АНАЛИЗИ
Масонството и десните революции
От тайните общества до национализма. Адолф Хитлер е представен в учебниците по официална история като син на народа, който успява да се възкачи на власт само благодарение на изумителните си ораторски качества, възхваляни непрекъснато във всички политически коректни документи на сегашните публични учреждения. Но така ли е действително? Какво искат да скрият, когато превъзнасят харизматичните му достойнства? Какъв е бил Хитлер? Само западнал художник, както обикновено го представят, или редови член на тайните общества с поредна задача да осъществи значим политически проект? Въпросителни, които откриват своите отговори в най-премълчаваните факти от официалната историография.
Хитлер е вербуван от немските военни служби да шпионира в тайното Общество на посветените Туле. Официално е трябвало единствено да наблюдава дейността, но за кратко време се превръща в абсолютен лидер. Именно от окултното Общество Туле (официално антисемитски) Хитлер катапултира на политическата сцена.Тайното Общество ,,Туле“
За нацистката езотерична идеология започва да се пише в антисемитското списание Остара, което Хитлер и Химлер четат с много голям интерес. Изданието с име на древна германска богиня е основано през пролетта на 1905г. от бившия свещеник Йорг Ланц фон Либенфелс, който макар и официално да е антисемит, подкрепя създаването на израелската държава в пълно съзвучие с пророците на ционизма. През 1907г. създава и Общество Новите тамплиери със седалище австрийския замък Верфенщайн, подкрепян финансово от обичайните невидими и щедри магнати, и се обявява в защита на идеите за превъзходството на арийската раса. Зад външната фасада и предполагаемите идеологически убеждения Ланц фон Либенфелс е син на еврейка с име Хопфенрайх.
Друг лош учител, който допринася значително за езотеричното формиране на бъдещия Фюрер, е масон от Ритуала на Менфи – някой си Русолф фон Себотендирф. Той е експертен учен по еврейски езотеризъм на Кабала, на розенкройцеровите алхимични текстове и на окултните практики на дервишите. През 1928г. се отличава като организатор на Туле Гезершафт – организация, която води началото си от предишната Германска заповед, създадена през първите десетилетия на ХХ век като движение с подчертани расистки и антисемитски настроения. Около Обществото Туле започват да се навъртат личности, като Хитлер, Рудолф Хес, Карл Хаусхофер и Ханс Франк – бъдещ нацистки генерал-губернатор на Полша (също евреин, което посочва Брайън Марк Риг в книгата си Еврейските войници на Хитлер).
Именно Туле според северните легенди ни препраща към родината на високо еволюиралия народ на хипербореите (жителите на потъналия континент, който Платон нарича Атлантида). Сред последователите на това окултно общество се появяват имената на всички, които по-късно влизат в състава на сформиращата се националсоциалистическа ръководна група.
И когато през 1933г. фон Себотендолф публикува Преди Хитлер да дойде на власт с разкритието, че тъкмо той с учителят, посветил Фюрера в окултните науки, въпросната книга много бързо е иззета от лавиците на книжарниците лично по нареждане на нацисткия диктатор. Защото, идвайки на власт, Хитлер смята за по-уместно да премълчи пред масите езотеричните си възгледи и да разкрие само своя политически проект.
Повлияни от купищата академична литература, където национализмът се описва предимно като политическо явление, със сигурност ще останем изненадани от факта, че основоположниците му са фанатични езотеристи, някои от тях – доказано евреи. Именно в средите на окултното Общество Туле Адолф Хитлер е подтикнат да облече униформата на немския фюрер и да излезе на политическата сцена.
