ПАРИ

Китай и САЩ водят търговска война. Печели Русия?

Конфликтът между Вашингтон и Пекин ескалира. След като в началото на май САЩ вдигнаха вносните мита за китайските стоки с 10% до 25%, Пекин оповести, че от 1 юни ще наложи реципрочни санкции и върху внасяните американски стоки. Всичко това доведе до сътресения на международните пазари – борсовите индекси тръгнаха рязко надолу.

Паниката още не беше отшумяла, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че американските компании ще изтеглят производството си от Китай. А в понеделник Гугъл обяви, че преустановява бизнес контактите си с китайския технологичен концерн Huawei.

Ще се пренасочат ли търговските потоци от Китай към Русия?

Търговският оборот между САЩ и Китай през 2018 г. е достигнал 633,5 милиарда долара. Това представлява увеличение спрямо предходната година с 8,5% – въпреки тлеещия от лятото на 2018 търговски конфликт помежду им. По-голямата част от този оборот – над 478 милиарда долара – се пада на китайския износ за САЩ. Първоначално американските санкции трябваше да са на обща стойност около 200 млрд. долара, но впоследствие Тръмп завиши сумата с още около 300 милиарда, за да обхванат санкциите на практика целия внос от Китай.

Редица наблюдатели предполагат, че в сегашната ситуация Пекин ще започне по-активно да предлага своите продукти на руския пазар. Теоретично това може да доведе до увеличаване на конкуренцията на руския пазар, до повишаване на качеството на стоките и намаляване на потребителските цени. Но не всички експерти са съгласни с тази прогноза. Статистиката също не говори в подкрепа на този сценарий: според Федералната митническа служба на Руската федерация, през 2018 г. стокообменът между Русия и Китай – на стойност от 108 млрд. долара – е бил 6 пъти по-нисък, отколкото този между Китай и САЩ.

Според водещия изследовател на Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките Алексей Портански, е нереалистично търговията с Русия да компенсира китайските загуби, тъй като в случая говорим за много различни търговски обеми. Също и Алексей Коренев, анализатор в руския инвестиционен холдинг “Финам”, смята, че Русия е твърде малък пазар за Китай. Затова Пекин най-вероятно ще се опита да пренасочи част от тази продукция към вътрешното потребление, чиито ресурси са огромни, както и към други по-големи пазари.

Изгоди за руския нефтодобив?

След като Пекин наложи първите си санкции срещу американските продукти през миналата година, беше намален вносът на американски втечнен природен газ. Неговият дял в общия обем на китайския внос е спаднал за 1 година от 15% на около 3,5%. През миналата година Китай е купил само 2,7 милиарда кубически метра втечнен природен газ от САЩ за 426 милиона долара.

От 1 юни Китай ще започне да облага с по-високи мита американския втечнен газ и съществуват предположения, че Русия ще може сериозно да увеличи присъствието си на китайския газов пазар. Още повече, че през декември 2019 г. се очаква да бъде пуснат в експлоатация газопроводът “Силата на Сибир”. Въпреки това трябва да направим няколко уточнения.

Първо, един обем от 2,7 милиарда кубически метра не е чак толкова голям, че да донесе някакви огромни допълнителни приходи. И сега Русия изнася за Китай основно минерални продукти – 76,2% от общия руски износ за тази страна.

Второ, според Михаил Крутихин, партньор на консултантската компания RusEnergy, на Русия ѝ е по-удобно да доставя своя втечнен газ на Европа. И досега основната част от руския износ е заминавала за Европа, защото тя се намира най-близко.

Съществуват обаче физически ограничения за износа на руски петрол. “Дори ако вземем предвид всички съществуващи трасета за доставки, Русия пак няма да успее да изнася повече от 75 милиона тона петрол на Китай. През 2018 г. са били изнесени 66 милиона тона. Което означава, че потенциалът за увеличение на руския износ на петрол за Китай е незначителен”, добавя експертът.

Руският БВП ще нараства по-бавно

Тръбопроводът “Силата на Сибир”, по който Русия ще доставя на Китай газ от края на 2019

Най-сериозният фактор на влияние върху руската икономика, произтичащ от кризата в китайско-американските отношения, е т.нар. макроикономически рикошет. Според Алексей Коренев, търговската война между САЩ и Китай ще донесе на всяка една от тези страни загуба с около 0,5 процента от техния БВП. И не можем да изключим опасността от нова глобална криза.

В такъв случай търсенето на енергоносители в световен мащаб ще спадне, а това ще доведе до поевтиняване на петрола, от който до голяма степен зависи руският бюджет, както и силата на рублата. Програмният директор на Международния клуб „Валдай“, Ярослав Лисоволик, посочва и още един риск – възможното бягство на инвеститори, респективно на капитали от Русия.

При най-лошия възможен сценарий, БВП на Русия през 2019 година няма да надхвърли 1,2%, прогнозира Коренев. А за да стане руската икономика петата по големина в света, както заръча президентът Путин, е необходим ръст от порядъка на 4-5% прираст на година. Както вътрешни фактори, така и новопоявилите се външни причини явно ще превърнат тази задача пред Русия в мисия невъзможна.

Post Views: 13

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21