иран Саудитска Арабия има много повече икономически причини за използване на сегашния геополитически момент в света и в Близкия Изток, а не толкова сблъсъка на религиозна основа– сунити срещу шиити. Саудитска Арабия страда от голям бюджетен дефицит. Вдигането на санкциите от Иран му позволи да увеличи добива на нефт, който можеше да достигне 4 млн барела дневно.

СА искаше да съкрати износа на нефт за да повиши цената на барел. Необходима й е цена от 88 долара на барел. Затова обаче Иран трябва да съкрати обема на добив за да компенсира ръста на цената на барел. За СА ще е добре, ако Иран се върне на ниво под 3 млн барела дневно.

Основният въпрос се свеждаше до това, как да се попречи на Иран. Отговорът е много прост: чрез ревизиране на ядрената програма и налагане на санкции. Тоест да не се позволи на Иран да участва в световната икономика като независима страна.

Санкциите ще го лишат от финансов ресурс, отрязвайки го от глобалната банкова система.

Второто важно обяснение на ситуацията е, че Иран освен че се връща към нивото на производстнво от 2013 г. се отказва от доларав търговията с нефт. , което означава, че Китай има вече друг партньор. Същевременно китайската нефтена компания Sinopec ограничи вноса от Саудитска Арабия с още 40%, оправдавайки се с високите цени на саудитците. А Иран увеличи двойно доставките си в Индия до 400 000 барела дневно.
Очакваше се Тръмп да поиска от СА да вдигне цените за да застави и Китай да купува американски нефт. На 10 май излезе съобщение, че СА започва да повишаа цената.

Кой иска война?

За подготовката за днешните събития в Близкия Изток и причините за ставащото имаше отдавна индикации в няколко области– икономическата, геополитическата и в практическата политика. Формирането на оста Саудитска Арабия–Израаел срещу Иран започна с посещението на Тръмп в Рияд. А промените в новия екип на американския президент т.г. с назначаваенто на ястреби във военната и антииранска политика бяха само потвърждение за това, накъде вървят нещата.

Тези дни отново се подготвя обсъждане в американския конгрес на проекторезолюция относно вземането на решение за използване на военна сила. Промяната ще предостави правомощия на правителството за решение за война. Т.е. Конгресът няма да има решаващата дума.

Освен това, показателно е, че в Конгреса вече е внесено предложение за допълнителна годишна помощ за израелските въоръжени сили за 3,8 млрд долара, от които 500 млн за ракети и бомби. През 2019 г. трябва да бъдат произведени 48 000 високоточни ракети , докато през 2018 г. броят им бе 32 000. Общото финансиране за такива ракети и муниции е 30 млрд долара , докато през 2017 г. тази сума бе само 2,5 млрд долара. Красноречив признак за подготовка за война!

Защо е необходима обаче на САЩ война и то точно в този момент?

Икономическите паказатели на САЩ и прогнозите, както и невъзможността Тръмп да изпълни обещанията си са една от причините за курс към военни решения. Задлъжняването на хора, фирми и държава е по–голямо отколкото когато и да е било. Все по–ясни са знаците за настъпваща инфлация. Контрамерките ще увеличат проблемите на Федералния резерв: по–трудно обслужване на огромните дългове, лишаване на инвеститорите от средства и т.н.

Една война би предизвикала скок на задълженията на САЩ в дългосрочен план, но ще даде силен тласък на оръжейната промишленост и с това на пазара на акции и кредити, отлагайки срива, ще създаде работни места и ще поднесе на избирателите външна изкупителна жертва. Т.е. една война временно ще доведе до стабилизиране на балансите в САЩ.

Факторите, които издигнаха Тръмп, отдавна планират военни действия. На първо място това е Уол Стриит с очакванията му за компенсиране на огромните разходи със скорошни печалби. Предпоставка за това обаче са по–високи цени на петрола , каквито една война неизбежно ще предизвика.

Една война, която преднамерено няма да бъде спечелена, защото целта й ще бъде да дестабилизира Близкия Изток за години напред, ще позволи да се поддържа висока цената на нефта дори при очертаващата се рецесия, което ще е от полза за определени инвеститори, които стоят зад фракинга и американското правителство и САЩ ще се превърне от вностиел в износител на нефт, гарантиращ печалба дори при скъп добив. Тоест за американската икономика такава война би била „добре дошла”. Печеливши ще са както отбранителната индустрия така и Фракинг–индустрията. Същевременно инфлацията силно ще се увеличи, което ще маргинализира американската задлъжнялост.

Близкоизточната война обаче лесно би се превърнала в световна. Защото ако огромните запаси на САЩ от нефт потекат в много по–големи обеми към Западна Европа, те ще оспорят най–важните пазари на Русия. От друга страна Китай, който изкупуваше и държи финансови инструменти, които може по всяко време да изкара на пазара или ако покрие валутата си със златни резерви, то доларът ще се озове в максимално неблагоприятно положение.

Израел и Саудитска Арабия като прокси–сили в първия етап на войната

Израел има за цел да увеличи напрежението н конфликта за да предизвика верига от събития, които да провокират конфликт с Иран под политическата закрила на САЩ за да бъде нанесен в края на краищата удар по иранските ядрени съоръжения.

