АНАЛИЗИ
Как Борисов лъже за Гинчето
(Защо Борисов се разходи до Люксембург и Лондон)
Световни мафии, пране на стотици милиони…
ПОДЗЕМНИЯТ СВЯТ НА ЕДНО ГИНЧЕ
*** Нарко- и криминална прегръдка на полето на електрическия ток с подкрепата на елита ни пали свещта на България
**** Скандални документи в инвестициите й
.
Бизнесът на Гинчето, дето сега купува ЧЕЗ е соларни (фотоволтаични) паркове, които правят ток от енергията на Слънцето.
Имала активи за поне 100 млн. лв., се кълне тя самата.
Това твърдят и отговорните държавни фактори, и банкери, и експерти и анализатори, и коментатори и журналисти, и сульо и пульо.
А сега да видим тези „активи” – има ли ги, няма ли ги и онова, което фактически е укрито чрез тях.
.
Като нагледен пример за действително случващото в тези „бизнесоперации” ще взема една от най-значимите от нея. Онази за един мегаломански проект, който щял да смае не само България, а дори и светът.
___________________________________
През 2010 г. родата на Гинчето и сие решават да направят най-големият не само у нас, а и в цяла Европа соларен парк – този между пазарджишките села Априлци и Сбор. Разчетите са на няколко етапа да се инвестират по десетки и десетки, и десетки, и десетки милиони евро, като сумата в крайна сметка надмине стотици милиони – по експретна оценка 200 милиона евро. (посочената първоначална цена в документацията на проекта е малко по-ниска – 345 милиона 807 хиляди и 500 лева.)
.
За целта от фирмената си огърлица Гинчето и сие отбройват едно зърно – “Риал Стейтс” ЕООД. Тази фирма се води на Петрана Георгиева Пайтакова, майката на Гинчето, а в конкретния случай с този соларен парк майката и фирмата се представляват от самото Гинче.
.
Енергетиката е контролирана от държавата стопанска сфера чрез Комисията за енергийно и водно регулиране
Сега, по сделката за ЧЕЗ сега шефът й лъжливо твърди, че и пръстът си не могат да помръднат, преди да бъде финализирана докрай. Но тогава, за този огромен соларен парк (за разлика от сега) още преди началото на проекта ДКВР изисква всякакви данни, за да одобри тази инвестиция и даде лиценз.
.
С писмо вх. № Е-ЗЛР-Л-66/ 06.08.2010 г. Гинчето ги предоставя на държавния орган.
Разгръщаме тези документи, дадени тогава от великата предприемачка Гинчето.
Дебел сет от хартия. Е, не тежи чак толкова като онези 15 кг сет документи за сделката с ЧЕЗ, дето сега същата тази комисията въпреки задълженията си не иска ни да го види, ни да ги помирише даже, камо ли пък да го изиска.
.
Внушителна купчина документи.
Купища от нотариални актове за земята, от строителни разрешения, договори за изграждане на инфраструктурата за парка, за доставка на фотоволтациите, представяне на фирмите кои са и дали са надеждни, презентации, технически параметри, лизингови договори за конструкциите, договори за строителството, предварителен договор за присъединяване към мрежата на НЕК и др.
Терен с фотоволтаици от почти 2000 декара и обща мощност от 60 мегавата, която после нараства на 80 мегавата!
—————————–
В този сет липсват документи за европейското финансиране. За тези, които не знаят – всички соларни паркове, вятърни и такива на биомаса у нас са изградени и с европейски субсидии – между 75% и 90% от стойността им. А се питайте защо тогава цената на киловатчас от тях беше определена въпреки авантата на такива недопустимо високи равнища?!
——————————–
Но и така папката е наистина сериозна работа. Която се оказва сериозна далавера.
