Това са хора, на които всичко им е ясно и живеят с мисълта, че те са измислили всичко и хората са недисциплинирани, които не спазват тези мерки, които измислят от сутрин до вечер и заради това нещата са на този хал, което изобщо не е така! Така д-р Атанас Мангъров отново нападна НОЩ.
Ненавиждам административната работа и никога не съм имал желание да се занимавам с политика, така че и да ме поканят не мисля, че ще приема да стана политик. Това каза още в интервю за „Истории от прехода“ доц. Атанас Мангъров, запитан дали би се включил в политиката, тъй като беше част от протестите срещу правителството и главния прокурор, както и взе участие в няколко събития на АБВ.
„Не бих се включил в политиката – аз ненавиждам да се занимавам с административна работа! Никога не съм имал такова желание – участието ми в тези мероприятия и лекции е дотолкова, доколкото от АБВ се оказаха от малкото политически сили, които полагат усилия да ограмотят населението за коронавируса. Но аз нямам никакви ангажименти с тях и не съм ангажиран политически!“, сподели доц. Мангъров.
Той отрече информацията, която НОЩ съобщи на един от своите брифинги, че има случаи на повторно заразени лекари от коронавирус. Според инфекциониста това е мит и, ако случайно е истина, то това обезсмисля внасянето на предплатените от правителството ваксини.
„Това е мит, че тази инфекция не създава имунитет и може да повтаря. Просто не знам кой ги лансира тези идеи. Ако тези идеи са верни то всички опити за правене на ваксина са предварително обречени на неуспех. Каква ваксина ще правим, ако естествената инфекция – дивият вирус не е в състояние да даде достатъчно траен имунен отговор и ние ще очакваме един „сурогат“ и изкуствено създаден вирус или частици от вируса, които се вкарват в съприкосновение с имунната система по един или друг начин, да дадат достатъчно траен имунен отговор.
Тези приказки са част от това неадекватно отношение към коронавируса и този опит за създаване на страх и безизходица и, че всичко е загубено и единственият шанс е ние да се разхождаме с едни парцали пред лицата си и да си мислим, че ни пазят. Не, че ни пазят, ами че с тях ние пазим другите – това са пълни глупости! По този начин няма как да се спре разпространението на една въздушно-капкова инфекция. По този начин не става! Ще си върви така докато не мине през цялото население и колкото повече се отдалечаваме от правилата на нормалната медицина, толкова по-трудно ще ни е да се борим с тази зараза и загубите, които търпим, ще са по-големи.
Когато се направи рекапитулация на смъртността за цялата 2020 г. (въпреки че сега се наблюдава завишаване на смъртността като цяло ) ще се окаже, че смъртността през тази година няма да е по-висока, отколкото смъртността през предишните години.
Всички тези приказки на едро са част от това внушаване на паника и чувство на безизходица, че сме се сблъскали с нещо, за което нямаме решение. Това е някакъв неразрешим проблем, въпреки че сме се изръсили с няколкостотин милиона лева за ваксини и то предварително. За какво ги купуваме, ако не сме сигурни, че те ще вършат работа? Ако тези приказки, които се съобщават всяка сутрин са верни, то в страната има около 60 лаборатории, които всеки ден правят по 10 – 12 000 теста. Те са разпределени в цялата страна и правят достатъчно тестове – тоест това е една представителна извадка и се оказва, че около 30-40% от тестовете са положителни. Ако в дадения момент 1/3 от хората в страната са заразени, то може да се очаква, че в рамките на един месец тези 30-40%, които са заразени, те ще заразят още 30-40%, които пък ще заразят още хора. Би трябвало, ако тези данни са верни, много скоро вирусът да премине през основната част на населението на страната. Ако това се случи, то на кой ще слагаме ваксини? На хората, които са преболедували ли? Може би цялото това предплащане на ваксините значи, че този, на когото са предплатени, не го интересува ще се ползват ли, или не. Това е бизнес от нашия джоб, коментира началникът на отделението за COVID 19 в Инфекциозна болница.
