СВЯТ

Македонските „историчари“ нека да обяснят на евреите, че не са съществували като народ в Средновековието

Според учените историци от РС Македония, през Средновековието не е имало народи. „Нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход, всичко било аморфно, нямало български народ, името българи било само политоним, а не етноним, тоест те реално отричат съществуването на български народ.“, споделя проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия. И допълва: „Република Северна Македония продължава с провокациите към нас“.*

1. България е имперска държава през Средновековието. В зависимост от просторите ѝ, в нейните граници живеят наред с българите и други етнически групи: ромеи, маджари, сърби, хървати, албанци, власи и пр. Македонци като етническа група не съществуват въпреки, че територията на днешната историко-географска област Македония е в границите на България.

Но ето, че според Люпчо Коцарев, председател на Македонската академия на науките и изкуствата, „македонският език съществува повече от хиляда години и той е „единственият ни татковина“, която обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“.**

Горните твърдения на изтъкнати учени в РС Македония могат да послужат за някои разсъждения относно основаната преди повече от хиляда години Охридска книжовна школа и по-специално за езика, на който са преподавани науките в това висше училище.

И така, преди повече от хиляда години в пределите на имперската държава България, в границите на която била и днешната историко-географската област Македония, имало някаква аморфна „Македония“, която според съвременните македонски историци не е била държава, „македонците“, които я населявали, не били народ. Но ето, че в „Македония“ несъществуващият „македонски народ“ говорел „македонски език“. Този несъществуващ народ създал и писменост на своя език.

Разсъжденията на съвременните историци в РС Македония ни помагат да си обясняваме как ли ще да е станало това.

В град Охрид, столицата на тази „Македония“, живеел един монах Климент. Той основал Охридската книжовна школа. В тази школа Климент създал писмена норма на своя „македонски език“ и я нарекъл „македонска азбука“. Разпространил азбуката из цяла „Македония“, та и извън нея.

Климент сторил този исторически революционен акт без да получи задача или поне поръчка от владетелите на българската държава – първо Борис и след него Симеон, без да търси и ползва тяхната политическа, административна и военна защита и сигурност и без да получава никакво парично и материално доволствие от тяхна страна. Тоест той вършел цялата тази тежка и сложна работа извън волята и без санкцията на българската държавна власт.

По този начин преди около хиляда години Свети Климент дал мощен тласък на процеса на консолидацията на македонците като народ.

В един момент българските владетели – Борис и след него Симеон, харесали азбуката, която Климент създал, и наредили тя да се внедри и в Преславската книжовна школа.

Но вече като българска азбука.

И тази азбука била обявена от българските владетели за писмена норма на езика на българите.

Значи, „Македония“, дето не била държава, създала своя азбука за обслужване на езика на своя „народ“, който тогава не е бил никакъв етноним и нямал своя държава. Тази азбука била някак си присвоена от българските властници. Те разпоредили да се внедри, изучава и разпространява навсякъде в пределите на българската държава като българска азбука.

Ерго, българската азбука не е българска, а македонска азбука.

Още по-абсурдно пък е твърдението на някои съвременни македонски езиковеди, че македонската азбука и българската азбука са две напълно отделни и различни по своя произход и същество графични езикови норми.

Така, може би, следва да се разбира становището на преседателя на МАНУ, че „македонският език съществува повече от хиляда години“, както и твърденията на историците от северномакедонската част на съвместната комисия, че по същото време – преди повече от хиляда години, „нямало народи в Средновековието“.

Само че…

Какво значи словосъчетанието „македонска азбука“, използвано официално в Република Северна Македония за означаване на съвременната писмена норма на македонския език?

Българската дума АЗБУКА е съставна, образувана от имената на първите букви на нашата азбука: личното местоимение „АЗ“ и „БУКИ“, древната българска дума означаваща „книга, знание“.

В македонския език обаче лично местоимение „аз“ не съществува.

Такова местоимение няма и в руския език.

Но едно от съвременните наименования и на руската писмена езикова норма е „русская азбука“, наред с другото име, с която тя е известна, „русский алфавит“.

Защо ли?

Ами затова, защото азбуката на българите е създадена от българи в края на Девети век по волята и нареждането на българските владетели за обслужване на езика на българите в тогавашната огромна българска държава и е наречена с най-важните думи, имащи значение за ограмотяването на всеки българин на неговия роден български език: „АЗ ЧЕТА“.