За терените общината прибира половин милион лева, а дъбовата гора е изсечена и носи на фирмата по оценки около 6 млн. лв. Община Пазарджик също туря едно рамо за реализацията на дървесината – 5 000 кубика от изсеченото са оформени с товарителници на нея, а тя после ги раздала на бедните и ромите в циганската махала. (поне по документи е така).
.
Но сега ни интересуват преди всичко не тези „дребни” афери с изсечени гори, дървесини, европейски пари, а най-голямата в този най-голям на континента соларен парк.
.
Най-интересни са документите, изисквани от държавата, за да се докаже финансирането – парите, с които ще прави проекта и каква ще е схемата за намирането им (ама сега по сделката за ЧЕЗ излезе, че уж тези неща били светая светих и държавата уж нямало право да се меси в отношения между частни фирми).
******** НЕСЪЩЕСТВУВАЩА БАНКА В ЛЮКСЕМБУРГ *****
(Борисов се разходи до Люксембург, защо?)
Един от тези документи е озаглавен „Писмо за намерение за финансиране от I.FI.L. Bank Institut Finacier du Luxembourg”.
Наименованието е заблуда!
Пълна!
Защото въпреки названието не става дума въобще за участие на каквато и да е банка, камо ли пък от Люксембург. Но явно родните чиновници са се доверили наивно (наивно ли?!) на толкова авторитетно звучащото название на институцията.
.
https://suite.endole.co.uk/…/06386234-i-fi-l-bank-institut-…
.
А тя не е нито банка, нито кредитиращ институт, а фирма.
Не се намира в Люксембург.
Регистрирана е в Лондон, в английския Търговски регистър под номер 06386234.
.
Както се казва – прясно родена е.
Пръква се на белия свят през 2007 г., в Лондонското Сити, когато се ражда и идеята за фотоволтаичните инвестиции на Гинчето у нас.
Както се казва, де го чукаш, де се пука.
.
Май изглежда, че и там, в този световен финансов център познават такава прочута и видна личност като Гинчето, та й подават братска ръка.
А сега нека да видим тази братска (английско-италианска) ръка, назовала се така, сякаш е люксембургска банка.
.
Последният посочен неин бос е някаква сериозна бизнес-дама. Над 60-годишна.
Толкова е сериозна, че за нея в световната професионална бизнесмрежа Linkedin не може да се открие нищо. И въобще където и да е. Е, макар и трудничко, може да се издири нещичко за дамата в пенсионерска възраст – в Италия е, на крачка разстояние от Неапол, в малко италианско градче Lioni.
И за другите участници-бизнесмени трудно може да се намери нещо. Едни са от Швейцария, други – чак от оня край на света, от региона на Тихия океан и една австралийска провинция. Компанията не е декларирала специфичен предмет на дейност. В графата е „други, неописани дейности”.
Компанията мяза на италианска по състава си на директорския борд в нея.
Разбира се, не бях изненадан, че чрез тази и зад тази компания се подвизава втора, друга фирма, зад нея пък – трета и въобще последният да затвори вратата… …
Компанията, която финансира Гинчето практически приключва с белия свят, когато приключва и фотоволтаичната епопея на Гинчето. Приключва, понеже дейността й след това веднага замира и е в процес на закриване.
Така че Гинчето се оказва велик бизнесмен и велик политик. Не само командва родните държавници, но командва и световните предприемачи и банкери.
.
Дали?
Защото през целия период на съществуването си онази компания, дето уж е банка, е дребничка фирма. Тази „световна” фирма няма регистриран сайт, няма имейл, не си е декларира телефоните… А уж въртят общопланетен бизнес!
Много ми заприлича на онези „пощенски кутии”, през които претакват пари с неясен произход.
.
***** НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ФИРМА
В АВСТРИЯ ДАВА ПАРИ ****
.
