ФОКУС

Кога точно светът научи за печените прилепи на пазара в Ухан

Информационната лента е препълнена с хипотези, версии и сложни разсъждения за това откъде и кога се появи коронавирусът, който тръгна в началото на 2020 г. на околосветско „пътешествие“. Кой е истинският „нулев пациент“? Майк Помпео първи започна да нарича SARS-CoV-2 със загадъчното название „китайски вирус“. Малко по-късно изведнъж престана. Азия е трудно разгадаема за европейците, които имат рамкирано европоцентрично мислене. Няма как средният западняк с тълковен речник на собствената си ценностна система и ползвайки своя промит от либералната идеология мозък да осмисли китайския пъзел. Тоест да осмисли това, което гледа, но не вижда в Китай. Поднебесната е страна, която често се описва със стари дрипави клишета от периода на Студената война, които са с изтекъл срок на годност. Нека се отдалечим назад във времето и да се опитаме да разберем кога и как се стигна до „китайския вирус“ на Майк Помпео.
Западният анализатор разсъждава за прогреса като такъв, в който времето е линейна продължителност на движението на света. Скалата е линейна „прогрес-регрес“. В резултат на хилядолетното съществуване на китайската държава обаче държавните ръководители на тази страна са наследили мисленето на своите мъдреци. При тях времето е последователност от цикли, които следват въртеливото движение на Космоса. Историята е поредица от последователни цикли, всеки един от които е с три периода – „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. След едно завъртане на цикъла през вековете следва отново „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. За китайците развитието е сумата от вълните през различните периоди. Подобно на приливи и отливи. И днес Китай счита, че се намира в своя осми цикъл на изброените три периода. Китаецът се възпитава да обича своята държава, не толкова родина. Много е показателна историята с Конфуций. Неговият баща бил известен и храбър войн. А най-голяма заслуга за един китайски воин е той да даде на своята държава син, който също да стане воин. На 72 години бащата на Конфуций имал 10 дъщери и нито един син. На стари години се развел и се оженил за 18-годишна девойка, която му родила момче. Кръстили го Конфуций и той останал завинаги в историята на хилядолетен Китай.
След Втората световна война законният управител на Поднебесната Чан Кайшъ избързва с циклите и преждевременно залага на САЩ. И сбърква. Мао Дзедун получава властта през 1949 г. и отива на поклон в Москва при „бащата на народите“ Сталин. Въпреки че има дълбоко изкушение да отиде във Вашингтон. Срещу своята лоялност към социалистическия лагер Поднебесната получава от Сталин 250 завода с модерна технология в базовите отрасли на своята икономика. След време обаче Мао решава да замени Кремъл с Белия дом в триъгълника Китай-САЩ-Русия. През 1969 г. „червеният император“ организира граничен конфликт със СССР на остров Даманский. Сблъсъкът с руснаците е доказателство, че китайците са излезли от опеката на Москва. След фиаското на Вашингтон във Виетнам през 1972 г., първо държавният секретар Кисинджър, а след него и президентът Никсън отиват да се поклонят в двора на „червения император“ с американски „дарове“. Американците предоставят на китайците свои невоенни технологии. Те построяват 14 завода за химически торове. Срещу това Поднебесната приема хартиения долар в качеството на чужди инвестиции. Вашингтон прави и още едно сериозно „плащане“ на Пекин. Тайван е изключен от ООН. Престава да бъде политически субект, който представя Китай на световната сцена. По този начин Поднебесната се превръща в модератор между СССР и САЩ. По този повод казват, че Китай използва модела: мъдрата маймуна качена на върха на планината наблюдава битката в долината между двата тигъра. След отмяната на златния стандарт СССР започва да снабдява Запада с нефт и други суровини за хартиени щатски долари. Съветската комунистическа номенклатура лансира версията за конвергенция. Сливане на пазара на капитали със социалистическото планиране. Мао вижда в това таен сговор между СССР и САЩ. „Червеният император“ обвинява Кремъл в ревизионизъм. Или по-точно казано – в предателство. Така СССР е поставен между два огъня. Съветската ситуация се усложнява в политически, икономически и военен план. Така за пред публиката възниква политиката на „разведряване“.
По инициатива на СССР през 1975 г. започват трудни преговори с Пекин за нормализиране на двустранните отношения. През 1969 г. Поднебесната приема в последния момент съветския премиер Косигин, след като той се завръща в Москва от погребението на Хо Ши Мин във Виетнам. Руснакът е унизен и не е допуснат до прага на двореца на „Сина на небето“ (Тиен-дзи, владетел на Китайската империя). Преговорите на Косигин с Джоу Енлай се провеждат на пекинското летище.Следват 14 години мъчителни преговори. И така до 1989 г., когато на поклонение в двора на „Сина на небето“ отива Михаил Горбачов със сведена глава.