През многото векове българинът е запазил своето лично местоимение „АЗ“ в по-голямата част от земите, където живеят българи. Но в някои места то се е променило в „ЯС“ (македонския диалект), „Я“ (шопския, граовския и пр. диалекти), „Я“ в говорите в Киевска Рус, които по-после се разделили постепенно на украински и руски език.

Но името на съвременната писмена норма в различните днешни варианти на изконния древен български език си остава непроменено „АЗБУКА“.

Фактът, че руснаците от много векове наричат своя език „русский язык“, а в днешна РС Македония езикът след 1944 г. се нарича „македонски язик“, е въпрос на развитие на езиковите норми.

Така че, никой в България не поставя под съмнение съществуването на македонския език.

С една малка подробност: този език е производен от българския и се говори и пише само в пределите на държавата Република Северна Македония.

Защото, от една страна, само там „македонците“ са определени като самостоятелен държавнотворен народ, и, от друга, прононсиран като държавен официален конституционен език на него говорят и пишат всички граждани на РСМ независмо какво етническо самосъзнание имат и за какви се самоопределят като етнос. Ивън пределите на северномакедонската държава този език се признава и ползва само от хората, които като северномакедонски емигранти образуват своя диаспора.

Северномакедонските исторци признават, че до 1944 г. македонците не са имали своя държава. Но устискали на хилядолетните опити за асимилация от българи, гърци, османци и сърби и като награда за упорството постигнали своя заветен успех.

Създали си държава Македония през 1944 г.

Разбира се, в това твърдение северномакедонските историци не отронват дума за Тито и неговия принос за измислянето на „македонския народ“, „македонската азбука“ и „македонската държава“. Както и за организираното масово насилие над българите във Вардарска Македония след 1944 г. Но и днес той бива почитан като полубог.

В противовес на това обаче, във Вардарска Македония не е изтрит споменът за насилието, за десетките хиляди убити и стотиците хиляди помъчени хора, които не са се страхували да се заявяват като българи!

Повтарям, според македонските историци „нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход“.

Ето защо им предлагам да публикуват научно съобщение, в което да посочат черно на бяло, че по времето на Свети Климент, когато според тях не е имало народи, не са съществували и евреите като народ.

Да видим какво може да им се случи.

Дали някой няма да им предложи да закрият историческите секции на МАНУ? И да остави без поминък стотиците мастити северномакедонски „историчари“!

Или най-малко същите „учени“ историци да бъдат посъветвани да пооправят тук-там тематиката и съдържанието на своите лекции във висшите учебни заведения и текстовете в учебниците за средните и основните училища в РС Македония.

Апропо, научна държавна или неправителствена организация с име „Македонска Академия на Науките и Уметностите“ (Македонска академия на науките и изкуствата – б.а.) не би било редно да съществува с това име откакто е налице държавата Република Северна Македония.

Защото в историко-географската област Македония, части от която се намират в България и Гърция, според северномакедонските „историчари“ също живеят „македонци“, които пак според тях и днес говорят хилядолетния „македонски език“, който „обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“. Но едва ли хората извън пределите на РСМ са питани дали припознават МАНУ за своя висша научна национална организация! Само в България живеят няколко милиона българи потомци на прокудени българи от Егейска и Вардарска Македония, както и няколкостотин хиляди местни автохтонни българи в Пиринска Македония. Тези милиони хора никой никога не ги е питал по горния въпрос.

Предлагам на северномакедонските историци да сътворят и публикуват още едно научно твърдение.

Например, че Крал Артур, дето имал най-големия меч на света и сякал с него главите на враговете на Британия, не е бил владетел на британците като народ.

Да видим как би реагирала империята, над която слънцето не залязва.

Ако все пак биха се осмелили да напишат подобни неща, след това почти сигурно би им се наложило да се извиняват вкупом и да си посипват главите с пепел.

Защото това са евреи и британци.

Ще рече, за българите може да се твърди, че през Средновековието не са били народ.

Но за евреите и британците едва ли ще да е допустимо.

А за испанците, французите, руснаците, японците, китайците и т.н., и пр. народи, дето също по горната логика не са съществували през Средновековието като такива, може ли да се твърди, че ги е нямало?