Туле е езотерично общество при всички обстоятелства, зад чиято маска на пангерманизма, антисемитизма и северната митология се крият принципите на еврейската гностична доктрина. Членовете му изцяло споделят идеите, които пропагандира теософската секта, основана от медиума Елена Блаватска. Те представляват съвкупност от представи и възгледи, намерили широк отзвук в окултните кръгове още в началото на ХХв. благодарение на спечелилите голям успех книги на Елена Блаватска Разбулената Изида и Тайната доктрина. От тях струи невероятна хармония с древния езотеричен култ на евреи есеи както по отношение на гностичната доктрина и култа към духовните живи същества, които не принадлежат на реалния свят (ангелогия и демонология), така и с идеите за метемпсихозата (прераждане на душата) и други вярвания с много общи черти с тези от региона на Тибет. Известно е, че посветеният Хитлер е бил вегетарианец (като древните евреи есеи и голяма част от изповядващите будизма), докато Химлер твърдял, че е превъплътената (преродената) душа на император Хенрих I, наричан още Ласкателя. В последните дни на войната близо до бункера в Берлин са открити телата на двайсетина тибетски монаси в немска униформа. Както са правили там, никой не може да каже, но със сигурност присъствието им не се обяснява в светлината на официалната история, тъй като именно езотеричният компонент на национализма, който медиите изцяло премълчават, е двигателят на поведението и действията на лидерите до Черен орден на СС – мистичния елит на армията, на който предоставя двореца Вевелсбург, за да се използва като център на гностичния култ на Черното слънце. Самият той изпраща хора от СС с различни мисии в Тибет, а през 1944г. стига дотам, че освобождава войници от фронта, за да ги прати да копаят в околностите на Рел льо Шато – район във Франция, където между XII и XIII век е имало крепост на катарите гностици и на тамплиерите. Гностичната доктрина
Идеите, които се разпространяват в средите на Туле, черпят вдъхновение от теософското общество, основано на 17 ноември 1875г. Емблемата е змията, захапала опашката си, от тибетската свастика (много години преди Хитлер да я вземе за символ на партията си), и звездата с шест върха (която през Средновековието фамилията Ротшилд и цялата еврейска общност възприемат за свой знак).
Теософското общество, от което се вдъхновяват първите нацистки лидери, се отнася до същата гностична и луциферианска доктрина с еврейско-есеиски корени, пропагандирана от Луцифер Тръст Къмпани – дружество в топли приятелски връзки с ООН. Компанията е създадена през 1922г. от сатанистката Алис Бейли и съпруга й Фостър Бейли, но веднага е заставена да промени името си в Луси Тръст поради разбираемото смущение, което предизвиква сред институционалните органи. Разположена на Уолстрийт НО: 120 в Ню Йорк (случайно близо до офисите на едрите международни финансови кръгове), разпространява идеи, характерни за сатанисткия – доктрина, която определя Луцифер към Слънцето, точно както проповядват Децата на светлината (есеите).
Макар и официално да става дума само за името на издателската къща на ООН, не е нужно да правим дълги разследвания, за да открием, че Луси Тръст е наследник и черпи вдъхновение от теософското общество, основано през 1875г, от Елена Блаватска. В тайната доктрина пише:
,,В този случай е напълно естествено… да видим Сатаната, змията на Генезиса, като истинския създател и благодетел, Бащата на духовното човешко същество… Защото точно той е Посланикът на Светлината Луцифер, който, както се разказва, е озарен от светлина, който е отворил очите на един автомат (Адам), създаден от Йехова; и само този, който за първи път прошепва: ,,В деня, в който вкусиш от плода, ще бъдеш като Елохим, ще опознаеш доброто и злото“, може да бъдеш припознат за Спасител.