За китайците войната е безкраен път на хитростта още от времето на Сун Дзъ. Връх на военното изкуство за тях е да победиш без употреба на оръжие.
През 1979 г. председателят на военния съвет на ЦК на ККП Дън Сяопин слага каубойска шапка и пристига в САЩ. Той подписва с американския президент Картър споразумение „За конструктивно сътрудничество“ със срок 20 години, до 1999 г. С възможност то да бъде продължено с още 20 години, до 2019 г. Смисълът на американо-китайския сговор е, че американците ще съдействат за разполагане на модерна промишлена база на китайска територия за снабдяване със стоки на страните на „златния милиард“. И няма да има военен сблъсък между САЩ и Китай.
Поднебесната поема ангажимент да подкрепя хартиения долар и да отмъсти на Виентам за поражението на американците. Този пазарлък напомня с нещо за договора „Молотов-Рибентроп“. „Кръвната“ клетва за вярност е дадена от Пекин един месец след завръщането на Дън Сяопин от Вашингтон. На 17 февруари 1979 г. Поднебесната нанася „контраудар с цел самоотбрана“ на Виетнам. След което „комунистически“ Китай започва да се превръща във „фабриката на XXI век“. Поднебесната успешно изпълнява програма за модернизации в четирите сфери – промишленост, селско стопанство, наука и отбрана. Проведена е пазарна реформа и се приемат американски инвестиции и невоенни технологии.
През 1985 г. Михаил Горбачов проглушава ушите на света със своето „ново мислене“. В действителност, той постави под съмнение комунизма като способ на производство. И признава ролята на СССР като обикновен доставчик на суровини за световния пазар.
През 1989 г. бащата на перестройката отива на поклон в Пекин със съветски „дарове“. Политически отстъпки за общата граница и модерни военни технологии, необходими на Поднебесната за модернизация на НОАК (Народна освободителна армия на Китай).Американците военни технологии не дават. Затова и днес най-модерното китайско оръжие е като клонинг на руското. Дън Сяопин приема руските дарове и открива нова страница в руско-китайските отношения. Поднебесната напълва руските пазари със своя ширпотреб и нарича това „стратегическо партньорство насочено в 21-ви век“. Американците са разочаровани от новия руско-китайски сговор и предаването на руски военни технологии на Поднебесната.Естествено, следва класическият условен рефлекс на САЩ. В началото на юли 1989 г. с помощта на янките на площад Тиенанмън избухва „контрареволюционен метеж“ или както сега го наричат класически майдан. Дън Сяопин смазва бунта с помощта на НОАК и показва на света, че Китай е независим и самостоятелен център на власт в света. По времето на Борис Елцин глобалната ситуация за Пекин се влошава. Оставането на власт на вечно подпийналия руски президент означава в перспектива пълен контрол от САЩ и НАТО на ресурсите в Сибир и Далечния Изток. По-ясно казано, за китайската „фабрика на XXI век“ това е истинска смърт. През 1993 г. Китай приема тайната доктрина „Три севера/четири морета“. С нея се определят китайските интереси в света: от Ледовития океан до Индийския океан и от Тихия океан до Атлантика. „Трите севера“ означава преодоляване на Северноамериканските Съединени Щати, Северноатлантическия алианс и Северна Евразия (Русия зад Урал). Паралелно Поднебесната предявява претенции към САЩ за китайския дял в природните ресурси на Русия и ги подкрепя с натиск на стоковия и финансов фронт.
САЩ се съгласяват. И през 1999 г. в Пекин пристига Бил Клинтън. Американският президент преподписва с „третия император на червената династия“ Дзян Дзъмин договора „За конструктивно сътрудничество“ до 2019 г.
На 9 декември 1999 г. Борис Елцин прави „страшно“ заявление в Пекин: „Клинтън си позволи да натиска Русия. Той, видимо за секунда, за минута, за половин минута забрави какво е Русия. Че Русия владее пълен арсенал от ядрено оръжие. Не е било и няма да бъде САЩ да диктуват на целия свят как да се трудим, как да работим, как да почиваме… Не, и още веднъж не. Многополюсният свят е основа на всичко. Тоест, така както се договорихме с Дзян Дзъмин. Ние ще диктуваме на света как да живее, а не само Клинтън“. След което на 31 декември 1999 г. Борис Елцин неочаквано си подава оставката. На терена се появява Владимир Путин. През 2001 г. в Москва Дзян Дзъмин подписва с руския президент Владимир Путин договор „За добросъседство“ със срок до 2020 г.