Защо сме първи по смъртност?
„В нашата страна всяка година около 65 000 души умират от сърдечно-съдови заболявания. Около 16 000 загиват от злокачествени заболявания, още няколко хиляди загиват от белодробни, бъбречни и всевъзможни други заболявания. Да не би тези хора да са спрели да умират? Те продължават да умират, но с коронавирус – не са спрели да умират, просто загиват с COVID 19. В нашата здравна система профилактиката на тези сърдечно-съдови и онкологични заболявания е много слабо застъпена, защото нашата система е направена така, че се плаща за лечение на болни, но не се плаща за профилактика на болни. От 2012 г. у нас се предлага безплатно ваксина за рака на шийката на матката на момичета между 11 и 13-годишна възраст. Това е скъпа ваксина, а все още ваксиналното покритие е около 2-3%, което е нищо и половина, а това е ваксина за рак. Това, което можем да направим, е да засилим профилактиката на сърдечно-съдовите, хроничните белодробни и злокачествени онкологични заболявания. Огромната част от тези, които загиват от или с коронавирус са хора със сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло, диабет. В нашата страна профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания и наднормено тегло е слабо застъпена. Колко души над 45-годишна възраст, които нямат някакво придружаващо сърдечно-съдово заболяване, познавате? Не се спортува“.
За мерките за намаляване на разпространението на коронавируса и затварянето на страната:
Може да бъдете сигурни, че с тези мерки случаите може да намалеят в някаква степен, но в никакъв случай това няма да стане драстично надолу и в момента, в който се върне към нормалното положение, всичко ще започне отначало и тази агония ще продължи. Тези мерки са много привлекателни от гледна точка на уплашения средно-статистически гражданин, но от епидемиологична гледна точка те са безсмислени.
Това, което може да се направи е същото, което се направи когато имаше свински грип. Тогава действахме по нормалния начин и в болниците влизаха само тези, които са болни. Получаваха нужното им лечение и никой не ходеше да тества дали някой е положителен за свински грип или не, ако той няма симптоми. Сега всички са тръгнали „на лов“ за положителни заразени – заразен и болен не е едно и също! С това нагнетяване на страх се стигна до това, че всеки, който е положителен, и особено, ако има някакви симптоми, едва ли не чака да умре, което не е така.
Коронавирусът е заболяване, което в 80% от случаите протича безсимптомно и човек не разбира, че го кара и в около 20% от случаите има симптоми на грипоподобно заболяване – обща отпадналост, температура, болки по мускулите, гадене, кашлица.
Тези, които трябва да се приемат за лечение в болница са тези, които имат нужда от лечение с кислород. Всички останали биха могли да се лекуват и вкъщи, стига да има кой да ги лекува. С тези наложени ограничения когато някой се докосне до човек, който е положителен, той се счита за контактен и трябва да се самоизолира и карантинира. Това е безумно! По този начин се връзват ръцете на здравната система и тя не може да функционира адекватно и пълноценно. Тя и бездруго не е толкова адекватна и пълноценна“.
Относно случаите, които се влошават:
„Не всички хора, които имат симптоми и са положителни, трябва да бъдат в болница. За съжаление обаче трябва да се посочи, че няма дефинитивно лечение за този коронавирус. Няма хапче, инжекция или система и човекът да се подобри. Когато нещата тръгнат „накриво“ и пациентът започне да прави остър респираторен дистрес синдром много малко може да се направи. Може да се дава кислород и евентуално когато навлезе в краен стадий да се интубира. Нашата цел е колкото се може по-малко хора да бъдат хоспитализирани и от тези, които са хоспитализирани колкото се може по-малко да бъдат насочвани към интензивните сектори“
Кой решава кой да влезе в болница и кой не?