Един ,,противник“ на Йехова… който и в езотеричната истина остава като Посланик, който обича навеки… който ни е предоставил духовното безсмъртие, а не физическото… Сатана. или Луцифер, представлява действието.. центростремителната енергия на Вселената в космически смисъл… Той е симетрия… и последователите му… предадени на огненото море, защото той е Слънцето… изворът на живота в нашата система, където са превърнати в камък… и отново преработени, за да им се вдъхне нов живот; онова Слънце, което, доколкото е начало на активния принцип на Нашата Земя, е в същото време у Убежището, и Източникът на Светския Сатана.“
Теософията, така близка на нацистите, пропагандира същия луцифериански култ, който тайно следва и масонството – открито признат факт в книгата Морал и Догма на А, Пайк, и пуснал здраво корени в езотеричната еврейска култура на есеите (изпълнена на свой с източни влияния с тибетска матрица).Символът на теософското общество, което създава Елена Блаватска (1831-1891) Връзката на посвените Обществото Туле поддържа тесни връзки и с други тайни европейски общества, по-специално със Златна зора – друга гностично-теософска организация с членове от ангоийско кралско потекло и известни личности – Брам Стокър (романиста, разпространил легендата за вампирите), Алистър Кроули – агент на английските тайни служби, наричан Звярът 666. Част от езическите им ритуали се отнасят до т. нар. сексуална магия, което означава предполагаемо придобиване на свръхспособности чрез особени сексуални практики. През следващата година (1888г.) от основаването й Лондон е разтърсен от поредица сексуални престъпления, които оставят в историята като Престъпленията на Джак Изкормвача. Мистерията за истинсксата идентичност на садистичния убиец, който обезобразява телата на жертвите си (по всяка вероятност, за да извърши сатанински ритуали със сексуален характер), така и не е разкрита, че виновникът трябва да се търси в средите на сектите на посветените с масонско-луцифериански отпечатък, а може би именно в Златна зора на Алистър Кроули. Един от първите храмове на Ордена е изграден в Лондон, посветен на египетската богиня Изида (едно от много имена, с които е продължен прастарият култ към Богинята-майка пред годините), с името Изис – Урания. Произходът на Златна Зора Окултистът Алфонс Луи Констант, познат под еврейския псевдоним Елифас Леви, се среща в Лондон с масона розенкройцер Едуард Булът-Литън, за да основат заедно херметичното обществп Златна зора. След редица затруднения и перипетии от политически и окултен характер Леви пише кногата Врил – властта на следвдащата раса, в която разказва историята на езотеричния култ към една много силна първична форма на енергия, наричана Врил. Тя се излъчва от т. нар. Черно слънце и по всяка вероятност може да бъде идентифицирана с енергията на празното пространство. Според тази тайна доктрина светът е доминиран от висши неизвестни – създания, които могат да придобиват човешка форма и надарени с невероятни психически способности. Булър-Литън има много последователи, сред които са и бащата на Шерол Холмс – Артър Конан Дойл, и дори Сесил Роудс – всемогъщия бивши британски губернатор на Родезия, основател на Кръглата маса – световно братство, което и до ден днешен води много активен живот. А Карл Хаусхофер (основател на Института по геополитика в Берлин) оказва съществен принос за изработеното на нацистката идеология, свързана с теорията за арийската раса и за жизненото пространство. Любопитен е и фактът, че именно един от създадтели на нацистката доктрина, на който Хитлер така много се възхищава заради расистките му идеи, е женен за еврейка, от която има законно признат син – Албрехт Хаусхофер. За влиянието, което има семейството Хаусхофер в средите на нацисткия кът на Хитлер (вторият в партията), освен че е студент на професор Карл Хаусхофер от Университета в Мюнхен, завързва голямо приятелство именно с еврейския му син Албрехт Хаусхофер. Замъкът ,,Вевелсбург“ и мистичният ,,Черен Орден на СС“ През 1934г. Хайнрих Химлер по съвет на Карл Мария Вилигут подписва договор за наем с административния окръг Падерборн, за да получи разрешение за ползване на замъка Вевелсбург за период от 100 години, като заплаща символичната сума от 100 марки. В първоначалните му намерение замъкът трябвало да бъде използван като академия за нацистки ръководители, но после променя идеята си и го превръща в гностично-езически култов център за свръхелит от мистични бойнци. Между 1939 и 1943г. пленниците от концентрационните лагери в Нидерхаген и Саксония се използват като общи работници за голяма част от строително-възстановителните работи по двореца Вевелсбург под ръководството на архитект Херман Бартелс. На пода на мраморния коридор е изработен мозаечен орнамент, известен като Черното слънце на Врил и се ползва за езотерични ритуали. Според професор Кларк Гуудрик е използван древният германския слънчев култ към колелото на слънцето с дванадесет лъча, който са почитали Меровингите. Направена е и специална стая, наречена Криптата на Химлер. Тази зала е посветена от шефа на СС на Хенрих I от Саксония, доколкото Химлер е вярвал, че се е преродил от него (като есеите приема метемпсихозата). Целта е създавдането на център за духовно развитие, където да се изграждат войниците на Новия орден, поради което създава и Черния орден. Криптата на Химлер има 12 помещения, които офицерите от СС използват за медитация. Единствената документирана ритуална среща датира на юни 1941г., макар да съществуват данни за регулярното им провеждане. Той се разпорежда в случай на смърт