“Сегашният лидер на БСП Корнелия Нинова дойде на поста си в резултат на сложна комбинация, на множество компромиси. Започна обнадеждаващо, но все повече се вижда, че нейният капацитет е на равнището на дребните тактически сблъсъци. Т.е. в БСП все по-ясно разбират, че с Нинова могат да бъдат гласовита, силно дразнеща Бойко Борисов опозиция, но трудно могат да се преборят за властта”, казва проф. Александър Маринов в интервю на Цоня Събчева за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“.

Заместник-председателят на ПГ на БСП Жельо Бойчев напусна ръководството на партията, проектозаконът за шоковото вдигане на акциза на бездимните цигари остави впечатлението за противопоставяне на лидера на ПГ на ГЕРБ с председателя на партията. Кой залог би бил по-реален – за разцепление в БСП или за разцепление в ГЕРБ? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Къде да очакваме най-напред реалната пукнатина – в БСП или в ГЕРБ?

Пукнатини има и в двете, а бих казал и във всички български политически формации. Друг е въпросът, кои са видими, кои – не толкова. Ако имате предвид видимо сериозно разцепление, конфликт, не ми се струва, че това е вероятно на този етап. Мисля, че има фактори, които сдържат този процес. Все пак от една страна имате управляваща формация, в която председателят е достатъчно авторитетен. Вярно е, че Цветанов оспорва неговата власт, даже се опитва да го критикува, да го упреква в недостатъчна евроатлантическа правоверност, но мисля, че едва ли ще се осмели на открито противоборство. А в БСП въпросът е друг и по-сложен. Разликата между БСП и ГЕРБ е, че ГЕРБ без Бойко Борисов не може да съществува и в това отношение имаме точен аналог на НДСВ. Докато БСП може да съществува без всеки от лидерите си. Друг е въпросът, че лидерът има значение и дава отражение върху кондицията и дейността на партията. Но повтарям –при сега наблюдаваните процеси не очаквам драматичен, тежък разлом.

А имат ли лидерите на партиите проблеми с тях – Борисов с ГЕРБ и Нинова с БСП?

Имат, макар и по различни причини, обусловени от особеностите на всяка от партиите. Проблемите на Борисов с ГЕРБ са за това, че той е готов да жертва всекиго, за да запази себе си. От тази гледна точка, има поредица от „оставки“, изискани, изтръгнати оставки, които не могат да не притесняват всички останали в партията. Т.е. за Борисов партията ГЕРБ е просто инструмент. Докато в БСП проблемът е от друго естество. Сегашният лидер на партията дойде на поста си в резултат на сложна комбинация, на множество компромиси. Започна обнадеждаващо, но все повече се вижда, че нейният капацитет е на равнището на дребните тактически сблъсъци. Т.е. в БСП все по-ясно разбират, че с Нинова могат да бъдат гласовита, силно дразнеща Бойко Борисов опозиция, но трудно могат да се преборят за властта.

Проф. Маринов, много си мислех какво да обединя като политическа тема събитията от седмицата и измислих изречението: междупартийният черен PR продължава. Така ли е или моето впечатление е погрешно?

Ами да, то това се превърна в характерна черта на българската политика. Вече не се прави политика, има само черен PR – нападки, епитети, инсинуации, словесни удари и контраудари, които обаче не са насочени към същността на политиката, а към някакво въображаемо преимущество чрез омаскаряване на другия, именно в резултат на което нито една партия не печели. Нито една партия не печели, напротив – всички губят с различна степен и по различни причини. Освен това, все пак, колкото и да го подценяваме или по-точно да оценяваме критично масовия българин, има неща, които са толкова глупаво направени, че да се чуди човек това черен PR ли е или черен авто-PR. Давам ви само един пример – по повод на изказването на президента на конференцията за европредседателството. Между другото, вероятно съвсем по случайност, президентът каза доста неща, които ние с вас говорихме предишната вечер.

Да, имаше такова повторение.

Да, не защото ни е слушал и си е записвал, разбира се. Това означава, че мнението на различни среди, които се опитват да разсъждават трезво, критично, аргументирано, съвпадат. Какъв беше отговорът, който даде на място и малко по-късно г-жа Захариева, външният министър? Тя каза нещо абсолютно вярно – например по повод на приоритетите в председателството, че ако имаш 100 приоритета, нямаш нито един. На мен веднага ми стана смешно, защото очевидно г-жа Захариева не е чела програмата на собствения си кабинет. В нея приоритетите са 127. И по-нататък – идеята или твърдението, че мнението на президента за европредседателството се разминава с мнението на гражданите, изразено в социологическите изследвания. Ако следваме тази логика, одобрението към правителството е 20%. Тогава изводът е много, много, много неприятен за това правителство. И т.н., и т.н. По принцип бих добавил още нещо, то се случи в петък, ако не се лъжа – този много лош навик на партиите и техните лидери и видни фигури да се ровят в проблемите на другите партии. Нинова коментира, какви са отношенията между Борисов и Цветанов, Цветанов отвърна със същото. Един политически лидер, разбира се, и една партия трябва да калкулират процесите в опонентите си, но не е белег на добър стил да се говори за тях. Всеки си гледа своята кошара, всеки си гледа своите проблеми. Хората преценяват, какви са отношенията и дали може да се разчита на едно наистина синхронизирано действие. Та вие сте абсолютно права за черния PR, само че той много често се превръща в черен пиаров бумеранг.

