ВОЙНА
Колко държави са бомбардирали САЩ от 2001 г. насам и колко е струвало това?
Въпреки обещанието да прекрати участието на САЩ в скъпоструващи и разрушителни чуждестранни войни, президентът Доналд Тръмп, заедно с Израел, започна мащабна военна атака срещу Иран, насочена към ръководство и ядрена и ракетна инфраструктура.
Подобно на своите предшественици, Тръмп разчита на военна сила, за да преследва стратегическите интереси на Вашингтон, продължавайки модел, който определя външната политика на САЩ повече от две десетилетия.
След атаките на 11 септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон, САЩ са участвали в три пълномащабни войни и са бомбардирали най-малко 10 държави в операции, вариращи от удари с дронове до инвазии, често многократно в рамките на една година.
Цената на десетилетия война
След атаките от 11 септември 2001 г. президентът Джордж У. Буш започна това, което той нарече „война срещу терора“ – глобална военна кампания, която промени външната политика на САЩ и предизвика войни, нашествия и въздушни удари в множество страни.
Според анализ на Института за международни и обществени отношения „Уотсън“ към Университета Браун, войните, водени от САЩ от 2001 г. насам, са причинили пряка смърт на около 940 000 души в Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия, Йемен и други конфликтни зони.
Това не включва косвени смъртни случаи, а именно тези, причинени от загуба на достъп до храна, здравеопазване или болести, свързани с войната.
САЩ са похарчили приблизително 5,8 трилиона долара за финансиране на повече от две десетилетия конфликти. Това включва 2,1 трилиона долара, похарчени от Министерството на отбраната, 1,1 трилиона долара от Службата за вътрешна сигурност, 884 милиарда долара за увеличаване на базовия бюджет на Министерството, 465 милиарда долара за медицински грижи за ветерани и допълнителни 1 трилион долара лихвени плащания по заеми, взети за финансиране на войните.
В допълнение към вече похарчените 5,8 трилиона долара, се очаква САЩ да трябва да отделят поне още 2,2 трилиона долара за грижи за ветераните през следващите 30 години.
Това би довело общата прогнозна цена на войните на САЩ от 2001 г. насам до 8 трилиона долара.
Война в Афганистан (2001-2021)
Първият и най-директен отговор на 11 септември беше нахлуването в Афганистан с цел демонтиране на Ал Кайда и отстраняване на талибаните от власт.
На 7 октомври 2001 г. САЩ започнаха операция „Трайна свобода“.
Първоначалното нахлуване успя да свали режима на талибаните само за няколко седмици. Въоръжените групи за съпротива обаче оказаха продължителен отпор срещу американските и коалиционните сили.
Войната се превърна в най-дългия конфликт в историята на САЩ, обхващайки четири президентски мандата и продължавайки 20 години до окончателното изтегляне през 2021 г. След което талибаните си възвърнаха контрола над Афганистан.
Около 241 000 души загинаха в пряк резултат от войната, според анализ от проекта „Цената на войната“ на университета Браун. Стотици хиляди други хора, предимно цивилни, загинаха заради глад, болести и наранявания, причинени от войната.
Най-малко 3586 войници от САЩ и техните съюзници от НАТО са били убити във войната, която се оценява на 2,26 трилиона долара за САЩ.
Война в Ирак (2003-2011)
На 20 март 2003 г. Буш започва втора война, този път в Ирак, твърдейки, че президентът Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение – твърдение, което се оказва невярно.
На 1 май 2003 г. Буш обявява, че „мисията е изпълнена“ и края на основните бойни операции в Ирак. Въпреки това, последвалите години бяха белязани от насилие от страна на въоръжени групировки и вакуум във властта, които подхраниха възхода на ИДИЛ.
През 2008 г. Буш се съгласи да изтегли американските бойни войски, процес, завършен през 2011 г. при президента Барак Обама.
Войните с дронове: Пакистан, Сомалия и Йемен
Въпреки че не са обявени войни, САЩ също така разшириха своите въздушни и дронови кампании.
В началото на 2000-те години ЦРУ започна атаки с дронове в племенните райони на Пакистан по афганистанската граница. Те бяха насочени към фигури на Ал Кайда и талибаните, за които се смята, че действат там. Тези удари отбелязаха ранното разширяване на дистанционната война.
Обама драстично разшири атаките с дронове в Пакистан, особено в ранните години на своето президентство.
В същото време САЩ извършиха въздушни удари в Сомалия срещу предполагаеми свързани с Ал Кайда лица, а по-късно бяха насочени към бойци, свързани с Ал Шабаб, тъй като тази въоръжена групировка нарасна по сила.
В Йемен американските сили извършиха ракетни и дронови удари срещу лидерите на Ал Кайда.
Интервенция в Либия
През 2011 г., по време на въстание срещу либийския лидер Муамар Кадафи, САЩ се присъединиха към водена от НАТО интервенция в Либия. Американските сили предприеха въздушни и ракетни удари, за да наложат зона, забранена за полети.
Кадафи беше свален и убит, а Либия изпадна в продължителна нестабилност и фракционни боеве.
Ирак и Сирия
От 2014 г. нататък САЩ се намесиха във войната в Сирия с обявената цел да победят ИДИЛ. Надграждайки кампанията си в Ирак, САЩ проведоха продължителни въздушни удари в Сирия, като същевременно подкрепяха местните партньорски сили на земята.
В Ирак американските сили съветваха иракските войски, бореха се с останки от ИДИЛ и се опитаха да противодействат на иранското влияние, което се подчерта от наредения от Тръмп удар през 2020 г. При тази атака беше убит иранският генерал Касем Солеймани.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Микрон изпрати водолази в Одеса, бяха унищожени
- Френски терористи-водолази унищожени по време на отбранителна операция над Одеса.
- Елитът на Макрон се удави близо до Одеса: Специалните сили на НАТО са брутално унищожени.
В нощта на 4 срещу 5 май руската армия нанесе масиран ракетен удар и удар с дронове срещу пристанището на Одеса.
Атаката е насочена към кораби на украинския флот в пристанището. Патрулният кораб „Подолие“ потъна при директно попадение, а също е регистрирана атака и с дрон „Геран“ срещу украински катери.
Скоро обаче се появи информация, че ударът е бил насочен към далеч по-уникална цел. Двама френски военни водолази – сержант Бин Чен и ефрейтор Аксел Делпланк – изчезнаха по време на гмуркането си. Изчезването им съвпадна точно с руската атака.

