ПАРИ
Китай помага на Русия да разцепи Европейския съюз
Китай активно изкупува и разцепва Европа. Това е начинът да се оценят резултатите от неотдавнашното посещение на Си Цзинпин в редица страни от ЕС. Освен сключването на колосални търговски договори, тази визита има и политически компонент – и в този смисъл действията на Пекин очевидно помагат на Москва. По какъв начин?
Икономическата интервенция на Поднебесната в Европейския съюз започна отдавна, но до някое време не беше особено забележима. В края на краищата, тя се осъществяваше не с метода на безпардонен натиск (както правят американците), а с тихо пропълзяване в перспективни, но страдащи от липсата на нужното количество пари проекти.
“Проба на перото” на Пекин може да се счита старта във Варшава през 2012 г. на формата “16 + 1”. Това са споразуменията за търговско, икономическо и инвестиционно сътрудничество на 16 страни от Централна и Източна Европа, които някога са били социалистическия лагер (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения) и Китай. 11 от горепосочените са членове на ЕС, но тогава ръководството на ЕС не възпрепятства сключването на сделката. Напротив, въздъхнаха с облекчение: самата „Общност на 28-те“ нямаше финанси за поддържане на икономиките на държавите от източноевропейския баласт.
Китайците умеят да чакат. Почти до 2018 г. Пекин вливаше инвестициите си в Европа много предпазливо, с незабележими порции, натрупвайки дялови участия в транспортната мрежа на различни страни (главно акциите на морските пристанища на Гърция, Италия, Испания и някои други). И след като започна да оказва влияние върху политиката на превоза на товари в Стария свят, реши да насоча вниманието си към технологичните предприятия на ЕС. И в този момент, между другото много навреме, излезе на преден план инициативата на Доналд Тръмп за „връщане на величието на Америка“. Тръмп наложи високи мита върху стоки, доставяни на САЩ от Европейския съюз, като продължава да настоява европейците да купуват американски стоки на преференциални условия. Европа подскочи в търсене на изход – и тук се появи Поднебесната.
Общият обем инвестиции на китайските държавни компании и банки в страните от ЕС през 2018 г. достигна 60,4 млрд. долара (малко повече от 52,760 млрд. Евро). В сравнение с 2017 г. размерът на инвестициите се е увеличил с 82%.
“Китай реши да премине към Стария свят, смятайки, че инвестирането в него ще бъде безопасно и привлекателно нещо”, отбеляза през януари 2019-та испанският El Confidencial. – Европейските показатели изглеждат още по-значими, ако вземем предвид факта, че световните преки чуждестранни инвестиции на Китай са спаднали с повече от 45% през миналата година до 108,2 млрд. долара (около 94,52 млрд. Евро). Просто изчисление показва, че на Европа се падат 56% от общия обем средствата, инвестирани от Пекин в различни икономики по света.”
В петте най-големи държави, получили най-голямо финансиране от Китай, четири представляват Европа, а три от тях – ЕС: Португалия, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство. В Париж и Берлин забиха тревога: парите на азиатския гигант течаха в Европейския съюз, но покрай неговите основни „дялови участници-концесионери“ – Германия и Франция. Ангела Меркел и Емануел Макрон започнаха активно да предлагат на партньорите си по евроалианса “да се страхуват от данайците (в смисъл китайците) който носят подаръци.” Лидерите на ЕС предупреждават, че азиатските пари могат да разцепят единството на Европа – но на практика не предлагат никакви други капитали в замяна.
Оставащите на сухо при такова разделение Италия, Гърция, Унгария и другите по-малки страни, разбраха, че няма смисъл да „чакат милости“ от Европейския съюз и открито започнаха да търсят алтернативи. В списъка на първите две места бяха Китай и Русия.
Всички пътища водят към Рим
Изборът на страните за посещение на Си Цзинпин по време на пътуването из Европа от 21 до 26 март не може да се нарече случаен. Италия, с нейното дяснопопулистко правителство, днес не е просто камъче в обувката на Европейския съюз, но и практически центърът, който се противопоставя на оста Берлин-Париж. За да използват финансовите трудности на Рим, не само за да спечелят, но и за да укрепят положението си в Европа и да създадат апенински плацдарм, от който да водят по-нататъшното настъпление срещу Стария свят.
Франция е “по-малкото зло” от двата гранда в ЕС. По-податливо, поради по-малката, отколкото в Германия, икономическа стабилност, и наличието на болеви точки, които могат да бъдат натиснати. И да се влияе чрез Париж върху Берлин.
В Рим, другарят Си подписа 29 съглашения на обща стойност 2,8 милиарда евро. В днешно време, може и да не са Бог знае какви пари. Но сред тези 29 документа има един, все още не изразен с конкретни цифри, но не престава от това да бъде главния. Това е меморандум за намерение, според който Италия стана първата държава от световната G7, която се съгласи да участва в глобалния проект „Един пояс – един път”.