Проф. Маринов, на какво се крепи държавата при това положение?

Честно да ви кажа, на магия. И аз се опасявам, че тази магическа пръчица, тази съвсем лека, тъничка пръчица, която се крепи по инерция и благодарение на това, че не сме се натъкнали на сериозни предизвикателства и кризи, това ни крепи, но това всеки момент може да рухне, всеки момент.

Светът в момента е в тежки кризи. Ние някак си седим като на завет и не си даваме сметка за тях. Нито държавата ни е оправена, нито имаме конкретна реакция за това, което се случва.

Да. Тази аналогия може да бъде продължена, само че ние не сме на завет, ние сме застанали на сушина, обаче на място, където всеки момент може да дойде пороят. Нали знаете, има едно правило – когато има наводнение, да не се застава под мостове, в подлези и т.н., и т.н. Ние си мислим, че пороят няма да дойде тук по някакви странни причини – аз не знам защо е налице това безгрижие, на какво разчитаме. Разбира се, че сами едва ли можем да се справим с много тежки кризи, но все пак трябва да има някаква собствена способност. Не можем да разчитаме само на някакви, бих казал, имагинерни гаранции отвън. И тук е най-големият проблем – за състоянието на българската държава и държавността, за състоянието на тези структури, които гарантират реда, гражданската и национална сигурност. Всичко това, като вземете състоянието на МВР, като вземете състоянието на армията, до голяма степен специалните служби, просмукани от политически патронаж, назначения, обслужване на различни политически бизнес интереси, подкопано доверие, пълно отчаяние на голяма част от личния състав, демотивация и т.н. – всичко това, разбира се, се е трупало с години. Но в края на краищата, всеки , който е на власт, носи отговорност за това, което поема, и в някаква степен да го подобри. Ако само се оправдава с предишните, тогава защо въобще идва на власт? И това е големият проблем – че тези, които сега управляват, не могат да поправят работите, това е ясно, виждали сме го и го виждаме. Но най-лошото, обаче, е, че тези, които претендират да дойдат на власт, с нищо не показват, че могат да свършат тази работа.

Скъсан ли е общественият договор?

Ако въобще е бил сключван. Може би в самото начало на прехода имаше някакво взаимно доверие, някакви надежди, макар и силно поляризирани. Сега неверието, съмнението, неприязънта към политиците, към публичната власт са много силни. И аз затова се вбесявам от фалшивите оптимистични розови…

Много възторжени.

… анализи, анализи на уж експерти, уж социолози, които жонглират и произволно интерпретират данни. Нека дам само един пример, нека да се върнем към въпроса, който обсъждахме миналия път. 42% от българите смятали, че европредседателството е минало добре. Забележете – огромна част от тях не могат да посочат нито една причина, нито един аргумент, защо смятат така. Т.е. или не е вярно, или просто има промиване на мозъци, индоктриниране с някакъв фалшив оптимизъм, който обаче е само тънък горен пласт на общественото съзнание. Аз смятам, че в България общественото съзнание, обществените нагласи отдолу са като вулкан и всеки момент могат да изригнат. Аз често повтарям това и много хора ме питат с основание – „Какво, къде виждате симптомите?“ Аз смятам, че симптомите са в натрупващите се нерешени проблеми, които властта отрича да съществуват. А тези проблеми рано или късно ще достигнат до критична фаза. Още повече, те не са един и два, те са множество, влияят си, акумулират своето негативно отражение и се опасявам, че ни чакат тежки времена.

Тази критична фаза как ще се материализира? Какви политически трусове ще видим? Може би промени в кабинета като начало, смяна на правителството и т.н.?

Смятам, че е много вероятно Борисов, съдейки по неговия манталитет, да направи още няколко жертви на фигури с цел не да спечели партията, а по-скоро да отложи края, главно с оглед на своите лични планове. Така че не е изключено, особено като се има предвид, че някои от министрите са направо на ръба между трагедията и комедията. Би било много весело, ако не беше тъжно и трагично даже. Така че не е изключено да има такива смени. Но аз хич не изключвам и варианта по познат начин да се издебне един що-годе приличен повод – той може да дойде всеки ден буквално – да се хвърли пешкирът на ринга и да се отива на предсрочни избори, с надеждата, тяхна, че ще се повтори това, което вече два пъти правеха: измъкване от властта, след това с познатите средства спечелване с малко на избори. А вече там винаги ще се намери някой, който да се съгласи да участва в едно коалиционно правителство. И аз никак няма да се учудя, предвид на видимата невъзможност, неспособност на БСП да сечели изборите, никак няма да се учудя, ако отново стане актуална темата за голяма коалиция.

Голяма коалиция? Как и с кого?

