БЛОГ

Лили Павлова и Евросъюза като арменския поп

Наложи ми се да бродя из нощната и протестна София и заради това изтървах прякото предаване на церемонията по откриване на българското председателство. След като се прибрах, целият ми фейсбук бе изпълнен с възторг от Доналд Туск, който изрецитирал “Отечество любезно” на български език. Изпитах леки евроскептични съмнения, но си намерих клипчето в ю тюб.

Признавам си – сбърках. Наистина сбърках.

Туск (независимо дали го харесвате като политик или не, аз като гледам Качински и той ми се струва супермен) показа голяма класа. Ама истинска. Така се прави, по дяволите. Един поляк направи така, че позабравеното усещане за гордост да ме щипне в сърцето. После направих друга грешка за вечерта – пуснах си речта на Цвета Караянчева. И се убедих в нещо много важно – Туск говори по-добър български от нея. Но това е злобна вметка, която няма нищо общо с този текст.

Гледах Туск няколко пъти и после с тъга си помислих: “Еех, братче, нямаше никакъв смисъл да се пънеш”. Защото само няколко часа преди тебе българската министърка за европредседателството Лиляна Павлова ясно демонстрира какво точно мисли управлението за Евросъюза. Мнението й беше брутално като остра секира, която се стоварва по наивен врат. Журналистът я попита за отношението й към протестите, които разлюлаха бунтовна София и се оказаха цели 9 на брой, а Павлова изсъска: “Дали няма малко да се припокрият и взаимоизядат? Има го и този вариант. Но щом искат да протестират, нека. Дано Европа да може да разграничи кой протест за какво е. Това е малко като да се оплачеш на арменския поп”.

В деня на откриването на Европредседателството, Павлова обяви ЕС за арменския поп. А знаем много добре какво означава в българския език този израз – ходи, реви, плачи, късай се, няма да има кой да те чуе! Хвърляй усилия на вятъра, поти се, на мен ми е все тая! Ходете да си гледате работа, нещастници! Нашият език е богат на нюанси и фраза като “ходи да се оплачеш на арменския поп” в определен контекст може да звучи дори като псувня на майка.

В аферата “Павлова” смисълът е точно този. Дреме ми! А и на Европа и дреме за вас! Не знам дали в Народния театър “Иван Вазов” е имало достатъчно светнат преводач, за да предаде на Туск и Юнкер докрай какво точно изрече Павлова от телевизионния екран. Това не е просто антиевропейска реторика. Това не е просто див разгул на глупостта и цинизма. Това е отношение към цял един народ. Народ, който в погледа на министърката по европредседателството е просто една сбирщина от мрънкачи, които се опитват да развалят събитията си. Преживявали сме по-гадни времена. Но по-арогантни, едва ли.

Искам да отбележите – дори и Волен Сидеров, преди да се превърне в някаква майка Тереза, която ръси призиви за толерантност, обединение и умереност, не си е позволявал такъв език по отношение на Европа. Ироничното е, че Павлова е представител на партия, която е похитила прилагателното “европейски” и го е забола с пирони в името си – Граждани за “европейско” развитие на България. Тези нито са граждани, нито са европейци, а от цинизма на мнението почвам да имам съмнения дали изобщо са българи. Защото няма никакво значение дали подкрепяш протестите или не, нямаш право да прояваваш такъв цинизъм към тях. Спори с тях, карай се, влизай в диспут, горещи се, бори се, но не можеш да махнеш цинично с ръка и да им кажеш, че ЕС е арменския поп, сляп за думите им, глух за протеста им. Защото така казваш на народа си, че е просто една алчна глутница, някакво племе, което изобщо не те интересува и никога няма да те заинтересува. Ако Павлова не иска да чуе гласът на тези хора, тогава към коя точно Европа са насочени нейните стремления и политики? Към коя? Има ли такава Европа?

Всъщност, думите й не са случайни, още по-малко изпуснати. Това е осъзнат цинизъм. Цинизъм, превърнат в светоглед. ЕС е далече, схемичките са близко. Брюксел е на майната си, а суджукът тъдява. ЕС е като арменския поп, а Бойко Борисов на една ръка разстояние. Павлова нанесе удар с нож в гърба на председателството. То беше озлочестено, принизено и изнасилено. Оттук-нататък всяка изява на министърката е заредена с морален взрив. Как ще ни говори за Европа тази, която пет пари не дава за нея и праща “мрънкачите” да й се жалват, без да получат ни зов, ни стон? Пред ГЕРБ това може да не е дилема, но пред всички останали е.

Във вчерашните си телевизионни проповеди, обаче, Павлова направи и друга страшна грешка, като си позволи да изпадне в амнезия и морфичен резонанс по отношение на протестите. Би трябвало да е малко по-внимателна и прецизна в думите си. Защото в началото на 2013 година ГЕРБ пак така си мислеха, че протестите ще отминат, че гневните ще се приберат от улиците, че всичко ще стихне, а пък те изметоха Борисов-1 от власт. Защото за госпожа Павлова ЕС може да е като арменския поп и да не й пука, но тези, които са на улицата, всичко чуват и виждат…

Post Views: 25

Related Topics:блог българия новини скандал

Up Next

Тези снимки разтърсиха нета! Свекървата на Тамара Георгиева БЕЗ ДРЕХИ

Don't Miss

Израел тръгва вабанк

БЛОГ

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…

Послепис:

В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔

Благодаря! 🙏💖

Post Views: 10

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 29

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?