ЗАКОН

Наближават мрачни времена за режима Борисов!

Кьовеши идва, Цацаров си отива, а Борисов накъде?
Румъния извъртя лош номер на България (и на себе си). Уволни миналата година главната прокурорка на Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА) Лаура Кьовеши, за да се отърве от нейната стръвна амбиция за лов на корумпирани глави, а сега тя се връща като фаворит за първи европейски прокурор. От новата си, по-висока позиция тя ще продължи да преследва корумпета не само в родината си, но и в целия ЕС, включително и в България, която отхвърля „румънския модел“ за борба с корупцията.
Британският „Гардиън“ описа картинно през 2015 г. какво представлява този модел и неговата вдъхновена представителка. Под заглавие „Да донасяш скалпове: жената, която води румънската война срещу корупцията“ вестникът писа: „Множество политици, кметове, съдии и прокурори бяха обект на противодействие на корупцията, както никъде другаде в Източна Европа и по света. И това се дължи на тихата и непретенциозна главна прокурорка Лаура Кьовеши, която донася скалпове“. Тръпки да те побият, ако си чел „Винету“ от Карл Май, където пише: „Трябваше да си отварям очите, ако не исках, след като някоя вечер се загърна в одеялото си, на сутринта да се събудя във Вечните ловни полета, и то без скалп“. Българският премиер Бойко Борисов признава, че това е любимата му книга.
Сега му предстои тежко изпитание
До края на месеца трябва да реши кого да подкрепи за шеф на новосъздадената Служба на европейския прокурор, която ще започне работа от края на 2020 г. Нейната задача ще бъде да преследва злоупотребяващите с европейски фондове, като ще има много повече пълномощия от сегашната хилава служба към Еврокомисията за борба с финансовите измами ОЛАФ. Първият български скандал, раздухан от ОЛАФ, „Стойков-Николов“ завърши без осъдителни присъди, въпреки че германските съучастници на двамата българи бяха осъдени ефективно. ОЛАФ не можеше да направи нищо, защото има само информационни функции, разчитайки на местните правосъдни системи. Службата на европейския прокурор обаче ще има задължението и правото да повдига обвинения пред националните съдилища и ще „надскача“ местните прокурорски служби (по израза на главния прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича след по-малко от година).
Да си представим ситуация, при която министър-председателят „сам си избира“ главния прокурор, за да си осигури спокойствие при боравенето с държавни и европейски фондове. Ако реши да си позлати пръстите (и на своите приятели) чрез обществени поръчки с европейско финансиране – например за строителство на магистрали – националният главен прокурор няма да може да му гарантира спокоен сън, защото премиерът би се събудил без скалп на другия ден, ако през нощта намине европейския прокурор. Той (Тя) ще има властта да координира полицейските разследвания, да замразява и отнема авоари, да арестува заподозрени лица отвъд националните граници. И най-важното: няма да има чадър за никого от приятелски настроената Европейска комисия, защото прокурорът ще действа извън и независимо от нея – за разлика от ОЛАФ, който е неин придатък.
Перспективата изглежда толкова неприятна, че трябва да се предприемат кризисни мерки. Не е утешително, че засега официалните кандидати за висшия прокурорски пост в ЕС са трима. Румънката е класирана на първо място от експертната комисия за подбор, която имаше списък от 24 кандидати. След нея са французинът Жан-Франсоа Бонер (главен прокурор на Реймс) и германецът Андрес Ритер (главен прокурор на Щутгарт). И двамата имат дълга юридическа кариера и несъмнени качества (надхвърлили са 60-те години), но ако потърсите имената им в Гугъл, ще откриете оскъдни данни. За разлика от тях името на младата (45 г.) Лаура Кьовеши извиква милиони резултати. Дори от пръв поглед (prima facie, както казват юристите на латински) европейската звезда на това състезание е румънката. Тя се е откъснала толкова напред, че Франция и Германия обмислят компромис, според който да оттеглят своите кандидати и също да застанат зад нея.
Румънският министър на правосъдието Тудорел Тоадер, който бе инициатор на уволнението на Кьовеши, изпадна в паника и направи нова грешка. Само часове след решението на комисията на 4 февруари обяви, че ще се противопостави на избора на своята сънародничка. По този начин й вплете още бодливи клонки в трънения венец, който тя носи в Европа като светещ ореол
А бившата баскетболистка е не само миловидна, но и височка, та ореолът й се вижда отдалеч. Управляващите социалдемократи в Румъния тръпнат от спомена, че Кьовеши не просто им пречеше да крадат, но и ги вкарваше в затвора – нещо, което българската прокуратура не би посмяла по отношение на премиер, министри, депутати, висши магистрати, кметове на големи градове, проправителствени олигарси и пр. недосегаеми. Когато в средата на март 2017 г. председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов покани Кьовеши да сподели своя опит с български магистрати, Цацаров и съмишлениците му от Висшия съдебен съвет се покриха. Само президентът Румен Радев се осмели да я приеме, но бе принуден да твърди, че не проправя път в България за „румънския модел“.