Представен е и междуфирмен договор между „Риал Стейтс” ЕООД (фирмичката на майката на Гинчето, представяна от самото Гинче) и „Петролинкс Ханделс” за осигурен кредит от 14 млн. евро. Сключен е на 11 май 2010 г. и окончателно кредитът трябва да се погаси на 31 август 2020 г. Една ипотека и постъпленията от продажбата на тока, произведен от Слънцето, гарантират тези милиони.
Тази компания е натоварена и с отговорната логистика по доставките на оборудването.
С др. думи този „актив” – този соларен парк на Гинчето вече е заложен барабар с приходите и печалбите си. Активът е неин, ама не може да гарантира заемите за покупка на ЧЕЗ, понеже гарантира други заеми към др. банки и лица.
Така биха се произнесли за ситуацията финансовите експерти.
Аз обаче, както винаги, ще се произнеса и отвъд техните заключения.
.
За разлика от предишната фирма – псевдобанка, тази не е италианска, не е регистрирана в Лондон.
Австрийска е. Регистрирана е във Виена. Също е без достолепна история зад гърба си като предишната, макар че си играе с милиони.
Създадена е през 1997 г. Управляващ директор до 2015 г. е бил Кристиян Стойца.
Какъв е той по народност?
Не бързайте с произнасяне, че е италианец. Румънец е.
.
Има добри връзки с България, дори известно време е работил тук, подвизавал се е в родната „Свилоза” на мултимилионера Красимир Дачев. (наскоро той защити Гинчето със зъби и нокти, както се казва).
Специалист е по дървесината. И австрийската фирма, в която после се е оказал, също е специализирана в дървесината.
Ох, явно има нещо общо между дървото и елтоците, ама аз не го знам! Нито съм такъв капацитет като Гинчето, нито като мъжът й, дето ни го представят за физик.
.
—————————————————
БИЗНЕС И НЕ-БИЗНЕС
Въобще италианският бизнес, от който тръгват парите на Гинчето, е широко представен в България. Това е добре!
Лошото е, че още по-добре са представени италианските мафии, които действат на финансово-банковия и всякакви други пазари у нас.
При това в последното десетилетие сицилианците и „Коза Ностра” отстъпиха палмата на първенството у нас на „Н,Драгетата” – ужасяващата мафия от Калабрия.
Според тежката медийна артилерия на немския елит – в. „Ди Велт” тази най-мощна световна мафия се чувствала като у дома си (забележете цитата) … в България и Румъния.
Това написаха сега – на 1 март по повод убийството на моя колега-журналист Куциак, който разкри връзки на тази мафия на най-високо правителствено равнище в Словакия.
https://www.welt.de/…/Organisierte-Kriminalitaet-Die-Mafia-…
Пред медията интервюирания от нея Франческо Форджоне, бивш шеф на парламентарната комисия за противодействие на мафията в парламента в Рим, който от години е под полицейска закрила заради заплахата за живота му казва следното:
“В двете държави те перат пари, инвестират и извършват незаконна търговия. Например огромни средства от търговия с наркотици и оръжие се влагат в недвижими имоти в България и Румъния или в АКЦИИ НА ПРЕДПРИЯТИЯ. Интрументариумите винаги са обичайните: искат да печелят пари, пране на пари, ИНВЕСТИЦИИ, ФИНАНСОВИ СДЕЛКИ …”
——————————————–
След това нелирично отклонение нека да продължим историята с финансирането на Гинчето.
В тази финансова сделка, в която „авторитетна” фирма Petrolinks Handels GmbH с румънски шеф, подвизавал се у нас отпуска много милиони за инвестиции, има нещо много гнило.
Защото фирмата не може да се открие нито в световната бизнесмрежа „LINKEDIN”, нито в бизнессправочници от типа на този на Блумбърг и др.
http://austrian.company/gesells…/petrolinks-handels-gmbh-wZ3
Може да се намери само в някои жълти страници. И толкоз!
Най-същественото за нея е, че тя не фигурира, не може да се издири в австрийския търговски регистър.
