ПАРИ

Кой ще даде на г-жа Гинка Върбакова парите за ЧЕЗ?

Милиони българи продължават да плащат сметките си за ток на ЧЕЗ-България, вместо на г-жа Гинка Върбакова. Бизнесдамата от Пазарджик се нуждае от солидно финансиране. Кой ли ще ѝ даде толкова много пари? И срещу какво?

Представете си, че прясно заквасена фирма с 50 000 лева капитал е предпочетена за купувач на утвърден бизнес с годишен оборот от 1,8 милиарда лева, собственост на една от най-големите компании в света. Какво си мислите най-напред: а) кой стои зад “сламения” купувач; б) кой оказва натиск сделката да се случи; в) кой ще изтръска пачки с милиони, които да кредитират кандидата.

Всичко това се случва в две държави-членки на Европейския съюз – Чехия и България. Ако кандидат-купувачът беше офшорна фирма, зад която стои голяма и утвърдена международна компания, нямаше да има притеснения. Но случаят не е такъв. Българката Гинка Върбакова иска да ѝ повярваме, че има нюха на Уорън Бъфет и неговата кредитабилност.

Какво точно се случва?

Краят на ноември настъпи, а най-голямото електроразпределително дружество в България все още е собственост на чешката държавна компания. И неговите около 3 милиона потребители все още плащат сметките си за ток на ЧЕЗ-България, а не на “Инерком България”, еднолична собственост на г-жа Гинка Върбакова. Въпреки че на 23 февруари 2018 “Инерком” и ЧЕЗ подписаха в Прага предварителен договор, с който “Инерком” се задължи да плати след девет месеца (тоест, в края на ноември) над 320 милиона евро за активите в България. В потвърждение на намеренията си българското дружество, създадено с 50 000 лева капитал, е платило 5 милиона евро.

Декември е, от “Инерком” не са извадили и цент повече, сделката е спряна от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), а на провелите се на 27 ноември общи събрания акционерите на „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Разпределение България“ отказаха да отстранят членове на надзорните съвети и на тяхно място да вкарат Гинка Върбакова и свързани с нея хора.

Чешката държавна компания притежава по 67% от двете дружества и макар промените в надзора да бяха включени в дневния ред по нейно предложение, в крайна сметка те бяха спрени. Независимо че щяха да станат факт само ако КЗК разреши сделката и бъде платена цялата сума по нея. Но делото по жалбата на “Инерком България” срещу решението на КЗК е насрочено от Върховния административен съд (ВАС) за 14 май 2019 година.

Две са предпоставките за реализирането на сделката: решението на ВАС да е в полза на “Инерком” и да се намерят големи банки с утвърдена репутация, които да финансират сделката само срещу активите на “Инерком” и благонадеждността на бизнесдамата Гинка Върбакова. Вече е известно, че условията на договора не позволяват на купувача да залага активи на ЧЕЗ срещу отпускане на заеми.

В толкова големи сделки заемът обикновено е синдикиран – тоест, отпуска се от няколко кредитора. Няма как да си представим, че ще се намерят банки с репутация, които да отпуснат милионни кредити на бизнесмени, оперирали досега паркинг в Пазарджик и фотоволтаични централи с обща мощност 23 MW. При това близо една четвърт от стойността на сделката трябва да дойде от самоучастие – тоест, средства на “Инерком”.

За сравнение: през 2016 година фармацевтичната компания на Кирил Домусчиев “Хювефарма” купи активите на конкурента си Zoetis в САЩ за 145,63 милиона евро, осигурени чрез синдикиран заем от общо 12 банки. Сделката бе за три производствени фабрики в САЩ и формули за ветеринарномедицински препарати и хранителни добавки за животни, продавани в цял свят.

И ако няколко български банки могат да съберат сума от 5 милиона евро, колкото са платени по предварителния договор, за да отпуснат над 200 милиона, зад купувача трябва да стои държава, сериозен залог или собственик на петролно находище. В противен случай държавната Национална електрическа компания eдва ли щеше да получи 250 милиона евро синдикиран заем през 2009 за АЕЦ “Белене” (изхарчени главно за хидровъзела “Цанков камък”), срещу които заложи енергийни мрежи.

“По време на преговорите (протекли през 2017 – б.а.) договорихме подкрепа за нашето участие в сделката от страна на голяма международна банка с висок кредитен рейтинг”. Това казва Гинка Върбакова в първото си интервю за българска медия – държавната БТА. В следващите ѝ изявления – пред камери, депутати и журналисти, това повече не бе потвърдено. Г-жа Върбакова дори не иска да говори за финансирането и изцяло предоставя думата на консултанта – българската инвестиционна фирма Mane Capital.

Казаното до момента от представители на тази компания е, че финансирането ще се състои от 20-30 процента самоучастие и дългово финансиране, “предоставено от една или множество големи и известни международни банки”. За обезпечения няма да се ползват активи на нито едно от придобиващите дружества – иначе е необходимо разрешение от КЕВР. Коя ли ще е водещата банка? Да не дойде от Ямайка…

По парите ще ги познаем

Произходът на парите е от значение, когато става въпрос за толкова важна енергийна инфраструктура, а не за мол, вдигнат от руско-грузински партньорства. И работата на лидерите на две държави-членки на ЕС е да я гарантират чрез проверки на институциите в тези две страни. Защото изборът на купувач за българските активи на ЧЕЗ много напомня на избора на купувач за Дипломатическия клуб в Бояна.

Никому неизвестната фирма “Ексклузив уеб дизайн” от Стара Загора, с 3 лева начален капитал, 1000 лева активи и дейност, свързана с уеб дизайн и реклама, спечели търга за един от най-ценните държавни имоти в София. Година по-късно “сламените хора” продадоха имота на действителния собственик.

Понякога човек просто трябва да познава правилните хора. Или да има правилните съученици. Да вземем например чешкия премиер Андрей Бабиш. През 1978 година, по време на тоталитарния режим, Бабиш започва работа във външнотърговската компания “Петримекс”, в началото на 1990-те оглавява дъщерната ѝ “Агроферт”, а по-късно поема контрола ѝ. Агрохимическият холдинг “Агроферт” стои в основата на богатството му от 3,5 милиарда долара, а на въпрос как го е натрупал, Бабиш отговаря така: с помощта на съученици от Швейцария.

Гинка Върбакова няма съученици от Швейцария. В бизнеса е важно какво предлагаш, колко си надежден и какъв потенциал имаш, казва тя. Така си е – да видим как големите банки ще оценят потенциала ѝ. По парите ще ги познаем.

Post Views: 11

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 16

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 31

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 28