По това време службата на Кьовеши ДНА получаваше 60% обществено доверие в Румъния, докато воюващият с нея парламент събираше едва 11%. Не бива да се забравя, че днешният силен човек на Румъния председателят на парламента Ливиу Драгня (СДП) вече има две присъди за корупция и злоупотреба с власт (втората още се обжалва на последна инстанция) и неговата битка да си осигури недосегаемост чрез промяна на законодателството продължава. Парадоксално е, че законът в Румъния не пречи на осъдени политици да заемат висши постове. След уволнението на Кьовеши ДНА функционира съвсем вяло, още няма титуляр и не се ползва с обществено доверие. Самата бивша главна прокурорка заведе през декември 2018 г. дело срещу Румъния в Европейския съд за правата на човека, защото законите в страната не й дават ефективни правни средства за защита, чрез които би могла да оспори уволнението си. Тя не настоява да се върне на стария си пост, нито иска обезщетение, но чрез жалбата си в Страсбург смята, че може да принуди законодателите да предоставят възможност за защита на засегнатите от политическо преследване магистрати.
Ако стане първи европейски главен прокурор, което е твърде вероятно, Кьовеши няма да оправи българската политическа и правосъдна система, но ще я постави нащрек. От години европейските фондове са главната чуждестранна инвестиция в България и са важен инструмент на управляващите да „поощряват“ себе си, като облагодетелстват приближени фирми, кметства и медии. Сигналът, който депутатката Елена Йончева прати в ОЛАФ за злоупотреба със 700 хиляди лева от Министерството на културата при ремонта на Ларгото в София, показва само връхчето на айсберга на правителствената безстопанственост спрямо европейските средства. Като се знае, че откакто ползва европейско финансиране България е получила над 70 млрд. лв. (35 млрд. евро), което е 100 хиляди пъти повече, можем да си представим какво би излязло от сметките, ако се разровят в тях достатъчно компетентни лица. Има значение и качеството на изпълнението на проектите, защото когато магистрала, окичена със сини табели, че е финансирана от ЕС, започне да се нагъва като юфка, може да се зададат допълнителни въпроси как са харчени средствата.
Премиерът Бойко Борисов правилно схвана, че от кражбите на еврофондовете могат да произтекат повече проблеми, отколкото от посегателствата над националните средства. Паметен е онзи запис, разгласен през април 2013 г., в който казва на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов: „Тва ти е проблем, щото са европейски пари“. Иначе, колко се краде, е трудно да се изчисли, защото целта на всяка кражба е да не се разчуе. Но групата на зелените в Европарламента си направи труда да даде приблизителна представа и в края на 2018 г. публикува доклад, според който корупцията изяжда в България 11 млрд. евро годишно. Данните произтичаха само от европейски документи – на Еврокомисията, ОЛАФ, Евростат, Европарламента. Какво ли ще се натрупа в базата данни на бъдещата служба на европейския прокурор? Борисов най-добре си знае и трябва да избере каква посока да хване. Какъвто и главен прокурор да си избере на мястото на Цацаров, безгрижните времена свършват. Ще допусне ли да го орезилят в третия му мандат, или ще прецени, че вече му стига?
Светослав Терзиев

Post Views: 10

ЗАКОН

Прокуратурата набързо прекрати делото за доходите на Пеевски

Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.

Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.

Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.

Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.

„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.

„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.

Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.

От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.

Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.

Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.

При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.

Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

ЗАКОН

ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”

Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.

Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.

“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.

Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.

“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.

ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.

“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.

Post Views: 8

ЗАКОН

ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

Post Views: 26