Не е записана там!
https://www.justiz.gv.at/…/firmenbuch~8ab4a8a422985de30122a…
Опааа-а! Това вече не е бизнес, а мирише на нелегална дейност.
Може би затова се твърдеше навремето по медиите, които представяха проекта, че е испанска. Да, ама обаче и в Испанския регистър няма записано такава фирма!
Какво се оказа?
На първо време едни 14 млн. евро падат сякаш от небето и според документите се изпират, пардон – сбърках, според тях се инвестират в соларен парк. А на второ и трето време подир тях следват нови и нови десетки и десетки милиони.
(бел: в България има регистрирана и реална за разлика от онова австрийско дружество едноименна фирма – Петролинк с фирмено дело № 11685/2002. Колкото и да я търсите обаче, тази фирма никога няма да я намерите в публичната част от нашия Търговски регистър.)
.
*********ФИКТИВНИ БАНКОВИ ГАРАНЦИИ
И НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ БАНКЕРИ КРЕДИТИРАТ ********
(Борисов ходи до Лондон … за много важни … шменти капели)
.
В документацията за огромната световна инвестиция на Гинчето има и безусловна банкова гаранция, издадена от Abbey National Financial plc.-Santander Group в полза на Barelays Bank Pie London за кредитна линия от 15 млн. евро.
Едната банка гарантира, другата дава парите (поделят си риска) и тези 15 млн. евро заем отиват при строителя на парка „Атлас 3 Груп” ООД (фирмата е на Славчо Върбаков – съпругът на Гинчето), за да го изгради.
.
Обаче от 11 януари 2010 г. английската Abbey National Financial plc, която е закупена от испанската Santander Group, вече не се казва така.
Назовава се Santander UK.
И тук също възникват скандални въпроси.
Например как един държавен регулатор като Комисията за енергийно и водно регулиране в късното лято на 2010 приема като редовна тази гаранция при условие, че по онова време банка с такова название няма!
Няма от близо 8 месеца време!
Тази банкова гаранция в случая е невалидна, да не кажа по-силна дума!
.
А сега да видим другата банка – Barelays Bank Pie London, която опряна на невалидната гаранция, ще даде парите за заема.
Явно банкерите й са пълни идиоти.
Ама не са!
Защото не съществуват!
Такава банка – Barelays Bank Pie London няма в английското Сити.
Няма и в цяла Великобритания.
Няма я и по целия свят!
След дълго и мъчително ровене открих обаче, че е имало такава банка.
Имало е на остров Ямайка.
Имало я е в миналото, но отдавна не съществува.
Поне от 80 години е на оня свят. Намерих я отбелязана на антикварна пощенска картичка – радост за колекционерите.
.
***** РЕЗУЛТАТ: НЕСЪЩЕСТВУВАЩ ФОТОВОЛАИЧЕН ПАРК *******
.
Ще спра с документацията дотук. Вярно, не е 15 килограма като онази за сделката с ЧЕЗ, ама си е една дебела папка и за да я разкажа цялата, ще трябва да напиша още такава дебела папка.
Ще маркирам само краят на тази история.
.
По искане и настояване на самата Гинче със заявление вх. E-ЗЛР-ПР-92 от 28.12.2015 г. от името на тяхната фирма „Риал Стейтс” ЕООД с Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране взима Решение № Пр-Л-336 от 11 май 2016 г.
С това решение се удовлетворява молбата на Гинчето да бъде прекратена лицензия № Л-336-01 от 23.08.2010 г. за дейността „производство на електрическа енергия“ с условие за изграждане на енергиен обект, издадена на „Риал Стейтс“ ЕОО.
.
——————————————–
Както е отбелязано (цитат): „Същевременно към момента не са предприети действия по изпълнение на договора за присъединяване и изпълнение на бизнес плана, в частта, касаеща изграждане на генерираща мощност. Дружеството сочи, че няма започнало строителство и незавършени обекти.”