Очевидно е, че връщането на Хонконг през 1997 г. в лоното на родината и превръщането му в специален административен район на Китай, играещ ролята на финансов център на Тихоокеанската зона, няма как да стане без съгласието на Великобритания и на банковата група Ротшилд. По това време Пекин повече от ясно вече се е договорил с Лондон. С банкерите от Ситито. Любопитно беше да се наблюдава през 2015 г. как Техни Величества чакат близо 15 минути идването на Си Дзинпин. Невероятно изглежда снимката на английската кралица Елизабет II, която при ръкуването си със Си Дзинпин се покланя пред него. Нейно Величество почти елиминира изпълнителната власт в Лондон при посещението на китайския президент и се включи в Голямата игра. Бъкингамският дворец се зае с работата, за която английските министри получават заплата. Типично по британски вестник Guardian написа: „Китай е във възход, а САЩ са в упадък. Британия не може да игнорира тази реалност… Нас не ни устройва ситуацията с правата на човека в Китай, която по нашите мерки изисква подобрение при това в много отношения… Но, ситуацията с правата на човека не е основание ние да се откажем от изграждането на по-тесни връзки с Китай.”Елизабет II позволи на Си Дзинпин да нощува в Бъкингамския дворец. Нещо повече! На Си Дзинпин бе предоставена Кралската каляска като транспортно средство. Той е първият чужд държавен глава, който се е разхождал с нея по улиците на английската столица. Със завидно самочувствие Си Дзинпин заяви в британския парламент: „Да, у вас от XIII век има парламент. Но ние започнахме да говорим за върховенство на закона и права на човека преди 4000 години и започнахме да кодифицираме всичко това пред 2000 години. Така, че дайте да си припомним, кой тук е древна държава“.
Какъв е изводът? Поднебесната е осигурила планово да нараства нейната съвкупна мощ до 2020 г. Подсигурени са мирни и благоприятни условия за „малкото процъфтяване“.
През ноемри 2012 г. се открива нова страница в историята на Поднебесната. На власт идва „петият император на червената династия“, другарят Си Дзинпин. На него се пада отговорната задача да реализира „малкото процъфтяване“ до 2022 г. Най-важните задачи са: връщане на Тайван в лоното на родината; превръщането на Китай от индустриална в иновационна държава от шестата технологична вълна; усилване на военната мощ на страната до ниво, достатъчно за пренасяне на стратегическите граници на Поднебесната извън националната територия на суша, в Световния океан и на полюсите на планетата.
Си Дзинпин търси решаването на тези задачи в триъгълника САЩ-Русия-Китай. Проблемът с Тайван и икономическите задачи за получаване на нови технологии могат да се решат само в сговор с Вашингтон. Китай получава необходимите военни технологии от Русия. Но няма неограничен достъп до ресурсите на Сибир. Които са така необходими за „китайската фабрика на XXI век“. Сега става ясно защо китайският дракон се е „скатавал“ и дълго е спал. В края на XX век се събуди, а през 2012 г. разпери криле и излетя. В синхрон с тактовата честота (вълна) на благополучието в китайската история пикът на подема през 1683 г. се повтаря с пика на подема през 2019 г. За осми път в историята на Поднебесната.
Пекин разбира, че ерата на атлантизма приключва по време на вълните на финансовите кризи, които заливат индустриалното потребителско общество на стоки и услуги. Китайците предугаждат краха на икономиката на невъзвращаемите дългове. Договорките с лондонското Сити и банковата група Ротшилд започват да се развалят. Китай все по-настойчиво показва на САЩ своята „цифрова независимост“ в кибервойната и китайското доминиране в областта на информационните войски в глобалната мрежа. Разбира се, незабавно последва удар по Поднебесната. И започнаха вълненията в Хонконг подклаждани от англосаксонците.
Китай не участва във войната в Сирия. Предвид задължението на САЩ да не блокира морските пътища, които снабдяват със суровини и въглеводороди „китайската фабрика“. През последните години Китай се опитва да подсигури Русия като свой суровинен и военен тил. Без обаче да изпада в крайности. Ключов за разбиране на китайската специфика е XVIII конгрес на Китайската комунистическа партия, открит на 8 ноември 2012 г. На него се прави преход от марксистките, а след това и от либералните, по същество западни „общочовешки“ ценности, към новия китайски интернационализъм, основан на конфуцианската етика. Този китайски интернационализъм трябва да издигне Китай след 2019 г. не като регионален фактор, а като „вселенска империя“. Китай вече е достигнал пика на подема на „малкото процъфтяване“. Но няма как да правим паралели между събитията разположени линейно във времето и тези, които идват съгласно китайската „Книга на промените“. Китайската история е цикъл от промени, които не са права линия на прогреса и модерна. Периодът на „малкото процъфтяване“ започва да се строи от великият визионер Дън Сяопин. Срок до 2019 г. Вторият етап от мечтата на великоханското величие се нарича датун („велико единение“). Полковникът от руското военно разузнаване Андрей Девятов, специалист по Китай, казва, че китайската политика е много и дълбоко хитростна. Със своите 36 стратагеми и китайски церемонии за принуждаване на партньорите да „играят на карти, а не на шах“ китайците ги вкарват в капани, в които те „губят лице“. Така китайците изиграха руските либерали. Но с Путин изглежда, че не се получава. Затова Си Дзинпин и Путин заедно дадоха мощен импулс за стремително развитие на руско-китайското „всеобхватно прагматично партньорство“. Но само времето ще покаже дали зад тези формулировки не се маскира достатъчно пространство за стратегически саботаж и от двете страни.
