ЗАКОН

Колко плащаме на прислугата на нарциса Гешев?

5 неудобни въпроса за охраната на Иван Гешев

Националната сигурност безспорно изисква опазване живота и здравето на хората, които заемат най-високите длъжности в държавата, като президент, премиер, председател на Народното събрание, главен прокурор и други. Доскоро у нас тези функции се изпълняваха единствено от Националната служба за охрана, но Иван Гешев еднолично промени протокола, като вече близо 2 години навсякъде е съпровождан от преторианска гвардия на негово подчинение в Бюрото по защита към главния прокурор. Става дума за институция, която е създадена с цел да охранява свидетели срещу опасни престъпници. С идването на Гешев начело на държавното обвинение спецорганът се обви в мистерия – колко точно ни струва издръжката му, какъв брой хора са заети с тази дейност и злоупотребява ли се с техните правомощия?

1. Колко плащаме за Бюрото по защита?

Въпреки че бюджетът на институцията, пряко подчинена на главния прокурор, би следвало да е публичен, е трудно да се изведе точно число за издръжката на Бюрото по защита. Излиза, че разходите постоянно растат, тъй като за 2019 г. бюрото е получило общо 1.97% от разходите за всички структури на прокуратурата, а за 2020 г. процентът е 2.45%, което прави малко над 7 млн. лв.

По време на изслушването си в парламентарната комисия по правни въпроси Гешев избяга от конкретни отговори за какво се харчат тези милиони и колко струва охраната на застрашен свидетел или магистрат. Той се оправда, че в доклада на Бюрото по защита не се отчитат бюджетните разходи, а това се прави единствено пред Висшия съдебен съвет, който е първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт.

Не стана ясно и какво месечно възнаграждение получават заетите в тази спецструктура. Тази година заплатите на служителите, назначени по Закона за МВР, както и по трудов договор, допълнително нараснаха с 8% по предложение на Гешев. Година по-рано заплатите в бюрото отново бяха актуализирани по същата схема. Главният прокурор обаче не съобщи конкретния размер на възнагражденията, вместо това атакува НСО, че там охранителите били по-високоплатени.

Той също беше лаконичен, когато стана дума за издръжката на охраняваните свидетели, която излизала скъпо, тъй като някои от тях се намирали в чужбина и българската държава покривала всичките им разходи. Част от обществените поръчки на Бюрото по защита пък били класифицирана информация. “Правосъдието е скъпо удоволствие”, обобщи Гешев пред депутатите в характерния си арогантен стил.

2. Колко са преторианците?

Прокуратурата старателно крие какъв е щатът на Бюрото по защита. Съмненията, че е прекалено надут, се затвърждават от отказа на Гешев да съобщи конкретния брой, като от изслушването му в парламента стана ясно единствено, че са назначени за постоянно дори и психолози. Останалата информация е класифицирана, каза главният прокурор.

Малко светлина по този въпрос обаче хвърли служебният вътрешен министър Бойко Рашков. Той заяви, че в Бюрото по защита работят 150 души, повечето от които не правят друго освен да пазят Иван Гешев на 3-сменен режим. “Това са служители, назначени персонално от главния прокурор, и получават по-високи заплати от служителите в Националната служба за охрана и МВР. Дори държавният глава не разполага с охрана, с каквато разполага Гешев. Затова ми се струва дори закъсняло предложението в парламента да бъде ликвидирано бюрото”, коментира Рашков.

Преди година бяха разкрити допълнително 12 нови щатни бройки за гардове в спецструктурата. Необходимостта за увеличаване на щата бе обяснена тогава с нарастващия обем работа по организацията и осъществяването на специална защита. В същото време защитените свидетели, които ползват държавна охрана, намаляват драстично. Шестима души, които са били пазени от бюрото, са напуснали по свое желание програмата за защита през 2019 г. става ясно от годишния доклад на прокуратурата. През тази година те са намалели с още четирима.