Комисията заключава, че „във връзка с гореизложеното и предвид обстоятелството, че липсва имущество, чрез което се осъществява лицензионна дейност или незавършен обект искането на „Риал Стейтс е допустимо и основателно”
——————————————
Ако не сте разбрали – няма го най-големият фотоволтаичен проект в Европа и един от най-големите в света – 2000 декара фотоволтаичен парк!
Въобще го няма – дори никога не е строен!
.
Бел.: има обаче едни голи стъкълца, вапцани черно на една педя земя, колкото да не е без хич, които обаче никога не са произвели ток. И няма и да произведат.
.
Но пък има едни стотици милиони евро с неясен и мътен произход, превърнати в бели и кристално чисти пари под претекста за фотоволтаичен парк. Най-вероятно са с тъмен произход от Италия. Подозирам световната мафия „Н,Драгета”, но нямам възможност да си направя проверката и в Италия.
.
~~~~~~~~~~ Из подземния свят на Гинчето ~~~~~~~
На този фон не е учудване, че лицето Олег Попов публично е сочен като част от нашумялата престъпна група на дедесари, наркотрафиканти и убийци „Килърите” и дясна ръка на шефката „Кървавата Мила” – Мила Георгиева (доведена дъщеря на бившия шеф на митниците Христо Кулишев, вършила „бизнеса” с Иван Георгиев Танев -Универсалния, син на бивш земеделски министър – Георги Танев).
Не за чудене, че Олег Попов е бил арестуван във връзка с това през януари 2015 г., хм, по погрешка, не е и за чудене, че е бил пуснат на свобода. Не за чудене, че на „свободата” по-късно – на 26 май е изловен с 105 килограма амфетамини. Не е за чудене, че Софийският апелативен съд на 8 септември го освобождава от задържане с „парична гаранция” от 5 000 лв.
Само ще отбележа, че приключенията с Темида застигат този Олег Попов след сигнала на американската агенция за борба с наркотиците ДЕА и нейно световно разследване на връзките между италианските мафии и колумбийските наркобарони.
А кой е този Олег Попов?
Ами лицето е единият от първоначалните съдружници на Гинка Върбакова в “Мобайл инфо нет” и съуправител с нея в тази фирма. В друга фирма “В-С-О” той е съдружникът на съпруга на Гинчето – на Славчо Върбаков.
Това са само детайли от този подземен свят. Има и други.
Но дори тези късчета от огромната му мозайка са показателни.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
.
*****
*****
*****
ПОСЛЕСЛОВ
.
Преди 23 години – през 1995 влязох в остър и много опасен конфликт със световни колумбийски наркомафии и правителството на Жан Виденов. Наследило рухнала икономика, практически фалирала банкова сфера, останало без финанси, то благосклонно даде разрешение у нас да се допуснат и да се изперат 10 млрд. долара мръсни наркопари –на първо време, а после и повече.
(поредица във в. „Труд”:
Наркокартели си поделят България,
властта помага, накрая идат куршумите
$ 9.5 МЛРД. СА МРЪСНИТЕ ПАРИ У НАС,
ВСЕКИ ВЛАСТНИК КОЗИРУВА ПРЕД ТЯХ
**** Кой да ги препира е основният политически и икономически проблем на прехода)
.
Написах, че:
„Тези пари корумпират и мафиотизират управлението така, че дори Херкулес не ще успее да изчисти авгиевите му обори. Държащите кормилото на властта политически сили също се криминализират докрай. Факт е, че досега нито политик, нито депутат повдига въпроса за тежките последици от безогледното пране на съмнителни капитали.
Продължи ли това, продължи ли така, ще бъдем втора Колумбия, втори златен триъгълник. Появят ли се още трупове на дневен ред, значи вече сме.
Една крачка дели България от ада на наркоцарството и малка стъпка от предверието на жестоката диктатура.”