Е, ГЕРБ – БСП, но как, не мога да ви кажа. То зависи от обстоятелствата. Но това ще е последното спасение, защото ако Нинова в близката година най-много не вкара БСП във властта по някакъв начин, тя просто няма да задържи поста си.

Което означава коалиция ГЕРБ – БСП в рамките на този парламент?

Не, съмнявам се, че в рамките на този, освен ако не се случи нещо драматично и тогава не възникне призивът да спасяваме Отечеството. По-скоро след едни следващи избори, при подобна патова ситуация, при усложняване на редица обстоятелства в и около България, тогава може да се извъртят така нещата. Както знаете, у нас неведнъж и два пъти категорично се е отричала възможността нещо да се направи, след това то се е правело. Така че каквото и да е говорено, то не може да се приема за истина от последна инстанция.

Казвате нещо важно, нещо много важно. ГЕРБ би потърсил, би се хванал с БСП, защото в някаква степен БСП ще поеме руско-китайската линия и ГЕРБ може да си държи евроатлантическата. Така хем ще си управлява, хем ще си разделят негативите.

Ами да. Още повече, че всяка една от двете партии една за друга е последната сламка, последното спасително островче, да кажа. ГЕРБ няма с кого повече. Той изхабява една след друга различните формули, не остана с кой. Сега с ДПС предполагам, че едва ли ще искат, а и едва ли ще имат такъв достатъчно голям брой депутати след едни избори. Но с БСП, пак казвам, това ще е един много сложен политически завой, но кой знае, може би ще се намерят някакви аргументи, примери ще се намерят. Не дай Боже ще се случат неща, които наистина ще изискват някаква поне видимост на единство във властта. Такова е моето усещане. Искам да ме разберете правилно, аз нямам множество доказателства, че това ще се случи, но просто анализирам възможните варианти и не мога да видя друг. Освен ако нещо не се случи много бързо, светкавично, буквално за месеци да изникне някой нов сериозен претендент, който да е достатъчно сериозен, че да помете сегашните и да вземе голяма преднина. А пък вече в такива случаи винаги ще се намери с кой да се коалира. Нещо като НДСВ, грубо казано, само че не едно към едно буквално повторение.

Да си изработим цар, защото с реалния не се получиха нещата.

Ами да. Да си изработим силен, харизматичен лидер. Разбира се, това може да е поредният провал, а може и да не е провал. Може и да не е провал. Но засега още не можем да кажем, тъй като това са само хипотетични предположения за евентуално бъдещо развитие. Но, вижте, ние в края на краищата не можем да не правим някакви чисто логически възможни сценарии. Те не са толкова много, те са 4-5. Ние виждаме, че сегашният сценарий е изчерпан. Някои казват: защо пък да не продължава така, какво толкова страшно има? Аз смятам, че не може да продължава така, защото се натрупва негативизъм, натрупват се пасиви и в един момент, както много пъти през последните години, конструкцията ще рухне. Някой ще се уплаши, че ще поеме прекалено много негативи, ще реши да се измъкне. Така е било винаги досега през последните години, така ще бъде и сега. Въпросът е, ако разсъждаваме, опитваме се логически да търсим вариантите, какво би могло да се случи след това. Те са 2-3 неща и те не могат да се случат произволно, тъй като ние виждаме състоянието на известните ни сега реални участници в политическата надпревара. От тези участници в тяхното състояние, което трудно може бързо да се промени, какво можем да очакваме особено? Нищо не можем да очакваме. Какво можем да очакваме от БСП в това й състояние? Нищо особено. Тя би могла да бъде нещо друго, би могла да предложи нещо друго тази партия, но засега не го предлага. Така че, много е мътен хоризонтът. И, за съжаление, това не е далечен, а е много близък хоризонт. Както сега гледам това, което се събира над Витоша, не знам след два часа или след три-четири часа ще завали, и то днес ще завали силно. Извинявам се, че навлизам в територията на метеорологията.

Задава се облак тъмен.

Да, да, тъмен, тъмен.

Не ми бил облак тъмен, нито била буря страшна.

Да. Честно да ви кажа, миналата седмица или там когато имаше един огромен порой, дето ни изненада пак, той ме хвана точно в движение и ме направи на нищо. Аз си правех сметката – сега бързичко ще стигна от спирката до вкъщи. Но не би. И само за три минути, дето ме удари големият порой, бях все едно, че съм скочил в реката с дрехите. Същото е и с обществото. Извинете ме за тези елементарни аналогии, но ние какво си мислим сега? Ще завали ли? Може да завали, ама аз ще си намеря подслон. И другите сигурно ще се намокрят, някои дори могат да се издавят, но аз нали ще се оправя. Няма как – удари ли пороят в обществото, удари ли пороят от нерешени проблеми, вярно, някои може да се разминат по-леко, някои може въобще да се отърват. Но все пак аз подчертавам това нещо, което би трябвало да е ясно на всички, особено на тези, които управляват държавата – ние сме общество, ние сме голяма група от хора, които живеем заедно и можем да съществуваме, само защото сме заедно. А не защото можем да се спасяваме поединично за сметка на останалите.