3. Злоупотребява ли се с правомощията на бюрото?

Гардовете в Бюрото по защита бяха една от причините за избухналото обществено недоволство миналото лято, когато въоръжени мъже нахлуха в сградата на президентството, за да изземат документи и задържат антикорупционния секретар Пламен Узунов и съветника по сигурността Илия Милушев. Първият бе арестуван за 24 часа по обвинение за търговия с влияние, а Милушев за разгласяване на държавна тайна. Нито едно от делата все още не е внесено в съда, но и двамата задържани осъдиха МВР за незаконен арест.

Въпреки че по закон служителите на бюрото имат право да съдействат при действия по разследването, така и не стана ясно какви функции са изпълнявали по време на претърсването на президентството. Гешев оправда действията им с това, че участието на охранителите било поискано от наблюдаващия прокурор по въпросните дела, възоснова на което той лично дал разрешение. Главният прокурор обясни, че на подчинените му гардове понякога се налагало да участват в спецакциите, тъй като човешкият ресурс на МВР не достигал.

“Има 18 500 униформени служители на МВР. Ако те не могат да се справят и ще опрат до двадесетината, които задържат в бюрото, значи всички ние имаме голям проблем”, коментира депутатът от “Изправи се! Ние Идваме” Николай Хаджигенов. Президентът Радев също е на мнение, че се злоупотребява с правомощията на бюрото, като атакува пред Конституционния съд текстове от закона, с които то се определя като самостоятелна организационна структура при главния прокурор.

“Като възлага на служителите на Бюрото по защита полицейски правомощия, а поставя самото Бюро в структурата на прокуратурата и под ръководството на главния прокурор, законодателят възпрепятства упражняването на граждански контрол над осъществяване на полицейски правомощия, с които могат да се засегнат изключително значими ценности като човешкия живот и здраве, свободата, личния живот на лица”, смята Румен Радев.

4. Гешев ли е най-охраняваният държавен служител?

Иван Гешев безспорно е най-пазеният човек на държавна служба. Бюрото се грижи денонощно за сигурността му. Дори и след като се отказа от охраната на НСО, главният прокурор все пак продължава да ползва услугите и на тази служба, тъй като живее в правителствената резиденция “Бояна”. Очевидно две спецструктури на издръжка от данъците ни не са му достатъчни, защото се оказа, че прокуратурата е сключила споразумение с МВР, което задължава полицейски екипи от 6-о РУ да патрулират от външната страна на резиденцията и да следят за съмнителни лица. Министър Рашков обеща да прекрати тази практика.

5. Трябва ли Бюрото по защита да излезе от прокуратурата?

Вече има внесени два законопроекта – на “Демократична България” и “Има такъв народ”, които предлагат бюрото да се отнеме от главния прокурор и да премине към Министерството на правосъдието. Целта е да се ограничи възможността на злоупотреба с правомощия, като дейността на структурата ще се ръководи от изпълнителната власт, но надзорът за законност ще се упражнява от държавното обвинение, а не както досега – и двете фунцкии да се изпълняват от главния прокурор.

Според Гешев обаче това е в интерес на мафията. „Резултатът от такава законодателна инициатива ще е трагичен. Смешна ще е охраната за прокурори и следователи. Няма да се плаща, всички тези хора ще си тръгнат и това ще е смешната охрана на Министерството на правосъдието, когато охраняваха те магистратите. Тази охрана беше смешна“, подчерта няколко пъти главният прокурор.

Post Views: 12

ЗАКОН

Прокуратурата набързо прекрати делото за доходите на Пеевски

Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.

Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.

Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.

Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.

„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.

„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.

Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.

От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.

Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.

Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.

При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.

Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

ЗАКОН

ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”

Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.

Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.

“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.

Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.

“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.

ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.

“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.

Post Views: 8

ЗАКОН

ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

Post Views: 27