БЛОГ
Кърваво писмо към Борисов и ГЕРБ: Отивайте си, докато още е възможно! Толерантността ни се изчерпа
Кърваво писмо към оскотялата членска и фенска пасмина на ОПГ ГЕРБ.
Писмото е в отговор на разразилите се в последните 10 години демонстрации на невъзпитание, вулгарност, простащина и арогантност, в следствие на които наблюдаваме болестно състояние, наличие на увреден властови мозък, на тумор в мозъка на държавата и на обществото.
БОЙКО БОРИСОВ, ОПГ ГЕРБ и КВАРТАЛНИТЕ ТЕТКИ – ОТИВАЙТЕ СИ, докато още е възможно!
Толерантността ни се изчерпа.
В следствие на последните 10 години толкова ниско в политиката у нас не се е падало. Произвеждат се глупост след глупост, сътворяват се нелепост след нелепост, правят се грешка след грешка.Започва да става страшно. Единственото възможно опомняне е да се сложи край на тази агония, за да не се стигне до крайни мерки или крайно отвращение от властта.
Очевидно помътняването и затъмнението в съзнанието на политиците и подкрепящите ги електорални утайки е толкова ескалирало, че здравият разум няма никакъв шанс. Наблюдаваме и преживяваме свличане надолу към пропастта.Такава власт не е имало и такива управляващи не сме имали…
Това явно е бездънно дъно.
В този момент, за ТРЕТИ път, България се управлява от криминален престъпник, разследван за контрабанда на цигари, амфетамини, рекет и изнудване, живял, работил и живеещ сред цялата палитра на тежката организирана криминална престъпност на Държавата.
България е в епицентъра на този геополитически разлом и като външна граница на ЕС има реална опасност да се превърне в буферна страна между Турция и Централна и Западна Европа при нов, мащабен бежански поток. В този момент ни Управлява тежко зависим и от Турция, и от ЕС, и от Москва и от САЩ криминален престъпник с досие на престъпленията по-дълго от Китайската стена.
Европа и Турция, Москва и САЩ знаят това, не го разбират единствено един камион освирепели, деградирали, опростачени и десоциализирани тела без души, гордо наричащи се ЧЛЕНКИ и симпатизантки на Организирана престъпна група.
Част от българският народ чрез своя съзнателен, „избор“ в последните 10г. повери съдбата ни –
в много драматичен от глобална, континентална, регионална, и национална гледна точка – на управление,което действа импулсивно и интуитивно, което не може да мисли изобщо, камоли стратегически, да генерира алтернативи и от тях да прави правилни избори, което е в плен на парадигмата на силата, на командването, на рекета и заплахите, на лесните решения, на свещената и несъмняваща се в правотата си простота, на нарцистичната липса на самокритичност, на непритесняващото се от некомпетентността си амбициозност, на гледането на властта като на чук, а на проблемите, които тя трябва да преодолява – като на гвоздеи.
Да повериш властта на управление и управляващи с подобен манталитет, с подобна менталност и престъпни зависимости е винаги много сериозен риск, но днес, сега- в този момент – това е на практика ритуално самоубийство на народ и Държава.
Част от българският народ направи и прави грешен 10 годишен „избор“. Той избра такова управление, което и тогава, и днес и винаги му е противопоказано, което го лишава от шанс и бъдеще, което се държи като динозавър, мисли като динозавър, има архитектура, структура, организъм, туловище като динозавър и управлява като динозавър: безпрекословно и коленопреклонно подчинение на оскотяла членска маса;
масивна и саморазрастваща се администрация; вътрешно импулсивна склонност към прилагане на сила и желание за мъст и саморазправа с всеки несъгласен да се страхува от нея; жизнено определяща потребност от послушни изпълнители, бързо напасващи се към стремежа на системата на властта за консумиране, трупане на мускулна маса и себевъзпроизводство;неизбежно атрофиране и ампутиране на интелигентни способности за сметка на първосигналният, робски, послушен манталитет.
БОЙКО БОРИСОВ, ОПГ ГЕРБ и КВАРТАЛНИТЕ ТЕТКИ И ЧИЧАЦИ– ОТИВАЙТЕ СИ, докато още е възможно!
Толерантността ни се изчерпа.
Подписала: Аз!!!!
Силвия Георгиева, Фейсбук
БЛОГ
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…
Послепис:
В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔
Благодаря! 🙏💖
БЛОГ
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте.
Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.
Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.
Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.
Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.
Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.
Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.
Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.
Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…
След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.
Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!
Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.
Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.
Разочарована съм.
Красимира
LIFE
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?