на някой от 12-те офицери тленните му останки да бъдат погребани в замъка. На всеки комендант от новосъздадения Черен Орден е наредено да се даде пръстен-череп – отличителен знак на Ордена на илюминатите (после – в Череп и Кости от Йейл). Когато войната е към края си, Химлер заповядва на Хайни Махер да разруши замъка във Вевелсбург. Районът обаче е окупиран от 3-та дивизия на Американския пехотен полк, така че разпорежданията му не са изпълнени. Гностичният култ на ,,Туле“ и езотеричната традиция на Ротшилд След като е опровергано твърдението от биографията на Хитлер – един от най-изтъкнатите представители на расовата доктрина, че е син на народа, е необходимо да отворим скоба и да разкажем за гностичния култ, който практикува династията на еврейските банкери, подкрепила финансово идването му на власт, и която тайно изиграва ключова роля в драматичните събития от Втората световна война. Самата езотерична идея, която винаги е представлявала пълзящ фон на политическия нацизъм, може да бъде открита в дома на Ротшилд и като следваме разклоняващата се нишка на тези мистични доктрини, ни отвежда до истинската матрица – традиционната еврейска езотерика. Път, който води право към най-заможния и влиятелен род на еврейската общност. Много изследователи сочат пред представителите на фамилията Ротшилд за последователи на дълга езотерична традиция, посветена на култ към Луцифер – носителя на Светлината (окъдето идва и името на сектата на илюминатите), и на гностичната традиция на есеите. Същината на тази доктрина преобръща из основи традиционните ценности под предлог, че добрият Господ от Стария завет е зъл измамник. Ако следваме подобен ред на мисли, само Луцифер трябва да бъде боготворен като носител на истината и познанието. Според някои изследователи фамилията Ротшилд принадлежи на еврейския клон, който пряко води началото си от Меровингите.,,Меровингите са династия франски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Нидерландия и Германия в периода от V до VIII век. Наричани от съвременниците си дългокосите крале – дългата коса е символ на магическа сила в древно-германските вярвания. Носят името си от Кловис Меровинг – водач и основател на държавата на франките, приел католицизма. С това се полагат и основите на Западна Европа. Меровингите залиняват като род и техните управители, т. нар. хаусмайери, ги изместват от позициите на властта.“ Но като оставим настрана истинските или предполагаемите фамилни корени, факт е, че от няколко века фамилията Ротшилд упражнява лидерска роля върху останалата част от еврейската общност с влияние както върху хода на историята, така и на идеите. Ротшилд са първите, които пред Средновековието възприемат звездата с шест лъча като символ на еврейския си произход. Доказан факт е и това, че 80 на сто от територията на държавата Израел е закупена с техни капитали. Обратно на това, което се мисли, звездата с шест върха не води произхода си от еврейската ортодоксална култура, а по-скоро – от езотеричния култ към Луцифер, който се изповядва от еврейската секта на есеите (самопровъзгласяващи се за Деца ба светлината). Задълбочено проучване на тази тема е направено в книгата на О. Дж. Греъм Шесте лъча на звездата. В нея подробно се описва как Звездата на Давид в древни времена е използвана за магически ритуали на Децата на светлината. И макар да не е много известен факт, едрите международни финансови кръгове се припознават в култа към Луцифер. Проучване на най-изявените поддръжници на нацизма сочи, че някои от тях произхождат от фамилията Уиндзор – британска кралска фамилия с немско потекло от династията на Сакс-Кобур-Гота. Тук изпъква името на лорд Луи Маунтбатън (чичо на Единбургския херцог) – родствени връзки с фамилията Ротшилд, добре познат в кръговете на сатанистите. Тези връзки между нацисткия режим и британските благородници са подробно разгледани от писателя У. Лонги в книгата му Намерението на Хитлер.Уиндзорският херцог Едуард VIII и съпругата му Уолис Уорфилд на срещата с Хитлер в дома му по време на сватбеното им пътешествие. Известният златар Антъни Блънт – таен британски агент, приятел на Виктор Ротшилд, е изпратен в края на войната в двореца Фридрихсхоф (Германия), за да изземе някои компрометиращи писма, изпратени от Херцога на Уиндоз до Адолф Хитлер и други шефове на нацизма. Според историческите изследвания на Бредфорд Шнел през март 1945г. Джордж VI нарежда на кралския библиотекар Оуен Моршед да отиде във Фридрихсхоф заедно с Блънт, за да приберат на сигурно място някои документи, отнасящи се до Виктория Сакс-Кобург-Гота (дъщеря на английската кралица Виктория). След края на конфликта се разкрива, че архивът на замъка е преровен от неизвестни лица и са останали само някои документи, съхранявани в началото.Символът на Младите немски работници, на който е изобразена свастиката, поставена в Слънцето, силно напомнящ за гностичния култ към Господаря на Светлината, следи от който откриваме в тайната доктрина на ,,Туле“