„Това е преценка на дежурния лекар. Когато докарат някой в болница негова задача е да го прегледа и да прецени дали да го приеме или да го върне. Когато това е да речем един възрастен пациент, който строго погледнато не се нуждае от хоспитализация и бъде докаран в болницата с линейка, е много трудно да бъде върнат. Това означава отново да го натоварят на линейката и да тръгнат да го върнат вкъщи. Такива болни се приемат и затова би трябвало да има, че лекарите, които се грижат за болните в домашни условия (това са личните лекари) – те трябва да определят кой има нужда от хоспитализация и кой не. Ако не искаш да се занимаваш и не искаш да носиш отговорност най-лесното е всеки, който има някакви симптоми и е в по-тежко състояние, да го „шътнеш в болницата“ и да ти се маха от главата…“
Каква е ситуацията с болните от коронавирус в инфекциозна болница и нейното COVID отделение?
Досега откакто съм там е починал един човек, който загина за по-малко от час. Той беше в много тежко общо състояние. Имахме едно 16-годишно дете, което приведохме в друга болница в реанимация, след като положихме всички усилия да го държим живо, но в крайна сметка се стигна до нужда от апаратна вентилация.
До момента за тези 4 седмици, откакто съм начело на клиниката, нямаме други случаи на починали. Имаше и тежки случаи – обикновено това са хора, които са възрастни и имат сериозни придружаващи заболявания. Например бях цял ден в болницата за един случай на човек, който имаше Нехочкинов лимфон, който е в много критично състояние и при него вероятно нещата ще завършат зле. Има и други хора, които са в болница, защото ги е страх. Този безумен страх, който се нагнети, е едно от нещата, които най-много пречат. За съжаление този страх се пренесе и в лекарите – казвате много хора загиват. Да, добре, но това са лекари – това ти е работата. Ти като си войник ходиш на война, стреляш по теб стрелят – когато си лекар ти не си чиновник, ти си лекар.
Има истински болни, но спокойно има хора, които биха могли да си бъдат вкъщи, ако имаше кой да ги обслужва. Значителна част от тези хора са в болница, защото за уплашени и се страхуват.
Когато един такъв човек дойде и е хоспитализиран е трудно да бъде изпъден на следващия ден, той трябва да си мине по реда. Това в значителна степен задръства болницата. Това в нашия случай (на инфекциозна болница) е редуцирано до минимум, но има болници, които са задръстени от такива случаи. Непрекъснато приемаме деца, на които им няма нищо или имат симптоми на едно фебрилно заболяване и са положителни за коронавирус. Общо взето ние им правим едно нищо. Слушам какво става в други болници и същите деца се лекуват по най-безумен начин – с два антибиотика, глюкокортикоиди, антикоагуланти и неща, от които едно дете няма нужда“.
Как лекува COVID-19 доц. Мангъров?
„Основното, което даваме, е кислород. Тези, които са в болница, са уплашени, че имат данни за промени в белия дроб – част от тях получават лечение с антибиотици. За съжаление от него няма полза. Общото мнение е, че човек, който има пневмония (без значение дали е вирусна или не) трябва да се лекува с антибиотици. Понякога правим компромис и даваме антибиотик, но това по никакъв начин не променя хода на заболяването. Натискът отвън е огромен – хората искат да получават лекарства и когато не ги получават се чувстват едва ли не изоставени. Водих спор с една майка, чието дете е положително и тя каза: „вече трети ден стоим тук и нищо не получаваме?“. Аз ѝ казах: „защо да получавате когато вашето дете е клинично здраво, независимо, че е положително за коронавирус?“. И тя отвърна: „ама аз си мислех, че като влезем в болница ще се предприемат някакви драстични мерки, за да може детето да се оправи“… Тя идва в болница с желанието да бъде правено нещо на детето ѝ, а то няма нужда от тези неща. Коронавирусът като всяка вирусна инфекция е самоограничаващо се заболяване и това, което може да се направи, е да се поддържа водно-електролитния баланс, да се поддържа алкално-киселинното равновесие, да се осигурява достатъчно насищане на кръвта с кислород и друго нищо!“
За страха сред лекарите от заразяване с коронавирус:
„Лекарят не е чиновник – затова е лекар, за да си върши работата, която е свързана с опазването на здравето на неговите пациенти. Вършейки тази работа той трябва да ползва всичките си познания, за да се пази. Ако той не може да опази себе си как ще опази другите? Когато дойде и сезонния грип ще продължим да се варим в собствения си сос – няма да има кой да ни лекува. В момента повечето лекари отказват да лекуват, ако нямаш отрицателен тест за коронавирус. Какво като имаш или не – винаги е ставало дума за хора, които са болни или не са. Болните трябва да се лекуват, докато другите живеят нормално. Ако продължаваме по този начин системата ще блокира и тя е на път да направи това нещо. Лекарите трябва да си влязат в ролята и да започнат да лекуват адекватно своите болни. Невролозите да лекуват тези, които да с неврологични заболявания, без значение дали имат или не коронавирус. Кардиолозите да лекуват хората със сърдечни заболявания, без значение дали имат COVID-19 или не“.