И така, в момент, когато хилядолетният китайски златен дракон с червен оттенък размахва мощно криле и се опитва да се извиси… някой опече прилеп на пазара в Ухан, изяде го, кихна, после са закашля и COVID-19 се понесе по света. И ето, че първоначалният устрем на китайския Дракон, който иска да направи Поднебесната „пъп на земята“, утихна за известно време.

Post Views: 11

ФОКУС

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията “клин, клин избива”😆😆😀

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀

Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.

“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!

Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?

България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!

🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН

Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.

Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.

Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:

“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”

Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.

🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!

– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?

– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?

– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?

– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?

– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?

– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!

– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?

– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?

Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!

Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!

Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!

И не само това!

Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.

Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.

ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?

Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.

На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”

По своята икономическа конструкция договорът представлява:

– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.

Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни

Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден

Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.

Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.

Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh

Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.

Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.

Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год

Това има три преки ефекта:

1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.

2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.

3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.

Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.

Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.

Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!

Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.

Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.

“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.

Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!

Какво плащаме като капацитет?

Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.

Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).

Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.

Какво твърдим, че реално сме използвали?

Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет

Колко струва това „успешно“ ползване?

Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.

Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):

при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh

Какво означават тези числа сравнително?

Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.

🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.

И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?

Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.

🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:

– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.

Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:

Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?

Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?

Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?

И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!

🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.

Post Views: 9

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 30