Рудолф Хес – приятел на кралското британско семейство Тесните контакти между нацисткия и британския елит са засвидетелствани от друг сензационен факт, който официалната история премълчава и отхвърля като недоказан, Става дума за случая с Рудолф Хес, един от най-близките сътрудници на Хитлер. На 10 май 1941г. той заминава тайно за Шотландия, за да се срещне лично с принц Джордж, херцог на Кент. Но в програмата му се случват непредвидени обстоятелства и макар и отличен пилот, когато се спуска с парашут на земята, е разпознат и арестуван, преди да успее да избяга. Веднага се разпространява официално новината за залавянето му и Хитлер, като не знае как да оправдае публично присъствието му на вражеска земя, започва да поддържа тезата, че Рудолф Хес е загубил разсъдъка си. За да отхвърли всякакви съмнения около себе си, поддържа тайни връзки с британската корона. Фюрерът разиграва сценки и театралничи, като се прави на много разгневен и дори се разпорежда да арестуват някои сътрудници на Хес. Случая определено смущава и сериозно обърква Уинстън Чърчил, който вместо да се възползва от залавянето и арестуването на Човек номер 2 на нацисткия апарат и да го представи като голям военен успех, много бързо спуска завеса от мълчание върху случая, с което показва, че не е необходимо много да се коментира. Принц Джордж, с когото трябва да се срещне Рудолф Хес, умира през 1942г. при самолетна катастрофа, отново обгърната в мистерия. Според официалната версия заместникът на Хитлер е пленен и след процеса в Нюринберг е преместен в затвора в Шпандау, Западен Берлин. През 70-те години обаче доктор Хю Томас, който отива на посещение при него в специалния карцер, забелязва странно обстоятелство. След като е прегледал задържания, заявява, че не е открил следи от огнестрелни рани, каквито Хес е имал по тялото си. По време на Първата световна война е прострелян няколко пъти в гърдите и дясната ръка, от което със сигурност са останали явни белези. Твърде вероятно е, човекът, прегледан от английския доктора, да не е бил истинския Хес, а негов двойник. При направените рентгенови снимки на гърдите също не се виждат следи от старите му рани. Хю Томас извършва лични разследвания върху случая и дори написва книгата Убийството на Рудолф Хес. в която разкрива резултатите от собствените си наблюдения и изследвания. На другия ден, след като се спуска с парашут в Шотландия, най-малко петдесет специалисти преглеждат тялото на Хес, без да открият известните белези. И както се посочва в медицинския доклад от архивите на Нюрберг, комисията, която го изследва през 1946г. също регистрира този факт. Но и това не е всичко! регистрационният номер на корпуса на самолета, от който е скочил с парашут, е Njoq, докато снимка, направена при излитането на самолета, показва повече от ясно друг регистрационен номер – Njc11. Официално Рудолф Хес умира на 17 август 1987г. в затова Шпандау при самоубийството на 93 години, обесвайки се с електрически кабел на железните пръчки на килията си – точно в деня, преди да бъде освободен. Независимо медицинско изследване установява, че е невъзможно изследваният труп да е негов.
АНАЛИЗИ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ
СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации
Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна
Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.
Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.
Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.
„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.
Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.
Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.
„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:
НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.
На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.
Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.
Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.
САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.
Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.
Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.
Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.
Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.
Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие
Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.
Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.
Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.
Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц
Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.
Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.
Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск
От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.
Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.
Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците
Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.
Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин
Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.
След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.
Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.
Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.
Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.
Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.
Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.
Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.
Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.
Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск
Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.
Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол
Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.
На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията
Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.
Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки
Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.
По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.
Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.
Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.
Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.
Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