Аз моля интелигентните читатели на ПогледИнфо за извинение, загдето ги занимавам с толкова известни до баналност истини. И по наглед тривиален и невям простоват начин. Но очевидно на дипломираните хабилитирани „историчари“ в Република Северна Македония трябва да се говори само така: право, куме, в очи. От дълбоки и пространни теоретични прения те имат само полза. Защото отдалечават решенията. Затова, мисля, те трябва да се заставят от наша страна да се мъчат да обясняват на своя народ истинското значение на преодолели историческите превратности и политическото насилие общоизвестни понятия в РС Македония, за които досега не са посмявали да продумват.

Ако пък поискат, нека се опитат, ако имат тоя кураж, да „изровят“ из несъществуващи исторически източници някаква измишльотина, различна от думата „азбука“, която да обявят за отколешно наименование на писмената норма на над хилядолетния македонския език.

Да видим как биха били приети и разбрани от обикновените хора в тяхната държава.

А и от световната лингвистична научна гилдия.

Затова в края на есето се изкушавам да направя няколко научни предложения на преседателя и членовете на МАНУ.

Дори не искам възнаграждение за предложенията.

Както и не държа на авторско право върху тях.

Първо, да публикуват резултати от, предполагам, наличието на многобройни и разностранни изследвания за формите и измеренията на организирана съпротива на народа на Вардарска Македония против насилническата политика на сръбските/югославските власти в периода 1914-1941 г. в неистовите опити на тези власти да обявяват този народ за „южни сърби“ или „вардарски бановинци“. Хубаво би било да се поднесе на обществеността класификация на тази борба в нейните различни форми и интензитет:

– научни и популярни публикации на интелектуалци от Вардарска Македония в периода 1914-1941 г. в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците и Кралство Югославия за отхвърляне на наименованието на народа на Вардарска Македония като „южни сърби“ или „вардарски бановинци“, за което авторите са бивали обект на преследване от тогавашните шовинистични сръбски/югославски власти;

– политически движения, програми и прояви (легални и нелегални) на политически партии и обществени организации във Вардарска Македония по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. за премахване на обидното наименование „южни сърби“ или „вардарски бановинци“ на народа на Вардарска Македония;

– действия на четнически или партизански отряди във Вардарска Македония с оръжие срещу сръбския/югославския окупатор по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. насилствено променил името и идентитета на народа на Вардарска Македония в някакви „южни сърби“ или „вардарски бановинци“;

– представяне на истината пред обществеността за дръзновените актове във Вардарска Македония на Мара Бунева, Владо Черноземски и други като тях отчаяни патриоти, дето с терористични актове и цената на собствения си живот са водили въоръжена народна борба срещу насилието на властите в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. над народа на окупираната от тях Вардарска Македония.

Второ, да убедят правителството и парламента на РС Македония да разкрият секретните архиви на властите в Титова Социалистическа федеративна република Югославия срещу всички, които са се борили против насилието в Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г. Да се публикуват списъци на жертвите – убити, измъчвани и преследвани, както и имената на организаторите, ръководителите и изпълнителите на насилието, с особено внимание на убийците и мъчителите.

Трето, да предложат на правителството и парламента на РС Македония да обявят за престъпен режим титовизма и неговата престъпна противонародна власт в югославската Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г., (както е извършено в Европейския парламент и парламентите на всички бивши комунистически източноевриопейски държави днешни членове на ЕС). Да убедят Народното събрание на РС Македония да гласува декларация, с която осъжда комунистическата власт в пределите на държавата в периода 1944-1991 г. и се разграничава от нейната политика. Както и да подпомогнат властите в РС Македоония със своето лично активно участие в изследването на фактите и изготвянето на текста на декларацията.

Четвърто, да организират научна конференция за бойния принос на Българската армия за освобожаването на Вардарска Македония от германските хитлеристки окупационни войски през Втората световна война в периода октомври-декември 1944 г. и да посочат как се почита паметта на хилядите български войници и офицери, загинали в сраженията за свободата на Вардарска Македония. В това число, да предложат и да помогнат на властите в РС Македония да изготвят доклад пред Европейската комисия и Европейския парламент за състоянието на гробищата на загиналите български воини в сраженията срещу германските хитлеристки войски и какви грижи се полагат за поддържане на тези паметници във вид, съответстващ на международното хуманитарно право.

Post Views: 7

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.