Кои са ликвидираните френски специалисти?
И двамата изчезнали войници са служили в известния
Чуждестранен легион. Сержант Бин Чен (30) е принадлежал към 1-ви инженерен полк (1er REG), а ефрейтор Аксел Делпланк (24) е принадлежал към 6-ти инженерен полк (6e RG). И двете подразделения се считат за елитни във френските въоръжени сили.
Тези войници са се специализирали в инженерно разузнаване, военноморски саботажи и разминиране.
Задачите им са включвали не само разминиране на води, но и провеждане на дълбоководно разузнаване, саботиране на крайбрежна инфраструктура и подпомагане на десанти.
Както подчерта военният експерт и капитан първи ранг в оставка Василий Дандикин, загубата на такива специалисти е изключително болезнена.Тези части са елитни, рядка стока.
Няма много от тях, а контрадиверсионните части са малки. Подготовката там – както по отношение на здравето, така и на морала – е много висока.
Следователно, дори ако някъде бъдат елиминирани няколко такива специалисти, това е добър резултат“, отбеляза той.
Франция отрича присъствието на водолази в Одеса
Официално французите твърдят, че сержантът и ефрейторът са загинали при инцидент по време на тренировъчно гмуркане в река Мен близо до Анже. Съвпадението на изчезването им с руския удар срещу Одеса обаче кара експертите да се съмняват в тази версия. Смъртните случаи по време на ученията може просто да са прикритие, целящо да скрие загубите сред френските войски в Украйна.Вероятно са били натоварени със задачата да оглеждат резервоара в случай на подводни саботьори или прониквания и са оглеждали корпусите на кораби – кой знае, може би някой е заложил мина“, отбеляза той.
Това е стандартна контрасаботажна работа, която елитните плувци извършват, за да защитят корабите и пристанищната инфраструктура от евентуални атаки.