Презентацията на премира Нетаняху преди обявяввването на решението на Тръмп бе част от натиска за вземане именно на решение за излизане от споразумението.

Удари по ирански обекти на сирийска територия Израеал предприе много преди обявяване решението на Тръмп, например това на 09 април т.г.

Всички досегаши агресивни дсействия бяха обосновани върху фалшиви данни, а ракетните удари целяха да тестват реакцията на сирийска и иранска страна и предизвикат ответна реакция, която да послужи като повод за широки военни действия.

МО на Израел Либерман заяви още през април: „При нападениe срещу Тел Авив ще нападнем Техеран!”

На 07 май Иран предупреди чрез началника на ГЩ М. Багхери, че „Никой не може да заплашва или напада Иран и само при една лека агресия ще отговорят с военен удар”.

Показателно е, че Израелският съвет по сигурността заседава в неделя 06 май, т.е. преди обявяване решението на Тръмп и същия ден израелските медии разпространиха фалшиви новини за иранска подготовка за нападение срещу Израел.

Западни експерти са единодушни, че много трудно би могло да се приеме, че Иран би желал открит военен сблъсък с Израел, който би бил подкрепен от САЩ и държави от Залива.

Израел целенасочено създаде един заплашителен фон, добави дори и възможни кибератаки, само атака от Космоса не бе обявена.

Илюзорни са очакванията, че при такъв подход на Израел по обекти в Сирия, иранската армия не би била замесена директно. Нещо повече, предизвиква се и Сирийската армия, защото се атакуват нейни военни обекти. Формирането на 40 000 армия от Саудитска Арабия и други арабски страни свидетелства, че се цели след военновъздушни атаки на Израел да се развие успеха и с наземни сили, което е основен принцип във военната тактика.

Война на сирийска територия по повод на „Иранска заплаха” преследва три цели:

1. Натиск върху Иран да се подчини на искането за много по–широообхватно споразумение

2. Да не се позвали на Сирийската армия да овладее цялата територия на Сирия и да разгроми докрай терористичните групировки, които бяха съсредоточени единствено в провинция Идлиб. /Проправителствените сили владеят над 75% от територията, а Ислямска държава – не повече от 5%.

3. Да се ерозира коалицията Русия–Иран–Турция и се изземе инициативата й за решаване на сирийските проблеми.

Израел си дава сметка, че сегашният момент е най–подходящ за да реши за десетилетия напред основния си проблем с Иран и позициите му съвпадат с тези на Саудитска Арабия и с определени сили в САЩ, взели надмощие в новия кабинет на Тръмп.

Премиерът Нетаняху открито обяви на 06 05 т.г. , че „военният конфликт с Иран е по–добре да бъде сега, отколкото по–късно” за да се предотврати и трайното присъствие на Иран в Сирия. Опитът на Нетаняху да се договори с руския президент Путин очевидсно бе неуспешен, защото само часове след завършване на посещението му в Москва, последва израелски военновъздушен удар по военни облекти в Сирия.

Не проличава при тази стратегия да се държи сметка, че освен Иран, реакции може да се очакват и от големите шиитски малцинства, а в някои държави и мнозинства, като например в Бахрейн, макар там управляващите въпреки това да са сунитите.

Китай, който зависи от доставките на нефт и газ, също би се намесил в стремеж да предотврати конфликта или го реши съвместно с Русия и Иран в обща полза.

В тази ситуация ЕС може да има изключително важна роля. Първата положителна крачка е самото разбиране, че Вашингтон доказа по грубия начин, че водещ е само неговият интерес. И ако реакцията на европесйката индустрия се основава на очертаващите се загуби на стотици милиарди долара от санкциите срещу Иран, то политическият отговор на европейските лидери е следствие и на унизителното положение, в което Доналд Тръмп се опита да ги постави и в очевидното разграждане на международния правов ред. Предложенията на европейският бизнес за гаранции за сделките с Иран и търсене на алтернатива на американския долар, както и обсъждането на законодателни мерки, които да блокират въздействието на американските санкции и съвместни действия с Русия и Китай, биха могли да поставят началото на обрат в световната финансова система. Но това едва ли ще се случи поради все още силната американска зависимост на Европа и липсата на воля и смелост да реализират декларирания стремеж към геополитическа автономност. Отчитайки тромавата и бавна реакция на Европа, САЩ и Израел вероятно ще проведат първата фаза на войната срещу Иран на сирийска територия преди Брюксел да реализира предложенията си за разширяване на споразумението с Иран и гаранциите по него.

България може да се озове в центъра на вземане на важни решения за бъдещето на региона. Предстоящото обсъждане на конфликта с Иран на срещата на ЕС в София би могло да измести донякъде темата за Западните Балкани. По–тревожното обаче е друго. Липсата на собствена и дълбоко обоснована екпертна позиция, както и податливостта на българските управляващи на влиянието на задоеканския ни съюзник, намерили израз в досегашни коментари и изявления, например на бившата ни посланичка в САЩ по БНТ или на министъра на външните работи, не дават основание за очакване на проевропейски и пробългарски инициативи в защита на интереси против евентуални военни действия в Близки Изток.

Post Views: 24

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9