За епидемията от свински грип и защо тогава сме се справили, а сега е по-трудно?
„Тогава всичко беше нормално. За първи път се сблъскахме със свински грип през 2009/2010 г. Много добре си спомням, че когато започна епидемията тогава бях човекът, който консултира първия болен от свински грип в страната. Той беше приет в Правителствена болница и в последствие почина. В началото всички бяха „забулени“ с шлемове и маски, а аз бях както винаги без нищо. Много скоро това желание за маскиране и забулване отзвуча и всичко си тръгна по нормалния начин. Мисля, че тогава се справихме доста добре със свинския грип без да има цялото това насаждане на страх, блокирания на страната, затваряне, отваряне. Тогава също имаше хора, които загинаха, но нямаше тази мания всички да умират с диагноза свински грип. Те си умираха от бронхопневмония, сърдечна недостатъчност и всякакви други усложнения. Клиничната пътека беше ниска, а сега е висока и това е една от причините, но не само това – всички да минават в графата COVID-19”.
Трябва ли да се прави масово тестване?
„Има смисъл да се правят такива тестове в началото на такава епидемия, за да се види как вървят нещата. Когато вече се уточни, че епидемията е в разгара си правенето на повече тестове е безсмислено. Това се прави всяка година през зимните месеци когато е епидемията от сезонен грип. Януари се правят тестове докато се види кой щам е преобладаващия, след което спираме да правим тестове, защото няма нужда, защото всичко, което се изследва, се оказва с този щам. Почват да се лекуват не тези, които са положителни, или отрицателни, а само тези, които са болни“.
Допитва ли се някой от Щаба до мнението на доц. Мангъров?
„Не, ходил съм само веднъж, когато лично премиерът ме помоли, защото всички бяха срещу него и той искаше поддръжка. Още през май ние предложихме дискусия, но тогава от щаба казаха, че имат много работа и нямат време да се занимават с глупости и на тях всичко им е ясно и се отказаха. Това са хора, на които всичко им е ясно и живеят с мисълта, че те са измислили всичко и хората са недисциплинирани, които не спазват тези мерки, които измислят от сутрин до вечер и заради това нещата са на този хал, което изобщо не е така! Мерките ги въвеждат без някой да ни пита по чисто силов път. Някой решава и ги налага. Аз съм казал десетки пъти какво мисля по въпроса – не съм човека, който да наложи вижданията си. Този, който налага мерките, трябва да носи отговорността за тях“.
За онлайн обучението по медицина и какво мислят студентите му за вируса:
„Във времената на COVID-19 нещо не ни се получава обучаването на студенти. Онлайн нищо не става. Това е жива перверзия! Те може и да завършат формално, но в тяхното образование ще останат големи дупки и празнини. Не съм говорил много с тях, но виждам някои, които се държат нормално и други, които са смъртно уплашени и стоят непрекъснато с маски, ръкавици и не се доближават един до друг. Явно това са хора, които не са научили нищо от курса на обучение до момента и надали ще научат нещо повече. Без значение дали го разбират, или не учениците и студентите са най-пострадали от тези мерки, защото на практика става цяла календарна година нито студенти, нито ученици учат пълноценно. Това ще има следи в бъдещето“.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!