ПАРИ

Какво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър?

Бавно и полека цената на дизела достигна до 3,50 лв за литър – нещо, което бе немислимо и за най-големите песимисти преди шест месеца. Следейки тенденцията дори и професионалистите в бранша не се наемат да прогнозират какво ще се случи наесен. Темата е чувствителна не само за всички обикновени хора, но и за бизнеса, а съжаление се използва и то много популистки и от политиците. Вчера дори бившия премиер Борисов заяви, че от всеки литър гориво се крадял по 1 лев. Все повече хора се питат:
Какво става с цените на горивата?
Цените на горивата са изключително важни за национлната сигурност. Да, това е така, колкото и да звучи високопарно и ще го обясним защо е така. Всяка една произведена стока, храна и услуга има в себестойността си сложена и цената на горивата. Това в най-степен важи за най-необходините неща – хляб, млечни продукти, месо и други храни. Увеличението на цената на горивата се отразява на всички етапи от произвоството им, т.е. има мултиплициращ ефект. При хляба например се оскъпяват първо засяването, после торенето, жътвата, транспорта на зърното, производството на самия хляб и транспорта му до магазините. Цените на горивата оскъпяват транспорта, а от там цената на всички суровини, а от там и цените на всички стоки. Така, че рязкото повишение на цените на горивата се отразява на цялата икономика, на покупателната способност на хората и затова цените на горивата са от изключително значение.
Защо цените започнаха да галопират през последните седмици и дали това се случва само в България? Поскъпването на горивата започва още в края на миналата година, но през последните няколко седмици сме свидетели на ежедневно покачване на цените. В началото на месец юни цената на дизела на основните вериги бе 3,30лв за литър, а днес е с 20 ст повече. В същото време котировките на суровия петрол на международните пазари не са се покачили значително, дори напротив – отбелязват лек спад. Друг факт е, че цената на петрол сорт Urals е с около 35$ по-ниска от сорт Брент. При тези условия при всякаква логика горивата у нас би трябвало да поевтиняват.
Защо обаче цените по бензиностанциите растат?
Първо, важно е да се отбележи, че бензиностанциите са последното звено във веригата и те имат най-малко вина за високите цени. Да, колкото и да недовоствате срещу тях, то друга е причината за високите цени. Реално ниската цена на сорт Урал изобщо не отразява на цената на горивата на едро, а по там и на цените за крайните потребители. Причината – Лукойл Нефтохим не купува на реалната ниска цена от компанията-майка Лукойл в Русия. Всеизвестно е, че макар петрола да идва директно от Русия, то по документи той преминава през швейцарскато дружество Литаско, което префактурира на Лукойл Нефтохим. Така нашата рафинерия не получава евтин петрол, а дори напротив – скъп, а разликата отива в Русия и това трябва да отбележим не става през последните месеци, а от години. Така, че оскъпяването на горивата става още на влизането на петрола в страната. Държавата ни има така наречената „Златна акция“ в Лукойл и има възможност за влияние в компанията, но досега реални действия от нейна страна не са предприемани. Тъй като рафинерията е от значение за националната сигурност и цената на горивата са жизнено важни за страната държавата има начин да въздейства петрола да се купува на реалната ниска цена. Защо това не се случва е добър въпрос. Има обаче и други важни въпроси:
Има ли реална конкуренция на петролния пазар у нас?
Всеки начинаещ икономист знае, че реални пазарни цени се постигат не с регулация, а с осигуряване на реална конкуренция на един пазар. Така с цената не може да се спекулира и по закона на търсенето и предлагането клиентите ще получат реалната пазарна цена. Петролният пазар у нас реално се доминира от един играч, но по-лошото е, че няма реална възможност за свободен внос, което води до монополно положение, а от там и до високи цени. Именно липсата на реална конкурентна среда и причината едровите цени на горивата през последните седмици да растат с бързи темпове при намаляващи цени на международния пазар. Бензиностанциите нямат избор от кого да купуват и трябва да зареждат скъпи горива. Въузможността за внос е силно ограничена заради монопола върху петролните акцизни бази. Тук отново държавата може да се намеси чрез енергийния министър, но за съжаление това не се случва.
Има ли вариант цените на горивата да бъдат намалени?
Да, такава възможност има, но трябва да се вземат правилните решение. Преди две години тогавашния премиер Бойко Борисов реши да бори високите цени на горивата със …. създаване на държавна петролна компания!?! Това бе абсолютно необяснимо решение за уж дясното правителство на ГЕРБ. Икономически това бе глупаво и неадекватно решение.Държавно предприятие продаващо на ниска непазарна цена би довело първо до задлъжняване на държавното дружество и второ до непазарно поведение, което би било забранена практика в ЕС. Цената на горивата може да се регулира само и единствено ако има свободен пазар. Възможността за свободен внос от рафинериите в Румъния, Гърция и Сърбия ще даде възможност бензиностанциите да имат избор и така да не купуват скъпия петрол от монополиста. Именно затова и мярката за 25 ст на литър няма да проработи без взимане на комплексни мерки от страна на държавата. Сама по себе си мярката не е лоша, но тя не решава основния проблем – оскъпяването на горивата още на входа в страната.
За въвеждането на правилните мерки дори не трябват пари. На първо място държавата моментално трябва да освободи своя представител в Лукойл Красимир Първанов от поста. Назначеният от Борисов представител достатъчно се е компрометирал през годините – от подписването за ядрените реактори, което ни струва близо два милиарда, така и от апартаментгейт. Такъв доказано некадърен и компрометиран човек няма място там. Второ – държавата да поема контрол над акцизните база в частта им да предоиставяне на достъп за внос на горива и трето задължаване на Лукойл Нефтохим да купува петрол на пазарна цена. Само с тези три мерки цената на горивата чуствително ще се регулира. Да се надяваме това да се случи скоро. А дано, ама …

инж. Пламен Дочев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 21

Related Topics:българия пари финанси

Up Next

Петролът може да достигне “стратосферните” 380 долара за барел

Don't Miss

Макроикономист осветли грозна лъжа на Василев, която хвърля България в глад и мизерия

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21