.
23 години по-късно мога да направя същото заключение покрай сделката с ЧЕЗ.
Да, има и промяна. Списъкът на световните мафии се пообогати – вече и с една общосветовна „НДрагета.”
.
От едната страна в сделката са средства на санкционирани руски банки, на руски милиардер – перач на пари и негови мътни съдружници, също милиардери, на тяхна банка, зачената от обществена структура, известна като поделение на руска секретна служба.
От другата страна е Гинчето, опряно на мощното видимо рамо на държавната власт и невидимото на разни мафии – родни и световни.
Едни нечисти пари да бъдат изпрани с прякото съдействие и помощ на отговорни държавни институции, властта, елита, правителството и самия премиер Борисов. И не само с помощта, но и чрез държавните пари, които накрая ще купят дяловете на ЧЕЗ от Гинчето и така ще легитимират напълно и безусловно мръсните мънита да светят като Сваровски кристал.
.
От третата страна сме ние. И България.
Паричните потоци в родната група ЧЕЗ годишно по официални отчети са 1.5 милиарда, а според мен – към 3 млрд. Затова е и апетитът отвън, от подземния глобален бизнес – ще се пере на едро. И чрез България – в цяла Европа и светът.
Парите са и власт. В случая – на световни мафии, далеч по-безпощадни от родната.
Тези пари ще закупят медии, предприятия, ще създадат свои нови политици. Те ще вземат тока на България – на първо време, за да й запалят свещта! И на нея, и на всички нас, живеещи на тази територия, когато я завладеят окончателно.
.
И накрая ще запалят свещта и на вас, управниците на тази страна и семействата ви, защото знаете далеч повече от мен. И защото, когато светът се намеси, че ще окаже, че сте излъгали тези мафии в очакванията им, ама сте прибирали комисионите им.
.
*****
„НДрагета” се оказа стъпила в кабинета на словашкия премиер Фицо – сред съветниците му.
Един „гад” като мен – журналист плати с живота си разкритията, които направи
.
=======================
Г-н Премиер,
Трябва ли да считам, че освен разни родни мафии “Килъри” и световните мафии са стъпили не само при министрите ви (засега мога да го докажа за двама), не само сред елита от родни политици (вкл. опозиционни) и олигарси, но и пряко във Вашия кабинет?
Поканени лично от Вас, за да се здрависват и прегръщат с Вас, понеже стоите зад тази сделка и купувача в нея Гинчето?
========================
.
бележка:
Публикацията ще бъде изпратена от мен на европейските органи на ЕС и външни министерства с искане за реакция.
Тя ще бъде изпратена и на чешкия президент, на премиера им, на ръководните органи на ЧЕЗ, на чешки медии.
Трябва да знаят, че освен пране на пари сделка за ЧЕЗ, както стана с фотоволтаиците няма да има. Такъв е замисълът – за хора като тях и с тяхната информираност ще стане ясно защо.
Най-вероятно споразумяването с Гинчето ще отнесе и кариерите на тях самите.
Надявам се, че този път българите ще се събудят от летаргията. У нас може да е лошо, но все пак сме рай в сравнения с Колумбия и дълбокия италиански Юг.
.
на една от снимката е Олег Попов – съдружникът на Гинчето и семейство Върбакови и дясна ръка на “Кървавата Мила” – бос на Килърите.




АНАЛИЗИ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ
СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации
Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна
Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.
Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.
Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.
„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.
Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.
Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.
„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:
НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.
На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.
Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.
Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.
САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.
Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.
Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.
Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.
Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.
Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие
Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.
Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.
Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.
Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц
Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.
Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.
Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск
От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.
Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.
Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците
Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.
Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин
Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.
След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.
Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.
Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.
Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.
Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.
Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.
Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.
Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.
Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск
Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.
Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол
Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.
На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията
Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.
Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки
Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.
По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.
Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.
Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.
Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.
Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