До този момент „Новият Път на коприната“ се разпростираше върху Близкия изток, Азия и Северна Африка, а сега крайната му (временно, разбира се) точка е апенинският „ботуш“. С неговите пристанища в Генуа и Триест. Италия се превръща в ключова страна за доставката на стоки от Европа към останалата част от света и от останалия свят към Европа.
Ясно е, че Китай няма да спре на това, добре че гръцкото пристанище Пирея и испанската морска врата във Валенсия са под контрола на държавни компании на КНР. За Италия „опасването“ означава да получи добър шанс да се измъкне от големите дългове (държавният дълг на страната е 131% от БВП).
Останалите 28 договора включват взаимодействие в онлайн търговията, селското стопанство, банкирането, сателитните комуникации и т.н. Италия получи шанс да оздравее икономически. Не е нужно да сте изключителен ум, за да предположите, че утре зад такъв шанс ще дойдат не малко от нейните другари по нещастие, наречени Европейски съюз. Според анализаторите на Morgan Stanley, китайските банки с държавно участие към 2027 година могат да отпуснат при преференциални условия 1,3 трилиона долара на държави и компании, които желаят да участват в проектите на „Пояса и пътя“.
Да подкупиш Париж и да предизвикаш ревност у Берлин
В Париж след това Cи влезе, би могло да се каже, на белия кон на победителя, готов да предложи своята помощ в борбата на ЕС срещу отвъдокеанските рекетьори.
Емануел Макрон, въпреки цялото си наполеоновско поведение, не рискува да преговаря с представителя на азиатския гигант самостоятелно и повика “момчетата от двора” – германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Това е красив ход: да се чувства по-уверен и да намекне на немската колежка, ние тук се грижим и за вашите икономически интереси. Цялата европейска троица в един глас информира китайския посетител, че по принцип те харесват и пояса и пътя. Но на Пекин трябва да му е ясно, че “такива въпроси не се решават в движение”.
Председателят Cи прекрасно разбира всичко и тръгна с козове под формата на предложения, които не могат да бъдат отказани. Китайският лидер подписа договор с концерна “Еърбъс” за закупуване на 300 широкофюзелажни самолети (34 милиарда евро). Китай, ако някой не знае, доскоро беше един от основните клиенти на американския “Боинг”. През 2017 г. тази компания за производство на самолети е продала на Поднебесната около 20% от продукцията си. Но …
Митническата война на Пекин с Вашингтон и два разбили се MAX на Боинг предизвикаха рязък завой на китайската авиационна сфера.
Освен това Париж и Пекин подписаха споразумения за изграждането от френцузите на вятърна електроцентрала в Китай (1 милиард евро), 10 нови морски плавателни съдове (1,2 милиарда евро), създаването на френско-китайски инвестиционен фонд (1 милиард евро), доставки на френска селскостопанска продукция и др. Общият обем на пакета възлиза на 40 милиарда евро. След това омекналият Макрон заяви, че “подписаните споразумения вдъхват надежда, че европейците скоро ще вземат участие в глобалните проекти на територията на Китай”. Си предпочете да се въздържи от коментар по този въпрос.
Няма съмнение, че Германия не е била в плановете на пътуването на китайския лидер в Европа също не случайно. Изглежда, че Си, на първо място, се надява да събуди някаква ревност на немците към французите (как така: в тях вливат пари, а в нас не?), и на второ, да се формира у Меркел разбирането, че разширяването на работата с Китай е обективна необходимост, А за сега в Берлин, по негово мнение, те все още не са готови и затова има смисъл да побутнем с „желязна ръка към щастието“ и да изчакаме докато „клиентът да узрее“.
А какво от всичко това е за нас, за Русия?
Китайска експанзия във формата, в която се осъществява, е удобна за Русия. Първо, парите на Пекин могат да укрепят отделните държави-членки на ЕС, но не обединяват съюза като цяло, а напротив, го разцепват. В края на краищата, всяка от държавите в Европа, които са в контакт с Поднебесната, действа главно в свой собствен интерес. В ситуация, в която националните приоритети стават по-високи от всички европейски, за Русия е много по-лесно да взаимодейства със специфични държави и правителства на страните от ЕС.
Второ, в засилващите се поради китайските инвестиции държави, движенията за национална самоидентификация стават все по-силни. Които, на свой ред, все по-често излизат с идеите за отмяна на наложените на Русия санкции и, че „е по-добре да се търгува с Москва, отколкото да се враждува”.
Трето, подхранваната от Китай Европа постепенно се превръща от съюзник на Вашингтон в негов съперник. И така, светът се движи към установяването на многополярност, един от полюсите на които Русия планира да стане.
ПАРИ
Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
ПАРИ
‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
ПАРИ
България е с най-висока инфлация в еврозоната
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.