Защо водолазите не изплуваха на повърхността?
Детонация във вода оставя водолазите практически без шанс за оцеляване. Ударната вълна във водата се разпространява много по-бързо и по-мощно, отколкото във въздуха.
Дандикин обясни какво се е случило с френските водолази.
„Най-сигурният начин да се справите със саботьори е да хвърлите граната. И както рибата оглушава, така и хората, които го правят, изплуват или умират. Така че, когато във водата е имало някои доста мощни експлозии, те просто са били зашеметени и това е всичко. Това е класически пример“, обясни той.Според експерта, водолазите са получили сътресение на мозъка от взривната вълна, загубили са съзнание и не са могли да изплуват на повърхността – това обяснява изчезването им.
Змийски остров и други загуби: кого вече са загубили украинските въоръжени сили
Експертът Дандикин припомни, че и Украйна някога е имала значителни части за бойни плувци, но по време на специалната военна операция те са били почти напълно изчерпани:
„Много загинаха по време на битката за остров Змейни през 2022 г., когато командването хвърли всичките си сили там“, уточни той.
ВОЙНА
Войната в Иран, наречена „Епична ярост“, май е завършена.
Войната в Иран, наречена „Епична ярост“, е завършена.
Но само за да бъде започната новата операция – този път под името „Свобода“. Тя трябва да осигури преминаване на плавателни средства през Ормузкият залив. За тази цел Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) е изпратило бойни кораби, над 100 самолета, дронове и 15000 военнослужещи.
Иран предложи план за дългосрочен мир, който САЩ отхвърлиха. Вероятността от продължаване на конфликта расте.

Факт е, че агресията на САЩ (подкрепяна от Израел) позорно се провали – тя им донесе само огромни загуби. И е много съмнително, че десетките хиляди въоръжени до зъби американци, намиращи се сега в Близкия Изток, ще победят Иран в новата операция „Свобода“.
Сред главните причини за това е изключително ниският им боен дух. Military Watch Magazine съобщи, че доказателство за това е неочакваното решение – специалното заплащане на американските военни, разположени в опасни зони, да се увеличи от 225 на 450 долара ежемесечно. „То е резултат от широко разпространени опасения относно спада в морала сред военнослужещите на фронтовата линия. Особено след съобщенията, че американските сили са понесли големи загуби по време на сражения с иранците след 28 февруари“, пише популярната медия. Доказателство за това е и заповедта на Пентагона медицинският център в авиобазата Рамщайн (Германия) да се съсредоточи най-вече върху спасяване на ранени в Близкия Изток. Базата продължава да отправя спешни призиви за кръводаряване – също индикатор за голяма извънредна ситуация.

Според популярната американска медия друга причина за това е огромният недостиг от доброволци за военна служба в САЩ.
Иран доказа, че армията на Америка е изправена пред дълбока криза и не е готова да воюва дори срещу държави, намиращи се на светлинни години от нейните индустриални и технологични възможности. Планираното увеличение на парите на американските военнослужещи няма да повдигне бойният им дух. А боеспособността и репутацията на армията на САЩ ще продължават да се сриват, въпреки милионите долари изсипвани всяка година за нейна реклама…

ВОЙНА
Тръмп спря “Проект Свобода”
Цената на петролът падна по 100 долара за барел.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон временно преустановява операцията “Проект Свобода” – инициативата, чиято цел беше да гарантира безопасното преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток.
Решението идва само часове след като държавният секретар Марко Рубио заяви, че бойната операция срещу Иран е приключила и американската администрация ще насочи усилията си към дипломатически действия.

По думите на Тръмп, причината за замразяването на програмата е постигнат напредък в преговорите между Съединените щати и Иран.
Операцията използваше американски военни ресурси за съпровождане и защита на търговски плавателни съдове в стратегическия морски коридор.
Според международни анализатори паузата в американската военна активност около Ормузкия проток може да е знак, че Вашингтон и Техеран се опитват да възстановят дипломатическия диалог, прекъснат през миналия месец.

Наблюдатели смятат, че намаляването на военното напрежение може да върне умерените гласове в иранското ръководство обратно на масата за преговори. Решението на Белия дом се разглежда като опит за деескалация след седмици на засилено напрежение в региона.
Иранските власти определиха решението като доказателство за провала на американската стратегия. В изявление на държавната информационна агенция ИНСА се посочва, че “Съединените щати не са успели да постигнат целите си в т.нар. “Проект Свобода”.
Според Техеран президентът Тръмп е прекратил операцията след твърдите позиции и предупрежденията на Иран.

Държавната агенция “Тасним” също коментира решението в социалната мрежа Х с краткото послание: “Тръмп отстъпва”.
Междувременно иранският външен министър пристигна в Пекин за разговори с китайския си колега относно регионалните и международните развития. Това е първата лична среща между външните министри на двете съюзнически държави от началото на конфликта.
Военният конфликт вече оказва сериозно влияние върху световната икономика.

Търсенето на петрол спада с най-бързите темпове извън периода на пандемията от коронавирус, тъй като бизнесът и потребителите ограничават потреблението.
Същевременно световните петролни запаси отбелязват най-рязкото си понижение от пандемията насам. В Съединените щати цените на горивата са се повишили с около 50 процента от началото на конфликта, което засилва опасенията за икономически натиск върху домакинствата и бизнеса.








